№ 53
гр. гр. Димитровград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:О.ян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от О.ян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100595 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищецът Р. ХР. О.. твърди в искова молба, че с ответника СТ. СТ. О.. сключили
граждански брак на 18.02.1981г. От брака си нямали непълнолетни деца. Поддържа, че с
ответника били разделени повече от 20 години, като трайно се дезинтересирали един от друг
на емоционално и физическо ниво. Счита, че брака им бил изчерпан от съдържание.
Съпрузите нямали придобити в режим на СИО недвижими и движими вещи, а личните
такива всеки си бил получил. Ищецът заявява, че няма претенции за ползване на семейното
жилище в с...., като желаела да възстанови предбрачното си фамилно име А.. Иска съдът да
постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, без да
се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
Ответникът СТ. СТ. О.. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено на 22.06.2020г. от община ..., въз основа на акт за граждански
брак №1/1981г., съставен в с...., община ..., се установява, че страните са сключили
граждански брак на 18.02.1981г. в с...., община .... При сключване на гражданския брак
ищеца е приела фамилното име на съпруга си О..
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът разпита, посочения от ищеца
свидетел Асен Борисов Димитров. В своите показания свидетелят поддържа, че живее на
семейни начала с ищеца, която познавал от 4 години. Не познавал съпруга й, но от Р.О.
узнал, че преди да се разделят била тормозена от него. Съпрузите имали три деца, които към
момента били пълнолетни. Страните били разделени от много години, като откакто
свидетеля живеел с ищцата ответника не я бил търсел. Р.О. поддържала контакти с децата
си, но те я отбягвали. Според свидетелят, било невъзможно съпрузите да заживеят отново
1
заедно.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В брачните отношения на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
предизвикано от продължителната раздяла на съпрузите- повече от 20 години. Дългият
период на фактическа раздяла сочи, че е налице невъзможност да се преодолеят натрупаните
негативни отношения между тях. Разрушени са основите на брака, поради което се е
достигнало до невъзможност за помирение между съпрузите. Продължителната фактическа
раздяла се е отразила върху здравината на брачния съюз, поради което е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по смисъла на СК, съставляващо основание за развод.
Това разстройство, според съда, е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните съпружески отношения. Налага се извода, че брачната връзка е само
формална и като такава не съответства на закона, поради което предявеният иск за развод
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се
произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В исковата молба ищцата изрично заявява, че не желае съдът да се произнася
по въпроса за вината за прекратяването на брака й с ответника. Поради това, по настоящото
дело съдът не дължи произнасяне относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака на страните.
От брака си страните имат родени деца, които към настоящия момент са вече
пълнолетни. Поради тази причина съдът не дължи произнасяне за предоставяне
упражняване на родителски права, определяне местоживеенето на децата, тяхната издръжка
и режима на лични отношения с родителите им.
Предвид това, че страните са разделени повече от 20 години и нямат семейно жилище
по смисъла на СК, а ищеца не прави искане за предоставяне ползването на семейното
жилище, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Искането на ищеца за допускане на промяна на фамилното й име О., като след
прекратяване на брака същото се замени с предбрачното й фамилно име А., съдът намира за
основателно, още повече, че ответника не възразява срещу това.
Предвид това, че в исковата молба ищеца не претендира да й бъде заплащана
издръжка от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
При този изход на делото и доколкото съдът не се произнася за вината за дълбокото и
непоправима разстройство на брака, деловодните разноски следва да останат така както са
направени от всяка от страните, съобразно разпоредбата на чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-
Димитровград, допълнителна държавна такса за развод в размер на 25 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 18.02.1981г. в с...., община ..., граждански брак между
СТ. СТ. О.., с ЕГН **********, от с...., община ..., и Р. ХР. О.., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“..., като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася
по въпроса за вината за това.
2
ДОПУСКА промяна на фамилното име на Р. ХР. О.., с ЕГН **********, която след
прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА СТ. СТ. О.., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по
сметка на РС-Димитровград, окончателна държавна такса за развод в размер на 25 /двадесет
и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3