№ 10893
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110102328 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 10944/16.01.2023 г., уточнена с молба
вх. № 341297/28.11.2023 г. и молба вх. № 73547/06.03.2024 г., на А. Г. А., ЕГН **********,
срещу „.............“ ООД, ЕИК ............, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 8 от сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ .................. г., като протИ.речаща и заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави,
както и при липса на основание; както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 131,92 лева /съобразно
изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, направено с молба вх. №
73547/06.03.2024 г./, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
.................. г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.01.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.08.2022 г. е бил сключен договор за
паричен заем № 852983 между „.............“ ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като
заемополучател, за сумата в размер на 500,00 лева, брой на седмичните погасителни вноски
– 27. Съгласно чл. 6 от договора заемателят се е задължил да предостави на кредитора едно
от следните обезпечения – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху
движима вещ. В чл. 8 от договора е посочено, че при непредоставяне на обезпечение на
кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 335,44 лева. Тъй като ищецът
не изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, още със сключването на
договора му била начислена неустойка в размер на 335,44 лева. На 31.08.2022 г. ищецът
заплатил сума в размер на 200,00 лева, а на 01.09.2022 г. – сума в размер на 435,28 лева, с
които плащания изцяло погасил задължението си по кредита. Ищецът сочи допуснато при
сключване на договора нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като последният не е написан по
ясен и разбираем начин, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12, и в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
договора ГПР е посочен единствено като процент, без да е посочено какви компоненти са
включени в него и как е формиран ГПР. Освен това, в договора ГПР бил грешно посочен,
тъй като възнаграждението за неустойка не е било включено в ГПР, а действителният ГПР
по кредита бил в пъти по-висок, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в протИ.речие с целта на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
1
потребителски кредити. Поддържа, че е налице изначална невъзможност за предоставяне на
посоченото в договора обезпечение, поради което счита, че договорът е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД –
поради обстоятелството, че изпълнението на задължението по договора се обезпечава
едновременно с неустойка за непредоставяне на обезпечение и със законна лихва в
нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и
нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза не е
индивидуално уговорена. Счита, че клаузата за неустойка не е свързана пряко с претърпени
вреди и накърнява добрите нрави. Поддържа, че е налице разлика между посочената в
процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която
ищецът трябва да върне на ответното дружество. Поддържа, че в договора не е посочен
размерът на лихвата, която ищецът е следвало да заплати по кредита, липсва уточнение на
базата, върху която се начислява лихвеният процент, съответно не могло да се направи
сравнение между дължимата лихва и главницата по кредита и да се провери дали
посоченият от кредитора лихвен процент отговаря на действително прилагания. От това
следва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и разбираем начин
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Поддържа се, че ищецът е сключил
договора за паричен заем, поради това, че се е намирал в крайна нужда, не е разполагал с
достатъчно средства, за да задоволи своите и на семейството си основни потребности, което
е оказало влияние при формиране на вътрешната воля за сключване на процесния договор.
Поддържа, че са налице явно неизгодни условия с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации, тъй като ищецът е получил в заем
сумата от 500 лева, като впоследствие е върнал сумата от 671 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем за срок от 6 дни в
размер на 135,28 лева. Евентуално, поддържа, че са нищожни отделни клаузи от договора на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, както и на основание чл. 146 ЗЗП поради
неравноправност. Поради изложеното, иска да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че разпоредбата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № 852983 е
нищожна и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 135,28 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № 852983.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че договорът не е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като са
спазени изискванията на тази разпоредба; че не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради това, че в чл. 3 от договора подробно са описани параметрите на договора,
лихвеният процент е фиксиран и ГПР не подлежи на промяна. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
завишен размер на ГПР, като поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването
на максималния размер на ГПР води до нищожност само на съответната клауза, не и на
целия договор. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Поддържа, че размерът на ГПР по договора е 49,039 %. Счита, че
посочената в договора възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е в размер на 3,340 %
на месечна и 40,080 % на годишна база, поради което нейният размер не е прекомерен и не
протИ.речи на добрите нрави.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в определение № 43244/01.12.2023 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен
съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между А. Г. А. и „.............“ ООД е
сключен договор за паричен заем № .................. г. за сума в размер на 500,00 лева; 2/ за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът се е съгласил да
заплати на ответника неустойка в размер на сумата от 335,44 лева. Със същото определение
съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем №
2
.................. г. се установява, че той е сключен между „.............“ ООД – като заемодател, и А.
Г. А. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на
заемателя паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на
заемателя да я върне чрез заплащане на 27 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер
на по 20,58 лева, първата от които платима на 02.09.2022 г., а последната – на 03.03.2023 г.,
заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.340 %
и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,039 %, като общата сума, дължима за връщане
от заемателя възлиза на 555,56 лева.
Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен
едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.
2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна
книга, издадена в полза на заемодателя.
В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него
обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на
заемодателя неустойка в размер на 335,44 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в
погасителен план към договора за заем.
Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на
„.............“ ООД, е, че в чл. 10, ал. 2, т. 1 от тях са предвидени конкретни изисквания
относно обезпечението „гарант“, както следва: две физически лица, всяко от които да
отговаря кумулативно на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в
размер над 1 000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено
доказателство разходен касов ордер /л. 44 от делото/, че заемодателят е предоставил на
заемателя уговорената заемна сума в размер на 500,00 лева. В подкрепа на този фактически
извод са и констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от
страните експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Между страните не е спорно, а се установява от заключението на ССчЕ, че за
погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит заемателят е извършил в
полза на заемодателя две плащания – на 31.08.2022 г. сума в размер на 200,00 лева и на
01.09.2022 г. сума в размер на 435,28 лева.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно
и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при
включване в ГПР на уговорената в чл. 8 неустойка, то ГПР би бил в размер на 986,17 %.
След справка в счетоводството на ответното дружество експертът е установил реалното
постъпване на сумата в размер на 635,28 лева, която е била разпределена за погасяване на
задълженията по договора за кредит, както следва: 500 лева – главница, 112,19 лева –
неустойка, 23,09 лева – лихви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД
Ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит и включените в него клауза за възнаградителна лихва и неустоечна
клауза.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
3
основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./. При въведени в процеса множество пороци,
обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради протИ.речие със
закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите
разпоредби.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между А. Г. А. и
„.............“ ООД е сключен договор за паричен заем № .................. г., по силата на който
заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на
сумата от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане
на 27 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 20,58 лева, първата от които
платима на 02.09.2022 г., а последната – на 03.03.2023 г., заедно с възнаградителна лихва
при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.340 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ от 49,039 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 555,56
лева. Съгласно чл. 6 от договора страните са се споразумели той да бъде обезпечен
едновременно с две обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна книга,
издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора при непредставяне на
уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай,
че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4
от ОУ, заемателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка в размер на 335,44 лева, с
начин на разсрочено плащане, посочен в погасителен план към договора за заем.
По делото не са спорни и обстоятелствата, че в изпълнение на поетото по договора
задължение, ответникът – заемодател е предал на ищеца – заемател сумата в размер на
500,00 лева, а ищецът – заемател, в погашение на задължения по договора, е заплатил в
полза на ответника – заемодател сума в общ размер на 635,28 лева.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, неразделна част от него, в който са посочени погасителните вноски по
брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване
последователността на разпределението на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 8 от процесния договор за паричен
заем.
4
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,039 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 335,44 лева, която
се начислява автоматично от заемодателя при непредставяне на уговореното в чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от
него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено,
че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на едновременно на две
„обезпечения“, едно от които „гарант“, отговарящ на определени изисквания на заемодателя,
като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 335,44 лева, която се
заплаща разсрочено съгласно приложен към договора погасителен план. С уговорената в чл.
8 неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва
от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение
на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане
на заема. Тридневният срок за предоставяне на „гарант“ – 2 физически лица, е прекомерно
кратък и това създава значително затруднение за заемателя, както за предоставяне на
обезпечение чрез двама поръчители, тъй като последните следва да отговарят на критерии,
чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на
множество документи, вкл. официални такива. Същевременно в договора и в ОУ липсва
клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на
неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок.
Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се
поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите
последващи действия. По този начин ясно се установява, че кредиторът не е очаквал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на
договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното
поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато
възможност, той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на
горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен
5
план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Не
може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 80 % от размера на
заетата сума. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора
носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката надхвърля 60 % от размера на
заетата сума и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 8 неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по чл. 8 те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. Съгласно приетото по делото експертно
заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР на уговорената в чл. 8
неустойка, то ГПР би бил в размер на 986,17 %, с което многократно се надвишава
законоустановения размер на ГПР.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 8 от договора за кредит е основателен, поради което не са
налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищеца основания за
нищожност на процесната клауза.
При горните мотиви се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
6
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключване на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата
молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи, които протИ.речат на императивни
материалноправни норми или на добрите нрави; извършени от ищеца плащания на сумите
по договора за заем в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи
От приетото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице И. Д.
по допуснатата ССчЕ се установи, че общо заплатената от заемополучателя сума по
договора за кредит възлиза на 635,44 лева, която е била разпределена от заемодателя за
погасяване на задълженията по тях, както следва: 500,00 лева – главница, 23,09 лева – лихва,
112,19 лева – неустойка.
Предвид доказване факта на плащането на сумата в размер на 131,92 лева –
неустойка и възнаградителна лихва, в тежест на ответника е да докаже основание за
задържане на сумата. Доколкото искът за установяване на нищожност на клаузата на чл. 8 е
основателен и при извод на съда, че целият договор за кредит е недействителен, то липсва
основание за задържане на сумата над чистата главница от 500,00 лева.
Искът е основателен в пълния му размер за сумата в размер на 131,92 лева, като
законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от
16.01.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда /съобразно диспозитивното
начало/ до окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса и платен депозит за ССчЕ и адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 8 от делото. Съдът
констатира, че по делото са ангажирани доказателства за платена държавна такса в размер
на сумата от 100,00 лева и платен депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в
размер на 350,00 лева, поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца.
По искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира
следното. Своевременно е релевирано от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на
предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за
защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно
правоотношение и имащи една цел – съответно да се признае нищожността на съответна
договорна клауза, респ. да се върнат сумите, заплатени от ищеца на основание тази клауза,
определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск, поради което за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия, съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от
500,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: ......... срещу „.............“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
.............., че клаузата на чл. 8 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
.................. г. е нищожна поради протИ.речие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
.............., да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** , с адрес: ......... на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, сумата от 131,92 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № .................. г., ведно със законната лихва от
16.01.2023 г. до окончателно изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
950,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за платена държавна такса,
платен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8