Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./22.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16268/2020 г.
Производството
е образувано по предявен от П.Н.И., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител К.И.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу Н.И.И.,
ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 150 СК за изменение
размера на месечната издръжка, която Н.И.И. е осъден
да заплаща в полза на детето П. чрез неговата майка и законен представител К.И.Г.
с решение по гр.д. № 6400/2017 г. по описа на Районен съд – Варна в размер на
250 лв. месечно, като същата бъде увеличена на 320 лева, считано от подаване на
исковата молба- 17.12.2020 г. с падеж всяко пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло плащане.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
С
влязло в сила решение по гр.д. № 6400/2017 г. по описа на Районен съд, град
Варна потвърдено с решение по в.гр.д. № 425/2018 г. по описа на Окръжен съд –
град Варна, ответникът е осъден да заплаща в полза на ищеца чрез неговата майка
и законен представител месечна издръжка в размер на 250 лева с падеж 25-то
число на месеца. Твърди, че от постановяване на съдебното решение са изминали
три години, през които са се изменили обстоятелствата, при които последната е
определена. Детето страда от ембрионален рабдомиосарком
на ляв тестис, вродена пареза на ляво око довела до кенвергентен страбизъм, смесен астегматизъм на двете очи. Твърди, че следва да се направи
операция на очите на детето, а предвид настъпилата ремисия
на онкологичното заболяване се налага ежемесечно проследяване от уролог и
онколог, което определя и нуждата от чести пътувания и хоспитализации за
изследване в град София. За периода от 2017 г. до датата на депозиране на
исковата молба детето е било хоспитализирано седем пъти, а това е водело и до
необходимост от заплащане на нощувки в хотел, закупуване на автобусни билети,
храна и до прегледи. През юни 2020 г. заради лошото състояние на зъбите на П.,
майката е заплатила за зъболечение и тест за коронавирус
сумата от 1090 лева. Заявява се, че детето е освидетелствано с решение на ТЕЛК
и му е определена пенсия в размер на 450 лева. За покриване на разходите за
лечение на детето, майката е теглила в периода 2018 г. до 2020 г. различни по размер
кредити като голяма част е погасила. Посочва, че майката има сключен трудов
договор с Община Силистра на длъжността „личен асистент“ и получава месечно
възнаграждение в размер на 641,23 лева при 7 часов работен ден. Твърди, че
майката и детето живеят под наем като заплащат месечен наем в размер на 180
лева. Заявява, че бащата работи по трудов договор към КРЗ „Одесос“ АД като
реализира и допълнителни доходи с работа на частно. Посочва, че освен
необходимите средства за лечение, детето посещава и логопед и психолог. Моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба. Депозиран е отговор на исковата молба от страна на
процесуалния представител на ответника, но предвид датата на получаване на
исковата молба – 19.01.2021 г. и датата на депозиране на същия – 23.02.2021 г.
същият се явява извън срока, доколкото
последният изтича на 19.02.2021 г. /присъствен ден/, аргумент от чл. 60, ал.3 ГПК. В първото по делото заседание, ответникът заявява, че
оспорва исковата претенция като заявява, че не са посочени нуждите на детето,
които да обосноват по-висока издръжка от предходно присъдената. Заявява, че
действително е минал голям период от време и са се увеличили нуждите на детето,
но не са представени доказателства затова. Посочва, че е изплащал издръжка и в
периода, когато е бил безработен, много преди да се заведе делото за издръжка и
определяне на родителските права. Освен това не се споменава в исковата молба
за това, че благодарение на него ищцата е получила над 15 000 лева.
Дирекция социално подпомагане - град Варна е
депозирала становище по предявения иск, с който заявява, че молбата на майката
е основателна и се моли да се определи размер на издръжката, съобразно
потребностите на детето до размер, който бащата е в състояние да изплаща.
Съдът като
се запозна с материалите по делото констатира следната фактическа обстановка, с
оглед събраните по делото доказателства:
Дирекция социално подпомагане – град Силистра е
депозирала социален доклад, в който е отразила, че майката и детето живеят на
квартира в град Силистра, за което заплащат наем в размер на 180 лева. Майката
получава месечно възнаграждение в размер на 690,32 лева като личен асистент на
детето по програма към Община Силистра, както и месечни помощи в размер на 450
лева, а също така и месечна издръжка в размер на 250 лева. Общият доход на
семейството е в размер на 1390,32 лева. Отразено е, че П. към датата на
изготвяне на социалния доклад е на 7 години и 8 месеца и посещава детска
градина „Иглика“ като е със специални образователни потребности и работи с
ресурсен учител и логопед като не заплаща такса за работата със специалистите.
Освен това е освободено от месечна такса, тъй като е освидетелствано с
експертно решение на ТЕЛК. Към настоящия момент не ползва други социални
услуги. Отразено е, че детето е записано в първи клас в ОУ „Отец Паисий“ – град
Силистра.
Като писмени доказателства по делото са приети трудов
договор № 623/01.07.2019 г. и допълнително споразумение към него от 31.12.2019
г., от които е видно, че К.И.Г. работи като личен асистент на сина си П.Н.И. и
получава трудово възнаграждение в размер на 641,23 лева.
От заповед № ЗСПД/Д-СС/3351/27.09.2019 г. на Дирекция
социално подпомагане – град Силистра е видно, че на К.И.Г. е отпусната месечна
помощ в размер на 450 лева за срок от 01.09.2019 г. до 30.09.2021 г. за
отглеждане на дете с трайни увреждания - П.Н.И..
От фактура от 23.06.2020 г., издадена от „Дентален център ЕО Дент“ ООД е
видно, че за проведено лечение на зъбите на П.Н.И. е заплатена от страна на К.Г.
сумата от 1090 лева. От фактура № 25/23.03.2020 г., издадена от „Милениум 200“ ЕООД е видно, че К.Г. е заплатила за нощувки
сумата от 220 лева.
Установавя се, че на 01.06.2019 г. К.И.Г. е
сключила договор за наем на жилище с договорен месечен наем в размер на 180
лева, видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за отдаване
под наем на недвижим имот от 01.06.2019 г.
Представени и приети по делото са два договора за
паричен заем от 07.08.2020 г. и 07.07.2020 г., от
които е видно, че на К.И.Г. са отпуснати заемни средства съответно в размер на
2250 лева и в размер на 1000 лева.
От нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот от 14.02.2019 г. е видно, че К.Г. и Н.И. продават
свой съсобствен недвижим имот за сумата от 6000 лева.
От удостоверение, издадено от Община Силистра е видно,
че за периода от февруари 2020 г. до март 2021 г. полученото трудово
възнаграждение на К.И.Г. възлиза на 9136,04 лева.
От справка за удържани суми от работната заплата на Н.И.И. от 17.02.2021 е видно, че за периода от август 2018 г.
до май 2019 г. са му удържани суми по изпълнително дело № 8142/2018 г.
От справка, изготвена от ТД на НАП Варна е видно, че Н.И.И. за периода от 01.12.2019 г. до 31.07.2021 г. е
реализирал трудов доход в общ размер от 31 489,68 лева или средно по
1749,43 лева месечно.
Като писмено доказателство е приета служебна бележка
от 22.07.2021 г., издадена от Директора на ОУ „Отец Паисий“, от която се
установява, че П.Н.И. е записан в първи „в“ клас за учебната 2021/2022 г.
Представена по делото е и касова бележка от 12.07.2021
г. за закупени учебни материали на обща стойност от 165,45 лева.
От епикриза на П.Н.И.,
издадена от Клиника по детска клинична хематология и онкология „Царица Йоанна –
Исул“ ЕАД с ИЗ № 6490/2020 г. се установява, че П.И. е с диагноза Ембрионален рабдомиосарком на ляв тестис. От експертно решение № 1735/09.09.2019 г. е видно, че на П.Н.И. е с определена 85 %
неработоспособност, която се потвърждава и от новоиздаденото експертно решение
от „МБАЛ Силистра“ АД. От епикриза ИЗ № 8064/2021 г.,
издадена от Клиника по детска клинична хематология и онкология „Царица Йоанна –
Исул“ ЕАД е видно, че П.Н.И. е постъпил на 16.06.2021 г. и е изписан на
18.06.2021 г.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че в
психоемоционален план детето е подтиснато,
неспокойно, и неуверено като е налице психологически дискомфорт,
вследствие на изживения посттравматичен стрес от провежданите процедури във
връзка с онкологичното му заболяване. Експресивната реч е недоразвита, а
училищните познания са дефицитарни, несъответни на
неговата календарна възраст. От приложената по делото медицинска документация
се установява, че П.Н.И. е с ембрионален рабдомиосарком
на ляв тестис, вродена пареза в областта на лявата
очна ябълка, кривогледство. От психологична гледна точка детето има потребност
в бъдеще от работа с логопед, ресурсно подпомагане и психолог. По отношение на
основното заболяване следва системно проследяване от уролог и онколог във
връзка с евентуално обостряне на същото. По отношение на кривогледството е
необходимо лечение от специалист офталмолог. Нужно е подпомагане на
експресивната реч, повишаване увереността на детето, овладяване на променливото
настроение, както и преработване на посттравматичния стрес от провежданите
процедури, овладяване на страховете, подпомагане на училищните познания, т.е.
достигане на интелектуално ниво, съответно на възможностите на детето. В
съдебно заседание вещите лица уточняват, че шест месечните консулти във връзка
с основното заболяване се преустановяват, т.е. пет годишното проследяване е приключило,
но във връзка със същото е необходимо да се провеждат системни консулти с
уролог и онколог. Уточнява, че консултите могат да се извършват както на
територията на град Варна, така и на територията на град Силистра като не е
необходимо да се ходи до град София, стига да не се стигне до необходимост от
специализирана намеса, която да се извърши в болница „Царица Йоанна“. Заявяват,
че регистрираните като онкоболни могат да извършват
прегледи по здравна каса чрез предоставено направление от личния лекар. За
консултите от уролог, онколог и офталмолог не се налага допълнително заплащане,
освен ако не е необходимо заплащане на консумативи. Не е възможно да се каже
дали състоянието на детето ще се влоши или не, но на първо време е необходима
социална адаптация на детето. Ресурсното подпомагане, логопеда и психолога се
заплащат от държавата и не е необходими допълнително заплащане. Не може да се
определи дали на този етап се нуждае от допълнителни часове с логопед и
психолог, тъй като трябва да се проследи как върви процеса и след това да се
решава. След извършения преглед от вещото лице психолог, то констатира, че на
този етап не са необходими допълнителни часове.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
В настоящото производство Районен съд – град Варна се
явява родово и местно компетентен да се произнесе по предявената искова
претенция като за прилагане на правилата на чл. 105 ГПК и чл. 112 ГПК съдът не
следи служебно, а е обвързан от възражение от ответната страна в преклузивния срок по чл. 119, ал.3 ГПК. В настоящия случай
срокът за възражение за местна неподсъдност не е спазен, тъй като не е налице
подаден в срок отговор на исковата молба, поради което настоящият съд е
компетентен да се произнесе по заявената пред него искова претенция. С оглед
гореизложените мотиви, направеното възражение в пледоарията по съществото на
спора, от страна на ответника, се явява неоснователно.
За успешното провеждане на така предявения иск с
правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето,
претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на
трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
154/16.07.2013 г. по гр.д. № 1435/2012 г. на трето г.о. на ВКС.
Размерът на издръжката следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите
му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. В този
смисъл е решение № 77/21.03.2012 г. по гр.д. № 863/2011 г. на трето г.о. на
ВКС.
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. С оглед действащата
регламентация към настоящия момент същата следва да бъде не по-малко от 162.50
лева.
По делото не е спорно между страните, че първоначално
определената издръжка, дължима в полза на П.Н.И., съгласно постановеното
решение по гр.д. № 6400/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна, е в размер
на 250 лева. От тогава до настоящия момент са изминали три години като през
този период се е променила икономическата обстановка в страна, размера на
минималната работна заплата, както и обстоятелството, че детето е започнало да
посещава училище, което неминуемо е увеличила нуждите му от облекло, храна,
учебници, помагала и извънкласни занимания. Отделно
от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи
не само за задоволяване на екзистенц минимума от
нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни
забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални,
физически и социални потребности. В настоящия случай е необходимо да се
наблегне на развитието на детето в емоционален и социален план, доколкото
същото е травмирано от преживяното лечение на установеното му онкологично
заболяване и в резултат на което експресивната му реч е недоразвита, а
училищните познания дефицитарни.
С оглед на изложеното съдът намира,
че размерът на дължимата от ответника издръжка следва да бъде актуализиран.
Съобразявайки възрастта на П.И. – 8 годишен, както и обстоятелството, че същият
към настоящия момент е ученик, и нуждите му от учебници, помагала, учебни
пособия са нарастнали и предвид специфичните
потребности на детето, нуждата от социалната му адаптация, с оглед изоставането
му в сравнение с неговите връсници и нуждата от
достигане на интелектуалното ниво съответно на възрастта му, съдът намира, че
общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е в
размер на 600 лева, от които 320 лева следва да бъдат заплащани от бащата. Приоритетното
участие на бащата се налага от обстоятелството, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговия майка. Действително
се установява по делото, че детето е със сериозни здравословни проблеми, които
се нуждаят от проследяване чрез съответни контролни прегледи, които са поети от
Здравноосигурителната каса и необходимостта от ресурсно подпомагане чрез
педагог, психолог и логопед, които също са безплатни. Фактът, че прегледите и
ресурсното подпомагане са безплатни не означава, че детето не се нуждае от актуализиране
на първоначално определената му издръжка, тъй като за социалната му адаптация
ще е необходимо посещение на съответни културни и социални мероприятия, работа
в семейна среда чрез съответни учебни материали и пособия. Първоначално
определената издръжка в размер на 250 лева месечно би задоволила единствено екзистенц минимума от нуждите на детето, а в настоящия
случай е необходимо задоволяване не само на базисните му потребности, но и на емоционалните,
физически и социални такива, с оглед спомагане на социалната му адаптация и
развитие и достигане интелектуалното ниво на връсниците
му. Актуализираният размер на издръжката ще съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето.
В тази връзка съдът съобрази факта,
че ответникът Н.И.И. е трудоспособен, не страда от
заболявания, които да му пречат да упражнява труд, поради което има възможност
да реализира доходи. Не се представиха доказателства, че ответникът осигурява
издръжката и на своите родители, за които твърди, че са в напреднала възраст,
както и на своята съпруга, поради което тези възражения от страна на ответника,
заявени в пледоарията по същество, се явяват неоснователни. Ирелевантни
са твърденията на Н.И., че разходите са се увеличили, а заплатите са останали
същите.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен и
следва да бъде уважен, като при съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК
следва да се постанови предварително изпълнение на настоящото решение.
По отношение
на разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноските по делото,
включително и заплатеното адвокатско възнаграждение като претендира заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, на основание чл. 38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението при договорена защита по
реда на чл. 38 от ЗАдв се определя по реда на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не
съобразно договореното в договора за правна защита и съдействие. Поради това
съдът не е обвързан от заявения размер от страна на процесуалния представител
на ищеца. Съгласно чл. 7, ал.2 от Наредбата размерът на възнаграждението е
406.40 лева като последният следва да се възложи в тежест на ответника и да се
присъди в полза на процесуалния представител на ищеца. Неоснователно е
възражението на ответника, че в настоящото производство не следва да се
присъждат разноски. Напротив същото не е такова по спорна съдебна администрация
и в настоящия случай се дължат разноски.
Обстоятелството, че предявеният иск е уважен в полза
на лице, освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд, град Варна в размер на сумата 100.80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр.
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. Ответникът следва да заплати и
заплатените от Бюджета на съда разноски за извършената експертиза в размер на
300 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.
150 СК, размера на присъдената
с решение по гр.д. № 6400/2017 г. по описа на
Районен съд
- град Варна издръжка, дължима от Н.И.И.,
ЕГН **********, адрес: *** в полза на П.Н.И., ЕГН **********, действащ
чрез законния си представител К.И.Г., ЕГН **********, адрес: *** като я УВЕЛИЧАВА от 250 лева
на 320 лева, считано от
подаване на исковата молба - 17.12.2020 г., с падеж пето число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на основание за нейното изменение
или прекратяване
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Варненски
районен съд сумата 400,80 лв., представляваща дължимата държавна такса по иска
за увеличение на издръжката с правна квалификация чл. 150 СК и за заплатените
разноски за извършената СМЕ, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на адвокат П.Й.Н.,
Варненска адвокатска колегия, адрес: град Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44,
ет.4, офис 6 сумата от 406.40 лева, на основание чл. 38, ал.2 Закона за
адвокатурата
УКАЗВА на
Н.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, че може да заплати присъдените в
полза на П.Н.И., ЕГН **********, действащ
чрез законния си представител К.И.Г., ЕГН **********, адрес: *** суми, по банкова сметка *** ***ежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: