Решение по дело №139/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-910 от 04.04.2024 г., подадена от директор РД Русе при КЗП, против Решение № 30 от 22.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 256 от 2023 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № Р-000909 от 25.10.2022 г. на касатора, с което на „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв. за нарушение на чл. 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки и на основание същата нормативна разпоредба.

Нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, се изразява в следното:

На 18.07.2022 г. служители на КЗП са извършили проверка в търговски обект на санкционираното дружество в гр. Севлиево, ул. „Стара Планина“ № 150, във връзка с постъпила жалба на потребител, касаеща дървен материал, който след направена доставка не съответствал на договора за продажба и потребителят е предявил рекламация пред търговеца, но продавачът не е предприел действия по привеждане на стоката в съответствие с този договор. С Констативен протокол от 18.07.2022 г. търговецът е запознат с жалбата и отправените претенции и на управителя е наредено да се яви на 20.07.2022 г. в КЗП в гр. Габрово и да представи искани документи в тази връзка. На 22-97.2022 г. същият потребител отново подава жалба в КЗП за да информира за неотстраняване на нарушението. Търговецът е поканен отново да се яви в КЗП в гр. Габрово и да представи документи, доказващи предприемането на съответни действия по привеждане на стоката в съответствие с договора, регистър за заявени рекламации, акт или протокол за удовлетворена рекламация, писмено становище, но това разпореждане не е изпълнено. По този начин дружеството възпрепятства длъжностни лица – главен инспектор в КЗП, при осъществяване на правомощията си, като в предоставения срок същият не представя исканите документи и информация, с което главният инспектор не може да осъществи правомощията си по чл. 52, ал. 1 от посочения Закон.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят твърди, че не е осъществил процесното деяние. Не е ясно от кое лице е била предявена въпросната жалба, но тава в дружеството не е постъпвала, поради което не е вписвана и рекламация. По същия начин и обстоятелствената част на НП е непълна и неясна – не е посочено от кого е тази рекламация и в какво се състои тя, а това е съществено за да се прецени има ли такава изобщо.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че нарушението е осъществено от обективна страна, но от него не е настъпил вредоносен резултат. Дружеството не е било санкционирано за аналогични нарушения. Реализирането му се дължи на пропуск относно своевременното изпълнение на задълженията му, а не на поведение, свързано с целенасочено създаване на пречки за проверяващите органи. Налице е ниска обществена опасност като наложената имуществена санкция за него се явява неоправдано висока за такъм маловажен случай, поради което съдът е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН и е отправил предупреждение към търговеца.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Касаторът се мотивира с това, че самото нарушение не е резултатно и настъпването на вредоносни последици не е част от фактическия му състав. Няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С проведеното по делото о.с.з касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата също не изпраща представител.

Представителят на ОП – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Нарушението не е за неудовлетворена рекламация, а такова по чл. 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки - за възпрепятстване на длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите, неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия и по този закон на виновните лица се налага глоба в размер от 100 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В този случай действително описанието на жалбата, посочването на жалбоподателя и самата рекламация не е от значение. От значение е дали и как санкционираното лице е създало затруднения на такъв проверяващ орган. В случая се твърди, че това е станало с непредоставяне на информация и документи в указан срок, като документите са изрично изброени. Деянието следва да се счита за извършено на 23.08.2022 г., когато е следвало да представи в КЗП въпросните документи. Същите са поискани с писмо от 08.08.2022 г., в което на търговеца е отправена покана на 23.08.2022 г., в 9.30 ч., да се яви в офиса на КЗП в гр. Габрово, където да представи резултатите от предприети от него действия по рекламацията, предмет на жалбата /с посочен номер и дата, с която търговецът е запознат при проверката му от 18.07.2022 г., видно от съставен на тази дата КП/; регистър за предявени рекламации на потребители; акт за удовлетворяване на рекламацията, протокол за споразумение или писмено становище по жалбата на същия. Писмото е получено на 10.08.2022 г., видно от приложено по делото и неоспорено известие за доставка. АУАН е съставен на 25.08.2022 г., след датата, на която дружеството е следвало да изпълни разпореждането за представяне на доказателства. От свидетелските показания на свидетелите Бороджиева и С. се установява, че указанието не е изпълнено, а и този факт не се оспорва от търговеца.

Фактите са установени по несъмнен начин. С оглед на така установеното настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице нарушение от вида, посочен в процесното НП, за което от дружеството се търси административнонаказателна отговорност. В случая нарушената и санкционната разпоредба е тази на 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, според която за възпрепятстване на длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите, неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия и по този закон на виновните лица се налага глоба в размер от 100 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Съдебният състав намира, че не е установено така описаното в хипотезата на нормата нарушение – възпрепятстване на длъжностни лица от КЗП, т.к. в случая при поискване на тях не са им представени посочените документи, което обаче не е причина да се удължи срокът на проверката или тя да не приключи в законово установения срок. При непредставяне на такива документи следва да се приеме, че такива не са налице и, съответно, контролният орган да вземе предвид това обстоятелство като наложи санкция за друг вид нарушение – липса на водена задължителна документация и/или неудовлетворяване на рекламацията при дадени вече съответни указания със срок за изпълнение на търговеца в такава насока.

По тези съображения в случая не може да се обсъжда прилагането на нормата на чл. 28 от ЗАНН, т.к. не е налице процесното нарушение и НП е следвало да се отмени по гореизложените съображения. Тъй като обаче на практика е постигнат същия правен резултат в отменителната част на НП, настоящата съдебна инстанция следва да потвърди първоинстанционния съдебен акт в същата, макар и на различно основание, и да отмени решението в частта, в която на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е отправено предупреждение на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, т.к. такова се отправя само при наличие на нарушение, което съставлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 30 от 22.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 256 от 2023 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта му, в която е отменено Наказателно постановление № Р-000909, издадено на 25.10.2023 г. от Директор РД Русе при ГД „Контрол на пазара“, КЗП София, с което на „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, ЕИК: *********, Севлиево, е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл. 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.

ОТМЕНЯ същото съдебно решение в частта му, в която на същото дружество е отправено предупреждение на основание чл. 63, ал. 4, във вр. с чл. 28 от ЗАНН.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.

Особено мнение на докладчика по делото Емилия Кирова-Тодорова:

Особено мнение на съдия Емилия Кирова-Тодорова:

Не споделям извода на мнозинството на касационния състав досежно липсата на нарушение по чл. 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. В случая съставът на деянието е налице и установен по несъмнен начин. Това, че от непредставените документи могат да се извлекат изводи за други нарушения, не означава, че съставът на нормата не е реализиран.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона, при изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 57, ал. 2 имат право на достъп до всички документи, данни или информация, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, в каквато и да е форма или формат, независимо от средството за съхранение или мястото, на което се съхраняват, както да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, които искания в случая са налице и по този въпрос не се спори между страните. На това право на контролните органи съответства задължението на проверяваните лица да осъществят съответното поведение – да представят исканите документи и информация в постановения за това срок. Неизпълнението на това задължение препятства дейността на контролните органи, т.к. същите не могат да установят в пълнота и обективно реализираните факти, имащи отношение към извършваната от тях проверка.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона, продавачът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3 и това е бил един от исканите документи. При проведената на място проверка от 22.07.2022 г. такъв е бил представен в обекта, което означава, че той съществува, но не е представен след дадените указания за удовлетворяване на рекламацията, поради което търговецът не може да бъде санкциониран за неводене на този регистър по чл. 72 от Закона, а именно за непредставянето му, което води до затрудняване на органите да направят своите изводи, свързани с проверката.

По отношение на другия непредставен в документ – акт за удовлетворена рекламация/ протокол за споразумение или писмено становище по жалбата се налага същия извод. За да приключи проверката е необходимо контролният орган да бъде уведомен, дали и как е удовлетворена рекламацията, което е изискване на чл. 47, ал. 4 от Закона. Ако тя не е удовлетворена може да е налице друго сключено споразумение между търговеца и клиента, което също следва да бъде обективирано в писмена форма. Когато търговецът не е съгласен, че рекламацията следва да бъде удовлетворена, той следва да уведоми затова и контролния орган, като тези документи са изискани с писмо от 06.07.2022 г., получено от дружеството на 12.07.2023 г., на основание именно чл. 58, ал. 1 от Закона и търговецът е бил длъжен да ги представи или да уведоми органа за тяхната липса, за да се изясни в пълнота фактическата обстановка, свързана с проверката. Със същото писмо адресатът е уведомен за това, че при непредставяне на тези документи от него ще бъде потърсена отговорност и ще му бъде съставен АУАН. За да се потърси АНО от търговеца за неудовлетворена рекламация, то компетентния административен орган следва да е наясно по категоричен начин дали рекламацията е била удовлетворена по указания начин, за което следва да се представят или съответния акт за такава, или споразумението, а когато търговецът счита, че не следва да удовлетвори рекламацията, за което е задължен с така даденото указание на директора на РД Русе. Предвид това, непредставянето в рамките на указания срок на някой от изисканите документи, формално осъществява състава на административното нарушение по чл. 74 ЗПЦСЦУПС, доколкото възпрепятства длъжностните лица при КЗП при осъществяване на контролните им правомощия да направят обосновани изводи и да предприемат законни и адекватни мерки за защита правата на потребителите.

Указанието на контролния орган за представяне на писмени не съставлява по юридическата си същност предписание от контролен орган, за да се търси и отговорност за неизпълнение на дадено предписание. Предписание по смисъла на ЗПЦСЦУПС се издава в предвидените от законодателя два случая – за отстраняване на несъответствие или за отстраняване на нарушения – чл. 73 от Закона. В случая не се касае до нито една от двете хипотези, а до изискване на писмените документи за проверка на твърдения в жалба и реализирани от търговеца мерки. Правото да изисква представяне на такива документи е предоставено на контролните органи по ЗПЦСЦУПС с чл. 58, ал. 1 и на това право съответства корелативно обвързаното задължение на проверяваните търговци да представят изисканите документи. Изискването, респ. представянето им е необходимо, за да могат длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите да осъществява правомощията си – в случая проверката по подадената от потребителя жалба против търговеца. В рамките на такава проверка те са изискани, като процесното нарушение се изразява в бездействието по отношение на задължението за представяне. Представянето е било обвързано със срок, поради нормативноустановения такъв и за контролния орган, извършващ проверка по жалба на потребител, съобразно чл. 52 от Закона. Затова и непредставянето на документа в посочения срок съставлява точно възприетото нарушение с правилната квалификация.

Намирам, също така, и че конкретното нарушение не е маловажен случая. Същото е типично за вида си, като такова на формално извършване не е необходимо да се установява, че то е довело до конкретни увреждащи последици. Не е необходимо и да се доказва, че дружеството е Било санкционирано за други подобни нарушения – такива обстоятелства не се твърдят, а ако бяха налице, то АНО би обсъждал повторност или системност и би приложил санкция по-голяма от наложената минимална такава. Противоправното бездействие не се дължи на пропуск, то е целенасочено и умишлено допуснато от управителя, който е уведомен за задължението си и не е посочил каквито и да било уважителни причини за неизпълнението му. Непредставеният документ не е само един. Документите са съществени за резултата от проверката, т.к. чрез тях правоимащите органи ще установят наличието или липсата на конкретни нарушения спрямо конкретния потребител, подал жалба. Затова и в случая търговецът е следвало да претърпи реално наложената му санкция в посочения минимален размер. Наказателното постановление е следвало да бъде потвърдено от въззивния съд, поради което отменителното решение следва да се отмени и настоящата касационна инстанция да реши спора по същество по така посочения начин.

Съдия:

Емилия Кирова-Тодорова