О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 08.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 08.02.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 8208/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по предявена от Д. Х.Д. срещу „Б.Д.“ ЕАД искова молба, с която
ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за прекратена, на
основание разваляне, договорната връзка между страните по делото, възникнала от
сключени на 30.06.2011 г. два договора за поръчителство в полза на банката, с
които ищецът се задължил спрямо нея за изпълнение на задълженията на „С.К.“ АД
по договори за кредит от 17.04.2006 г. и от 29.08.2008 г., сключени между „Б.Д.“
ЕАД и „С.К.“ АД, евентуално – да бъдат обявени за нищожни, като противоречащи
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите на клаузи от двата договора за
кредит.
С молба от 14.11.2017 г. (л. 288),
ищецът е уточнил петитума на първия иск, като заявява, че искането му е да бъде
постановено решение, с което да бъде прието, че между ищеца и „Б.Д.“ ЕАД не
съществува правоотношение по двата договора за поръчителство. Ищецът заявява,
че „внася като евентуално основание на исковете за установяване
несъществуването на правоотношение по поръчителство (…) разпоредбата на чл. 424 ГПК“. Заявява, че го поддържа ако се установи влизане в сила на заповедта за
изпълнение, издадена срещу него. В „тази хипотеза“ искът бил със следния
петитум: да се приеме за установено, че поради несъществуване на правоотношение
по поръчителство, ответникът няма изискуемо вземане спрямо ищеца, основано на
двата договора за поръчителство, сключени на 30.06.2011 г.
Видно от приложените към отговора на
исковата молба документи и служебно извършените справки, на 19.12.2013 г. по
ч.гр.д. № 48021/2013 г. по описа на СРС, в полза на „Б.Д.“ ЕАД, срещу Д. Х.Д. и други лица е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, за вземанията по
договор за кредит от 17.04.2006 г., анексите към него и договор за
поръчителство от 30.06.2011 г.
На 22.11.2013 г. по ч.гр.д. № 48022/2013
г. по описа на СРС, в полза на „Б.Д.“ ЕАД, срещу Д. Х.Д. и други лица е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, за вземанията по
договор за кредит от 29.08.2007 г., анексите към него и договор за
поръчителство от 30.06.2011 г.
С молбата от 14.11.2017 г., ищецът –
длъжник по двете заповедни производства заявява, че не му е връчвана заповед за
изпълнение срещу него в полза на ответника и за него не е възникнало правото по
чл. 414 ГПК. При това положение, ищецът
няма правен интерес от предявените искове, тъй като всички наведени от него
доводи и възражения следва да бъдат разгледани в исковото производството,
образувано по реда на чл. 422 ГПК.
С молбата от 14.11.2017 г., ищецът –
длъжник по двете заповедни производства заявява, че ако се установи влизане в
сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу него, в „тази хипотеза“ искът
бил „да се приеме за установено, че поради несъществуване на правоотношение по
поръчителство, ответникът няма изискуемо вземане спрямо ищеца, основано на
двата договора за поръчителство, сключени на 30.06.2011 г.“. Представените по
делото жалба от Д. Х.Д. от 20.02.2014 г. по изп. дело № 20148440400303,
образувано по молба на ответника (л.320) сочи, че вероятно заповедите за
изпълнение са влезли в сила. В този случай, предявените искове отново са
недопустими, тъй като се претендира съдебното отричане на вземания, установени
с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Последният
извод не би се променил и при наведени твърдения, че длъжникът е бил лишен от възможността
за предявяване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което не е подал същото,
тъй като такова възражение се проверява в рамките на отделно производство и не
обосновава допустимостта на исковото производство по чл. 424 ГПК.
При влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по реда на чл. 416 ГПК, поради неоспорването й чрез подаване в
срок на възражението по чл. 414 ГПК /респ. – непроведено производство по реда
на чл. 423 ГПК/ е недопустимо оспорване на вземането по заповедта от страна на
длъжника по реда на исковото производство, без да е използван специалния ред в
рамките на заповедното производство. Това е така, защото се касае за специални
процесуални норми, установени в Гл. 37 на ГПК, които разпоредби изключват
прилагането на общите разпоредби на ГПК и които специални разпоредби са по –
благоприятни за длъжника по заповедта за изпълнение. Предвид това, за
допустимостта на настоящото производство от значение е обстоятелството дали
длъжникът по заповедното производство обосновава недължимостта поради
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да
му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражения или с които не
е могъл да се снабди в същия срок, тъй като в този случай би бил допустим искът
по чл. 424 ГПК, който е единствения предвиден в закона ред за оспорване на
влязла в сила заповед за изпълнение, но само при предпоставките на ал. 1 на
същата разпоредба. В тази връзка на ищеца с разпореждане от 17.10.2017 г. са
дадени указания за посочване на обстоятелства и доказателства, които да са
новооткрити. Видно от изявленията в исковата молба и молбата от 14.11.2017 г.,
ищецът навежда като факти обосноваващи исковете му такива, които са му били
известни преди издаване на заповедта за изпълнение – нижожни клаузи от
договорите, основания за разваляне на договори и засягащи волята на страните
при пораждане и съществуване на вземанията по заповедите за изпълнение и др.,
които обстоятелства, от към твърденията на ищеца са се реализирали към момента
на изтичане на срока по чл. 414 ГПК за подаване на възражение, респ. – срокът
по чл. 423 ГПК, можели са да бъдат наведени тогава, с което поведение длъжникът
по заповедното производство /ищец в настоящото/ да предизвика последиците на
подаденото възражение, а именно -
предявяване на иск по чл. 422 ГПК от страна на банката – кредитор, в
рамките на което исково производство да релевира и да се разгледат по същество
възражението за недължимост на вземанията, които сега са предявени
обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, представляващи основание на предявения
отрицателен установителен иск. Възражението за неизпълнение на договорите от
страна на банката не само, че не е нововъзникнало или новоузнато след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а е можело да се релевира в исковото
производство по чл. 422 ГПК, което да се иницира по повод подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника по заповедта за изпълнение.
Излагането на твърдения за факти по чл.
424 ГПК касае допустимостта на иска, а не неговата основателност. За
процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл.
правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на специалния
отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане
в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би
обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в
сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен
интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането.
Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено
значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана
с доказване на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието
установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. В
противен случай би се образувало исково производство по чл.424 ГПК, в което
процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от
смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на
вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на
влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника
преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени,
искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от
ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е
съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. Аналогично на
съобразяването дали поисканото доказателство в хода на процеса е относимо към
релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимостта
на производството, а не е въпрос по същество. В посочения смисъл – т. 16 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г.по тъл.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, съдът намира, че с
предявяване на исковете по насоящото дело е налице оспорване дължимостта на
вземания по влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу които не
е подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, като оспорването в рамките на
настоящото производство почива на факти, съществуващи до изтичане на срока за
подаване на възраженията по чл. 414 ГПК и не са наведени обстоятелства, които
да са новооткрити или да почиват на новоузнати доказателства. По горните
съображения предявените в настоящото производство искове се явяват недопустими,
поради което на основание чл. 131 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски граД.и
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 131 ГПК исковата
молба, уточнена с молба от 14.11.2017
г., предявена от Д. Х.Д. срещу „Б.ДСК“ ЕАД, по която е образувано гр.д. №
8208/2017 г. по описа на СГС, I–20 състав, поради недопустимост на предявените с нея
искове, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8208/2017 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: