МОТИВИ
ПО НОХД № 279.2019Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД АСЕНОВГРАД
Съдът
е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия П. В. Д., ЕГН – **.***, по
народност българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,
работещ като общ работник, с адрес: град Асеновград, обл. Пловдивска, ул.
„Георги Ангелов“ № 25, приземен етаж, по обвинение за престъпление по чл. 183
ал.1 от НК, за това, че ….
Ред за на разглеждане на делото – общ.
Конституирани страни – няма.
По
същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване
на подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и
за налагане на наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни
мерки, а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ на подсъдимия, за
срок от 1 – една година и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ също за срок от 1- една година.
Подсъдимият Д. се признава за виновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен. Не оспорва фактите по делото. Пледира за
по-леко по размер наказание, като изтъква, че единствената причина, поради
която не е заплащал дължимите издръжки, е липса на доходи, от които да стори
това.
По
фактите:
Подсъдимият П.Д. не е осъждан. Същият е с добри
характеристични данни. През 2001г., подсъдимият П.Д. и свидетелката М.Г.И. се
събрали и започнали да живеят на съпружески начала, по време на което съвместно
съжителство се родили двете им деца – на 10.01.2001г. се родила дъщеря им М.П.Д.,
а на ***г. се родил синът им – В.П.Д.. Поради влошаване на отношенията между
подс.Д. и свидетелката М.И., през 2014г. те двамата се разделили, като подс.П.Д.
се изнесъл от съвместно обитаваното им жилище, собственост на свидетелката М.И..Децата
останали при нея, като тя поела всички тежести по тяхното отглеждане и
възпитание. През 2018г. тя завела гражданско дело № 1141/2018г. по описа на РС-
Асеновград, по което на 10.07.2018г. било постановено съдебно решение, влязло в
сила на 18.07.2018г., по силата на което подсъдимият П.Д. е бил осъден да
заплати на всяко едно от двете си деца, чрез тяхната майка и законен
представител, свидетелката М.И., издръжка в размер месечно от 130,00 лева – сто
и тридесет лева месечно, за всяко едно от децата, или общо за двете, сума от
260 лева месечно. Въпреки така влязлото в сила съдебно решение, подс. П.Д. за
периода от месец юли 2018г. до месец февруари 2019г., включително, не е изпълнил задължението си за всяко едно от
двете деца, от по 130 лева за всяко едно от двете, или общо за двете – 260 лева
месечно, като по този начин е изпаднал в забава за две и повече поредни вноски,
, а именно- осем месечни вноски, възлизащи
в размер на 1040 лева за всяко едно от двете деца, или в общ размер от
2080,00 лева, като през посочения период от време не е подпомагал децата
материално, бидейки през повечето време безработен и без извън трудови доходи.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти, съдът намери за
доказани от показанията на свидетелите М.Г.И., М.П.Д., които съдът кредитира
като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените
доказателства по делото. Последните, като достоверни и надлежно приобщени,
съдът кредитира, а именно: справка за съдимост, характеристична справка, справка
от Агенция по заетостта – Пловдив, справка от „Агенция по вписванията“, Справка
от „Агенция за социално подпомагане“, справка от ТД на НАП, съдебна спогодба от
десети юли 2018г.
От
правна страна:
Налице е осъдително решение, по което страна е подс.П.Д.,
по гражданско дело № 1141.2018г. по описа на РС - Асеновград, влязло в сила на 18.07.2018г., по което подс.Д.
е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от двете си деца, чрез
законният им представител – тяхната майка, в размер на от по 130,00 лева – сто
и тридесет лева, или общо 260,00 лева, начиная от 22.05.2018г., като за периода
от месец юли 2018г. до месец февруари 2019г.,
същият не е заплащал осем поредни месечни вноски за всяко едно от двете
си деца, като е изпаднал в забава за сумата от 2080 лева, като така, които по
силата на съдебното решение е бил задължен да заплаща ежемесечно, като чрез
бездействие през горепосочения период от време, е осъществил престъпление по
чл. 183 ал.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимият П.Д. е осъществил това
престъпление с пряк умисъл, при
съзнавани обществено опасен характер и последици и тяхното целене.Фактът на
трайна безработица не е обстоятелство, водещо до отпадане на отговорността за
това престъпление, а е такова, ценено при определяне на вида и размера на
наказанието.
Предвид наличието на реализиран както от обективна, така
и от субективна страна, на състав на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, съдът
призна подс. П.Д., за виновен в извършване на това престъпление.
По
наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК, по което подс. П.Д. е бил признат за виновен, предвидените наказания в
условията на алтернативност, са „ЛС“ до една година и „Пробация“.
Съдът отчете ниската степен на обществена опасност на
дееца, изводима от чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, признанието
на вината, изразеното съжаление за стореното и липсата на доходи през посочения
период от време, което обстоятелство е изиграло съществена роля за извършване
на престъплението.
Предвид на това съдът счете, че следва да наложи на подс.
П.Д., по-лекото, измежду двете алтернативно предвидени наказания, поради което
и наложи наказанието „Пробация“, като определи вида на пробационните мерки и
тяхната продължителност, на първите две задължителни такива – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес на подсъдимия“ с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, за срок от по девет месеца.
С този вид и размер наказание, съдът счете, че ще бъдат
изпълнени целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: