№ 34512
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110154998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от А. П. Х., чрез адв. Г. Д. за изменение на решение №
11774 от 05.07.2023 г. постановено по гр. д. № 54998/2022 г. по описа на СРС,
39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е уважил възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника, тъй като
възнаграждението следвало да се определи съобразно цената на всеки отделен
иск.
Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че
съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 11774 от 05.07.2023 г. постановено по гр. д. № 54998/2022
г. по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявените
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. Х.
/конституиран в хода на процеса на мястото починалата Изолда А.ова
Х.а/дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1177.67 лв. – главница,
1
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „Орехова гора“ № 17, бл. А, ет. 5, ап. 11, аб. № 384137, ведно със законна
лихва от 29.10.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия размер на 144.02 лв. за периода от 29.02.2012
г. до 16.10.2014 г., както и сумата от 44.88 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2012 г. до
30.04.2014 г., ведно със законна лихва от 29.10.2014 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
58727/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, като е отхвърлен иска за главница
за топлинна енергия над уважения размер от 1177.67 лв., до пълния
претендиран размер от 2603.84 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2014 г., до
окончателното изплащане, иска за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 144.02 лв., до пълния
претендиран размер от 401.03 лв., както и иска за сумата от 7.59 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 29.02.2012 г. до 16.10.2014 г. С решението е осъден А. П. Х. да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с
ал. 8 от ГПК сумата от 327.32 лв. разноски в исковото и заповедното
производство. Също така с решението е осъден „Топлофикация София“ ЕАД,
да заплати на А. П. Х., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 334.98 лв.
разноски в исковото производство.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е уважено
възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението на ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед на което и правилно е и определено с оглед
изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на
адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец
срещу определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в
условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу
определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради
което интересът върху който следва да се определи минималния размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този
смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа
2
на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се
определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно.
С оглед на гореизложеното молбата на А. П. Х. за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 205436/19.07.2023г. от А. П.
Х., чрез адв. Г. Д. за изменение на решение № 11774 от 05.07.2023 г.
постановено по гр. д. № 54998/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3