№ 859
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 265580/25.01.2021г. на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, чрез пълномощник срещу Решение № 261824 от
31.12.2020г., постановено по гр.дело № 19582/2019г. на ВРС,33състав, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззиникът против Й. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, кв. "Чайка", бл.64, ет.6, ап.23 иск с правно основание чл.422 от ГПК, за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 1252,48 лв. (хиляда двеста
петдесет и два лв. и четиридесет и осем стотинки) представляваща дължима сума за
доставена и незаплатена електроенергия, за периода от 13.03.2019г. до 10.06.2019г., по
фактура № ФМ0105828131, издадена на 13.06.2019 г., за обект находящ се в гр.Варна, кв.
Чайка бл.98, офис – по приключено МП, с абонатен № 1206105 и клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 16,01 лв.
(шестнадесет лева и една стотинка), представляваща обезщетение за забава, считано от
датата на падежа на задължението по фактурата - 24.06.2019 г. до 09.08.2019 г., като
задълженията са начислени по партидата на ЕТ "ЛИБРА-Й.Ф.", ********* – заличен
търговец, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.13639/19
г. на РС Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за основателен. Потребителят е длъжен да
заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50
ал.2 т.3 от ПИКЕЕ, като по делото е установено,че с спазени всички изисквания на
правопораждащия фактически състав. Констативният протокол отразява действителното
1
фактическо положение. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на
направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който същата се оспорва с аргументи идентични с посочените в отговора на исковата
молба. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален
представител поддържа жалбата, претендира отмяна на решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият чрез процесуален представител
поддържа отговора на жалбата, претендира потвърждаване на решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, чрез пълномощник против Й. Д. Ф., ЕГН ********** с
адрес гр. Варна, кв. "Чайка", бл.64, ет.6, ап.23 иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 1252,48 лв. (хиляда
двеста петдесет и два лв. и четиридесет и осем стотинки) представляваща дължима сума за
доставена и незаплатена електроенергия, за периода от 13.03.2019г. до 10.06.2019г., по
фактура № ФМ0105828131, издадена на 13.06.2019 г., за обект находящ се в гр.Варна, кв.
Чайка бл.98, офис – по приключено МП, с абонатен № 1206105 и клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 16,01 лв.
(шестнадесет лева и една стотинка), представляваща обезщетение за забава, считано от
датата на падежа на задължението по фактурата - 24.06.2019 г. до 09.08.2019 г., като
задълженията са начислени по партидата на ЕТ "ЛИБРА-Й.Ф.", ********* – заличен
търговец, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.13639/19
г. на РС Варна.
Претендират се извършените съдебно деловодни разноски.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
ответникът оспорва иска и претендира отхвърлянето му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Същото е недопустимо, като постановено по иск от лице без правен интерес от
предявяването му.
Безспорно в правната доктрина и практиката е, че начало на установителното
2
производство по чл.422 от ГПК е депозирането на заявление по чл.410/417 от ГПК и
издаването въз основа на него Заповед за изпълнение на парично задължение.
В конкретната хипотеза видно от ч.гр.д.13639/2019г. на РС - Варна, заявлението по
чл.410 от ГПК е депозирано от „Енерго Про Продажби“ АД ЕИК *********, за вземане
срещу ответника по процесната фактура, като в негова полза е и издадената Заповед за
изпълнение № 6660 /29.08.2019г.
След депозираното от длъжника в срок възражение, единствено заявителя /при липса
на доказателства и твърдения за прехвърляне на спорното вземане/ има правен интерес да
установи дължимостта на вземането си за което му е издадена оспорената Заповед за
изпълнение.
Ищецът по гр.дело № 19582/2019г. и въззивник „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК ********* не е активно легитимиран да води установителния иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането по Заповед за изпълнение № 6660 /29.08.2019г. издадена по
ч.гр.дело № 13639/2019г. по описа на ВРС.
Доколкото по ч.гр.дело № 13639/2019г. по описа на ВРС няма представени
доказателства за предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК иск от заявителя „Енерго Про
Продажби“ АД, то издадената Заповед за изпълнение № 6660 /29.08.2019г. по ч.гр.дело №
13699/2019г. по описа на ВРС подлежи на обезсилване.
При така изложените съображения въззивният съд счита, че решението на ВРС
следва да бъде обезсилено в едно със Заповед за изпълнение № 6660 /29.08.2019г. издадена
по ч.гр.дело № 13639/2019г. по описа на ВРС, а производството по делото прекратено.
С оглед изхода на производството и отправеното искане, на основание чл. 78 ал.4 вр.
чл. 38 ал.2 от ЗА и Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ , на адв. Б.С. Г. следва да бъдат
присъдени разноски за първа и настоящата инстанция в размер на по 319.00 лева или общо
638.00лева.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261824 от 31.12.2020г., постановено по гр.дело №
19582/2019г. на ВРС,33състав .
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 6660 /29.08.2019г. издадена по ч.гр.дело №
13639/2019г. по описа на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 19582/2019г. на ВРС,33състав и по
в.гр.дело № 484/2021г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.С. Г.
сумата от 638.00/шестстотин тридесет и осем/ лева, на основание чл. 78 ал.4 вр. чл. 38 ал.2
3
от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4