Решение по дело №9288/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2459
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330109288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2459
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искове на А. Л. Г. , ЕГН **********, от ****************** , против С. М. М. , ЕГН
********** , от ************************** , с правно основание в чл. чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от същия закон .
Според фактите в исковата молба , между страните имало сключен на дата 11.11.2016г.
писмен договор за заем . По силата на договора , ищецът предал на ответника в заем сума
от 9000 лв., за което била съставен и разходен касов ордер, в качеството му на разписка за
сумата. Заемополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена лихва
като възнаграждение на кредитора, в срок до 07.11.2018 година. Това не било направено, М.
изпаднал в забава.Ищецът се снабдил със заповед за плащане издадена по ч.гр.д.
№6589/2021 год. на Районен съд – Пловдив; срещу така издадената заповед постъпило
възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Затова ищецът иска от съда да постанови решение , с
което да признае за установено съществуване на вземане на ищеца за плащане на следните
суми: 9000 лв. - главница, 2237. 50 лв. законна лихва от дата 08.11.2016 г. ( датата на падежа
на задължението) до датата на подаване на заявлението – 20.04.2021 год. и законната лихва
от датата на подаване на това заявление до окончателното изплащане на сумите, както и
разноските по спора.
Ответникът е депозирал своевременен отговор, оспорва исковете като неоснователни.
Отрича сключването на договора : не бил получил заемната сума, положения под разходния
касов ордер подпис не бил негов. Договора бил нищожен , тъй като липсвало съгласие за
1
сключването му ( ответникът подписал празен лист, впоследствие запълнен с неизвестно за
него съдържание ), а и накърнявал добрите нрави. Той бил и унищожаем, тъй като бил
сключен поради грешка или измама, както и на основанието по чл. 31 от ЗЗД, доколкото
ответникът договарял, без да разбира свойството и значението на постъпките си, а
същевременно не бил поставен под запрещение. Моли се исковата претенция да бъде
отхвърлена и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената психиатрична експертиза дава заключение , че макар към дата
17.11.2016г. ответника да е страдал от ************ и да е имал *****************
увреждания, той въпреки това е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи- не е имало към същата дата данни за влошено психично състояние или
достатъчен ************* дефицит.
Проведената графологична експертиза дава заключение, че подписите под договора за заем
и разходния касов ордер са положени от ответника; името и подписа на ответника под
договора са положени след запълването му със съдържание.
Исковете са допустими като установителни, има идентичност между описаното в
заявлението за издаване на заповед за плащане и самата заповед вземане, и това , предмет на
исковата молба. Спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.
По същество, съдът съобрази следното:
Процесният договор е представен в оригинал, находящ се на л. 62 от делото ; личи от него ,
че страните са договорили ответника да получи в заем сума от 9000 лева , която да върне до
07.11.2018г . Възнаградителна лихва не била договорена; при забава в плащането била
договорена неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден , но не повече от 30 % от
общата сума. На л. 61 от делото е представен в оригинал разходен касов ордер, на когото
страните са предали характер на разписка за получената от М. сума от 9000 лева. И двата
документа са подписани от ответника , името и подписа на ответника под договора са
положени след запълването му със съдържание - което личи от заключението на вещото
лице – и затова съдът не споделя правоизключващото възражение на ответника за подписан
бланкет ( празен лист ), както и това , че договора е лишен от съгласие. Съдът кредитира
заключението, тъй като по делото няма доказателства , които да му противоречат.
Доколкото договора за заем е реален независимо от формата си и е доказан факта на
предаването на сумата, съдът приема за доказано сключването на договора, а оттам – и
възникването на задължението на М. да върне полученото.
Предвид заключението на вещото лице по проведената психиатрична експертиза , не е
доказано и другото правоизключващо възражение на ответника – че е договорял, без да
разбира свойството и значението на постъпките си ( не се спори , че ответника не е запретен
).
Противоречие с добрите нрави като осонвание за нищожност ответника не мотивира , и
съдът и служебно не откри такъв порок на договора ; не е договорено кредиторово
възнаграждение или прекомерна неустойка, няма и данни за бланкет.
2
Искът е основателен в пълен размер; основателно е и искането да се установи вземане за
обезщетение за забавата , което, изчислено и от съда , е в претендирания за периода размер.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника, по списък на л. 90 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо С. М. М. , ЕГН ********** , от **********************,
че в отношенията между страните, дължи на ищеца А. Л. Г. , ЕГН **********, от
**********************, плащане на следните суми по договор за паричен заем от дата
07.11.2016г., за които е издадена заповед за плащане № 3833 по ч. гр. дело № 6589/21, ПРС:
9000 лв. главница, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението ( 20.04.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, и
2237.50 лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 08.11.2018г. до
20.04.2021г.
Осъжда С. М. М., ЕГН ********** , от *************************, да заплати на А. Л.
Г. , ЕГН **********, от ******************, сумата от 1056.10 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3