№ 334
гр. Варна , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. В., ЕГН**********, Т. Л. Х.,
ЕГН **********, П. Л. В., ЕГН ********** срещу Определение №264530,
постановено по гр. дело №542/2020г. по описа на ВРС, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата им за изменение
на решение №260956/29.10.2020, в частта за разноските, като същите бъдат
възложени в тежест на ответника по делото, и съобразно представения от тях
списък на разноски Държавата бъде осъдена да заплати на Т. Л. Х. сумата от 3
000 лева, извършени от нея в производството разноски /възнаграждение за
един адвокат/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите считат, че
неправилно и необосновано, в нарушение на материалния закон и в пълно
противоречие с трайно утвърдената съдебна практика при решаване на
сходни въпроси, молбата им е оставена без уважение. Считат, че са налице
всички законови предпоставки за присъждане на направените разноски за
възнаграждение за един адвокат в полза на ищцата Тинка Христова, тъй като
са представили списък на разноски по чл. 80 ГПК и фактура № 172/13.11.2019
год., от която се установява размера на адвокатското възнаграждение /3 000
лв./ и начина на неговото заплащане /в брой/. Във фактурата е посочена
услугата, за която се заплаща възнаграждението, както и датата, на която е
заплатено същото- 13.11.2019 год., с което се установява факта на заплащане
на възнаграждението. Във фактурата изрично е посочено: „дата на плащане:
1
13.11.2019 год". Считат за неправилни и необосновани съображенията на съда
в обжалваното определение относно необходимостта, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт да бъде отразен в договора за
правна помощ. По изложените съображения моли да бъде отменено
обжалваното Определение № 264530/14.12.2020 г. по гр. дело № 542/2020 г.,
35 с-в на ВРС, с което е оставена без уважение наша молба с вх. №
280497/11.11.2020 год., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 260956/29.10.2020 год., постановено по гр. дело № 542 по описа
на ВРС за 2020 год., като с оглед наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 1
ГПК, да бъде постановено определение, с което разноските в производството
да бъдат възложени в тежест на ответника по делото, и съобразно
представения списък Държавата да бъде осъдена да заплати на Т. Л. Х. сумата
от 3 000 лева, извършени от нея в производството разноски /възнаграждение
за един адвокат/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Държавата, чрез областния управител
на област с адм. център Варна е депозирал писмен отговор в предоставения
му от съда срок, в който моли същата да бъде оставена без уважение. Счита,
че първ. съд правилно е съобразил, че липсват доказателства за реално
плащане на сумата от 3000лв., поради което законосъобразно е оставил
искането за присъждането ѝ без уважение.
Съдът намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от
лице, имащо правен интерес от обжалване, а за да произнесе по съществото
на спора, съобрази следното:
Производството по гр. дело №542/20 по описа на ВРС е приключило с
постановяване на решение №260956/29.10.2020г., с което е предявеният от
ищците иск с правно осн. чл. 124 ГПК е уважен, като Държавата в качеството
на ответник, е осъдена да заплати на ищцата Л. П. П. сумата от 4313.91 лв.,
а на ищцата – Т. Л. Х.- 1851.90 лв., представляваща извършени в
производството съдебно - деловодни разноски, включващи държавна такса и
депозит за СТЕ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С молба вх. №280497/ 11.11.2020 год. от Д. П. В., Т. Л. Х., и П. Л. В.,
ЕГН ********** са поискали решението да бъде изменено в частта за
разноските, като бъде осъдена Държавата да заплати на Тинка Христова
2
сумата от 3000лв., представляваща размерът на адвокатския хонорар, за чието
заплащане е представена фактура.
С обжалваното определение, първ. съд е оставил без уважение молбата
за изменение, като е приел, че от съдържанието на конкретната фактура, се
установява единствено, че са уговорени размера на адвокатското
възнаграждение (3000 лева) и начина на неговото заплащане (в брой),
определяне на датата, на която следва да се извърши пращането, но не и че е
заплатено. Този извод се налага до колкото сам по себе си фактът на издаване
на фактура, не е основание за плащане. Коментираният документ според съда
не обективира изявления от страните по съглашението за реалното заплащане
на уговорената сума от получателя към адвокатското дружество.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Безспорно е, че само когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Съобразно разясненията, съдържащи се в т.1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да
бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител: в зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по
банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване
на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка,
или с представянето на доказателства за извършен банков превод. При
плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо
удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена
след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на
правоотношението по договора за процесуално представителство и правна
помощ, или с касов бон, ако адвокатското дружество разполага с фискално
устройство.
По настоящото дело е представена фактура №172, издадена от
Адвокатско дружество „Калев партньори“ на получател: Тинка Христова за
3
сумата от 3000лв., дължима за процесуално представителство по гр. дело №
2000/19г. по описа на ВОС, 10-ти състав, съгласно договор от 03.10.2019г.
Посочени са датата на данъчното събитие и датата на плащане-13.11.2019г.,
отбелязано е, че плащането е в брой. Фактурата е издадена от Живко Калев и
е подписана от Тинка Христова.
С оглед посоченото съдържание и реквизити на фактурата, настоящият
състав намира, че същата доказва извършването на плащане в брой на
договореното възнаграждение в размер на 3000лв. на дата 13.11.2019г., тъй
като това обстоятелство изрично е отбелязано в същата, а тя е подписана от
клиента Тинка Христова.
На настоящия състав е известна практиката на ВКС, обективирана в
определение № 296/30.05.2017г. на ВКС по ч.т. дело №1061/17г., на която
вероятно се е позовал първ. съд, но счита, че същата не е приложима в случая,
тъй като видно от издадената фактура, адвокатското дружество не е
регистрирано по ЗДДС, в какъвто смисъл е и твърдението на
жалбоподателите. Освен това, както е възприето в цитираното определение, в
хипотезата, когато фактурата е издадена при получаване на авансово плащане
и в нея е отразено, че такова плащане е извършено, същата може да се
приеме в исковото производство като доказателство за плащане. Доколкото
фактурата е издадена още на 13.11.2019г., т.е. непосредствено след завеждане
на делото и много преди неговото приключване, то се налага изводът, че по
нея е извършено авансово плащане, тъй като е отразено: „плащане в брой“.
На второ място следва да се отбележи, че адвокатът като лице,
упражняващо свободна професия не е длъжен да има касов апарат и да издава
касов бон/ чл. 4, т. 8 от Наредба № н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства/. Следователно, изводът на първ. съд, че към фактурата следва да
има приложен касов бон, установяващ плащането, не кореспондира на
законово вменените задължения за редовното счетоводно отчитане при
свободните професии.
Отделно от това следва да се отбележи, че още към молбата, с която са
поискали изменение на решението в частта за разноските, жалбоподателите
са представили извадка от касовата книга на Адвокатското дружество, от
4
която се установява, че на 13.11.2019 по фактура №172 в приход по сметка
411 в касата на дружеството са постъпили 3000лв., внесени от Тинка
Христова.
По изложените съображения, съдът намира, че по делото да
представени доказателства, установяващи по безспорен начин, че
претендираната сума от 3000.00лв. –адвокатско възнаграждение е била реално
заплатено от клиента, с оглед на което същата следва да бъде възложена в
тежест на ответника на осн. чл. 78 ал.1 ГПК предвид основателността на
предявения иск.
Досежно възражението за прекомерност, съдът намира, че същото е
неоснователно, доколкото тази ищца е предявила иск по отношение на 7/24
ид. части от 10 самостоятелни обекта, а самото дело не се характеризира с
ниска фактическа или правна сложност. Следва да се отбележи също, че
упълномощаването, обективирано в пълномощното от 03.10.2019г/ стр. 9 от
гр. дело №2000/2019г/, и във връзка с което е плащането, е извършено от
тримата ищци- Д. П. В., ЕГН**********, Т. Л. Х., ЕГН **********, П. Л. В.,
ЕГН **********, като те общо са претендирали само едно адвокатско
възнаграждение, заплатено от ищцата Тинка Христова.
С оглед изложеното, съдът намира частната жалба за основателна, като
обжалваното определение следва да се отмени и се постанови друго такова, с
което да се измени решение №260956/ 29.10.2020 год., постановено по гр.
дело №542/20г. в частта досежно разноските, като се постанови ответникът
да заплати в полза на ищцата Тинка Христова сумата от по 3000лв.,
представляваща размерът на заплатения от последната адвокатски хонорара
за представителство в хода на първ. производство.
Страните не са претендирали разноски за производство пред
настоящата инстанция, нито са представили доказателства за техния размер,
предвид което съдът не им присъжда такива с настоящия акт.
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ Определение №264530, постановено по гр. дело №542/2020г.
по описа на ВРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260956/ 29.10.2020 год., постановено по гр. дело
№542 по описа на Варненския районен съд за 2020 г., в частта за разноските,
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, КАТО ДОБАВЯ НОВ ДИСПОЗИТИВ както
следва:
ОСЪЖДА Държавата, действаща чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с административен адрес: гр. София, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ №17-19 да заплати на Т. Л. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул."Дрин", № 53, ет. 8, ап. 28 сумата от 3000.00
/три хиляди/ лева, представляваща заплатеният адвокатски хонорар за
представителство в първ. производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Не присъжда разноски.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните, на осн. чл. 274, ал.1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3
ГПК.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6