№ 308
гр. гр.Велинград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. И.ОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. И.ОВА Гражданско дело
№ 20225210100292 по описа за 2022 година
Искове с правно осн. чл.415 ГПК, вр.79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца УМБАЛ „ СВЕТИ ГЕОРГИ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Пещерско
шосе" № 66, представлявано от изпълнителния директор Проф. д-р Карен Д., чрез адв. Р. В.,
с адрес на адвокатска практика: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов" № 43, ет. 3, оф.7 , срещу
Т. Д. Б., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.Алеко Константинов № 26.
Ищецът твърди, че на 01.02.2020 г., в 16.04 ч. Т. Д. Б. е транспортирана от автомобил
на ЦСМП в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Отделение по смешна медицина, с болки в таза.
гърба и десния глезен след падане от високо. Тъй като спешното състояние не е могло да
бъде преодоляно в спешен кабинет, тя е насочена за стационарно болнично лечение. Видно
от направлението за хоспитализация, Т. Б. е приета за болнично лечение в 17.54 часа в Първа
клиника по хирургия по КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни
заболявалия“, съгласно Приложение № 17 към Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2020 - 2022г. (в сила от 01.01.2020 г.) За предстоящото лечение е съставена
История на заболяването (ИЗ) № 7612/2020 г., в която са описани извършените консултации
и изследвания и назначените лекарства. При постъпването си пациентът е подписал
„Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури", приложена към ИЗ. С подписване на тази декларация
за информирано съгласие Т. Б. е декларирала, че е запозната с условията, при които НЗОК
заплаща на лечебното заведение за извършената дейност, както и че НЗОК няма да
заплати за оказаната болнична помощ когато не е завършен алгоритъмът на клиничната
1
пътека. В текста на декларацията (т.VII) било записано, че в случай на незавършване на
клиничната пътека, оказаната медицинска помощ и други медицински услуги се заплащат от
пациента по Ценоразпис на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. След извършените
консултации със отделни специалисти и направените изследвания и изписаните
медикаменти, на 02.02.2020г. Т. Б. напуснала по свое желание лечебното заведение.
Подписала била съответната декларация, че поема рисковете от преждевременното
прекратяване на лечението си. С напускането на лечебното заведение и прекъсването на
лечението, не могли да бъдат извършени всички процедури, включени в диагностично-
лечебния алгоритъм на КП № 197, поради което клиничната пътека не е била завършена и
отчетена към НЗОК. Затова лечението на пациента следвало да бъде заплатено по цените на
лечебното заведение за медицинска помощ и услуги, подробно посочени в Ценоразписа на
лечебното заведение и в приложената към исковата молба „Сметка на пациент“. Настоява се
на това, че в пар.1. т.2. б.“б“ от ДР към НРД 2020-2022г. е дадено легално определение за
„завършена клинична пътека“, а именно завършена КП е: за терапевтична КП - когато са
извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея. и е спазен
задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП. В настоящия
случай не били извършени основни терапевтични процедури и затова стойността на
клиничната пътека не можело да бъде заплатена от бюджета на НЗОК. И тъй като не била
налице завършена КП № 197, оказаната на Т. Б. медицинска помощ следвало да бъде
остойностена по услуги и ответникът следвало да заплати на ищеца сумата от 475,40 лева,
която включвала: консултативни прегледи с лекари- специалисти, клинико-лабораторни и
образни изследвания и един ден престой в клиниката.
Твърди се също така, че от името на лечебното заведение на ответника била изпратена
покана за доброволно плащане, която е получена на 08.01.2021 г., но дължимата сума не
била заплатена на ищеца. На 22.12.2021г. за събиране на горепосочената сума ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл.410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д.№ 1301 /2021г. по описа на Районен съд-Велинград, като
претендирал Т. Д. Б. да му заплати освен посочената по-горе сума и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от
25 лв.. представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Ответника Б.
подала възражение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящата искова молба за установяване съществуването на негово вземане по реда на
чл.422 ГПК.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се признае за установено по
отношение на Т. Д. Б., ЕГН **********, от гр.Велинград, ул. Алеко Константинов № 26, че
дължи на ищеца УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив сумата от 475,40 лева.
представляваща стойността на предоставената медицинска помощ, като сбор от всички
медицински услуги и дейности, посочени в „Сметка на пациент", оказани на ответника по
време на болничния й престой, продължил от 01.02.2020г. до 02.02.2020г., ведно със
2
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на
задължението. Претендира и разноски в настоящето и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв. Н., в който намира исковите претенции за допустими, но
неоснователни. Не оспорва факта, че ответницата Т. Б. е постъпила в болничното заведение
на ищеца на 01.02.2020 г., а на 02.02.2020г. го е напуснала доброволно. При любителско
спортуване била паднала от известна височина, при което си натъртила горен крайник. По
този повод приятелите й извикали автомобил на „Спешна помощ", който я откарал в
отделението по „Спешна медицина". От там била насочена за хоспитализация.
Намира искът за неоснователен поради следното: Съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за
здравето пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87,
ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време
предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
Нормата била императивна и регламентирала основно право на пациента. Същият имал
правото да бъде лекуван, но не и задължението за това. В Закона за здравето били
регламентирани случаи на задължително/принудително лечение, но както обективното
състояние на ответницата, така и твърденията на ищеца съвсем не били за такова
здравословно състояние у нея, което да е основание за задължително лечение. Следователно,
ответницата е била в законното си право до откаже продължаването на започнатата
медицинска дейност. От тук неправилно ищецът интерпретирал бланковите изявления на
пациента, предварително оформени в представената по делото и подписана от ответницата
„Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури". Бланковият текст в документа, на който ищецът се
позовава: „Запознат съм, че НЗОК не заплаща и няма да заплати за оказаната болнична
помощ, когато не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека" съвсем не значело, че
задължението е на пациента. Също така, другите банкови изявления в декларацията - т. VI и
т. VII, на които се позовава ищецът не можели да се приемат за частен договор между
страните, а напротив - подобно съглашение би било нищожно поради противоречието му с
цитираната по-горе императивна норма на чл. 90, ал. 1 от Закона за здравето. Отношенията
между ищеца и НЗОК по заплащане на т.нар. „незавършен алгоритъм на клиничната пътека"
били отношения между трети лица спрямо правата и законните интереси на ответницата.
Ето защо същите не можели да бъдат източник на задължения за ответника. Нямало и
медицински основания за продължителна хоспитализация на ответницата. А това, че
възстановителният процес при нея е протекъл бързо и същата обективно е нямала нужда от
продължаване на престоя й в болничното заведение, не било законно основание тя да е
обвързана със задължение за плащане към ищеца. Ответницата бил здравноосигурено лице,
при което правата й били охранени от чл.90, ал.1 от Закона за здравето. По тези
съображения се иска отхвърляне иска. Претендира и разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Р. В. д писмена молба, подържа иска и
3
иска уважаване на същия. Представя изисквания към НП № 197 и твърди същата да
предвижда 2 дни болничен престой през които е необходимо да се извършва наблюдение на
болния с оглед риска от проявяване на вътрешни кръвоизливи в органи, а ответника е
престоял само 1 ден и по този начин клиничната пътека не била завършена. Подробни
съображения излага в тази молба.
В о.с.з. ответника, чрез пълномощника си адв.Н., поддържа възраженията си и оспорва
иска, с подробни съображения в писмена защита.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1301/2021г. по описа на ВлРС, с постановената по
същото Заповед № 42/21.01.2022г., се установява да е разпоредено Т. Д. Б., ЕГН **********
от гр.Велинград, ул.Алеко Константинов № 26, да заплати на УМБАЛ „ СВЕТИ ГЕОРГИ”
ЕАД, ЕИК ********* - гр.Пловдив, следните суми: Сумата от 475,40лв.- главница
представляваща цена на предоставена медицинска помощ за периода от 01.02.2020г. до
02.02.2020г., ведно със законната лихва върху нея считано от 23.12.2022г. до окончателното
плащане, както и 25,0лв. –разноски. Вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника лично на 30.01.2022г.,
като от него е постъпило възражение по чл.415 ГПК на 21.02.2022г., в което твърди да не
дължи изпълнение, но не обоснова това си възражение. Поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 01.03.2022г. ,
възможността да предяви иск. Такъв е предявен от него на 29.03.2022г. и в указания
едномесечен срок. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, че ответникът е
бил хоспитализиран в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, че му е оказана болнична помощ по КП
№ 197; че пациентът е напуснал лечебното заведение без да е приключила клиничната
пътека, че е уведомил ответника, че при напускане на лечебното заведение без да приключи
клиничната пътека, ще трябва да заплати извършените медицински услуги по неговия
ценоразпис; че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 475,40
лева.
От представените по делото писмени доказателства – медицинска документация от
УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД /л. 4-34/ се установява, че ответника Т. Д. Б. е постъпила в
УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД в Отделение за Спешна МП след падане от високо на
01.02.2020г., с болки във в таза, гърба и десен глезен. От там е насочена за прием в болница.
На Т. Б. е оказана болнична помощ по клинична пътека № 197. Ответника е
дехоспитализиран ден на следващия ден 02.02.2020г. с диагноза контузия на коремна стена.
При постъпването на ответника Б. са извършените медицински дейности и услуги,
включени в изискванията на КП № 197 от Приложение № 17 към НРД 2020-2022г.
4
По делото е представена в оригинал "Декларация за информирано съгласие за оказване
на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури", приложена към ИЗ,
подписана от ответника на 01.02.2020г., която не е оспорена по надлежния ред и
представлява доказателство съгласно изискванията на ГПК.
С подписване на тази декларация за информирано съгласие пациентът е декларирал, че
е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената
дейност, както и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е
завършен алгоритъмът на клиничната пътека. В текста на декларацията било записано, че в
случай на незавършване на клиничната пътека, оказаната медицинска помощ и други
медицински услуги се заплащат от пациента по действащия към момента на изписване
"Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително
поискани услуги от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив ". В самата декларация
изрично и посочено, че лечението се извършва по КП № 197.
От представената Декларация от 02.02.2020г. /л.10/, подписана от ответника на
02.02.2020г. се установява да е напуснал болницата самоволно, по собствена воля и желание,
въпреки становището на лекуващия лекар, че е необходимо да продължи лечението си.
Според представената КП №197 отнасяща се за консервативно лечение при остри
коремни заболявания, минималния болничен престой е 2 дни.
От представените писмени доказателства се установи, че в случая става въпрос за
неспазване на изискуемия по КП минимален болничен престой, поради обстоятелства, че
пациента по КП е напуснал самоволно след отказ от лечение в лечебното заведение.
Съгласно законовите разпоредби, Националната здравноосигурителна каса заплаща на
изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по КП при наличие на определени
условия, въведени с т. 214, подточки 1-5 на решение №.. Съгласно подточка 3, за да бъде
извършено заплащане от НЗОК, следва да е налице завършена КП. Изключение от това
правило за наличие на завършена КП е въведено с изискването на т. 216 от решение №... и е
по отношение само на смъртни случаи.
Когато хоспитализиран пациент упражни правото си по чл. 90, ал. 1 от ЗЗ и откаже
продължаването на започнатата медицинска дейност, както е станало в настоящия случай,
изпълнителят на болнична помощ няма правната възможност да го задържи против волята
му до изтичането на определения в съответната КП минимален болничен престой.
Същевременно, до напускането на този пациент все пак са били извършени медицински
дейности – за да бъде хоспитализиран е било установено наличие на индикации за
хоспитализиране, а това означава, че поне основните диагностични процедури, заложени в
съответната КП, са били изпълнени. Нещо повече от медицинските документи се установява,
че на ответника са правени кръвни изследвания, образна диагностика на тази и бял дроб,
рентгенография на ръка и глезен. Изпълнението им е свързано с разход на труд, средства и
материали. Очевидно отказът за плащане ще причини щета на болницата. Липсва правна
норма – законова или подзаконова – по силата на която направените разходи по такъв
5
пациент да останат за сметка на болницата.
Именно по тази причина е въведената в чл. 20, ал. 3 от Наредба №49 за основните
изисквания, на които следва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Съгласно
същата, отказът на пациента да продължи започналия престой в лечебното заведение, се
документира задължително писмено срещу подпис или друг инициализиращ знак на
пациента. Отказът от продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя
по образец по приложение № 3 от наредбата.
С въвеждането на този текст в приложение на подзаконов нормативен акт, на практика
е въведено изрично законово основание за заплащане на оказаната медицинска помощ от
страна на пациента при отказ от лечение.
От представената по делото Декларация за отказ, съобразно текста на наредбата , се
установява ответникът да е подписал отказ от лечение.
В тази връзка следва да се отбележи следното: Неоснователно съдът намира
възражението на ответника, че не дължи заплащане на оказаната му здравна помощ, тъй
като е здравно осигурено лице и според разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗЗдр. има право да
откаже продължаването на започнатата медицинска дейност. Действително ответника, като
пациент на ищцовото лечебно заведение има това право, а и е реализирал това си право. Но
от тук не следва пряко, че не дължи заплащане на извършените лечебни дейности, дори и
това да само направени изследвания. След като сам се съгласил да му бъде провеждано
болнично лечение и по този начин нужните изследвания да бъдат направени от болницата,
вместо сам да ги направи, като ги заплати, то е следвало и да спазва установения ред за
извършване на същото болнично лечение за който е и информиран.
На следващо място в Декларация за информирано съгласие пациентът е декларирал, че
в случай на незавършване на клиничната пътека, оказаната медицинска помощ и други
медицински услуги се заплащат от пациента по действащия към момента на изписване
"Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги. С подписването й е
поел на практика ангажимента, че при незавършена клинична пътека, разходите направени
за оказаната медицинска помощ и други медицински услуги ще са за негова сметка, тоест ще
ги заплати. Касае в случая за едностранно поето задължение от ответника Б. към ищеца,
което обаче не изпълнено. Да се приеме обратното, тоест че ответника Т.Б. не дължи
заплащане на оказаната й болнична помощ, би означавало тя да остане за сметка на
болницата, тъй като няма да бъде заплатено от НЗОК поради самоволното напускана на
ответника преди завършване на клиничната пътека. Тоест средствата за заплащане на
оказаната на Б. медицинска помощ, ще се заплатят не от този който я е потребил, а от друг.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД предоставената лекарска услуга на
ответника е на стойност 475,40 лева, съобразно Справка на пациент /л. 33-34 от делото/.
На ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение /л.35 /, с която е уведомен,
че за периода на болничното лечение е напуснал лечебното заведение по свое желание,
6
поради което следва да заплати стойността на извършените разходи по лечението му.
Поканата е била връчена на ответника на 08.12.202г., видно от приложено по делото
известие за доставяне /л.36 от делото/, но и до момента нито се твърди нито има данни
сумата да е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира искът за доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските: В хода на заповедното производство заявителят УМБАЛ
"Св. Георги" ЕАД, е направил разноски в размер на 25,0 лева за държавна такса и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в
заповедта за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 265, 00
лева, от които 25,0 лева за държавна такса и 240,0 лева за адвокатско възнаграждение,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между УМБАЛ "СВЕТИ ГЕОРГИ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Пещерско
шосе" № 66 и Т. Д. Б., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.Алеко Константинов № 26, ЧЕ
Т. Б. му дължи СУМАТА от 475,40лв (четиристотин седемдесет и пет лева и 40ст.) -
главница, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и
услуги по КП № 197 по време на болничния му престой, продължил от 01.02.2020г. до
02.02.2020г., ведно със законната лихва върху нея считано от 23.12.2022г. до окончателното
плащане за заплащане на която е издадена Заповед № 42/21.01.2022г. за изпълнение на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1301/2021г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Т. Д. Б., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.Алеко Константинов №, да
заплати на УМБАЛ "СВЕТИ ГЕОРГИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 66, СУМАТА от 25,00 лв.(двадесет и пет
лева), направени разноски по .гр.д. № 1301/2021г. по описа на РС Велинград, както и
СУМАТА от 265,00лв. (двеста шестдесет и пет лева), направени разноски за настоящото
производство.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а копие да им се изпрати.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8