№ 35
гр. София , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002369 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по
постъпила въззивна жалба от НАП против решение № 1172/06.08.2020 г. по
т.д.№ 603/2020 г. по описа на СГС, търговско отделение, VI-3 състав, с което
е отхвърлен предявеният от въззивника иск против „ПОЗИТИВА“ АД, ЕИК
********* /обявен в несъстоятелност/ с правно основание чл.694 ТЗ, да се
приеме за установено, че публичните вземания в общ размер от 46 897.53
лева /главница и лихви/, включени в списък на приети вземания, обявен в ТР
под №20200116125350 са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1
ТЗ, като обезпечени със запор, наложен с Постановление изх.С180022-022-
0044368/26.06.2018г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-
София, вписан в ЦРОЗ под №2019121800440.
Решението е постановено, при участието на А. А. В.-синдик, на
осн.чл.694, ал.4 ТЗ.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК,
от надлежна страна и е допустима. Държавната такса по исковете с правно
основание чл.694 ТЗ не се събира предварително, поради което жалбата
подлежи на разглеждане по същество.
1
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл.722, ал.1,
т.1 ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, Разпоредбата
на чл.638, ал.4, изр.2-ро от ТЗ не е приложим по отношение на наложените
запори, по реда на ДОПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на
решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде
уважена. Не се правят доказателствени искания, обосновани с нормата на
чл.266 ал.3 ГПК.
Против жалбата е подаден писмен отговор от А. А. В.-синдик, с който
се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ.
В исковата си молба ищецът НАП излага, че с решение No-2176 от
02.12.2019 година, постановено по т.д.2233/2019 година на СГС е открито
производство по несъстоятелност на „Позитива” АД. В ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството е обявен списък на приетите вземания, в който са
включени публични вземания, предявени от НАП, като в срока след
обявяването на списъка на приетите вземания в законния срок е възразил
против предвидената поредност, тъй като вземането е обезпечено. С
Постановление изх.С180022-022-0044368/26.06.2018г, издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-София, е вписан в ЦРОЗ под №2019121800440
особен залог, даващ право на предпочтително удовлетворяване на публичните
вземания по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С молбата за предявяване на
вземането горното е приложено, поради което моли съда да постанови
решение, с което признае за установено, че вземането на НАП, включено в
списъка на приетите вземания на „Позитива“ АД е привилегировано.
Ответникът „Позитива“ АД /в несъстоятелност/ не е депозирал
отговор.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.
По валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
следи служебно дори и при липса на оплаквания, на осн. чл.269 ГПК.
2
Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от
наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална
легитимация лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор
на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение, което да
е отхвърлено, като искът е предявен в предвидения преклузивен срок.
Видно от публично обявените обстоятелства в търговския регистър е,
че с решение 2176 от 02.12.2019 година, постановено по т.д.2233 по описа за
2019 година на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на
„Позитива“ АД и е открито производство по несъстоятелност срещу
търговеца, като решението е вписано по партидата на длъжника под
No-20191203123937. Под No-20200116125350 е обявен списък на приетите от
синдика вземания на кредитори на дружеството в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в
който са включени всички публични вземания, предявени с молба от
20.12.2019 година. В срока по чл.690 ТЗ е депозирано възражение, като
същото е разгледано и с определение 1357/09.03.2020 година, постановено по
т.д.2233/2019 година по описа на СГС, вписано с No-20200309184412 по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението на НАП е оставено без
уважение. Искът е предявен на 23.03.2020 година по пощата, видно от
клеймото на пощенския плик, приложен към делото.
Предявеният иск е относно поредността на удовлетворяване на
вземането на НАП на публични вземания общо в размер на 46897.53 лева, от
които 33645.62 лева главница и 13 251.91 лева лихви, които са включени в
одобрения списък на приетите вземания като необезпечени, за които липсва
спор, че са предмет на Постановление изх.С180022-022-0044368/26.06.2018г,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-София и вписано в ЦРОЗ
по партидата на длъжника под №2019121800440 особен залог. Няма спор, че
такъв иск е допустим, като в тази хипотеза предмет на иска по чл.694, ал.1 ТЗ
е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл.692,
ал.4 ТЗ вземане.
Спорен е въпросът, при наличието на постановление, издадено от
публичния изпълнител преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и вписване на запора в ЦРОЗ след датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност какъв е
3
характера на вземането и следва ли да се ползува с привилегията по чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ, тъй като вписването В ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав.
Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването
на производство по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или
запор и възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението.
Нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува систематически с
нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки
след откриване на производство по несъстоятелност, поради което се налага
извода за стеснително тълкуване на разпоредбата, а именно, че вписването в
ЦРОЗ трябва да е направено преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
Вземането не може да се ползува с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ
е извод, който следва и от правната природа и последици на вписването по
реда на ЗОЗ. Вписването няма за последица създаването на право на
предпочтително удовлетворение, а има за цел непротивопоставимост на
правата на обезпечения кредитор /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като
вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от момента на
вписването. Вписването създава и предимство при конкуренция на
различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния
кредитор.
Гореизложеното обуславя извода, че вземането не се ползува с
привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1172/06.08.2020 г. по т.д.№ 603/2020 г.
по описа на СГС, търговско отделение, VI-3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5