РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 25.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 193 по
описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид
следното:
С решение № 382/16.11.2017 г. по гр.д.№ 433/2016 г. по
описа на Районен съд - Троян са осъдени на основание чл.73 ЗННД, вр. чл.40,
ал.3 от ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД С.Н.К., в качеството на помощник - нотариус по заместване
и А.З.Ц., в качеството на нотариус, рег.№ 565 в НК, с район на действие РС - Л.,
да заплатят солидарно на Б.Х.Б., сумата 6 800 лв., представляваща
продажната цена на закупен от ищеца поземлен имот с идентификатор 69523.524.137
по КККР 18 - 74/30.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК; площ на имота
1 720 кв.м.; адрес: ***№ 13; трайно предназначение: урбанизирана територия;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер на предходен план: 137,
квартал 26, парцели ІІІ, ІV; съседи: 69523.524.138, 69523.524.1146,
69523.524.141, 69523.524.1149, 69523.524.142, 69523.524.1153, заедно и реално с
построената в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
69523.524.137.1, със застроена площ 83 кв.м., брой етажи - 2, като сделката е
обективирана в нотариален акт № 171, том ІІ, рег.№ 2619, нот.дело № 251/2015 г.
на помощник - нотариус по заместване С.К. при нотариус А.Ц., вписана под рег.№ 565
в регистъра на НК, с район на действие района на РС - Л., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане.Осъдени
са на основание чл.86 ЗЗД С.Н.К., в качеството на помощник - нотариус и А.З.Ц.
да заплатят солидарно на Б.Х.Б. сумата 732.20 лв., представляваща законна лихва
за времето на забавата, както и сумата 1 297 лв., сторени съдебно - деловодни
разноски.На основание чл.194 ГПК е признат за неистински документ удостоверение
№ 879/30.03.2015 г. за наследници на М.В.Й. , б.ж. на гр.Л., починал на
15.02.2015 г., издадено от Община Л..
Депозирана е въззивна жалба от Община – Л. срещу решение № 382/16.11.2017 г.
по гр.д.№ 433/2016 г. по описа на ТрРС в частта, в която е признато, че
удостоверение № 879/30.03.2015 г. за наследници на М.В.Й. , издадено от Община -
Л. е неистински документ.Излагат се доводи, че по същество се обжалва самото
решение, което представлява единство на диспозитив и мотиви.Издаденото
удостоверение дори да е неистинско (чл.193 ГПК) съдържа достатъчно информация, от която може да се направи извод, че продавачката
по сделката не е наследник на покойния М.Й. и не е собственик на продавания имот.Й.П.
не е вписана като наследник на М.Й. .Удостоверението е непълно, в него не са
включени наследниците по съребрена линия, които за конкретния случай се явяват
наследниците на М.П. , но не е налице причинно – следствената връзка между
вписването на тези данни и настъпилата за ищеца вреда.
Депозирана
е въззивна жалба от С.Н.К. и А.З.Ц. срещу решение № 382/16.11.2017 г. по гр.д.№
433/2016 г. в частта, в която е уважен предявеният срещу тях иск и те са
осъдени да заплатят солидарно на ищеца продажната цена от 6 800 лв. за
закупения от ищеца поземлен имот, както и законната лихва върху тази сума и
съдебно - деловодни разноски.Излагат се доводи, че решението в обжалваната част
е изцяло неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения и се
прави искане да се отмени, като се отхвърли предявеният от ищеца иск като
неоснователен и недоказан и се присъдят направените разноски за двете съдебни
инстанции.Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, в
който продавачката по сделката е посочена като единствен наследник на М.Й. , както и индивидуален административен
акт, а нотариусът не е легитимиран да обжалва същото и по административен
ред.То е и свидетелстващ документ.Липсват два елемента за ангажиране на
специалната деликтна отговорност по чл.73 ЗННД -противоправност и пряка и
непосредствена причинна връзка между поведението и претърпените имуществени
вреди.Причинна връзка съществува единствено между вредата и: допусната грешка
при издаването на исканото удостоверение за наследници и действията на
продавача по сделката, който не е собственик на продавания имот, но е депозирал
искане за издаване на удостоверение за наследници и с посочване на себе си като
наследник на М.Й. .
За
въззиваемата страна Б.Х.Б. процесуалният представител изразява становище да се
потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят разноските за
въззивната инстанция.Излагат се доводи, че оплакванията във въззивната жалба на
С.К. и А.Ц. са неоснователни.По отношение на жалбата на Община Л. се прави
искане да се остави без уважение, тъй като същата е процесуално недопустима.
За
въззиваемата страна Й.Б.П., редовно призована, не е изразено становище.
За
въззиваемата страна Д****АД, като правоприемник на ЗАД В****, редовно
призована, не е изразено становище.
Съдът
намира за установено следното.
Въззивната жалба, депозирана от С.К. и А.Ц. е
процесуално допустима.
Въззивната жалба, депозирана от Община – Л.,
е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна.
Съдебното решение представлява единство на
мотиви и диспозитив.Страната не може да обжалва само мотивите на решението,
когато то я удовлетворява като резултат.
Привличането на трето лице като подпомагаща
страна става по почин на една от главните страни, за да го подчини на силата на
мотивите (чл.179, ал.1 ГПК) с оглед бъдещ
процес, който би водила срещу него при неблагоприятен изход на делото.Искането
на основание чл.219, ал.1 ГПК по
отношение на Община Л. е направено от С.К. и А.Ц..
От
друга страна, оспорването на истинността на документ по чл.193 ГПК е
равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да
се формира сила на пресъдено нещо, като съдът може да се произнесе по
оспорването на документа и с решението по делото, което е сторено в процесния
случай от първоинстанционния съд.
Ето
защо съдът счита, че и втората въззивна жалбата е процесуално допустима.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна.
По
искане на С.К. и А.Ц. на основание чл.219, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е
конституирал като трети лица помагачи в процеса Община - Л., Й.Б.П. и ЗАД В****АД.Д****АД
е правоприемник на ЗАД В****и в тази насока са представени застрахователна
полица №1312 110 0001 на ЗАД В****, застрахователна полица №1312 110 14 0001 на
ЗАД В****, 2 бр. разписки за платени застрахователни вноски.Представен е и
препис от нот.дело № 251/2015 г.
Не е спорно, че с договор за покупко - продажба
от 28.04.2015 г. Б.Б. е придобил собствеността на поземлен имот с идентификатор
69523.524.137 по КККР на с.Р***, област Л., одобрени със заповед № РД – 18 - 74/30.11.2017
г. на изпълнителния директор на АГКК; площ на имота 1 720 кв.м.; адрес: ***№ 13;
трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.); номер на предходен план: 137, квартал
26, парцели ІІІ, ІV; съседи: 69523.524.138, 69523.524.1146, 69523.524.141,
69523.524.1149, 69523.524.142, 69523.524.1153, заедно и реално с построената в
имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 69 523.524.137.1, със
застроена площ 83 кв.м., брой етажи - 2.Описаната сделка е обективирана в
приложения към делото нотариален акт № 171, том ІІ, рег.№ 2619, нот.дело № 251/2015
г. на помощник - нотариус по заместване С.К. при нотариус А.Ц..
Не се спори, че продавач на описания процесен
имот е Й.П. и продажната цена, която е заплатил Б.Б., е в размер на 6 800
лв.
Не
е спорно, а това е видно и от нотариален акт за продажба на недвижим имот №197,
том V, нот.дело № 1726/1994 г. на ЛРС, че М.Й. е закупил процесния гореописан
недвижим имот.
Не е
спорно, че с влязло в сила на 14.11.2015 г. решение е признато за установено по отношение на Б.Б.
и Й.П., че П. К***, С.М. , Е.А. , И.И., В.В.
и П.Й. , са собственици по наследство от М.Й. на гореописания недвижим имот,
като е осъден Б.Б. да предаде владението върху него.
От
нот.дело № 251/2015 г. е видно, че пред помощник - нотариуса при изповядане на сделката
е представено удостоверение № 879/30.03.2015
г., издадено от Община Л. за наследници на М.Й. , б.ж. на гр.Л., починал на
15.02.2015 г., в който е посочено, че към момента на смъртта си Й. е бил вдовец
и като наследници са записани неговия син В.Й. , починал преди своя баща на
12.08.1986 г. и Й.П. -негова майка.
Впоследствие е представено ново удостоверение,
в което като негови законни наследници са посочени П. К***, С.М. , Е.А. , И.И.,
В.В. и П.Й. (негови братя и
сестри и техни низходящи).
От
приложената към нотариалното дело декларация по чл.25, ал.8 ЗННД от
продавачката на имота е посочено, че същата е разведена от 1971 г. и има втори
брак от 1972 г.
Спорни пред настоящата инстанция
са обстоятелствата: верни ли са вписаните данни в удостоверението за наследници
от 30.03.2015 г., непълно ли е то, доколкото материалната му доказателствена
сила не е оборена по съдебен ред, длъжен ли е бил нотариусът да съобрази
представеното пред него удостоверение за наследници, налице ли са всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност, установена в чл.73 ЗННД?
Удостоверението за наследници от
30.05.2015 г. е официален свидетелстващ или удостоверяващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила.Свидетелстващите документи могат да се
разделят на такива с вярно и с невярно съдържание.Верен е свидетелстващият
документ, който отговаря на действителното фактическо положение, което
удостоверява.Неверен е този свидетелстващ документ, който не отговаря на
удостовереното с него фактическо положение.Той е неистински документ и няма
доказателствена стойност.
В удостоверението за наследници
се вписват всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за
наследството.Издаването на удостоверения за наследници е регламентирано в
Наредба № РД - 02 – 20 - 6/24.04.2012 г.
за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като
съгласно чл.11, ал.2 от същата за определянето на наследниците по закон
длъжностното лице прави проверка в посочените регистри по описания начин.Към
момента на смъртта си М.Й. е бил вдовец, а синът му В.Й. е починал преди него и
няма низходящи - следователно няма качеството на починал наследник.Качеството
на наследник няма и неговата майка Й.П., тъй като тя би могла да наследи
оставеното от М.Й. , неин бивш съпруг, наследство, вкл. процесния имот, ако
синът му В..Й. е починал след него.В удостоверението за наследници е следвало
да бъдат вписани законните наследници на Й. - П. К***, С.М. , Е.А. , И.И., В.В.
и П.Й. , тъй като починалият е оставил за свои наследници по закон само братя и
сестри, респ.техни низходящи.
По
реда на чл.193 ГПК е открито производство по оспорване истинността на
удостоверение № 879/30.03.2015 г. за наследници на М.Й. .Правилно
първоинстанционният съд, след извършената проверка по чл.194 ГПК, е приел, че
следва да бъде признато, че документът е неистински и го е изключил от доказателствата
по делото.
Предявеният
главен иск е с правно основание чл.73 от ЗННД, вр. чл.40, ал.3 ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД.Правилно е прието от първоинстанционния съд, че е основателен.
Съгласно
чл.73, ал.1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени
от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения
материален интерес ( в случая 6 800 лв.).Отговорността
на нотариуса по чл.73 ЗННД е специална деликтна отговорност, чиито предпоставки
са: неизпълнение на служебно задължение, виновно поведение, вреда и причинна
връзка.
По
първата предпоставка, при издаването на нотариалния акт, с който е прехвърлено
правото на собственост върху недвижимия имот на Б.Б., нотариусът е следвало да
провери дали праводателят - продавач е собственик на имота и дали са налице
особените изисквания на закона за извършване на сделката с оглед на чл.586,
ал.1 ГПК.Информацията в удостоверението за наследници неправилно е оценена от
помощник -нотариуса, поради което и извода му, че Й.П. е собственик на имота по наследство е
неправилен.
След
като помощник - нотариусът не е извършил тези нотариални действия при
изповядане на сделката, са нарушени чл.586, ал.1 ГПК и чл.25, ал.1 ЗННД с оглед
задължението му да опазва правата и интересите на страните и да не допуска
пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права.Следва
да се приеме, че не е допуснато нарушение на чл.574 ГПК, който има предвид
принципното противоречие на закона на сделка, т.е. самата сделка да е забранена
от закона или в противоречи на добрите нрави (напр.сделка, сключвана при
обективирана пред нотариуса заплаха, разпореждане с имот на ненавършило
пълнолетие дете).Договорът
за прехвърляне на собственост върху процесния недвижим имот не е сделка, която
противоречи на закона или на добрите нрави.Ако прехвърлителят не е бил
собственик на имота, за който е изповядана сделка под формата на нотариален
акт, тя няма вещноправен ефект.
По отношение на вредата, то въззиваемият Б.
е претърпял вреда, съизмерима със заплатената продажна цена на имота от 6 800
лв., а това е и удостовереният
материален интерес.Относно довода, че би бил основателен искът на купувача
срещу продавача по реда на чл.189 и сл ЗЗД, а не този по чл.73 ЗННД, то в
процесния случай с оглед на влязлото в сила решение по гр.д.№ 834/2015 г.
следва да се приеме, че е осъществена съдебна евикция, при което искът за
ревандикация на процесния имот е уважен.При продажбата на чужда вещ или на вещ,
върху която права имат трети лица, се прилагат правилата при евикция (чл.189 - 192 ЗЗД).Няма данни купувачът на имота Б.Б.
да е предявил иск за връщане на продажната цена, който да е уважен.Отговорността
на неизправния продавач е договорна, а в процесния случай се претендира на
деликтно основание.
Вината
по чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а тя представлява
неполагане на дължимата грижа.Помощник -нотариусът се е позовал на неистински документ - удостоверението за
наследници.Налице е причинно - следствена връзка между поведението и вредата.Наследниците
по закон на М.Й. са инициирали съдебен процес за доказване правото им на
собственост върху процесния имот, който е приключил с уважаване на тяхната
претенция и отстраняване на Б.Б. от имота.
Правилно е уважен и вторият
обективно съединен иск, който се явява акцесорен по отношение на главния, като
е присъдена на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 732.20 лв. за периода от
28.04.2015 г. до 18.04.2016 г.
В зависимост от изхода на
процеса са присъдени и разноски.
Ето защо съдът счита, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса следва
да бъдат осъдени С.К. и А.Ц. да заплатят на Б.Б. разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 970 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
382/16.11.2017 г. по гр.д.№ 433/2016 г. по описа на Троянски районен съд.
Осъжда С.Н.К., в качеството на
помощник - нотариус по заместване и А.З.Ц., в качеството на нотариус, рег.№ 565
в НК, с район на действие Районен съд - гр.Л., двете с адрес за призоваване: гр.Л.,
ул.С.К. № 3, ет.2, офис 2, да заплатят на Б.Х.Б., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 970 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщение от
страните чрез връчване
на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: