Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5107
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1542 от
03.01.2019г., постановено по гр.дело №48929/2016год. по описа на СРС, ГО, 66
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че И.К.С. с ЕГН********** не дължи на
„Т.С.“ЕАД с ЕИК******** сума в размер на 2740,96 лева- цена на потребена
топлинна енергия през периода от 01.10.2007г. до 30.04.2012г. в имот в
гр.София, ж.к.„********, аб.№180588, сума в размер на 16,20 лева- цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2011г. до 30.04.2012г.
и през периода от 01.05.2014г. до 31.05.2015г., сума в размер на 3256,43 лева- лихва
за забава за периода от 30.11.2007г. до 01.06.2016г. върху вземането за
стойност на потребена топлинна енергия, както и сума в размер на 2,77 лева- лихва
за забава за периода 01.06.2011г. - 01.06.2016г. върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение, като искът е отхвърлен за стойност на
потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2740,96 лева до
сумата от 4992,23 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК 929,12 лева разноски съразмерно
на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК сума в
размер на 243,87 лева разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца И.К.С.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че част от задълженията и към ответника за процесния
период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г. не са погасени по давност, тъй като
изискуемостта им не била настъпила изобщо. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия на ответника, които са в сила за периода от 12.03.2014г. до
27.06.2016г. изискуемостта настъпва 30 дни след публикуването на задължението
на интернет страницата на продавача, а такова публикуване не било установено от
ответника по делото. При справка по абонатен номер в информационната система на
ответника ставало ясно, че ищцата няма никакви задължения за топлинна енергия
за процесния период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло и за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016г. Претендира разноски.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба, не е изпратил представител в
проведеното по делото открито съдебно заседание и не е взел становище по
жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и и взе
предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Касае се за периодични
плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна
давност, която съгласно чл.114 ЗЗД започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая стойността на
доставената и незаплатена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. е установена както от представените от ответника писмени
доказателства, така и от неоспорените от страните заключения на изслушаните СТЕ
и ССЕ. Неустановяването по делото на факта на публикуване на задълженията на
интернет страницата на ответника не води автоматично до погасяване на
задължението, а би могло да се отрази евентуално на претенция за обезщетение за
забава. В същото време погасителната давност започва да тече от момента в който
вземането е станало изискуемо и след като по делото не е установен този момент,
не може да се приеме и че такава давност е започнала изобщо да тече по
отношение на задълженията на ищцата за горепосочения период.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход на
спора ответникът по жалбата има право на разноски, но не претендира такива.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1542 от 03.01.2019г., постановено по гр.дело №48929/2016год. по описа на СРС,
ГО, 66 с-в в обжалваната му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/