№ 53
гр. Сливница , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200332 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
СТ. В. Е....., с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. “Ф.“ № .........., обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0344-001214 / 02.03.2020 г. на Началника на РУ
на МВР - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на
жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН № 129307 / 03.11.2019 г., наказателно постановление № 19-0344-001214 / 02.03.2020
г. на Началника на РУ - Сливница, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121
К – 14 / 04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-3106 / 18.09.2018
г. на Директора на ОДМВР – София, постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 20.01.2020 г., договор за продажба на МПС, справка за собственост на
МПС, актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетелите СТ. ЦВ. В. и М. ПЛ. Л.),
намира следното:
На 03.11.2019 г. полицейските служители СТ. ЦВ. В. и М. ПЛ. Л. извършвали контрол
на движението на територията на гр. Божурище. Около 11.07 ч. на бул. „Европа” спрели за
1
проверка лек автомобил, марка „Фиат”, „Дукато“, с рег. № ........., който се движел в посока
от ул.“Никола Вапцаров“ към ул.“Александър Стамболийски“ и бил управляван от
жалбоподателя. При извършената в хода на проверката справка контролните органи
установили, че от 02.10.2019 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. За така установеното нарушение св. Л. съставил АУАН №
129307 / 03.11.2019 г., в който същото било квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.
От представените справки за регистрация и собственост на лекия автомобил, се
установява, че той е придобит от жалбоподателя на 01.08.2019 г. и в едномесечния срок не
бил регистриран в КАТ при ОДМВР – Бургас, който се явява службата по регистрация на
ППС по постоянен адрес на жалбоподателя. На 02.10.2019 г. регистрацията на лекия
автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като е подадена
по електронен път информация за сключен договор за покупко – продажба от 01.08.2019 г.
и в едномесечен срок от прехвърлянето на собствеността приобретателят не е
пререгистрирал придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния си адрес.
По случая била извършена и проверка по пр.пр. № 1297/2019 г. по описа на РП – гр.
Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от
20.01.2020 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя Е. не
покрива признаците на престъпление по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ
характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил
материалите по делото на Директора на ОДМВР - София за преценка реализирането на
административно наказателната отговорност на въззивника.
Въз основа на изпратеното постановление на РП – гр. Сливница АУАН № 129307 /
03.11.2019 г. Началника на РУ – гр. Сливница, на 02.03.2020 г. издал обжалваното НП № 19-
0344-001214/ 02.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София съгласно
заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена
съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
2
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидяализацията на нарушителя –
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото
НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни
нарушения. От обстоятелсвтената част на НП е безспорно ясно какво административно
обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява придобития от него лек
автомобил без да го е пререгистрирал в едномесечен срок от придобиването на
собствеността върху него в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес с копие от
договора.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената
преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни
обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Фиат”, „Дукато“, с
рег. № ........., е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и
че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване на
датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е
придобил собствеността на автомобила на 01.08.2019 г. в предвидената за това форма
съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че
в едномесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си по чл. 145 от ЗДвП и
чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое
име, но въпреки това е продължил да го управлява.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване на
регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно,
която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият
3
собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да
информират жалбоподателя Е. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и
такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как
да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще
бъде прекратена, вследствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за
пререгистрация на автомобила е бил 01.09.2019 г. и очевидно не е бил спазен от новия
собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена,
считано от 02.10.2019 г., тъй като към този момент същият с бездействието си е осъществил
състава на административно нарушение и пререгистрацията е следствие от неизпълнение на
неговото задължение.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Затова и
съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно С.Е.
е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед
на санкционната правна норма, която предвижда размера на административната санкция,
наложените с обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, които са минимално
предвидените в санкционната норма, се явяват законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното
наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки,
като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като
намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по смисъла
на чл. 13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията
респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от
ЗДвП гарантира.
4
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразмно.
Доколкото не е заявена претенция за разноски, а и не са налице доказателства за
направени такива, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0344-001214 / 02.03.2020 г. на
Началника на РУ на МВР - Сливница, с което на СТ. В. Е....., с ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. “Ф.“ № .........., за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5