№ 12462
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Е. ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110121029 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване на незаплатени
задължения за главница и мораторна лихва, произтичащи от договор за
потребителски кредит.
Ищецът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ********* излага в исковата молба,
че на 27.1.2017 г. между страните е сключен договор за заем в размер на 500
лева в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като последният
се е задължил да го върне в срок от 360 дни. Поддържа, че договорът е
сключен от разстояние след посещение на клиента на интернет страницата,
регистрация, запознаване и съгласие /чрез натискане на бутон/ с ОУ. На
личния профил на клиента бил предоставен от кредитора стандартен
европейски формуляр и проект на договора, който е бил подписан чрез
електронна платформа Твърди, че е превел по посочена от ответника банкова
сметка сумата, като последният не я е върнал в уговорения срок.
Предвид изложеното предявява обективно съединени искове за
установяване по отношение Р. Г. Г. с ЕГН **********, че дължи на “ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 631.94 лв., от които: 500.00
лв., главница по предоставения кредит и 131.94 лв. законна лихва за периода
11.01.2019г. - 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. - 20.12.2021г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на
дължимата сума, за която има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
891/2022г. на Софийски районен съд, 126 с-в..
Ответникът Р. Г. Г. с ЕГН ********** оспорва наличието на
облигационно правоотношение, вкл. и при твърдения, че не е извършвал
1
действия в интернет страницата на дружеството, не е провеждал телефонни
разговори с негови служители и не е получавал сумата от 500 лева.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, като установи наличието на
валиден Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
157705/27.10.2017г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, а именно предоставяне
информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, получаване съгласието
на потребителя за сключване на договора, предаването на уговорената сума
на ответника, настъпването уговорения падеж на договора и изискуемостта на
претенциите, както и да установи вземанията си по размер.
В тази връзка по делото са представени подписани екземпляри на
хартиен носител от процесния договор за кредит, общите условия към същия
и условията по изплащане на кредита. Ответникът оспорва да е сключвала
процесния договор от разстояние на 17.01.2017г., да е посещавала страницата
www.minizaem.bg, както и да получила заемната сума от 500лева. Оспорва
гласът на приложения аудио запис да е нейния.
Във връзка с направените оспорвания е приета съдебна-фоноскопска
експертиза, по която е направено заключение, че гласът на ответницата не
присъства в записания разговор от аудио файла. От направеното заключение
не може да се направи извод, че процесният договор не е сключен, тъй като
от останалите събрани доказателства се установява противното.
Приета е съдебно-техническа експертиза, в която е направено
заключение, че аудио записът не е манипулиран и потвърждава подписването
на Договор № 157705; В експертизата е приложено съдържанието на аудио
записа на хартиен носител; Според вещото лице е изпълнена процедурата по
кандидатстване за договор за кредит, като от мобилен телефон с номер
********** е изпратен SMS, с който е заплатена такса от 1.20 лв. за
активиране на акаунта и е потвърдено съгласието с общите условия по
заемите, на мобилен телефон с номер **********, който ОТВЕТНИКА Р. Г.
Г. е посочила за контакт, ИЩЕЦА, фирма „ИЗИ ФИНАНС” ООД е изпратил
2
SMS-си, с които я е уведомил, че е одобрена за кредит, Договорите и общите
условия са били изпратени на имейл *****@***.**, който ОТВЕТНИКА Р. Г.
Г. е посочила за контакт. Според вещото лице Р. Г. Г. има регистриран
профил в системата на ИЩЕЦА, фирма „ИЗИ ФИНАНС” ООД и е
предоставила лични данни в хода на тази процедура, като са изпратени
имейли в хода на процедурата по сключване на договор № 157705 за кредит.
Изпратени са SMS с уникален код за сключване на договор № 157705 за
кредит на посочен от нея
телефонен номер.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно,
обосновано и неоспорено от страните, от което се установява, че ответникът
е регистрирал потребителски профил на свое име на сайта на ищеца,
предлагащ бързи онлайн кредити, като е избрал желаните от него реквизити
на договора за заем – заемна сума, срок на договора, въвел е личните си
данни, в това число телефон, адрес, имейл адрес, парола и банкова сметка. За
да премине на следващ етап от сключването на договора от разстояние
потребителят следва да се запознае последователно с преддоговорната
информация, включваща Стандартен европейски формуляр, общите условия
по договора за кредит и проект за Договор за кредит. Едва след като
потребителят отбележи, че се е съгласил личните му данни да бъдат
обработвани, тогава е възможно да попълни личните си данни, а кредитът
бива отпуснат след подаване на заявка за кредит.
Вещото лице е установило, че от мобилен телефон с номер **********
е изпратен SMS, с който е заплатена такса от 1.20 лв. за активиране на акаунта
и е потвърдено съгласието с общите условия по заемите, на мобилен телефон
с номер **********. Експертът е установил и кореспонденция между
страните чрез съобщения по мобилен телефон, като до ответника е изпратено
съобщение, в което е изпратена информация за потвърждение на отпускането
на кредита и уникален код за сключване на договор № 157705 за кредит на
посочен от нея телефонен номер. Едва след като въведе получения код за
потвърждение на договора, тогава се преминава към фактическото одобрение
за отпускане на искания кредит.
От установените факти следва да се направи извод, че ответникът като
потребител е получил адекватно и с достатъчен срок преддоговорната
информация на разбираем за него език, след като е декларирал съгласието си
да предостави лични данни на ищеца и преди да потвърди, че желае да
сключи процесния договор. Именно в изпратеното съобщение за
потвърждаване сключването на договора се явява изразено съгласие за
сключване на договор с избраните от потребителя клаузи. Ето защо,
възраженията на ответната страна за липса на договор са неоснователни.
Видно е от представените доказателства от ищеца процесната
главница в размер на 500,00лева е преведена по сметка на ответницата в на
27.01.2017г. Според информация от „Банка ДСК“ , предоставена по реда на
чл.186 от ГПК, посочената сметка е с титуляр ответницата и по нея е
преведена сумата от 500лева на 27.01.2017г., поради което следва да се
3
приеме, че същата е получена и ищецът е изпълнил задълженията си по
сключения договор. В тежест на ответника е да докаже връщането на
процесната сума от 500,00лева, съобразно договореното, но в тази връзка
липсват доказателства. Поради това искът за установяване дължимост на
главницата следва да се уважи изцяло.
Ответната страна не е оспорила размера на претендираните вземания
за лихви, поради което съдът приема, че същите са установени по размер и
следва да се уважат.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените разноски в исковото и заповедното
производство в размер на 1600,00лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК ********* срещу Р. Г. Г. с ЕГН ********** искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 6 ЗПФУР, че Р. Г. Г. с ЕГН
********** дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, сумата от
631.94 лв., от които: 500.00 лв., главница по предоставения кредит и 131.94
лв. законна лихва за периода 11.01.2019г. - 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. -
20.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2022г. до
окончателното плащане, за която има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 891/2022г. на Софийски районен съд, 126 с-в.
ОСЪЖДА Р. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на “ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски в исковото и заповедното производство в размер на
1600,00лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5