РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Добрич, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230101106 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща
такава от 21.05.2021 г. на „Д. МЛМ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С. ул. „**************, представлявано от Б. Н. А., чрез
упълномощения адвокат Л.К. от САК, с която срещу „Д. ООД с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. Д., ул. **** представлявано от Д. П., е
предявен иск за заплащане на сумите от: 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляващи обезщетение за причинени вреди от заплатени разноски за
адвокатска защита в производство по Преписка №**г. по описа на К.за з. на к.
образувано по жалба на ответника; 44,50 лв. /четиридесет и четири лева и
петдесет стотинки/, представляваща разходи за копия от документи в същото
производство; 119,44 лв. /сто и деветнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното
задължение от 2 000 лв., определено по размер на законната лихва за времето
на забава от 03.09.2020 г. до 05.04.2021 г.
Претендира се и присъждане на законните лихви върху сумите от 2 000
лв. и 44,50 лв., начиная от 05.04.2021 г. до окончателното им изплащане и
заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Установено е по делото, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез упълномощения адвокат М.Г., е депозирал отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Според изложените в исковата молба твърдения, между страните е
сключен безсрочен договор на търговско представителство на 01.02.2016г. с
предмет предоставяне на изчерпателно изброени продуктови линии
1
(Пробиотици – серии „****, „М. П.“, „М. ***“ и закваски), произведени от
ответника за конкретно определена територия, а именно – на територията на
Република Б., както и в интернет чрез сайтове за продажба онлайн. В
началото на 2020г., желаейки да отстрани от пазара ищецът, ответникът е
предприел действия, повишавайки цените за доставка на продуктите с до
100%, след което в средата на 2020г., е прекратил договора с предизвестие.
В рамките на производството, ищецът е ангажирал адв. Л.К., с оглед
осъществяване на процесуално представителство в административно –
наказателното производство, като в тази връзка са били заплатени 2 000 лв.
адвокатски хонорар и 44,50 лв. за нуждите, за изготвяне на документи –
копия. В хода на цитираното производство адв. Л. К. е претендирал,
възлагането на направените от ищеца разноски, но искането е оставане без
уважение. В тази връзка е отправена покана до „Д.“ ООД, с оглед заплащане
на разноски, претърпени от ищеца, в резултат недобросъвестните действия на
ответника.
Съобразно изложеното, ищецът настоява, че за него е налице правен
интерес, с оглед ангажиране отговорността на ответника да обезвъзмезди
причинените имуществени вреди, равняващи се на платено възнаграждение
на адвокат и разноски за изготвяне на документи. Ищецът счита, че
ответникът е злоупотребил с правото си на жалба, сезирайки КЗК и в
резултат, на които действия за „Д. МЛМ“ ЕООД са настъпили имуществени
вреди. Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпването на
вредата и поведението на ответника, поради което се настоява да бъде
ангажирана отговорността му във връзка със заплащане на процесната сума.
В срока за отговор се оспорва предявеният иск, настоява се за неговото
отхвърляне, сочи се, че не са налице неправомерни действия от страна на
ответника, във връзка със сезиране на КЗК, а същият е упражнявал правата си
добросъвестно. След като Комисията е отхвърлила жалбата, ответникът не е
предприел действия, чрез сезиране на В. А. съд, поради което следва да се
приеме, че целта на ответникът не е била да създаде имуществени
затруднения за ищцовата страна. Изразяват се също така възражения относно
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира. По
отношение на сумата от 44.50 лв. не е налице яснота за кои документи и
преписки са похарчени посочените средства. Съобразно изложеното се
настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно сключения на 01.02.2016 г. Договор между „Д.“ ООД и „Д.
МЛМ“ ЕООД са възникнали облигационни правоотношения, по силата на
които ответникът предоставя на ищеца ексклузивни права да разпространява
пробиотични продукти с търговски марки: B., L., M. f. и M.
„Д.“ ООД е сезирал К. за з. на к.(КЗК) с искане за образувано
производство за установяване на евентуални извършени нарушения по чл. 29,
чл. 30, чл. 31, чл. 32 във вр. с чл.33, чл. 34 и чл. 36 от ЗЗС от страна на „Д.
МЛМ“ ЕООД.
С решение № *** г. по преписка № ***г. КЗК е установила, че не е
извършено нарушение на ЗЗК от страна на „Д. МЛМ“ ЕООД. Със същото
2
решение е оставено без уважение искането на ищеца за възлагане на
направените в хода на производството разноски. Не се спори по делото, че
посоченото решение не е обжалвано пред Административен съд – София и
същото е влязло в сила.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД. За да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: деяние /действие
или бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на
деянието и причина връзка между него и вина, която се предполага /по арг. от
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от фактическия състав на деликта
трябва да са кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява
на дадено лице, трябва да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/ извършено и
да е противоправно – да противоречи на установения правопорядък – да
нарушава задължения, скрепени от правните норми. Вредата, изразяваща се
във външна промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага
/имущество, права и законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност,
здраве, душевност и психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е
в причина връзка с виновното и противоправно поведение на деликвента.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от страните следва да
докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане в
тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта, като единствено субективния
елемент – вината се предполага от закона до доказване на противното от
деликвента. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя
иск, т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на
вредата и настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния,
с това се изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението
или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия,
по силата на което деликвентът трябва да поправи причинените от деликта
вреди, последица от правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД
деликтът е противоправно и виновно поведение /действие или бездействие/,
причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат
поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно и виновно, т.е. деликвентът и длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил на увредения. В случая вредоносното
деяние се състои в имуществените вреди, причинени на ищеца от действията
на ответницата, изразяващи се в несъществуване на причината, поради която
е допуснато обезпечението – обезпечителната мярка е допусната за
обезпечаване на иск, който е уважен частично, съобразно изхода на спора по
гр. дело № 2404/2016 г. по описа на ДРС.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния
случай ищецът е претендирал вреди изразяващи се в претърпяна от него
загуба в резултат на извършената от ответника „злоупотреба“ с „право на
3
жалба“, сезирайки КЗК с искане за извършване на проверка за допуснати
нарушения от страна на ищеца. Тези вреди следва да са действително
претърпени и надлежно доказани от ищеца, като не е достатъчно той просто
да ги твърди. Правилото, установено с нормата на чл. 154, ал.1 ГПК гласи, че
всяка страна е длъжна да доказва фактите, на които основава своите искания
или възражения.
Твърденията в исковата молба са за претърпени от ищеца вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред КЗК, образувано по искане на ответника за установяване
на нарушение на Закона за защита на конкуренцията, изразяващо се в
нелоялна конкуренция. С решението си КЗК е установил, че не е извършено
нарушение на ЗЗК, като ищецът обосновава допустимостта на иска за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 044,50 лв. с разпоредбата на
чл. 69, ал.4 ЗЗК, като счита, че доколкото не е възможно да му бъдат
присъдени разноски в административното производство, то и на общо
основание може да претендира същите като вреди от непозволено увреждане.
Съгласно посочената норма - чл. 69, ал.4 ЗЗК, „Когато постанови
решение за установяване на извършено нарушение по закона, комисията
възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са
поискани от другата страна. Когато комисията не е установила нарушение,
разноските остават за страните така, както са направени“. Съответно по
същият начин следва да се разпредели и отговорността за тези разноски, ако
решението във връзка с установяването на нарушението е взето от съда в
резултат на оспорване на решение на КЗК, който въпрос се решава в
съдебното производство по обжалване на издадения от КЗК административен
акт. Следователно е налице специална разпоредба уреждаща отговорността за
разноски в административното производство пред КЗК, която изключва
приложението на общите правила за деликтната отговорност.
Уредбата за разноските за адвокатска защита е в Закона за адвокатурата.
Тя е договорна /договор за правна помощ между страната и представляваната
в един процес страна/. В хода на съдебния процес възниква процесуално -
правна връзка между страните и съда. Съдът е задължен да се произнесе, при
направено искане, за заплатените разноски за защита между страните в
процеса. Актът на съда по този въпрос зависи от крайния резултат на спора и
се урежда от процесуално-правни норми /норми в ГПК относно гражданските
дела и административно-правни норми в Административно- процесуалния
кодекс относно административните дела/.
В случая не е налице съставът на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, тъй като отговорността за разноски не е виновна, а обективна, доколкото
е уредена в процесуалния закон като последица от изхода на съдебния спор и
следва да се реализира в рамките на същото производство. Разрешаването на
въпроса за разноските е пряко последица от въпроса за разрешаване на самия
правен спор, поради което и двата въпроса се решават от съда, сезиран с
конкретния правен спор.
Практиката на съдилищата е в насока, че разноските от едно
производство, направени в резултат на успешно реализирани права, са
последица от това производство. По тази причина те нямат характер на
4
претърпени вреди. Изводът е, че е необосновано разноските да бъдат търсени
по общия граждански ред с иск по чл. 45-54 ЗЗД. Предпоставките на
непозволеното увреждане са: - противоправно деяние; - вреди; - причинна
връзка между деянието и вредите; - вина на извършителя, която се
предполага. Може да се приеме и докажа противоправното деяние на страната
и вредите (заплатените разноски), но не и причинната връзка между деянието
и вредите. Поради тази причина и по реда на ГПК няма правна възможност за
възстановяване на направените разноски в производство пред КЗК. Това е
така, защото отговорността за разноски е обективна, невиновна и не е
отговорност за вреди. Тази отговорност съществува само във висящ процес -
/в този смисъл е и съд. практика – реш. № 414/2009 г. от 07.07.2009 г.по гр.д.
№ 1049/2008 г. на ВКС, ІV Г.О./.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая
претенцията на ищеца е насочена срещу юридическото лице, с оглед
действията на неговите служители – чл. 49 вр. 45 от ЗЗД. Касае се не за
виновно и противоправно поведение на служителите на ответника, а за
упражнено конституционно право на защита по административен ред и право
на една страна за присъждане на разноски. Предявеният иск като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 480
лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляващи възнаграждение за
упълномощения адвокат.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. МЛМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ****, сграда №* партер, офис **,
представлявано от Б. Н. А. срещу „Д.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. Д., ул. „****, ап. * представлявано от Д. П. иск по чл. 49,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите от: 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляващи обезщетение за причинени вреди от заплатени разноски за
адвокатска защита в производство по Преписка № **** г. по описа на К. за з.
на к., образувано по жалба на ответника; 44,50 лв. /четиридесет и четири лева
и петдесет стотинки/, представляваща разходи за копия от документи в
същото производство; 119,44 лв. /сто и деветнадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главното задължение от 2 000 лв., определено по размер на законната лихва за
времето на забава от 03.09.2020 г. до 05.04.2021 г.
ОСЪЖДА „Д. МЛМ“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „**** партер, офис****, представлявано от Б. Н. А. да
заплати на „Д.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Д.,
ул. „**** представлявано от Д. П., сумата от 480 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски –
възнаграждение за упълномощения адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
5
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6