Решение по дело №10511/2008 на Районен съд - Карлово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Карлово, 17.02.2010 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                      Карловският районен съд, четвърти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари  през две хиляди и десета година в състав:

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анна Донкова- Кутрова

 

при участието на секретаря П.В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 511 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД .

Ищецът Т.К.М. *** в исковата си молба против К.Г.Ч. ***  твърди, че на **** год. в гр. *** ответникът,  управлявайки лекия си автомобил "***" предизвикал пътно- транспортно произшествие, при което ударил лекия автомобил "****", с който пътувал заедно с баща си К.А.М.. Твърди, че с решение, постановено по НАХД № ***/** год. Карловският районен съд е признал, че катастрофата е предизвикана от ответника поради нарушаване правилата за движение. Решението било потвърдено от Пловдивския окръжен съд с решение по ВНАХ дело № ****/**** год. Твърди, че следствие на нанесения върху автомобила удар претърпял множество травматични увреждания на опорно- двигателния апарат като счупване на гръбначния стълб, счупване на таза и кости в областта на таза. Продължително време бил неподвижен. Твърди, че в резултат на претърпените травми настъпили усложнения на състоянието му - увреждане на периферната нервна система и тромбофлебит на десния крак. Трайно било затруднено движението на десния му крак и била ограничена работоспособността му. Постепенно започнал да повишава кръвното налягане. Твърди, че през месец юли 2007 год. получил сърдечна криза, поради което отново се наложило да се лекува стационарно. След изписването поради слабата му подвижност се получило друго сериозно усложнение трембофлебит на крака. За пореден път бил обездвижен в болница и имал силни болки. Риска при това заболяване да получи фатално усложнение още повече засилило депресивното му състояние. Трябвало отново да понася болки. Твърди, че предизвиквайки катастрофата, ответникът му причинил неимуществени вреди, които се изразяват в следното: по време на катастрофата и непосредствено след нея изпитал непосилни болки от нанесените травми и счупвания. През първите дни в болницата  болките не стихвали, променяла се само тяхната  интензивност. Когато разбрал в колко тежко състояние е, изпаднал в депресия. Депресията се задълбочила от неудобствата, които бил принуден да търпи поради неподвижността си. Бил изцяло зависим от чужда помощ. След изписването му от болницата започнали процедурите по рехабилитация. Макар че натоварванията били незначителни, всичките били болезнени. Появилите се усложненията допълнително засилили чувството му за несигурност. Изпадал в нервни кризи, когато не успявал да изпълня някое упражнение. Твърди, че при контакти с близки е нервен, сприхав. Причинените му от ответника неимуществени вреди оценява на 25000.00лв. МОЛИ съда да постанови решение ,с което да осъди ответника да  му заплати сумата от 25 000.00лв., представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди , сумата от 5000.00лв., представляваща мораторна лихва, считано от 18.12.2006г. до датата на завеждане на делото и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски

Ответникът оспорва иска по размер. Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, относно обстоятелството, че той е единствено виновен за причиняването на ПТП. Сочи, че  ПТП е настъпило при условията на независимо съпричиняване с К.А.М. и настъпването на ПТП е можело да се избегне, ако К.М. е предприел маневрата завой на ляво в един по-късен момент. Сочи, че не може към момента да вземе становище относно твърдените от ищеца увреждания и неимуществени вреди, които не са описани в  решенията по НАХделото.Сочи, че към исковата молба са представени документи, които удостоверяват настъпването на някои от изложените в нея обстоятелства, но не и причинно-следствената връзка между тях и тези описани в Решенията.

Третото лице – помагач *** ”*****” счита размера на предявения иск за завишен. Твърди, че приложената по делото застрахователна полица е на името на А. И. Р. от **** и съгласно чл. 20 от Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗ при промяна на собствеността на МПС застраховката се прекратява, поради което управлявания от ответника автомобил не е бил застрахован. Сочи, че е налице установено съпричиняване на уврежданията от страна на К.М.- баща на ищеца. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между сочените в ИМ увреждания на ищеца и получените при ПТП, така както са описани в решението постановено по НАХделото.Твърди, че същите са във връзка с трайно намалената трудоспособност на ищеца, по повод на която е пенсиониран по болест преди датата на ПТП.

Третото лице – помагач К.М. счита иска за основателен. Счита , че съпричинителството му е незначително, а ответника с оглед несъобразената скорост е изцяло отговорен за последиците от ПТП.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното  НАХД ***/**** г. на КРС  се установява ,че с влязло в законна сила решение ответникът е признат за виновен, освободен на основание чл. 78 А ал. 1 от НК от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00лв. за извършено престъпление по чл.343 ал. 3 пр. 3-то вр. с б. Б пр. 2-ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това , че на ***** г. в гр. ****** при управление на МПС – лек автомобил марка ”****” модел „****” с ДК№ ****** АМ е нарушил правилата за движение – чл. 21 ал. 1 ЗДП- При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности  на скоростта в километри в час при категория В в населеното място  50 км/ч и по непредпазливост е причинил на повече от едно лице средна телесна повреда – на К.А.М. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на дясната тазобедрена става, контузия на гръдния кош и счупване на второ, трето, пето, седмо, осмо и девето ребра в дясната половина на гръдния кош, довели до трайно затрудняване  движенията на снагата и при условията на  независимо съпричинителство с  К.А.М. по непредпазливост е причинил на Т.К.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и счупване на таза /срамната кост и седалищната кост/ в дясно, разкъсване на лонното съчленение /симфизиолиза, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник.

 По делото са представени множество документи .От същите и от заключението на вещото лице по СМЕ, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема като обективно ,компетентно и безпристрастно се установяват  вида на травмите  , продължителността на предприетото лечение. От представената по делото Епикриза  на *****„******” Пловдив се установява ,че ищеца е постъпил по спешност и престоял до 05.01.2007г. след претърпяно ПТП с диагноза фрактура корпорис вертебре Л1, фрактура осис пубис ет осис исшии декстра Симфизиолизис . От представената епикриза от ****** ”*****-****” се установява, че ищецът е постъпил на ****. на лечение и престоял до ****г. с диагноза последици от счупване на гр. стълб, статус пост фрактурам осис пубис ет осис исшии декстра Симфизиолизис Сколиозис лумбалис. Посочено е, че повод за хоспитализацията е продължаване на рехабилитацията на пациента. Установява се от представената епикриза от Първо вътрешно отделение при *** ”****” ****, че ищецът е постъпил на лечение на *** г. и пролежал до **** г. с диагноза ИБС – нестабилна стенокардия. Установява се от представената епикриза от Клиника по съдова хирургия , че ищецът е постъпил на лечение на **** г. и изписан на *****г. , записана е диагноза тромбофлебитис крурис декс. Според заключението на вещото лице д-р Д. при ПТП на 18.12.2006г. на ищеца са причинени счупване на тялото на първи поясен прешлен, счупване на таза/срамната кост и седалищната кост/ в дясно, разкъсване на лонното съгленение/симфизиолиза/. Според вещото лице ищецът е направил късно усложнение на основната травма, получена при ПТП- периферна увреда на двата / на ляв и десен долен крайник/ фибуларни нерва и предкоренчева увреда за  L4 и L4 , по-тежка вляво. Диагностицираният тромбофлебит е получен на фона на по-продължително залежаване и след това- раздвижване, но около 7 месеца след травмата. Според вещото лице не може да се приеме категорично причинно-следствена връзка между диагностицирания тромбофлебит и травмите , получени при ПТП. Според вещото лице е налице пряка причинно-следствена връзка между  диагностицираното заболяване на периферните нерви и травмите, получени при ПТП и заболяването засяга пряко двигателния процес на долните крайници за по-продължителен период от време. Травматичните увреждания : счупването на тялото на първи поясен прешлен е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, счупването на таза в дясно, разкъсването на лонното съчленение са довели до трайно затрудняване на движенията на долните крайници, периферната увреда на двата / на ляв и десен долни крайник/ фибуларни нерва и  предкоренчева увреда за  L4 и L4 , по-тежка вляво сама по себе си е довела до трайно затрудняване на движенията на долните крайници. Всички тези увреждания според вещото лице са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на ********г. Според вещото лице ищецът от време много преди ПТП страда от заболяване на ЦНС и мозъка- лека умствена изостаналост, средна дебилност с нарушен праксис, епилепсия- безиктусен период, промяна в характера с възбудни реакции и дисфория. По този повод е освидетелстван от ТЕЛК през 2005г., приета е 72% загуба на работоспособността, с която е бил по време на ПТП. Същата няма отношение към характера и механизма на получаване на травмите по време на ПТП. Според вещото лице травматичните увреждания не засягат пряко ЦНС и главния мозък на ищеца, но от своя страна страданията като общо болестно състояние на организма, дискомфорта и болките, получени вследствие на травмите, на лечебния процес, на раздвижването, както и болките, страданията и дискомфортът от настъпилите увреждания до известна степен задълбочават това състояние на ЦНС, на психиката и функциите на мозъка. Вещото лице не може да се определи с категорична точност до каква степен влияят на психиката на пострадалия, тъй като в медицината няма критерий за измерването им., а е строго индивидуално. Според вещото лице травматичните увреждания, вследствие ПТП са с добра прогноза, като при правилно лечение практически последствия не остават. Получилите се усложнения обаче са от естество, че остават за цял живот- както и счупването на тазовите кости и деформирането на тазовия пръстен, както и увреждането на периферните нерви. Страданията от тях са значителни, болките са налице при движение, статично положение прав и т.н.  Основното заболяване на ищеца значително забавя и усложнява оздравителните процеси, но не може да се определи до каква степен. Според вещото лице на така описания комплекс от заболявания за продължителен период от време / в смисъл – за цял живот/ е необходим непрекъснат специализиран лекарски контрол, прегледи и проследяване на тези усложнения и заболявания, и определяне, коригиране и прилагане на строго индивидуални за конкретните случаи и степени на заболявания схеми на лечение, хигиенно- диетичен режим, ЛФК и др.

Съдът е допуснал и изслушал свидетели на ищцовата страна. От показанията на свидетелят В.Р.Д., първа братовчедка на ищеца се установява, че за произшествието разбрала от майката на ищеца, която е помолила да отиде в карловската болница. Това било веднага след катастрофата. Твърди, че ищецът бил неадекватен, говорел несвързано. Казал й, че го боли. След това го закарали в болница в гр. Пловдив. Там ищецът продължил да казва, че го боли. Вече настанен, постоянно я молел  да извика медицинска сестра. Сложили му болкоуспокояващо. Твърди, че ищецът  обичал да се движи, да се разхожда. Имал здравословни проблеми, не работел, но обичал да се движи и в един момент не му давали да става. Това, че бил обездвижен, много му тежало. Искал да седне, но и това не му разрешавали. Твърди, че след повече от месец бил първия контролен преглед и отново раздвижването се отложило. Ищецът нервничел много, продължавали и болките му. Страдал и бил на болкоуспокояващи. Твърди, че ищецът е бил неподвижен около 6 месеца. След тези 6 месеца започнала рехабилитация. Този процес бил труден за него. Били елементарни упражнения, но  се оплаквал от болки. Болките през тези 6 месеца били налице. Твърди за промяна в характера на ищеца след катастрофата. Докато бил спокоен, изведнъж  ставал неспокоен, започвал да се заяжда за елементарни неща, което рефлектирало на отношенията му с родителите му. Установява се от показанията на втория допуснат на ищцовата страна свидетел Е. К.М. , брат на ищеца, че видял ищеца в болницата в гр. Пловдив- бил изпаднал в шок, гледал като малко уплашено дете. Болката му била непоносима, слагали му 4-5 болкоуспокояващи и след малко отново казвал, че има болки. Твърди, че лежал само по гръб, трябвало да му се бърше гърба. Твърди, че ищецът страдал много, а болките му определя като нечовешки.  Ищецът бил неподвижен на гръб 7 месеца. Казали, че след 4 месеца ще започне рехабилитация. Но се указало, че тазобедрените кости не били зараснали и се наложило след 7 месеца, в края на май месец, началото на юни, за 2 седмици да бъде приет в **** в болницата за рехабилитация. Твърди, че малко след като го изписали оттам получил в следствие на стреса, сърдечни проблеми и болки в крака. Бил приет в болницата в ****, но след 3 дни кракът му се подул и в резултат на изследванията се констатирало, че има съмнение за тромбофлебит. Твърди, че и понастоящем ищецът изпитва болки отзад. Нарушила се нервната му система след катастрофата – викал, крещял, имал сърдечни проблеми. Правили му и коронарография.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави средните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи вината се предполага до доказване на противното. Не е спорно по делото, че ответникът е допуснал ПТП при условията на независимо съпричиняване с третото лице К. М., с което е причинил на ищеца средни телесни повреди. Извършеното от ответника деяние е противоправно и извършено виновно , като е признато за престъпление . От представените писмени доказателства и СМЕ , която е подробно обоснована  по категоричен начин се установява ,че при извършеното ПТП са нанесени средни телесни повреда на  ищеца по смисъла на чл. 129 от НК. Установява  се по безспорен начин от свидетелските показания, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените телесни повреди . Не е спорна по делото,  вината на ответника, а същата  се и презумира съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД . Налице е и причинна връзка между действието и причинените вреди - ответникът със свое лично действие – като е управлявал МПС и е допуснал ПТП, е причинил вредоносния резултат. Наличието на законовите предпоставки за реализиране на  деликтната отговорност - действие, противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между деянието и причинените вреди, е основание да се ангажира отговорността на ответника за причинените от него  неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съдът счита ,че следва да се присъди обезщетение в цялост за всички претърпени вследствие причиненото ПТП болки и страдания в размер на 15 000.00 лв. За да определи размера на обезщетението на неимуществените вреди дължими на ищеца , съдът отчита на първо място претърпените от него физически болки и страдания във връзка с наложеното лечение . На първо място ищеца е пролежал първоначално в болнично лечение 18 дни. Оплаквал се е от  болки. Според показанията на свидетелите въпреки болкоуспокояващите страданието му нечовешко, бил обездвижен повече от 6-7 месеца, след което започнала рехабилитация, което наложила отново пролежаване в болнично заведение. Съдът отчита и проявилото се усложнение на нервите на долните крайници, което според СМЕ е от такова естество, че остава за цял живот, като за цял живот остава счупването на тазовите кости и деформирането на тазовия пръстен , като е необходим непрекъснат специализиран лекарски контрол, прегледи и проследяване на усложнението, както и необходимостта от определяне, коригиране и прилагане на строго индивидуални схеми на лечение, хигиенно-диетичен режим и др. Съдът не коментира появилия се тромбофлебит и сърдечни проблеми, предвид обстоятелството, че според заключението на вещото лице не може да се счете, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и тези заболявания. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита  и благоприятната прогноза според вещото лице за травматичните увреждания вследствие на ПТП, но и липсата на такава за появилите се усложнения. Съдът отчита и, че през изтеклия период на възстановяване е било налице силно ограничаване движението на  тялото за продължителен период от време. За разликата над 15000.00 лв. до пълният предявен размер от 25000.00 лв.  иска като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Възразява се от третото лице ****”****”, че между него и ответника няма сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” предвид обстоятелството, че договора бил сключен с друго лице, а не с ответника, който закупил автомобила на ******г., а по силата на чл. 20 от Наредба № 18 от 10.11.2004г. за задължителното застраховане по чл. 77 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗ при промяна на собствеността на МПС застраховката се прекратявала. По делото е приета като доказателство застрахователна полица № 01/1/06/9000091/091/0 от 20.12.2005г., удостоверяваща наличието на сключен договор за застраховка  Гражданска отговорност на МПС на името на А. И. Р.,  собственик на автомобила и срок на действие на договора 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Приет е и договор за покупко-продажба от ***г., по силата на който А. Р. продава на ответника К.Ч. процесния автомобил. По силата на изричната норма на чл. 263 КЗ, действала по време на придобиване от ответника на автомобила , както и по време на ПТП на ****** г. промяната в собствеността на застрахованото моторно превозно средство не прекратява действието на сключения договор за гражданска отговорност. Следователно и предвид установеното по-горе, ответникът  има качеството на застраховано лице по см. на чл. 257 КЗ. Визираната от третото лице норма е от подзаконов нормативен акт и противоречи на тази от КЗ, която е приложима в случая.

Ищецът претендира лихвата за забава  от  увреждането до подаване на ИМ  като точно определена сума - 5000 .00лв. и съдът е обвързан за произнасяне с искането. Лихвата за забава на сумата от 25000.00 лв. за периода от 18.12.2006г. до подаване на исковата молба е според ССЕ - 5045.88лв. Лихвата за забава на определената от съда като дължима сума от 15000.00 лв. за периода е в размер на 3027.53 лв. и в този размер следва да се присъди, а за разликата до пълния предявен размер от 5000.00лв. да се отхвърли.

          Разноски се претендират само от ищеца ,като такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода на делото съобразно уважената респ. отхвърлената част от иска в размер на 303.47лв. за възнаграждение един адвокат. С оглед изхода от делото ответника следва да заплати по бюджета на съда сумата от 721.10 лв. за държавна такса върху уважената част от иска и 136.00лв. за възнаграждения на вещи лица, изплатени от бюджета на съда.

      Воден от гореизложеното съдът

 

Р          Е          Ш        И:

 

                   ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, К.Г.Ч. с ЕГН  ********** *** да заплати на Т.К.М. *** с ЕГН ********** сумата  от 15 000.00 ( петнадесет хиляди ) лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания,  в следствие на причинени  при ПТП на ****г.  в гр. ***** от ответника увреждания: счупване на тялото на първи поясен прешлен, счупване на таза /срамната кост и седалищната кост/ в дясно, разкъсване на лонното съгленение /симфизиолиза/, периферна увреда на двата / на ляв и десен долен крайник/ фибуларни нерва и предкоренчева увреда за  L4 и L4, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2008г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 15000.00лв. до пълния предявен размер от 25000.00 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

                     ОСЪЖДА К.Г.Ч. с ЕГН  ********** ***  да заплати на Т.К.М. *** с ЕГН ********** сумата  от 3027.53  ( три хиляди двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки ) лева , представляваща лихва за забава през периода от 18.12.2006г. до 14.05.2008г. върху дължимата сума от 15000.00лв. за обезщетение за неимуществени вреди.  

                   ОСЪЖДА К.Г.Ч. с ЕГН  ********** ***  да заплати на Т.К.М. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 303.47 ( триста и три лева и четиридесет и седем стотинки ) лева.

                     ОСЪЖДА К.Г.Ч. с ЕГН  ********** ***  да заплати в полза на държавата , по бюджета на съдебната власт  , по сметка ***.10 ( осемстотин петдесет и седем лева и десет стотинки ) лева за държавна такса и разноски .

                   РЕШЕНИЕТО  е постановено с участието на трети лица - **** ”****” АД – гр.***, бул. *****” № *** и  К.А.М. ЕГН ********** ***, помагачи на ответника К.Г.Ч. в производството.

                  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: