О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
София, 31.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 3-ти състав, в закритото заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр. дело № 17276 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „Е.“,
ЕООД, ЕИК *******, София, ул. *******, чрез М.В.В. и адвокат Я.А.Н., София, бул. ,,*******, против Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, София,
ул. *******и /като евентуален ответник/ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Р.Б., София,
пл. Александър Батенберг № 1, за заплащане на сумата 89 862.05 лв., представляваща имуществени вреди на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
представляващи удържана такса, в размер на 20% за производство на електрическа
енергия през периода 01.01,2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със законните
последици – лихва и разноски.
Ишецът твърди, че, като производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници притежава и произвежда енергия от
следните 5 /пет/ бр. , фотоволтаични централи:
- Фотоволтаична централа с местоположение:
ПИ 124007, местност „Ашикларе” по КВС на землището на с. Зетьово, общ. Чирпан,
обл. Стара Загора, отговарящ на УПИ 1-4 по одобрен ПЗ, с мощност от 199.41 kWp (ФтЕЦ „Е. 1”).
ФтЕЦ
„Е. 1” е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК
07-СЗ-72/05.06.2012 г. на Началник РО “НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен
район. За ФтЕЦ „Е. 1” е определена цена за изкупуване на електрическа енергия в
размер на 567.41 лв./Мвтч. с т. 14 на Решение № Ц- 018/20.06.2011 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране („ДКЕВР”), понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране („КЕВР”), което е действало към момента
на съставянето на констативния акт за завършване изграждането на централата и установяване
годността за приемане на строежа съгласно чл. 176, ал. 1 ЗУТ (акт образец 15),
а именно 26.01.2012 г. На 07.03.2013 г. „Е.” ЕООД в качеството си на
производител и продавач на електрическа енергия е сключило с „ЕВН България,
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *******, в качеството му на купувач Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници
№1027/07.03.2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 1 от последния произведената от
централата електрическа енергия се изкупува от купувача именно по
така определената от ДКЕВР цена съгласно приложимото законодателство и
декларацията-приложение 2 към Договора.
- Фотоволтаична централа е местоположение: ПИ
124008, местност „Ашикларе” по КВС на землището на е. Зетьово, общ. Чирпан,
обл. Стара Загора, отговарящ на УПИ II-4 по одобрен ПЗ, с мощност от 199.41 kWp (ФтЕЦ „Е. 2”). ФтЕЦ „Е. 2” е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК 07-C3-73/05.06.2012
г. на Началник РО “НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен район. За ФтЕЦ „Е.
2” е определена цена за изкупуване на електрическа енергия в размер на 567.41
лв./Мвтч. с т. 14 на Решение № Ц- 018/20.06.2011 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране („ДКЕВР”), понастоящем Комисия за енергийно и
водно регулиране („КЕВР”), което е действало към момента на съставянето на
констативния акт за завършване изграждането на централата и установяване
годността за приемане на строежа съгласно чл. 176, ал. 1 ЗУТ (акт образец 15),
а именно 26.01.2012 г. На 07.03.2013 г. „Е.” ЕООД в качеството си на
производител и продавач на електрическа енергия е сключило с „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *******, в качеството му на купувач Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници
№1028/07.03.2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 1 от последния произведената от
централата електрическа енергия се изкупува от купувача именно по така
определената от ДКЕВР цена съгласно приложимото законодателство и декларацията-
приложение 2 към Договора.
-
Фотоволтаична централа с местоположение: ПИ 124009, местност „Ашикларе” по КВС
на землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, отговарящ на УПИ III-4 по одобрен ПЗ, с мощност от 199.41 kWp (ФтЕЦ „Е. 3”). ФтЕЦ „Е. 3” е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК
07-СЗ-76/07.06.2012 г. на Началник РО “НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен
район. За ФтЕЦ „Е. 3” е определена цена за изкупуване на електрическа енергия в
размер на 567.41 лв./Мвтч. с т. 14 на Решение № Ц- 018/20.06.2011 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране („ДКЕВР”), понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране („КЕВР”), което е действало към момента
на съставянето на констативния акт за завършване изграждането на централата и установяване
годността за приемане на строежа съгласно чл. 176, ал. 1 ЗУТ (акт образец 15),
а именно 26.01.2012 г. На 08.03.2013 г. „Е.” ЕООД в качеството си на
производител и продавач на електрическа енергия е сключило с „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *******, в качеството му на купувач Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници
№1029/08.03.2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 1 от последния произведената от
централата електрическа енергия се изкупува от купувача именно по така
определената от ДКЕВР цена съгласно приложимото законодателство и декларацията-
приложение 2 към Договора.
- Фотоволтаична централа с местоположение: ПИ
124010, местност „Ашикларе” по КВС на землището на с. Зетьово, общ. Чирпан,
обл. Стара Загора, отговарящ на УПИ IV-4 по одобрен ПЗ, с мощност от 199.41 kWp (ФтЕЦ „Е. 4”). ФтЕЦ „Е. 4” е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК
07-СЗ-80/08.06.2012 г. на Началник РО “НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен
район. За ФтЕЦ „Е. 4” е определена цена за изкупуване на електрическа енергия в
размер на 567.41 лв./Мвтч. с т. 14 на Решение № Ц- 018/20.06.2011 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране („ДКЕВР”), понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране („КЕВР”), което е действало към момента
на съставянето на констативния акт за завършване изграждането на централата и
установяване годността за приемане на строежа съгласно чл. 176, ал. 1 ЗУТ (акт
образец 15), а именно 26.01.2012 г. На 08.03.2013 г. „Е.” ЕООД в качеството си
на производител и продавач на електрическа енергия е сключило с „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *******, в качеството му на купувач Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници
№1030/08.03.2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 1 от последния произведената от
централата електрическа енергия се изкупува от купувача именно по така
определената от ДКЕВР цена съгласно приложимото законодателство и декларацията-
приложение 2 към Договора.
- Фотоволтаична централа с местоположение: ПИ 124011,
местност „Ашикларе” по КВС на землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара
Загора, отговарящ на УПИ V-4 по одобрен ПЗ, с мощност от
199.41 kWp (ФтЕЦ „Е. 5”). ФтЕЦ „Е. 5” е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК
07-СЗ-77/07.06.2012 г. на Началник РО “НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен район. За ФтЕЦ „Е. 5” е определена
цена за изкупуване на електрическа енергия в размер на 567.41 лв./Мвтч. с т. 14
на Решение № Ц- 018/20.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране („ДКЕВР”), понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране
(„КЕВР”), което е действало към момента на съставянето на констативния акт за
завършване изграждането на централата и установяване
годността за приемане на строежа съгласно чл. 176, ал. 1 ЗУТ (акт образец 15),
а именно 26.01.2012 г. На 08.03.2013 г. „Е.” ЕООД, в качеството си на производител и продавач на
електрическа енергия е сключил с „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК: *******, в качеството му на купувач
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници №1031/08.03.2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 1 от последния
произведената от централата електрическа енергия се изкупува от купувача именно
по така определената от ДКЕВР цена съгласно приложимото законодателство и
декларацията- приложение 2 към Договора.
Според заявеното в исковата молба, в края на 2013 г.,
с поправка в Закона за бюджета за 2014 г. и в ЗЕВИ, е въведена 20 процентна
такса, с която да се облагат приходите от електроенергия, произведена от
слънчеви и от вятърни централи, въпреки липсата на правни и фактически
основания, които да обосноват налагането й. Считано от 01.01.2014 г.
разпоредбите, касаещи въведената такса, са породили правно действие и такава е
била удържана директно от производителите на електрическа енергия.
По – нататък в исковата молба ищецът твърди, че,
поради липсата на правни и фактически основания, които да обосноват налагането
на процесната такса, Конституционният съд на РБ е установил противоречие на
въведените допълнения в ЗЕВИ с разпоредбата на чл. 60, ал. 1, чл. 19, ал.2 и
ал. 3 и и чл. 4, ал. 1 КРБ, поради което с Решение № 13/31.07.2014 г. тези
норми са обявени за противоконституционни.
В тази връзка в чл. 22, ал.4 Закона за Конституционния
съд на РБ е предвидено, че „възникналите правни последици от обявения за
противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил“ и,
следователно, законодателят е длъжен да уреди възникналите правни последици от
неговото прилагане - удържаната такса от 20 % в периода от 01.01.2014 г. до
влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014 г. на Конституционния съд, като, по
този начин преуреди тези правоотношения, породени по време на действието на противоконституционните
разпоредби от ЗЕВИ, които са нанесли значителни имуществени вреди на цял сектор
от частноправни субекти в резултат на ежемесечното заплащане на 20% такса,
наложена върху приходите им от произведената от тях енергия.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 88 от
Правилника за дейността на 42 - то Народно събрание, която предвижда двумесечен
срок, за приемане на нова правна уредба.
Ищецът заявява, че удържаните му
суми, представляващи недължима такса за периода 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.
не са му възстановени и той е претърпял вреди в посочения размер – 89 862, 05
лв., за които суми, заплатени за всичките пет централи, той надлежно е издал
фактури за удържаните по реда на чл. 35а ЗЕВИ такси.
Позовава се на противоречие на въведената
такса на императивни разпоредби на Договора за функциониране на Европейския
съюз, Договора за енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13 юли 2009 за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници и КРБ.
С оглед на
това, според него, са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
държавата, поради извършено от нейните органи нарушение на КРБ и правото на ЕС,
а претърпените от Дружеството вреди са
причинени от противоконституционен акт, приет от Народното събрание, както и
неизпълнение на задължението на законодателния орган на РБ да уреди
възникналите правни последици от противоконституционната разпоредба.
Претендираните
от ищеца вреди произтичат от: - приемането
и влизането в сила на противоконституционните норми от ЗЕВИ; - приемането на
нормите за събиране на таксата и прилагането им в разрез с правото на
Европейския съюз – чл. 107 и чл. 63 ДФЕС, Директива 2009/72/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници,
- събирането и превеждането на
процесната такса по сметка на КЕВР; - неизпълнение на задължението от страна на
държавата да уреди възникналите правни последици от противоконституционната
разпоредба, съгласно чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, съответно
чл. 88 от Правилника за дейността на 42 -то Народно събрание; - неизпълнение на
задължението от страна на държавата да отстрани неправомерните последици от
нарушение на общностното право.
Според него, приемайки противоконституционните §6,
т.2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.
(обявени за противоконституционни с решение на КС), народните представители от 42-рото НС са упражнили служебните си
правомощия в нарушение на чл.67, ал.2 КРБ, което представлява тяхно
противоправно действие, в качеството им на народни представители от 42-рото
Народно събрание.
По
– нататък ищецът заявява, че отговорност за вреди от неправомерни действия на
народните представители носи Държавата, на основание чл. 7 КРБ, според който Държавата отговаря за вреди причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица
и,, според него, държавата отговаря за
неправомерните действия на народните представители и на основание чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД, тъй като Държавата е възложила на народните представители
изпълнението на определени функции по държавно управление. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чуждо виновно
противоправно поведение, като отговорността е пряка - за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица
Евентуално, със същите
мотиви и на същото правно основание, ищецът е предявил иска си срещу Народното събрание.
В
депозирания по делото отговор ответникът – ДЪРЖАВАТА, представлявана от
Министъра на финансите, заявява, че предявеният
срещу държавата иск е недопустим, а в случай, че съдът го/ допусне до
разглеждане по същество, го оспорва, като неоснователен, необоснован и
недоказан по основание и размер.
Наведени са възражения за неподведомственост на спора на
гражданските съдилища.
Според ответника, държавните такси, каквато е таксата, установена в чл. 35а
ЗЕВИ, представляват публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т.
3 ДОПК. Уредбата в Раздел V ЗЕВИ, /ред., ДВ, бр. 103/2013 г./, е създала
държавно публично вземане, събирано в условията на финансов автоматизъм. Правоотношенията, които възникват между
държавата и финансово задълженото лице по силата на публичноправна норма, са
отношения на власт и подчинение, а не отношения, при които е налице
равнопоставеност на субектите. Плащането на държавна такса е
публичноправно задължение, което финансово задълженото лице е било длъжно да
изпълни по силата на публичноправна норма.
Пред вид това обстоятелство и при наличието на специални законови
разпоредби, общите правила за търсене на обезщетение от непозволено увреждане,
респективно от неоснователно обогатяване, между равнопоставени субекти на
гражданското право не могат да намерят приложение и разглеждането на спора по
общия исков ред е недопустимо. Процедурата по възстановяване на недължимо
събрани публични вземания от държавата е уредена в чл. 128 и следващите ДОПК (а
също и в чл. 46 ЗДТ). Незаконосъобразно събраните държавни такси, респективно
тези, събрани без основание, подлежат на връщане по облекчен ред,; който
предполага отправено искане до съответния административен орган, чийто/
евентуален отказ подлежи на обжалване пред административните съдилища, /арг. от Определение № 857/13.12.2016 г.,
постановено по гр. д. № 3504/2016 г. на ВКС, 1Й ГО; Определение № 69/01.02.2018
г. по ч. т. д. № 176/2018 г. на ВКС, I ТО, с което съдът не е допуснал до
касационно обжалване Определение № 3030/27.09.2017 г. на САС, ГК, 1 с-в, по ч.
гр. д. № 4066/2017 г.; Решение от 10.01.2018 г. по гр. д. № 16402/2016 г. на
СГС, ГО, 1-6 с-в; Определение от 19.09.2018 г. на СГС, ГО, 1-8 с-в по гр. д. №
3091/2018 г. по аналогични казуси./.
Ответникът посочва, че ефектът
на Решение № 13/31.07.2014 г., постановено по цитираното от ищеца к. д. №
1/2014 г., за обявяване противоконституционност на процесната такса, не се
разпростира върху процедурата за възстановяване на недължимо платени публични
държавни вземания и не изключва реда за възстановяването им. В случая не се
касае и за законова празнота. Евентуалното отпадане на правното основание за
заплащане на държавна такса ех nunc не трансформира развилото се и
приключило публично правоотношение (за минал период) в гражданско
правоотношение между равнопоставени страни. Подобен ефект би бил мислим само и
единствено при наличието на изрична законодателна уредба, каквато не е
възприета в националното ни законодателство. Общият исков ред не е алтернатива
на нормативно установения ред за възстановяване на незаконосъобразно събрани,
респективно недължимо платени.
Подведомствеността,
според ответника, е абсолютна процесуална предпоставка за наличието на у
правото на иск, за която съдът следи служебно. В отговора си той се позовава на
практиката на Върховния касационен съд, която, както заявява, е трайна и
непротиворечива по въпроса за неприложимостта на общия исков ред за разрешаване
на спорове относно недължимо платени държавни такси /арг. от Определение №
65/10.03.2015 г. по ч. р. д. № 690/2015 г. на ВКС, 11 ГО; Определение № 629/30.04.2014 г. по ч.т.д.№ 1192/2014
г. на ВКС, 11 ТО; Определение № 478/23.10.2012 г.по ч.гр.д. № 493/2012 г.на
ВКС, 11 ГО; Определение № 557/26.10.2009 г.
по ч.т.д. № 585/2009 г. на ВКС, 1 ТО.
По – нататък ответникът счита,
че искът срещу държавата за вреди от законодателната дейност на Народното
събрание е недопустим, доколкото конституционно регламентираната нормотворческа
дейност не подлежи
на съдебен контрол от гражданските съдилища.
Народното
събрание е орган на държавна власт, чиито основни властнически правомощия са
осъществяването на законодателна дейност и контрол върху изпълнителната власт. Поради това, според ответника, отношенията
между Народното събрание и останалите гражданскоправни субекти, които възникват
въз основа на извършената властническа нормотворческа дейност, не са частни
гражданскоправни или административноправни правоотношения. Това са
специфични държавно - властнически отношения, които не подлежат на контрол от
органите на съдебната власт.
КРБ и
Законът за Конституционния съд на РБ установяват реда, по който се осъществява
контролът върху законодателната дейност на Народното събрание. Съгласно чл.
149, ал. 1, т. 2 от КРБ, Конституционният съд е органът, компетентен да се
произнася по искания за установяване на противо - конституционност и на
нищожност на актовете на НС поради опорочаване на процедурата по приемането им.
На гражданските съдилища не е предоставено правомощието да ревизират и да
контролират действията и/или бездействията по упражняване на законодателна
инициатива и реда на гласуване на народните представители в Народното събрание.
Общите граждански съдилища не са компетентни да се произнасят по отношение на
законосъобразността или противо- конституционността на законови нормативни
актове, съответно относно противоречието или несъответствието на законови
разпоредби с КРБ, респ., Конституционният съд е надлежният орган, който
извършва преценка дали самото действие по приемане на закон е в съответствие с
нормотворческата процедура, разписана в КРБ, ЗНА, УПМСНА и др. относими
нормативни актове, както и какви са последиците от извършени незаконосъобразни
действия.
Този
ответник заявява също, че като цяло националната ни правна уредба
на РБ не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното
събрание във връзка с осъществяваната
законодателна дейност, пред вид особения характер на органа и извършваната от
него дейност, което обуславя процесуалната недопустимост, респективно
неоснователност, на иска за вреди, насочен срещу държавата за
действия на народните представители.
Изборът, функциите и правомощията на Народното
събрание са регламентирани и произтичат от разпоредбите на Конституцията. НС се
избира от народа в лицето на избирателите. То е конституционно установена форма
на народно представителство. Възникването на това отношение на
представителство, както и неговото съдържание се определят от политическата
воля на избирателите, която от своя страна се изразява чрез акта на избора,
конституционно признат и гарантиран в чл. 10 от Конституцията. Именно изборът е
актът на овластяване на парламента. Властническите правомощия на НС възникват
от деня на избора.
НС е орган, чиито основно правомощие е осъществяване
на законодателна дейност. Отношенията между Народното събрание и останалите
гражданскоправни субекти, които възникват въз основа на извършената публична
нормотворческа дейност, не са частни гражданскоправни или административноправни
правоотношения, нито подлежат на съдебен контрол. С оглед на което действията
на НС във връзка със законодателната дейност не подлежат на контрол от органите
на съдебната власт.
В обхвата на актовете, за които държавата носи
отговорност, категорично не попадат актовете на законодателната дейност на
Народното събрания. При обратната хипотеза законодателят изрично щеше да го
посочи в Конституцията. Напротив,
съгласно действащото законодателство законите подлежат единствено на контрол за
конституционосъобразност съгласно чл. 149, т. 2 КРБ. В чл. 22, ал. 4 от
Закона за Конституционен съд (ЗКС) е предвиден редът, по който се уреждат
последиците от обявения за противоконституционен акт. Видно е, че предвид
специфичният характер на законодателната дейност и с оглед на принципа за правната сигурност законодателят
е предвидил различен ред за атакуване на нормативните актове, което ги изключва
от обхвата на актовете по смисъла на чл. 7 от Конституцията, за които може да
бъде ангажирана имуществената отговорност на държавата.
Следователно, според този ответник, при липсата на
законодателна уредба на отговорността на НС/народните представители за
приеманите законодателни актове, която да отчита особеностите на
законодателната дейност, е недопустимо тази отговорност да се подвежда под
състав на общото гражданско законодателство, който исторически е възникнал при
съвсем различен контекст и преследва съвсем различни цели. По същество това
представлява нарушение на принципа на
разделение на трите власти, защото изграждането на система за отговорност на
НС/народните представители за приеманите законодателни актове е отвъд
правомощието на съдебните органи. Това е правомощие на самия законодател.
В отговора
на исковата молба ответникът е оспорил също и предявения иск по същество с
посочени аргументи.
Вторият
ответник, конституиран като евентуален, НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА Р.Б., счита иска срещу него за недопустим, поради липса на пасивна
легитимация. Според него, Народното събрание е
орган на власт. Според Конституцията на Р.Б. (КРБ) „Държавната власт се разделя
на законодателна, изпълнителна и съдебна“, а съгласно чл. 62, ал. 1 Народното
събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.
Същността на Народното
събрание, като орган на законодателната власт с конкретен и изчерпателно
определен персонален състав, като представителен орган с мандат получен пряко
от народа, изключва възможността за някакъв вид правоприемство, приемственост
или друг вид връзка между предходно и ново Народно събрание, като всяко
новоизбрано Народно събрание самоорганизира дейността си и определя органите
си, като приема нов Правилник за организацията и дейността на Народното
събрание.
За да осъществява правомощията
си по приемане, изменение, допълване и отмяна на закони, законодателният орган
следва да бъде иницииран, което обаче се осъществява по определен ред. Правото
на законодателна инициатива, по силата на чл. 87, ал. 1 от КРБ е предоставено
на всеки народен представител и на Министерския съвет. Народното събрание (и
като орган на законодателната власт, и като юридическо лице) не притежава
законодателна инициатива и не може да отговаря за липсата на такава. В този смисъл
няма правно основание и Народното събрание не може да бъде конституирано като
субект, който да отговаря за липсата на законодателна промяна, тъй като
инициативата принадлежи на други лица.
Вторият ответник заявява също,
че, освен гореизложените аргументи, като
обстоятелство отнасящо се към допустимостта на иска, е липсата на ясна правна
квалификация на иска. В т. 6.1 от исковата молба отговорността на Държавата се
обвързва с разпоредбите на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а в т. 6.2 с
правното основание на чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз. Правната
квалификация на иска обуславя приложимия процесуален ред за разглеждането му. В
случай, че предявеният иск се обвързва с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския
съюз, то производството би било неподведомствено
на гражданския съд.
По тези съображения ответникът счита, че предявеният в
евентуалност иск срещу Народното събрание на Р.Б. следва да бъде оставен без
разглеждане като процесуално недопустим и производството в съответната част да
бъде прекратено.
Изложил е мотиви и по същество на спора.
С оглед направените възражения, съдът дължи произнасяне относно
подведомствеността на спора на гражданските съдилища.
Съдът приема тезата на ответната страна, че предявеният иск – както по
отношение на първоначалния ответник – Държавата, така и по отношение на
евентуалния такъв – Народното събрание на Р.Б., е неподведомствен на
гражданските съдилища и не може да бъде разглеждан от тях, пред вид факта, че, при наличие на публично държавно вземане,
каквото е процесната държавните такси, установена в чл. 35а ЗЕВИ /норма, която
впоследствие е обявена за противоконституционна/, то следва да се събере от
държавата с оглед нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. При това вземане правоотношенията, които възникват между
държавата и финансово задълженото лице по силата на публичноправна норма, са
отношения на власт и подчинение, а не отношения, при които е налице
равнопоставеност на субектите.
С оглед на това, при установяване на недължимост на това задължение
/каквато недължимост е възникнала след решението на КС на РБ и обявяване на
таксата за противоконституционна/, процедурата по неговото възстановяване е
уредена в чл. 128 и следващите ДОПК, както и в чл. 46 ЗДТ, като връщането на незаконосъобразно
събрани държавни такси или на такива, събрани без основание, следва да се
извърши по облекчен ред, включващ искане от страна на лицето до съответния
административен орган. При отказ на изплащане на това обезщетение /респ. за
възстановяване на недължимо платената такса/, лицето разполага с възможността
за обжалване на този отказ по административен ред, пред административните
съдилища.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск не може и не следва да
бъде разглеждан от граждански съд, тъй като не му е подведомствен. Пред вид
факта, че подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждане на иска, съдът приема, че производството по него следва да бъде
прекратено, като недопустимо.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17276/2018 г. на
СГС, І-3 с-в, като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА исковата молба, вх. № 169610/28.12.2018 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
седемдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: