№ 254
гр. Радомир, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20251730100301 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че от 18.09.2015 г. до 01.09.2022 г. ищцата е заемала
длъжността „сс“ в отдел „Образование“ при ответника ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К..
На 06.12.2019 г., с разпореждане № **********/06.12.2019 г. на ТП на НОИ - Перник,
придобила право да ú бъде отпусната пенсия. Трудовото ú правоотношение с ответника било
прекратено със заповед на директора № . г. за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.09.2022 г.
Със заповед № . г. на директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“, на основание чл. 222, ал. 3 КТ
било наредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от два месеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като впоследствие ú било изплатено обезщетение в размер на 3942,00 лева, което
не включвало допълнителните възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 15,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно - за
позицията ú на класен ръководител - в размер на 46,00 лева на месец и СБКО - 35,52 лева на
месец.
Твърди, че заповедта на директора за изплащане на обезщетение в нейна полза в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, без включване на
допълнителните възнаграждения с постоянен характер, била незаконосъобразна и
неправилна, тъй като до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.09.2022
г., била член и председател на Синдикалната организация на ОУ „Св. Св. К. и М.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор имал действие спрямо
1
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора. Следователно, за нея, като член на Синдикалната организация, се прилагали
разпоредбите на Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № . г. (КТД Образование), приложим към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
В чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор бил договорен по-висок размер на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, във вр. с чл. 219, ал. 6 ЗПУО, а именно - при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването му, се дължало обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 11 месеца. Съгласно КТД, изискването за получаване на по-
високия размер на обезщетението се изразявало в това служителят да е заемал длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от
системата на предучилищното и училищното образование през последните 10 години от
трудовия си стаж.
Сочи, че съгласно чл. 50 КТ с колективния трудов договор могат да се договарят
единствено по-благоприятни условия за работниците и служителите от предвидените в
закона. По-благоприятните условия, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 2 от посочения колективен
трудов договор, в сравнение с разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, се изразявали не само в по-
високия размер на обезщетението, но и в по-широкия обхват на изискванията към трудовия
стаж. Съгласно КТД служителят трябвало да е заемал длъжност на педагогически
специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка в системата на
предучилищното и училищното образование. Това изискване било много по-обхватно в
сравнение с установеното в КТ, където се предвиждало придобиване на 10 години трудов
стаж при същия работодател или в същата група предприятия.
Тези най-нови законодателни изменения в Кодекса на труда, влезли в сила с ДВ, бр. 107
от 2020 г., чл. 222 КТ, следвало да се тълкуват в полза на служителя, тъй като предпоставяли
по-голяма възможност на работниците да придобият правото на по-висок размер на
обезщетението.
В сравнение със старата редакция, новата конкретизирала периода от време, в който
трябва да е придобит трудовият стаж - „последните 20 години“. От това следвало, че не е
необходимо изискуемите 10 години трудов стаж да бъдат последователни, а същите можело
да са прекъсвани от периоди на безработица или работа при друг работодател или на друго
място.
Към момента на сключването на Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01 - 197 от 17.08.2020 г. тези законодателни
промени в Кодекса на труда все още не били влезли в сила, което било и причината
изискването за „последните 20 години“ да не е обективирано в договора. Това обаче не
означавало, че тази разпоредба не намира приложение към настоящия случай, а напротив -
именно защото предполагала по-благоприятни условия за работниците и служителите,
2
следвало да бъде взета предвид.
Твърди, че нейният трудов стаж включвал заемането на следните длъжности при
следните работодатели:
От 10.09.2002 г. до 13.02.2014 г. ищцата работила като педагогически специалист в СОУ
„Св. Св. К. и М.“, гр. З., като последователно заемала след това длъжностите „директор“,
„учител теоретично обучение“, „помощник-директор УД“, „старши учител теоретично
обучение“, „старши учител общообразователни училищни предмети и др. профилирани
предмети“ и „старши възпитател“.
Според ищцата, дори само в този посочен период от 2002 г. до 2014 г. същата е
придобила повече от 10 години трудов стаж на длъжност „педагогически специалист“,
вписан в системата на Министерството на образованието и науката.
В периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. била в неплатен отпуск от СОУ „Св. Св. К. и
М.“, гр. З., като на 01.01.2014 г. постъпила на работа в Регионалния СТЕМ център към
Министерството на образованието и науката в с. К., на длъжност „главен експерт, началник
база“ и на тази позиция работила малко повече от година и половина, като трудовото ú
правоотношение било прекратено на 15.09.2015 г.
На 18.09.2015 г. отново постъпила на работа като учител при ответника - ОУ „Св. Св. К.
и М.“, с. К., на длъжност „сс“, като трудовото ú правоотношение било прекратено със
заповед № . г. на директора, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Трудовият стаж, който
натрупала при последния си работодател, бил общо 6 години, 11 месеца и 3 дни.
С оглед изложеното, счита, че ответникът ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К. дължи на ищцата
изплащане на обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, считано от датата на
прекратяването на трудовото ú правоотношение с него.
Последният напълно отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение
бил месец май 2022 г. Брутното възнаграждение на ищцата за този месец било в размер на
2052,52 лева. Обезщетението, което ú се дължало от ответника в размер на 11 брутни
трудови възнаграждения, било в размер на 22 577,72 лева.
Тъй като на основание заповед № . г. на директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К. на
ищцата било изплатено обезщетение в размер на 3942,00 лева, тази сума следвало да бъде
приспадната от общото задължение на ответника. Следователно, на ищцата се дължал
остатък от обезщетението в размер на 18 635,72 лева.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОУ
„Св. Св. К. и М.“, с. К. да заплати на ищцата М. И. С. следните суми: неизплатената част от
следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати
в размер на 18 635,72 лева; мораторна лихва върху неплатената главница от 18 635,72 лева за
периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 6005,11 лева; мораторна лихва върху
главницата от 3942,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1224,04
лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
3
предявяване на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното ú изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове, с твърдения, че ищцата няма право на обезщетение поради придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни трудови
възнаграждения, тъй като макар същата да е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 06.12.2019 г., нямала трудов стаж като педагогически специалист
съгласно чл. 211 ЗПУО.
Според ответника работа в държавни и общински институции не означавало и
придобиване на трудов стаж в група предприятия по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, след
изменението на тази разпоредба. Тъй като в КТ не се съдържала законова дефиниция на
понятието „група предприятия“, то следвало да бъде взета предвид легалната дефиниция,
дадена в § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудова мобилност. В настоящия
случай, според ответника, не било налице нито едно от посочените основания в § 1, т. 5 от
ДР на ЗТМТМ, които да квалифицират работодателите, при които е работила ищцата, като
група предприятия.
Отделно от изложеното, сочи и че КТД е бил сключен преди изменението на чл. 222, ал.
3 КТ, поради което и неговите клаузи не можело да се тълкуват и прилагат разширително
след изменението на тази разпоредба. Според ответника и след изменението на чл. 222, ал. 3
КТ в КТД не са договорени по-неблагоприятни условия, тъй като съгласно КТ при трудов
стаж от 10 години е предвидено обезщетение в размер на 11 брутни трудови
възнаграждения, а съгласно КТ обезщетението било в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения. Твърди, че когато клаузи на КТД са в противоречие със закона, се прилагали
разпоредбите на закона, каквато хипотеза не била налице в настоящия случай.
В случай, че съдът не възприеме доводите на ответника за недължимост на процесните
суми, противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.
По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че в периода от 18.09.2015 г. до 01.09.2022 г. ищцата М. С. е заемала
длъжността „сс“ в отдел „Образование“ при ответника ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К.. Трудовото
ú правоотношение с ответника е прекратено със заповед на директора № . г. за прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.09.2022 г.
От представеното от ТП на НОИ – Перник пенсионно досие на М. С. се установява, че
на 06.12.2019 г., с разпореждане № **********/06.12.2019 г. на ТП на НОИ – Перник на
ищцата М. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68,
ал. 1 и 2 КСО, вр. § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Със заповед № . г. на директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К., на основание чл. 222, ал.
3 КТ е наредено на ищцата М. С. да бъде изплатено обезщетение в размер на брутното
4
трудово възнаграждение за срок от два месеца при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като впоследствие ú било изплатено обезщетение в размер на
3942,00 лева.
По делото е представен и колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-197/17.08.2020 г. В чл. 31, ал. 1, т. 2 от същия е предвидено,
че на работници и служители, членове на синдикалните и работодателски организации,
страни по договора, се изплаща обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, както следва: на
педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са
заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на
бюджетна издръжка от системата на предучилищното или училищното образование се
изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати, а от
01.01.2021 г. – в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по Национална програма.
От удостоверение № . г., издадено от ръководството на Синдикалната организация към
Съюза на българските учители към КНСБ в ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К., се установява, че М.
И. С. е била редовен член на организацията, считано от м. ноември 2016 г. до 01.09.2022 г. и
през същия период е изпълнявала длъжността председател на синдикалната организация към
Съюза на българските учители.
От заключението по назначената и изслушана съдебно - счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Я. А., се установява, че общият трудов стаж на ищцата за периода
от 01.10.1985 г. до 16.01.2012 г. е 26 години, 6 месеца и 11 дни, а в периода от 01.07.2005 г. до
01.09.2022 г. общият трудов стаж на ищцата е 19 години, 11 месеца и 21 дни. В ОУ „Св. Св.
К. и М.“, с. К. на М. И. С. е начислено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца в общ размер на 3942,00 лева.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение,
определено съгласно чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
за срок от 11 месеца е в размер на 21 681,00 лева или разликата между така изчисленото
обезщетение и изплатеното на ищцата се равнява на 17 739,00 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 3942,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025
г. е в размер на 1224,04 лева. Лихвата за забава върху сумата от 17 739,00 лева за периода от
30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. е в размер на 5702,95 лева.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
срок от 11 месеца, с включени в него суми за СБКО и възнаграждение за час на класния
ръководител, е в размер на 22 577,72 лева или разликата между така изчислената сума и
изплатеното на ищцата обезщетение се равнява на 18 635,72 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 3942,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025
г. е в размер на 1224,04 лева. Лихвата за забава върху сумата от 18 635,72 лева за периода от
30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. е в размер на 5991,24 лева.
От заключението по назначената и изслушана повторна съдебно – счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице В. В., се установява, че брутното трудово
5
възнаграждение на ищцата с постоянен характер е в размер на 1971,00 лева за последен
отработен месец май 2022 г. и е формирано от основно трудово възнаграждение за
отработеното време в размер на 1460,00 лева и 511,00 лева – допълнителни трудови
възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит.
Според вещото лице начислените на М. И. С. през м. май 2022 г. суми в общ размер на
81,52 лева, от които 46,00 лева – възнаграждение на класен ръководител и 35,52 лева – за
социално – битово и културно обслужване, имат временен характер.
Съдът кредитира заключенията по допуснатите и изслушани по делото експертизи, като
компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са три:
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание; към момента
на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и да е придобил при същия работодател или в същата група
предприятия 10 години стаж през последните 20 години. Страните не спорят, че първите две
предпоставки са налице по отношение на ищцата, като същата в периода от 18.09.2015 г. до
01.09.2022 г. е заемала длъжността „сс“ при ответника ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К., като с
разпореждане от 06.12.2019 г. на ТП на НОИ – Перник същата е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което трудовото ú правоотношение с
ответника е било прекратено със заповед на директора от 30.08.2022 г., считано от
01.09.2022 г. Няма спор и че с последваща заповед на директора от 24.02.2025 г. е наредено
на ищцата М. С. да бъде изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 3 КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, или сумата от 3942,00 лева. От
приложеното по делото удостоверение от Синдикалната организация при ОУ „Св. Св. К. и
М.“, с. К. се установява и че ищцата е била синдикален член на Синдиката на българските
учители към КНСБ и за нея, като член на синдикалната организация, се прилагат
разпоредбите на колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-197/17.08.2020 г.
Спорът е за наличието на третата от предпоставките за присъждане на обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ. Редакцията на цитираната норма е обнародвана в ДВ, бр. 107 от 2020 г. В
старата си редакция (преди изм. от 2020 г.) спорното в случая изискване на нормата е
работникът или служителят да е „работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж“. Изразената от законодателя воля за промяна е в две насоки.
Първата е, че към думите „същия работодател“ е добавено още и „в същата група
предприятия“ и втората е, че изискуемият се стаж е определен на 10 години и той следва да
е придобит не през последните 10, а през последните 20 години. Следва да се има предвид,
че още през 1994 г. с Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои
случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено (в чл. 1), че „при
6
прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.1993 г. на работник или служител от
организациите на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено
време и старост, независимо от основанието за прекратяване, обезщетението му по чл. 222,
ал. 3 КТ се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест
месеца, когато независимо от осъществените преобразувания, закриване, откриване, сливане
или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или
служителят е работил през последните 10 години от трудовия си стаж в една и съща по
отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на
бюджетна издръжка“. Така посочените норми са общи и са в отлика със специалната норма
на чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование, приложима само
относно „педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си
стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска
институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното
образование“, за които е прието, че при прекратяване на трудовото им правоотношение, за
тях обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на „десет брутни работни заплати“. По
делото е представен и приет и колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-197/17.08.2020 г. (страна по който е СБУ към КНСБ), който
в чл. 31, ал. 1, т. 2 също, аналогично на разпоредбата на чл. 219, ал. 6 ЗПУО, предвижда на
работници и служители, членове на синдикалните организация, страни по договора, които са
педагогически специалисти, които в последните си десет години от трудовия стаж са заемали
длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска образователна
институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното
образование, да се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в завишен размер, а именно
в размер на 10,5 брутни работни заплати, а от 01.01.2021 г. – в размер на 11 брутни работни
заплати.
Доколкото ищцата, макар и да е била педагогически специалист, не е заемала през
последните 10 години от трудовия си стаж педагогическа длъжност (заемала е 8 години и 29
дни), тя няма право на обезщетение от 10 заплати, съгласно специалния закон, респ. 11
заплати съгласно КТД. Тя обаче има право на 6 заплати, защото нормите на Постановление
№ 31 на МС от 11.02.1994 г. и на чл. 222, ал. 3 КТ следва да се тълкуват във взаимовръзка и
при отчитане на изразената от законодателя воля за промяна с направеното изменение от
2020 г., така: решение № 262/13.05.2025 г. по гр. д. № 2008/2024 г. на ВКС, ГК, III г. о. Както
е посочено и в мотивите на решение по гр. д. № 2809/2017 г. на ІV г. о. на ВКС –
Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. урежда случаи, при които въпреки че лицата
(които са работници или служители от организациите и звената на бюджетна издръжка) през
последните 10 години от трудовия си стаж не са работили при един и същ работодател, а при
различни, имат право на обезщетение в размер на шест работни заплати. Посочено е, че
целта на законодателя е била да съобрази обстоятелството, че причините, поради които
лицата не са работили при един и същ работодател, поначало са обективни и не зависят от
волята им - преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите
и звената на бюджетна издръжка. Следователно, при съобразяване на смисъла и целта на
7
разпоредбата на чл. 1 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. и съобразявайки
изразената воля на законодателя да разшири обхвата на нормата на чл. 222, ал. 3 КТ след
направените през 2020 г. изменения, съдържащото се в нея понятие „при същия
работодател“, следва да се тълкува комплексно. Както е посочено и в горецитираното
решение по гр. д. № 2809/2017 г. на ІV г. о. на ВКС, Постановление № 31 на МС от
11.02.1994 г. визира „бюджетни организации“. Това понятие е легално и неговото
определение е дадено с § 1, т. 1 от ДР на Закона за публичните финанси и то включва
„всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите
на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали
юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната
фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171“. В това
определение попадат училищата, които са институции в системата на предучилищното и
училищното образование, независимо дали са финансирани от държавния бюджет или от
общински. Следователно изискуемите се съгласно чл. 222, ал. 3 КТ предпоставки са налице
за ищцата, която през последните 20 години има изискуемият се 10 години стаж при същия
работодател, като под „същия работодател“ се има предвид съдържанието на понятието,
посочено в Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. Обратното тълкуване би било в
противоречие с целта и смисъла на горецитираните норми и би довело до необосновано
различно третиране на лица в сходно положение. Това е така, защото ако се тълкува нормата
на чл. 222, ал. 3 КТ в обратния от приетия от настоящия състав смисъл, то тогава ще се
стигне до положение, че работник или служител от организация и звено на бюджетна
издръжка, който има стаж от 10 години при идентичен работодател, ще получи обезщетение
в размер на 6 заплати, а такъв работник или служител (като ищцата), който за последните 20
години има повече от 10 години трудов стаж, но при различни – няма да получи.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния отработен месец май 2022 г. е било в размер на
1971,00 лева. Към така посочената сума следва да бъде прибавено и възнаграждението за
класен ръководител в размер на 46,00 лева. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, към дължимото на ищцата брутно
трудово възнаграждение се включват и допълнителните трудови възнаграждения,
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Съобразно чл.
15, ал. 2 НСОРЗ, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които
се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния месец основно възнаграждение
и са в зависимост единствено от отработеното време (т. е., които са предвидими и сигурни).
По аргумент за противното следва, че не е с постоянен характер допълнително
възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по
преценка на работодателя, според качеството на положения труд.
От заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ищцата е получавала допълнително възнаграждение за класен ръководител
8
през м. април и м. май 2022 г., като размерът е варирал в зависимост от отработените часове,
което го характеризира като такова с постоянен характер по чл. 15, ал. 2 НСОРЗ. В тежест на
работодателя е да обори представените доказателства, като докаже твърдението си, че това
възнаграждение има непостоянен характер, което не е сторил. Съдът приема, че
възнаграждението за класен ръководител е с постоянен характер, поради което следва да
участва във формирането на размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния отработен месец преди прекратяване на трудовия договор, съответно формира и
обезщетенията, дължими по реда на чл. 228 КТ. Не се разколебава изводът на съда, че
допълнителното трудово възнаграждение за класен ръководител има постоянен характер от
обстоятелството, че във Вътрешните правила за работната заплата на ОУ „Св. Св. К. и М.“,
с. К. това възнаграждение е определено като такова с непостоянен характер. Това е така, тъй
като водещо е не как работодателят ще го назове, а какъв е характерът и същността на
самото възнаграждение.
Доводите на ищцата за включване на сумата за СБКО при формирането на размера на
среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец преди
прекратяване на трудовия договор не се възприемат от съда, тъй като начислената сума за
СБКО не се включва в БТВ за определяне на обезщетението - същото не е трудово
възнаграждение, а израз на социална политика на работодателя, а от друга страна не попада
в никой от критериите на чл. 15 и чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
С оглед изложеното, среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
отработен месец преди прекратяване на трудовия договор се равнява на сумата в размер на
2017,00 лева, или дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 12 102,00 лева.
След приспадане на заплатено вече на ищцата обезщетение от 3942,00 лева, следва, че на
същата се дължи обезщетение в размер на 8160,00 лева и до така посочения размер искът е
основателен.
Според нормата на чл. 228, ал. 3 КТ (нова – ДВ, бр. 102/2017 г., в сила от 22.12.2017 г.),
обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
По делото няма данни в КТД да е уговорен друг срок. Поради това и съгласно чл. 228,
ал. 3 КТ, ответникът е следвало да плати на ищцата дължимото ú се обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ най-късно на 30.09.2022 г. По делото се установи, че в така посочения срок
обезщетението не е било изплатено на ищцата. Поради това, на 01.10.2022 г. ответникът е
изпаднал в забава. Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на лихвата за забава върху обезщетението от 8160,00 лева за периода
от 01.10.2022 г. до 25.03.2025 г., се равнява на 2621,10 лева. За периода от 01.10.2022 г. до
24.02.2025 г. размерът на лихвата за забава върху сумата от 3942,00 лева се равнява на
1222,94 лева. За така посочените суми акцесорната претенция се явява основателна и
9
доказана.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като
към датата на подаване на исковата молба – 27.03.2025 г., не е изтекъл 3-годишният
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна
има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. В производството по
делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е заплатила адвокатско
възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. Г. П. -
С. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). Съдът, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност
и пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да вземе
предвид фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния
интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по
спора национални и международни правни норми и броя на проведените заседания.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. Г. П. - С. от САК в размер на 2700,00 лева. От така посочената сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1253,08 лева съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски. Същият
претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3180,00 лева. Във
връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и при
съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на неговия размер, съдът
намира възражението за основателно, с оглед на което същото следва да бъде намалено до
2700,00 лева. От така посочената сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата в размер на 1446,91 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС - Радомир дължимата държавна такса в размер 480,16 лева, както и 232,05 лева –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Св. Св. К. и М.“, с. К., с ЕИК: . да заплати на М. И. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „А.“ № ., на основание чл. 222, ал. 3 КТ неизплатената
част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни
заплати в размер на 8160,00 лева (осем хиляди сто и шестдесет лева), мораторна лихва
върху неплатената главница от 8160,00 лева за периода от 01.10.2022 г. до 25.03.2025 г. в
размер на 2621,10 лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и десет стотинки),
мораторна лихва върху главницата от 3942,00 лева за периода от 01.10.2022 г. до 24.02.2025
г. в размер на 1222,94 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки), ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното ú изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница до пълния предявен размер от 18 635,72 лева (осемнадесет
хиляди шестстотин тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), за мораторна лихва за
периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. до пълния предявен размер от 6005,11 лева (шест
хиляди и пет лева и единадесет стотинки) и за мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г.
до 24.02.2025 г. до пълния предявен размер от 1224,04 лева (хиляда двеста двадесет и четири
лева и четири стотинки), като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Основно училище „Св. Св. К. и М.“, с. К., с ЕИК: . да заплати на адв. Г. И.
П. - С. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1253,08 лева (хиляда двеста петдесет и три лева и осем стотинки).
ОСЪЖДА М. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „А.“ № . да заплати на
Основно училище „Св. Св. К. и М.“, с. К., с ЕИК: . сумата от 1446,91 лева (хиляда
четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Основно училище „Св. Св. К. и М.“, с. К., с ЕИК: . да заплати по сметка на
Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 480,16 лева
(четиристотин и осемдесет лева и шестнадесет стотинки) - държавна такса, както и 232,05
лева (двеста тридесет и два лева и пет стотинки) – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
11