Р Е Ш Е Н И Е
№ 2307/15.12.2023г.
Град Пловдив, 15.12.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шести декември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1830 по описа за на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.И. и И.И. срещу заповед № 6-Z23-414 от 12.07.2023 г. на кмета на район „Тракия“ при
община Пловдив, с която е наредено прекратяване на договор за наем № Т-1132 от
31.10.2005 г. на общинско жилище по акт за общинска собственост № 547 от
04.05.2000 г.
Според жалбоподателите оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираните
на 13.12.2023 г. писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лица с правен
интерес, адресати на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати с оглед разпореденото прекратяване на договора за наем
и невъзможността да ползват общинското жилище и занапред. Жалбата е подадена в
14-дневния преклузивен срок от съобщаването, извършено на 17.07.2023 г.
Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.46, ал.5 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
Н.И. е настанена като двучленно семейство със сина си И.И. м общинско жилище с
адрес: ***/2, с настанителна заповед № 21 от 28.03.2001 г. на кмета на район
„Тракия“ и въз основа на договор за наем № Т-1132 от 31.10.2005 г. Въз основа
на служебно извършена справка в Агенцията по вписванията за периода 01.01.1991
г. – 24.03.2022 г. общинската администрация е установила, че с нотариален акт №
119, том 8 от 06.02.2018 г. жалбоподателят И.И. е продал собствения си недвижим
имот – апартамент с адрес: град Пловдив, район „Северен“, ****, с площ 23,47
кв.м, а с нотариален акт № ***** г. жалбоподателката Н.И. е продала собствения
си недвижим имот (земя с площ 425 кв.м и сгради) в град Чирпан, ****. Видно от
съдържанието на нотариалните актове, имотите са продадени на трети лица и не се
касае до прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или
общината, които видове разпореждания не се вземат предвид по чл.7, ал.1,
т.6 от Наредбата за условията и реда за установяване
на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата
им (НУРУЖННОЖП) при преценката, дали кандидатът има право да бъде настанен в
общинско жилище.
С писмо от 28.03.2022 г. общинската администрация е
уведомила жалбоподателите, че ще се предприемат действия за прекратяване на
договора за наем на общинското жилище, защото домакинството не отговаря на
изискванията за настаняване. Повторно уведомление е изпратено на 05.04.2023 г.
С писмо от 11.04.2023 г. жалбоподателите са представили две експертни решения
от ТЕЛК.
Въз основа на установените разпоредителни сделки,
извършени със собствените на жалбоподателите имоти, кметът на район „Тракия“ е
издал оспорената заповед № 6-Z23-414 от 12.07.2023 г., с която е
прекратен договорът за наем № Т-1132 от 31.10.2005 г.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, доколкото спор по фактите очевидно не е налице, доколкото
жалбоподателите не оспорват факта, че са извършили разпореждане с недвижими
имоти. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.46, ал.1, т.7 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. По делото
не е спорно, че с оглед извършените през 2018 г. и 2019 г. продажби на
недвижими имоти жалбоподателите не отговарят на изискването на чл.7, ал.1, т.6 НУРУЖННОЖП. С цитираните нотариални
актове са извършени продажби на недвижими имоти, изключителна собственост на
всеки един от жалбоподателите, т.е., не са касае за прекратяване на
съсобственост или дарение в полза на държавата или общината, поради което
правилно е преценено от кмета на района, че в случая е нарушено изискването на чл.7,
ал.1, т.6 НУРУЖННОЖП и жалбоподателите вече нямат право да кандидатстват и да
бъдат настанявани в общинско жилище.
Нормата на чл.46, ал.1 ЗОС е
императивна и еднозначно определя дължимото правило за поведение – наемните
правоотношения се прекратяват при наличието на което и да е от изчерпателно
изброените девет хипотези. Административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка относно акта, който следва да
издаде, а задължително следва да издаде заповед за прекратяване на наемното
правоотношение. В този смисъл при издаване на оспорената заповед кметът на
района е приложил правилно материалния закон.
В
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати твърдените
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателите
са били уведомени за започване на производство по издаване на заповед за прекратяване
на наемното правоотношение, с което е било гарантирано правото им на участие в
административното производство и правото им на защита, реализирано в пълен
обем.
Не се
споделя възражението, че административният орган не е указал документите, които
следва да се представят в административното производство пред него, защото включително
и пред съда не се представиха доказателства, че извършените разпоредителни
сделки с недвижими имоти са недействителни или реално не са осъществени. При
наличие на официални писмени документи, чиято материална доказателствена сила
не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателите, безспорно в правния
мир са се случили процесните продажби. Тези факти са достатъчно доказателство
за наличие на хипотезата на чл.46, ал.1, т.7 ЗОС, при която кметът трябва
задължително да прекрати наемното правоотношение с жалбоподателите.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят на община Пловдив, район „Тракия“ сумата 100 лева
на основание чл.143, ал.4 АПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.И., ЕГН **********, и И.Л.И., ЕГН **********,***, срещу
заповед № 6-Z23-414 от 12.07.2023 г. на кмета на район „Тракия“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, и И.Л.И., ЕГН **********,***, солидарно да
заплатят на община Пловдив, район „Тракия“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: