№ 177
гр. Велико Търново, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20224110200278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от К. Г. Б., с ЕГН **********, жив. гр. *******, против НП
№ 21-1739-000145/12.01.2022г., издадено от началник на РУ – В. Търново, в ОД на МВР - В.
Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП
обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се подробни съображения.
В съдебно заседание въвззивникът, лично и чрез защитник (Н С) - съпруга, лице с
юридическа правоспособност, упълномощена, поддържа подадената жалба и направените в
нея искания. Излагат се подробни съображения.
Ответникът по жалбата, представляван от началник на РУ-В.Търново, оспорва
въззивната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
АУАН серия GA № 4422127 от 17.12.2021г. е издаден от Н. ТР. Л. (командир на
отделение в РУ В. Търново при ОД на МВР - В. Търново), в присъствието на св. Г. П. Г.,
против К. Г. Б., с ЕГН **********, жив. гр. ******.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието
от фактическа страна било прието, че на 17.12.21г., около 13,42ч., в гр. В. Търново, на ул.
„Цар Освободител“, в района на ДЗИ, пункт „застраховки“, при управление на МПС – л.а
„Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ******, собственост на „ЕРА СТРОЙ“ ЕООД, К. Г.
Б. бил извършил следните административни нарушения: не съобразил поведението си със
1
П.З. - В 27 забраняващ спирането и престоя, като паркирал в зоната на действие на пътния
знак; отказъл да предаде документите си, или осуетил извършването на проверка от
органите на контрол, както и че е управлявал МПС, без поставен обезопасителен колаян,
който бил задължителен. При това, контролните органи са отразили, че водачът бил
установен, чрез ОДЧ, в последващ момент, както и че е бил сам в превозното средство, към
момента на извършване на проверката.
Осъществените деяния били квалифицирани, от контролния орган, като
административни нарушения на чл. 6, т. 1, по чл. 103 от ЗДВП и по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП.
Съставеният АУАН е връчен на лицето на 17.12.2021г., като в съдържанието му
нарушителят е посочил, че има възражения и такива са представени в сроковете по чл. 44,
ал. 1 о тЗАНН.
Въз основа на него, е съставено НП № 21-1739-000145/12.01.2022г., издадено от
началник на РУ – В. Търново, в ОД на МВР - В. Търново, упълномощен със Заповед № 8121
з-1632 от 02.12.21г., с което въз основана на възприетата в пълнота и идентичност
фактическа обстановка, за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП и на основание чл.
183, ал.2,т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 20 лв.; за извършеното нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл.
183, ал. 4, т.7, пр. 1 от същия закон, на Танков е наложено наказание - глоба в размер на 50
лв., а за извършеното нарушение по чл.103 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 4, т . 7, пр. 1
от същия закон, е наложено наказание - глоба в размер на 200, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 14.02.2022г, който в
законоустановения срок е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия
орган до ВТРС.
По делото е приобщени като писмени доказателства: със Заповед № 8121 з-1632 от
02.12.21г.; документи за претенция, документи за щета и опис – заключение за щета,
издадени от ДЗИ; Писмо с изх. № 173900-6271/05.04.2022г., издадено от РУ- В. Търново
съдържащо писмени документи по опис.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото
писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните като
свидетели Н. ТР. Л. (актосъставител) и Г. П. Г. (свидетел при извършване и констатиране на
нарушението; при издаване и връчване на АУАН), които са потвърдили съдържащите в
издадения АУАН констатации относно извършените от жалбоподателя нарушения. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. В
производството по делото жалбоподателят не е представил доказателства опровергаващи
направените в АУАН и издаденото въз основа на него НП констатации, както и такива в
подкрепа на направеното искане. Представените в тази връзка такива, действително
удостоверяват твърденията на нарушителя, относно повода за отиването му до мястото на
нарушението, но по своята същност, не представляват такива съдържащи обстоятелства
2
изключващи наказателната отговорност на дееца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.
При извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53.ал.2 от ЗАНН, съдът не
констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание
на жалбоподателя, по отношение на т.1 и т. 3 от обжалваното НП.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, по отношение на
нарушенията на чл. 6, т. 3 и по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вменените за извършени от въззивника нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава, като е налице и коректно посочване на нарушените материално правни норми.
В тежест на жалбоподателя е да докаже, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение не съответства на случилото се реално. Настоящата инстанция
намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН относно посочване на законовите разпоредби, които
са нарушени. Както в акта, така и в НП, изрично и правилно са посочени нарушените правни
норми – чл. 6, т.1, чл. 137 а, ал.1 от ЗДвП. Така посочените цифрово нарушени правни норми
изцяло съответстват с текстовото описание на извършените нарушения, съдържащи се в
обстоятелствената част на АУАН и НП. В настоящия случай са закрепени едни и същи
разпоредби и няма нови обстоятелства или нова правна квалификация извън тази посочена в
АУАН.
Сочените от жалбоподателя несъответствия относно точния част на извършване на
нарушенията, се дължат на времевият уемък, формиращ се между момента на проверката и
техническото изписване на АУАН, при което по технически задатък, се изписва часът на
издаване на акта. Констатиранотото несъответствие от 30-40 минути,с оглед обективните и
субективни признаци на деянията, не влияе върху нарушениятя и не оказва влияние върху
факта на тяхното извършване.
Горното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална
страна.
По т. 1 от обжалваното НП № 21-1739-000145/12.01.2022г - нарушение по чл. 6, т.1
от ЗДВП.
При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че К.Б е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От обективна страна, на 17.12.21г., около 13,42ч., в гр. В. Търново, на ул. „Цар
Освободител“, в района на ДЗИ, пункт „застраховки“, при управление на МПС – л. а
„Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ******, К. Г. Б., не съобразил поведението си с
пътните знаци - П.З. - В 27, забраняващ спирането и престоя, като осъществил такива, към
3
момента на фиксирането на нарушението и в зоната на действие на забраната.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост,
при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае
задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с
посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДВП за извършеното нарушение е
предвидено наказание - глоба в размер от 20 лв. Това мотивира съда да приеме, че
наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН.
По т. 3 от обжалваното НП № 21-1739-000145/12.01.2022г - нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДВП.
При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че К.Б е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП.
От обективна страна, на 17.12.21г., около 13,42ч., в гр. В. Търново, на ул. „Цар
Освободител“, в района на ДЗИ, пункт „застраховки“, жалбоподателят управлявал л.а
„Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ******, собственост на „ЕРА СТРОЙ“ ЕООД, без
да използва обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван, в нарушение на чл.
137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП.
Изключение от неизпълнението на това задължение се допуска с разпоредбата на
чл.137а, ал.2 от ЗДвП, съгласно който могат да не използват обезопасителни колани:
бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място и инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
По делото не се събраха доказателства за наличие на предпоставки за приложение на
цитираната разпоредба по отношение на нарушителя.
Настоящият състав приема, че по делото е доказано по беспорен и категоричен начин
от показанията на разпитаните свидетели Н.Л. и Г.Г. извършването на нарушението,
доколкото и двамата свидетели, по категоричен и непротиворечив начин посочват, че към
момента на проверката водачът е бил без поставен обезоопасителен колан, както не е бил и
с поставен такъв и при осъщественото от него, потегляне и отдалечаване от мястото на
проверката, които действия са предмет на нарушение по чл. 103 от ЗДВП. Изложените от
свидетелите данни са взаимно свързани и непротиворечиви, като жалбоподателят не
представил доказателства, които да ги опровергаят.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост,
при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е била длъжен да знае
задължението си по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП и в случая е могъл да съобрази
поведението си с посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДВП за извършеното
нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 50 лв. Това мотивира съда да приеме,
че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено
4
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
С обжалваното НП, на Нарушителя, на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е
постановено отнемане на 6 контролни точки. Наказанието е правилно определено и
съобразено с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредбата Наредбата (по настоящем т. 10,
изм. ДВ. бр. 28/17г.).. С оглед на което настоящият състав приема, че не са налице
основания за изменяване или отменяване на обжалваното НП, в тази част.
По т. 2 от обжалваното НП № 21-1739-000145/12.01.2022г - нарушение по чл. 103
от ЗДВП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. В хода на
административнонаказателното производство са допуснати, съществени и неотстраними
нарушения на процесуалните правила.
В съдържанието на АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, с посочване на действията на нарушителя свързани с твърдяното
осуетяване на извършване на проверка и отказ за предоставяне на документи.
Поради изложеното съдът е мотивиран да приеме, че контролните и наказващият
органи не са отразили в АУАН и в НП, нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, определящи деянието като конкретен състав на административно нарушение.
По този начин са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42,т.4 и на чл. 57,ал.1,т.5 от
ЗАНН. същите са от категорията на съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до накърняване правото на защита на нарушителя. Той е бил лишен от
възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, и да се
защитава пълноценно по него.
От друга страна, това налага съдът, по пътя на тълкуване и чрез предположение да
приема, по недопустим за административнонаказателното производство начин фактическа
обстановка за извършено деяние и състав на административно нарушение. Допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат санирани по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, водят до незаконосъобразност на обжалваното НП и предпоставят
отмяната му.
Посочената непълнота в съдържанието на АУАН и НП има и като своя правна
последица - недоказаност на повдигнатото обвинение, представляващо самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкциониращ акт.
На следващо място, с издадените АУАН и НП се твърди, че нарушителят е отказал да
предаде документите си, или е осуетил извършването на проверка от контролните органи.
Посочените две хипотези, осъществяват самостоятелни състави на административни
нарушения, предпоставени от различна фактическа обстановка и различна като степен
обществена опасност. Същите са установени в състояние на алтернативност, а не на
кумулативност, поради което посочването и на двете хипотези води до неяснота относно
възприетото деяние, како конкретен състав на административно нарушение. Това нарушава
правото на защита на дееца да разбере, какво точно нарушение се твърди, че е извършил,
респективно наказан. При това нарушителят, и контролните инстанции са поставени, по
пътя на предположения правят изводите си по тези въпроси, което е недопустимо за
5
наказателното производство.
Независимо от изложените съображения предпоставящи отмяна на обжалваното НП,
съдът приема, че неправилно е прието, че въззивникът е осъществил нарушение на чл. 103
от ЗДВП, което обективира извод за неправилно приложение на съотносимия материален
закон.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин,
че на 17.12.21г., около 13,42ч., в гр. В. Търново, на ул. „Цар Освободител“, в района на ДЗИ,
пункт „застраховки“, при управление на МПС – л.а „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. №
******, собственост на „ЕРА СТРОЙ“ ЕООД, К. Г. Б., във връзка с осъществяван престой на
забранено място, при отпочната проверка и поискване от контролни органи, не е изпълнил
даденото разпореждане за представяне на лични документи и СРМПС и шофьорска книжка,
вместо което е привел в движение управлявания от него л.а, като е напуснал, без
разрешение, мястото на проверката.
Констатираното от органите на реда деяния не кореспондират със заявеното като
административно нарушение в НП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДВП е свързана с неизпълнение на разпореждане от лице
регулиращо и контролиращо пътното движение и визира, че при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В контекста на посоченото, при подадени
сигнали от органите по контрол на движение, водачът трябва да се съобрази именно с тях, а
не с другите средства за пътен контрол- светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката
на пътя и правилата за движение. Примерно такъв би бил случаят, при който органите по
контрол разпоредят да се премине в насрещно платно, да се извърши маневра обратен завой,
да се пропусне друго МПС без предимство и тн.
Настоящият състав приема, че отказ да се предоставят документи за контрол, или
осуетяването на проверка чрез напускането на мястото на проверката, не изпълва състава на
административно нарушение на чл. 103 от ЗДВП, тъй като разпореждането, което не се
изпълнява не е свързано с правилата за движение по пътя, в частност- не съобразяване с
разпореждане за такова движение, в контекста, приет от съда погоре.
В подкрепа на това тълкуване са и административно – наказващите различни
хипотези- тази на чл. 175, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, фиксиращи отговорност, в случай че
водачът откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
При това нормата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДВП визира, че отговорността ще е за
водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е
начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Очевидно е, че тя
кореспондира с нарушението, което е фактически извършено, като в съвкупност, съдържа в
себе си диспоцицията на извършеното нарушение и неговата санкция и не е необходима
свръзка с правило за поведение извън нея самата. След като неправилно е подведен за
извършеното жалбоподателят, под друга разпоредба, очевидно е нарушен материалния
закон.
6
При това, въззивният съд съдът не може да използва правомощията си по чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН, поради описаното наличие на съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, както и предвид на описаните неясноти относно приетото за извършено
деяние като конкретен състав на административно нарушение.
Предвид на изложеното съдът приема, че в тази обжалвана част, по отношение на т. 2
от НП – относно нарушение по чл. 103 от ЗДВП, обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-1739-000145/12.01.2022г., издадено от началник на РУ – В.
Търново, в ОД на МВР - В. Търново, в частта, с което на К. Г. Б., с ЕГН **********, жив.
гр. *****, за извършено на 17.12.2021г., в гр. В. Търново, нарушение на чл. 103 от ЗДвП, и
на осн. 175,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА, в останалата обжалвана част, НП № 21-1739-
000145/12.01.2022г., издадено от началник на РУ – В. Търново, в ОД на МВР - В. Търново, с
което на К. Г. Б., с ЕГН **********, жив. гр. **** ***** за извършено на 17.12.2021г., в гр.
В. Търново, нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв., а за нарушение по чл. 137
а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50,00 (петдесет) лв., а на основание Наредба № Iз - 2539 на
МВР са отнети - 6 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Велико
Търново, в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7