№ 74
гр. Стара Загора, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
в присъствието на прокурора Радостин Тенев Рахнев (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Тоньо М. Тонев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215500602448 по описа за 2021 година
С присъда № 13 от 15.07.2021г., по НОХД № 599/2021 г. по описа
на Казанлъшки районен съд, подсъдимият С. Д. М., ЕГН ********** е
признат за виновен за извършено в периода 16.04.2021 г. до 19.04.2021 год. в
гр.Казанлък престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 във вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ чл.58а,ал.1 от НК и осъден на
лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален „строг“ режим.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подс.С.М. в частта относно
наложеното наказание лишаване от свобода, което според жалбоподателя е
явно несправедливо и моли да бъде намалено.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Стара
Загора приема, че присъдата е правилна и законосъобразна, тъй като
наказанието е определено в минималния размер предвиден в чл.196 от НК.
Според защитата присъдата е явно несправедлива, тъй като при
наличието на предпоставките за разглеждане на делото по реда на Глава 29 от
НПК, т.е. приключване със споразумение, същото е протекло по реда на Глава
1
27 от НПК, с което подсъдимият реално е бил ощетен. Във връзка с това
защитата счита, че и при проведеното производство по реда на съкратеното
съдебно следствие съда е определил несправедливо наказание, тъй като
обективно с оглед размера на причинените щети, е следвало да се определи
наказание в предвидения специален минимум от три години лишаване от
свобода, което след редукцията с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК, се намали
с една трета и в окончателен вид наказанието бъде лишаване от свобода за
срок от две години.
В своята лична защита подсъдимият твърди, че е бил подведен, тъй
като въпреки, че е възстановил щетите, обещаното споразумение с прокурора
така и не е направено. С последната дума, молбата на подсъдимия С.М. е за
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по НОХД №
599/2021 г. на РС-Казанлък и тези по ДП № 284-зм – 548/2021г. на РУ–
Казанлък счита, че жалбата е основателна.
Пред Районен съд гр.Казанлък съдебното следствие е протекло по
реда на Глава 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие“ и в частност при
хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Настоящата инстанция счита, че приетата
от районния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните
доказателства в хода на ДП и тя е следната:
На 19.04.29021 год., рано сутринта, в 6.00 ч. свид.Петя Желева,
която работила като санитар в микробиологична лаборатория в МБАЛ „Д-р
Христо Хр. Стамболски“ гр.Казанлък отишла на работа. Отключила вратата
на лабораторията и като влязла вътре забелязала, че един от прозорците бил
със счупено стъкло, а другият бил отворен. Огледала помещението и
установила, че кафемашината, която била поставена върху шкафа и каната за
вода липсват. Тези вещи били на свид. Стефка Соларова – лаборантка в
микролабораторията. В 7.30 ч. свид.Ст.Соларова пристигнала на работа и
свид.П.Желева й съобщила за станалото. Обадили се на телефон 112. До
пристигане на органите на полицията свид.Ст.Соларова установила, че й
липсват кафе машина за шварц кафе марка „FIRST AUSTRIA“ , с
вместимост на каната 1 литър, електрическа кана за вода марка AYCO
метална, с пластмасова черна дръжка, с мощност 200 вата, шоколадови
бонбони Suchard голяма асорти, шоколадови бонбони Roschen малка, кутия
2
вафлена торта „Чудо“, едно пакетче мляно кафе 250 г марка EDUSCHO
Wiener Extra и едно пакетче „Орея-реактив“ 50 г.
Според заключението на назначената експертиза по досъдебното
производство общата стойност на отнетите движими вещи е 86.70 лв., които
според приложените по ДП протокол за доброволно предаване (л.58 от ДП) и
разписки (л.59 и л.60 от ДП), са напълно възстановени на пострадалата
Стефка Павлова Соларова.
При горната фактическа обстановка и данните от справката за
съдимост на подсъдимия С. Д. М. законосъобразен и правилен е извода на
първоинстанционния съд, за правната квалификация на деянието –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.„б“ от НК.
За това престъпление законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години. Районният съд е
определил наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства и в
тази връзка е наложил наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил с 1/3 до размер на три
години лишаване от свобода, което да се изтърпи от подсъдимия при „строг“
режим и което наказание е основен предмет на настоящото производство.
Въззивната инстанция намира, че формално-правно съдът е
постъпил законосъобразно дотолкова, доколкото производството е проведено
по реда на Глава 27 от НПК. Окръжният съд, в настоящия състав счита, че
жалбата на подсъдимия е основателна, тъй като в хода на процеса
обстоятелствата свързани с разглеждане на делото по една или друга причина
са се стекли в ущърб на подсъдимия не по негова причина. Още с
привличането на подсъдимия С.М. в качеството на обвиняем и при неговия
разпит на 20.04.2021 год. той е изразил готовност да възстанови стойността на
отнетите вещи, които не са върнати на пострадалата, с искането делото „да
приключим наказателното производство със споразумение“. От протокола за
доброволно предаване и двете разписки е видно, че щетите са възстановени.
Следователно, след приключване на досъдебното производство са били
налице всички основания делото да приключи със споразумение.
Действително в хода на досъдебното производство, а и пред
първоинстанционният съд подс.С.М. е бил защитаван от служебен защитник,
3
но последният необяснимо не е поискал сключване на споразумение с
прокуратурата. Такава инициатива и от прокурора липсва, и като последна
възможност в съдебното заседание пред Районен съд гр.Казанлък на
15.07.2021 год. това не е сторено от страните по делото. Всъщност,
бездействието на защитника е предизвикало и искането на подсъдимия С. Д.
М. служебния защитник да бъде заменен с друг пред окръжния съд, поради
различията в защитната линия на двамата.
Съдът счита, че при изложената фактическа обстановка и предвид
размера на възстановената щета следва да се приеме, че са налице
изключителни обстоятелства, които дават възможност да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и при определяне на наказанието се слезе под
специалния минимум на наказанието предвидено в чл.196 ал.1 от НК и се
определи наказание по реда на чл.58а, ал.4 във вр. с ал.1 вр. чл. 55 от НК,
който се явява по-благоприятен за дееца.
В българския език под изключение се разбира – отклонение,
неспазване на общото правило(Български тълковен речник – Василка
Рангелова, Изд. къща “Хермес“, 2004 год.).
Изключително обстоятелство в правото е оценъчно понятие, което в
наказателния закон не е конкретизирано и се определя от съда с отчитане на
фактическите обстоятелства по конкретното наказателно дело.
Изключителността на обстоятелствата като изключение от общите правила се
изразява именно в тяхната необичайност за типичното престъпление и
съответстващото му наказание, затова и в закона те не са конкретизирани и е
невъзможна тяхната формализация. Както в закона няма списък със
смекчаващите отговорността обстоятелства, така в НК не са регулирани
„изключителни случаи“. По принцип изключителни се приемат тези
смекчаващи обстоятелства, които имат непосредствено отношение към
извършеното престъпление, т.е. тези обстоятелства, които съществено
намалят степента на обществена опасност на извършеното престъпление.
В случая подсъдимият Сим. М. след извършване на престъплението е
съдействал за неговото разкриване, при липсата на преки доказателства,
възстановил е още в хода на разследването материалните вреди, даващи
основание за сключване на споразумение с прокурора, водещо до по-леко
наказание. При това предметът на престъплението е на стойност далеч под
4
минималната работна заплата за страната, която за 2021 год. е в размер на 650
лева. Всички тези обстоятелства значително снижават степента на обществена
опасност на деянието. Необичайното в случая, че при всички необходими
законови предпоставки делото не е решено със споразумение с приложение на
чл.55 от НК.
В тази връзка конкретното проявление на съответстващите
обстоятелства свидетелстват за това, че постигането на целите на наказанието
с визирани в чл.196,ал.1 НК мерки се явяват излишно строги и следва да се
измени присъдата като наказанието се наложи по правилата чл.55 от НК. С
оглед на това окръжният съд определи наказание лишаване от свобода в
размер на две години лишаване от свобода, което се изтърпи от подс. С. Д. М.
при първоначален строг режим. Разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК дава такава
възможност, тъй като прилагането на чл.55 от НК се явява по-благоприятно
за подсъдимия.
При цялостната проверка на присъдата окръжния съд констатира, че
липсва посочване на реда, по който е определено наказанието, а именно –
общия ред по чл.54 от НК. Този пропуск при изложеното по-горе не може да
се приеме за опорочаващ съдебния акт до степен да се приеме, че присъдата
е незаконосъобразна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337,ал.1,т.1, във вр. с
чл.334,т.3 и т.6 от НПК вр.чл.55,ал.1,т.1 вр. чл.58а,ал.4 вр.ал.1 НК,
окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 13 от 15.07.2021г., по НОХД № 599/2021
г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият С. Д. М., ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода 16.04.2021 г. до
19.04.2021 г. в гр.Казанлък в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 86,70 лв. от владението на Стефка Павлова Соларова
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание чл.196, ал.1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б НК , вр.чл. 58а, ал. 1 от НК и осъден на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като я
5
ОТМЕНЯ в частта, в която е определено на основание чл.58а,ал.1 НК
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, а вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. М., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че в периода 16.04.2021 г. до 19.04.2021 г. в гр.Казанлък, в условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 86,70 лв. от
владението на Стефка Павлова Соларова, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т. 2,
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б НК
вр. с чл.58а,ал.4 вр. чл.55,ал.1,т.1 НК го осъжда на лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13 от 15.07.2021г., по НОХД №
599/2021 г. по описа на Казанлъшки районен съд в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6