Р Е Ш
Е Н И Е №
114
гр. Пловдив, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на
двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
АННА ДЪБОВА
с участието на прокурор ЙОРДАНКА
ТИЛОВА при Окръжна прокуратура гр.Пловдив и съдебен секретар ГИНКА ГОЛЕМАНСКА,
след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 381 /2019г. по
описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано
е по жалба на адв.О.Т. като защитник на подсъдимата
И.И.Я. срещу присъда от 22.11.2018г., постановена по
НОХД № 3577/2018г. по описа на Пловдивски районен съд.
С
присъдата подсъдимата е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 343
ал. 3 пр. последно буква „а” пр. 2 вр. ал. 1 буква
„б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК съдът я е осъдил на
три месеца лишаване от свобода. Съдът е приложил института на чл.66 ал.1 от НК
– отложил е изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с 3-годишен
изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. чл.
343 ал. 3 пр. последно буква „а” пр. 2 вр. ал. 1
буква „б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК и чл. 37 ал.
1 т. 7 от НК РС Пловдив е лишил подсъдимата Я. от право да управлява МПС за
срок от три месеца, разпоредил се е с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимата направените на досъдебното
производство разноски в
размер на 440,00 лева, които да заплати по сметка на ОДМВР
Пловдив, а по сметка на Районен съд - Пловдив да заплати направените разноски в съдебна
фаза възлизащи
на 1026,00 лева.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на присъдата, изразяваща се в неправилно приложение на
материалния закон. На първо място защитата намира за неустановен факта ПТП да е
настъпило на пешеходна пътека, тъй като от доказателствата по делото
съприкосновението на автомобила на подсъдимата с пешеходката според него било
осъществено на 5-6 метра извън
пешеходната пътека. На второ място, защитата счита, че установените по делото
факти водят на извода за преквалификация
на престъплението по чл.343а от НК, независимо дали деянието е причинено
на пешеходна пътека, тъй като подсъдимата е направила всичко зависещо от нея за
оказване помощ на пострадалата. В този смисъл желае преквалификация на деянието
по чл.343а ал.1 б.А пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК. И в двата случая защитникът пледира
за освобождаване от наказателна отговорност на неговата подзащитна
с приложението на чл.78а от НК чрез налагане на административно наказание
глоба. Счита, че подсъдимата не следва бъде лишавана от право да управлява МПС,
тъй като е примерен шофьор, а служебните й обязаности
изискват придвижването й посредством управление на МПС. В същия смисъл е
изнесената от адв.Т. предоария
пред въззивния съд, подкрепена от подс.Я..
Становище
против жалбата е постъпило от повереника адв.С.Ч. на частния обвинител Т.Г.К., с което счита
обжалваната присъда за правилна и обоснована, постановена в съответствие с
доказателствата по делото. Желае жалбата да бъде отхвърлена, а присъдата на РС
Пловдив - потвърдена. В съдебното
заседание доводите се подкрепят от адв.Р. П., преупълномощена
от адв.Ч..
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното:
От събраните
по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната
фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд:
Подсъдимата И.И.Я. е
родена на ***г***, българка, със средно
образование, омъжена, работеща, неосъждана, правоспособен водач на МПС,
категории „В“, „М“ и „АМ“.
На 30.05.2016г. около 10,30ч. подс.Я.
управлявала лек автомобил „Волво“, модел „ХС 90“, с
рег.N **** в гр.Пловдив, по бул.“Шести септември“ в посока
изток – запад. Времето било ясно и слънчево с добра видимост, асфалтовата
настилка била суха, участъкът от пътя бил хоризонтален. Тя стигнала до
кръстовището с ул.“Владивосток“ и спряла да чака за извършване на ляв завой,
тъй като светел червен сигнал за нея на
светофарната уредба. По същото време от запад на изток на южния тротоар
на бул.“Шести септември“, непосредствено преди кръстовището с ул.“Владивосток“
/срещуположно и в ляво на автомобила на подс.Я./, се
движела пострадалата Т.К., която вървяла пеша по тротоара. Имала намерение да
пресече ул.“Владивосток“ и да продължи да се движи по южния тротоар на
булеварда. Достигнала ъгъла на тротоара на кръстовището и спряла, тъй като
светел червен пешеходен светофар. Въпросното кръстовище на булеварда, освен че
било регулирано светофарна уредба, имало и пътна маркировка - пешеходната
пътека тип „зебра“, но същата била почти изтрита, разположена перпендикулярно на
южното платно на ул.“Владивосток“ и успоредна на булеварда, пред която
маркировка била застанала свид.К.. Виждали се
единствено от пешеходната пътека първите ленти непосредствено до бордюрите.
Отчетливо се виждала стоп линията на дясното южно платно на ул.“Владивосток“,
на която бил спрял лек автомобил, а след него и автобус, като всички те се
намирали в дясно на свид.Т.К..*** по тротоарите имало
засадени дървета, които хвърляли сянка върху пътното платно на юг по улицата.
След като светнала зелена светлина на светофарната
уредба, която давала едновременно възможност за преминаване на пешеходката Т.К.
и на автомобила, управляван от подс.Я., последната
предприела маневра „завой на ляво“ и се насочила на юг към ул.“Владивосток“ и
преминала пред насрещно позиционирания автомобил. Подсъдимата ускорила движението на
автомобила, без да се увери, че няма други участници в движението, които също
да пропусне. Тъй като за пешеходката свид.Т.К. също
светнала зелена светлина на пешеходния светофар, свидетелката започнала да
пресича ул.“Владивосток“ по изтритата пешеходна пътека. К. успяла да достигне
до средата на пътното платно, но в този
момент била блъсната от лявата й страна с предницата на управлявания от подс.Я. лек автомобил. От удара пешеходката К. била отхвърлена
напред, след което паднала на земята. Непосредствено след настъпилия удар подс.Я. натиснала спирачките и установила автомобила на
около три-четири метра след мястото на удара, като задните гуми на автомобила
били установени на изтритата пешеходна пътека, от която се виждали само
най-крайните ленти до тротоара, а предните били извън очертанията й. Подс.Я. слязла бързо от автомобила си и се приближила до
падналата на пътното платно Т.К., вдигнала главата й, започнала да й дава вода.
В съседство на ПТП-то се намирали свидетелите ***, които видели случилото
се и позвънили на спешен тел. 112 и съобщили за настъпилото ПТП.
На мястото на ПТП-то пристигнал екип на ЦСМП, които
отвели пострадалата в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив, а непосредствено след тях
се придвижвала подс.Я. с автомобила си. Подсъдимата
придружила пострадалата К. в болничното заведение, като оказала съдействие на
лекуващия екип, а после останала с пострадалата в болничната стая. През това
време подс.Я. уведомила съпруга си за станалото ПТП –
свид.Я., който също отишъл в УМБАЛ „Св.Георги“.
Малко
след настъпването на ПТП-то на мястото пристигнал и полицейски екип, който
установил, че участниците в произшествието са напуснали мястото. Полицейският
екип посетил УМБАЛ „Св.Георги“, където установил подс.Я.
и автомобила й. Последната била тествана за употреба на алкохол, като пробата
била отрицателна. След това полицейските служители, подсъдимата и нейния съпруг
– свид.Я. посетили мястото на ПТП, където подсъдимата
обяснила как е настъпило произшествието и бил съставен протокол за настъпило
ПТП. На местопроизшествието, на 5-6 метра от пешеходната пътека, посока юг свид.Я. и неговият приятел свид.А.
видели червено петно, което окачествили като такова от кръв и направили
фотоснимки на петното и на пешеходната пътека.
В следващите дни подс.Я.
осигурила две жени, които били през цялото време на болничния престой до
пострадалата Т.К., за да й помагат. Подсъдимата редовно посещавала свид.К.. В един от разговорите на пострадалата с близките
й, Я. разбрали, че пострадалата е притеснена за изтеглен от нея кредит, който
не може да го погасява, тъй като не работи поради болничния престой. Предвид на
това подс.Я. изплатила остатъка от кредита на свид.Т.К., като сумата била близо 3000 лева. Около 10 дни след настъпилото ПТП
пострадалата била изписана, а подс.Я. продължила да
поддържа контакт с пострадалата, помагала й, изпращала й подаръци за
празниците. Свидетелката Т.К. бързо се
възстановила. От удара единствено понякога получавала главоболие и залитала,
като за тези проблеми приемала лекарства.
Описаната фактическа обстановка е
правилно установена от първия съд, който е направил обстоен и задълбочен анализ
на приобщените по делото доказателствени източници,
провел е съдебно дирене, събрал е и е проверил доказателствата при условията на
устност и непосредственост.
Съдът
е кредитирал обясненията на подсъдимата И.Я., както и показанията на
свидетелите Т.К. /за нея и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1
т.1 от НПК относно датата на деянието/, ***, дадени в хода на съдебното
следствие, на ** /починал в хода на производството/ и **, дадени на досъдебното
производство, които е приобщил по реда
на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 съответно по т.4 и т.5 от
НПК след получено съгласие от страните. Последното се извежда от обективираната за това воля в съдебния протокол съответно
от 18.10.2018г. и от 22.11.2018г. Обосновано, проверяваният съд е заключил, че
показанията на свидетелите са последователни, обективни, непротиворечиви
помежду им и с останалите доказателствени източници.
Всеки един от тях е пресъздавал пред съда фактите от значение за казуса, така
както ги е възприел и съобразно субективните си възможности и обективна
обстановка, описана добросъвестно в хода на процеса. В съответствие с
показанията на свидетелите са и обясненията на предаденото на съд лице, както и
на нейния съпруг, без данни за изопаченост и заинтересованост, която да
рефлектира на достоверността им.
При
собствена проверка на приобщената по делото
доказателствена маса, кредитирана и обсъдена
от ПРС, настоящият съд достигна до същите изводи за авторството, вината и
отговорността на предаденото на съд. В тази насока мотивите са пространни и
задълбочени, които се възприемат напълно от настоящия съд. Правилно
контролирания съд се е доверил изцяло и на писмените доказателства при
постановяване на съдебния си акт – справка съдимост, характеристична справка,
схема на кръстовището, медицинска документация.
Показанията
на свидетелите очевидци съответстват на данните, извлечени от ВД – записи от
охранителни камери в района на процесното ПТП -
оптични носители /дискове/, с надписи: „ПТП-380/16 Аптека Авеню“
и „ПТП-380/16 Ресторант Миконос“, на приетите СМЕ и
САТЕ, изготвени на досъдебното производство. От заключението на съдебно –
техническа експертиза за изследване на електронни устройства се установява, че видеопотокът върви гладко и без прекъсвания, като не са
констатирани артефакти, показващи наличие на манипулация. Видеофайловете са
автентични и без открити манипулации по тях. Открити били кадри, на които се
вижда движението на пешеходеца и лекия автомобил. Отделени са ключови кадри от
настъпилото ПТП и действията на участниците в него.
Правилно
е ценено от първостепенния съд заключението по съдебномедицинската екпертиза на пострадалата Т.К., като обективно и с необходимите
познания в областта на съдебната медицина. Вследствие настоящото транспортно
произшествие на К. е било причинено контузия на главата със счупване на
основата на черепа, контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата мозъчна
обвивка и в кухините /синусите/ на сфеноидната кост, деколман /отлепване на кожата/ на лявата предмишница. Тежката черепно-мозъчна травма със счупване на
основата на черепа, оток и контузии на мозъка и вътречерепни
кръвоизливи е протекла със степенни промени на съзнанието и е причинила на
пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмата на
лявата предмишница е следвало да премине в рамките на
месец и причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Уврежданията са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по
досъдебното производство при станало ПТП, с което са в пряка причинно –
следствена връзка.
Доказателствената
маса е еднопосочна. Същевременно тя е проверена чрез способите за доказване,
каквото е експертното заключение и то потвърждава изводите на решаващия съд за
механизма на настъпилото ПТП, възприет в атакувания съдебен акт. Така, съгласно
АТЕ освен описания и възприет по-горе механизъм на ПТП, е дадено експертно
мнение от техническа гледна точка за причината за настъпване на произшествието.
А тя е, че водачът на л.а.“Волво XC 90“ И.Я. не е пропуснала
пешеходката Т.К. да премине по пешеходната пътека пред нея, тъй като не е
реагирала своевременно на опасността от удар с пешеходката, но е имала
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Първоинстанционният съд е положил редица усилия за
правилното установяване на фактите по делото – направил е оглед на посочените
по-горе веществени доказателства два броя дискове с видеозаписи от камери, находящи се в съседни на кръстовището обекти в хода на
съдебното дирене и е назначил допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза, както се отбеляза по-горе, назначил е и допълнителна
съдебномедицинска експертиза.
Следва
да се отбележи, че от огледа на ВД в съдебно заседание са извлечени
обстоятелствата от значение за стоящия за решаване казус. От това действие по
разследване се извлича факта на мястото на ПТП, което в една степен се оспорва
от защитата и подсъдимата, факта дали то е настъпило на пешеходна пътека, което
според защитата е разколебано от проведения извънпроцесуален
оглед на местопроизшествие от съпруга на подсъдимата – свид.Я.
и неговия познат свид.А., които на 5-6 метра от
пешеходната пътека, макар и изтрита в средната си част, открили червено
петно, според тях от кръв, при липса на
такава констатация от свид.П. /л.134 СП/, който също
посетил мястото на ПТП. Както се посочи по-горе свидетелите по делото са
възприели и запомнили различни обстоятелства, за които са разказали пред съда,
но в съществената си част показанията са им еднопосочни – относно времето,
мястото и участниците в разследваното събитие. Липсват каквито и да е доказателствени
източници, въпросното червено петно да е от кръв, още по-малко да
произхожда от кръвта на пострадалата по делото. В този смисъл дава показания и свид.С./л.102 СП/.
Фактът,
че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, освен от направения от съда оглед в
съдебно заседание, с ползвани и описани ориентири – сив стълб, два ел.табла на
тротоара на улицата, сянката на дърво между тях и тръгналия да пресича
пешеходец, се установява и от допълнителна авто-техническа
експертиза, назначена по почин на първата съдебна инстанция. В заключението си
вещото лице М. е взело предвид наличните по делото видеозаписи на настъпилото
ПТП, от които е отделило отделни елементи от записа, за по-обстойно обсъждане
на поставените въпроси. От приетото в хода на съдебното следствие заключение на
вещото лице, съдът е установил, че разстоянието по траектория на движение на
автомобил, извършващ ляв завой от стоп линията на бул.“Шести септември“ източно
от кръстовището до стоп линията на ул.“Владивосток“ южно от кръстовището е
31,72 м. Скоростта на л.а.“Волво ХС 90“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 30 км/ч.
Разстоянието от стоп линията, находяща се в южната
част на ул.“Владивосток“, перпендикулярна на светофарната уредба и мястото на
червено петно, находящо се на осовата
линия е около 3,3 м. Вещото лице, след анализ на
данните по делото е приело, че ударът между л.а.“Волво
ХС 90“ и пешеходката Т.К. е настъпил на маркираната пешеходна пътека, измерена
на 12.11.2018г. Освен това на л.169 СП в.л.М. е изчислил, че мястото на удара е
на разстояние 5,40-7,75м преди червеното
петно. Т.е. в анализираната ситуация и за настоящия съд е несъмнено, че дори да
се приеме, че въпросното червено петно е от кръв и то от пострадалата, то би
могло да се получи след отхвърлянето й след удара. Но от значение за изхода на
делото е , че безспорно е доказано, че самият удар е настъпил на пешеходната
пътека, макар и тогава изтрита на места. В същата насока съдът намира за
неоснователно възражението на защитата относно липсата на доказателства след
удара пострадалата да е била отхвърлена. Вярно е, че от сянката на дърветата
върху мястото на удара самото отхвърляне не се вижда, но е факт, че след удара
автомобилът на подсъдимата е установен с предната си част след пешеходната
пътека, при което подсъдимата слиза и отива до пострадалата, която лежи пред
автомобила /л.190-197 СП/. Несъмнено от това следва, че тялото на пострадалата
след удара е било бутнато напред. В противен случай тя би била прегазена. Не
само това – на ескоптирания кадър на л.190 от
съдебното следствие се вижда и мястото на удара. Тези данни от вещественото
доказателство по делото са проверени чрез допълнителната автотехническа
експертиза. Експертът при извършения на место оглед на процесното
кръстовище при изготвяне на експертизата, съобразно техническите си познания, е
констатирал, че наличната понастоящем пешеходна пътека съвпада с
местоположението на старата, като експертът е използвал за ориентир двете
ел.табла на тротоара. При поставена линия,
тяхното продължение съвпада с настоящата ясно очертана пешеходна пътека
на пътната маркировка. По същото продължение се вижда на видеозаписа и
ескортираните от него кадри по време на ПТП, че точно по тази линия се движи
пострадалата непосредствено преди настъпването на удара с автомобила на
подсъдимата /л.170-172 СП/, а не както възразява защитата на 5-6 метра южно от
нея.
Изследвайки
задълбочено всички обстоятелства от значение за изхода на делото, РС Пловдив е
назначил по искане на защитата комплексна съдебно медицинска експертиза с
участие на две вещи лица - съдебен медик и неврохирург, за изясняване на
здравословното състояние на пострадалата Т.К.. От същото се установява, че след
приложеното лечение, пострадалата била изписана в много добро състояние.
Възстановяването й е било в кратък срок, липсвали трайни обективни неврологични
последици като парези и парализи, липсвала
посттравматична епилепсия или трайни психични отклонения. След тази травма
пострадалата К. имала типични прояви на травмена церебрастения, които обаче не били напълно изразени.
Последното състояние е на функционални мозъчни нарушения, проявяващи се с
комплекс от субективни оплаквания и неврологични симптоми /главоболие,
нарушение в цикъла на съня, лесно настъпваща умствена и физическа умора,
променливо настроение, световъртеж и замаяност, нарушено равновесие/, чиято
продължителност вещите лица не могат да прогнозират.
Възраженията на защитата са в няколко
насоки:
На първо място че ПТП не било
настъпило на пешеходна пътека. Както се
обоснова от доказателствената маса по делото, този
факт е безспорно установен от свидетелите очевидци на произшествието –
пострадалата К., свидетелите Р. и С., вкл. и от самата подсъдима, която описва
механизма на ПТП , при което заявява, че веднага след предприетия от нея ляв
завой блъснала пешеходката на пътното платно, която не възприела своевременно,
поради това, че слънцето светело срещу нея, от процесуално следственото
действие като способ за доказване – оглед на ВД и дадените по време на това
действие обяснения от подсъдимата, от авто-техническата
експертиза и допълнителната САТЕ, от приетата по делото схема от Община Пловдив
относно регулирането на процесното кръстовище с пътна
маркировка. Освен това, съгласно §1 т.17 от ПР на ППЗДвП
"Пешеходна пътека"
е част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение. В случая независимо от
изтриването на част от пътната маркировка, мястото, по което се е движела
пострадалата и е пресилача ул.“Владивосток“ се явява
естествено продължение на тротоара. Нещо повече - кръстовището е било
урегулирано и със светофарна уредба и за пешеходците, което е без значение дали
на същата е поставена хоризонтална маркировка или не. Настоящият съд не споделя
виждането на защитата, че пострадалата е пресичала диагонално и по този начин ПТП
е настъпило извън пешеходната пътека. Това твърдение е опровергано от огледа на
ВД, гласните доказателства и способите за доказване – експертните заключения на
в.л.М., обсъдени по-горе.
На тези възражения на защитата е дал
законосъобразен отговор и първостепенният съд. Формирайки вътрешното си
убеждение по чл.14 от НПК, вследствие издирената обективна истина /чл.13 НПК/ и
при решаване на въпросите по чл.102 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно е стигнал до извода, че
подсъдимата е извършила вмененото й престъпно деяние при– непредпазливост в
по-леката форма на вината - небрежност.
Следващото
възражение на защитата касае отговорността на подсъдимата и дали осъщественото
от нея не се субусумира под хипотезиса
на нормата на чл.343а ал.1 б.В от НК, бидейки привилегирован състав на
престъплението по чл. 343 ал. 3 пр. последно буква „а” пр. 2 вр. ал. 1 буква „б“ пр. 2 вр. чл.
342 ал. 1 от НК.
Тук наред с
правната аргументация на първия съд, настоящият съд ще изложи и своето виждане
по поставения правен проблем от подсъдимата и защитника й. На първо място
сочените съдебни решения в никакъв случай не представляват задължителна съдебна
практика и не се споделя от настоящия състав на съда. Законодателната воля е
ясна и не буди съмнение. Нещо повече, според въззивният
съд тя не се явява несправедлива и несъответна на смисъла, буквата и духа на
закона. Не е налице и законодателна празнота. Сегашната уредба не противоречи
на Постановление №1/83г. на ВС. В исторически план постановлението е издадено
съобразно регулираните от НК престъпни състави по процесната
материалноправна проблематика в началото на 80-те
години. Разпоредбата на чл.343а б.В от НК в редакцията бр.28/1982г. ДВ е
предвиждала, че ако деецът след деянието по предходния член ал.2 е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е в съответни
редуцирани размери, когато е причинена телесна средна или тежка телесна повреда
на повече от едно лице. В чл.343 ал.2
от НК към същия момент /ДВ бр.28/82г./ е
визирана утежнена наказателна отговорност, ако деянието, с което е причинено
ПТП по непредпазливост е било извършено в пияно състояние, или от него е
настъпила телесна повреда или смърт на
повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието. От тази
редакция на текстовете от НК ясно се вижда, че намалената отговорност е
предвидена само, ако общественоопасният резултат в
случая тежка или средна телесна повреда е причинена на повече от едно лице. В същият смисъл Постановление №1/83г. на ВС ясно е дефинирало
това законодателно решение, приемайки, че привилегирования състав на оказаната
помощ на пострадалите от страна на дееца не се прилага, ако той е причинил общественоопасния резултат в пияно състояние или ако е
избягал от местопроизшествието.
В следващите
30 години безспорно обществено- икономическите отношения са се променили и
посочените норми от НК са били законодателно изменени. Релевантна за настоящия
казус в материално правен аспект е редакцията на чл. 343 ал. 3 пр. последно
буква „а” пр. 2 вр. ал. 1 буква „б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК ДВ бр.60/2012г с последващо увеличение на наказанието ДВ бр.74/15г.
Отегчаващите признаци са допълнени с употребата на наркотични вещества или
техни аналози, ако деецът е бил неправоспособен и ако деянието е извършено на
пешеходна пътека. Разпоредбата е поместена като ал.3 с посочване, че е предишна
ал.2. В този смисъл препращането на чл.343а ал.1 б.В не буди съмнение, че се
отнася за ал.3 на чл.343, вместо ал.2 на този член. Същевременно чл.343а б.В не
е претърпял промени от бр.92/2002г. на ДВ и визира облекчаване на отговорността
на дееца, ако е оказал помощ след деянието, дори да е причинена средна или
тежка телесна повреда на повече от едно лице, , но без други квалифициращи
белези. Т.е. законодателното условие за приложението й е единствено този
резултат, макар и по-тежък, но при липсата на останалите такива от
квалифицираните белези на деянието – употребата на алкохол, на наркотици или
техни аналози, неправоспособността на водача и причиняването на ПТП на
пешеходна пътека. Законодателното решение в този смисъл е с оглед обществената
опасност, заключаваща се в поведението на дееца и оттам настъпилия противоправен резултат. Неслучайно така посочените законови
промени настъпиха вследствие агравиращата обществена
непримиримост с подобни прояви, в които се оглежда отношението на дееца към противоправния резултат. При обсъжданите по-тежко
квалифицирани обстоятелства поотделно или кумулативно - управление на МПС след употреба на алкохол
и/или наркотици, без СУМПС и на пешеходна пътека, може да се говори за
утежняване на противоправния резултат именно, защото
извършителят се е поставил в такава ситуация – качил се е да управлява МПС след
като е пил и/или се е дрогирал, бил е неправоспособен или е блъснал пешеходец
на място, където изрично на последния е дадено това предимство и за което
водачите на МПС следва да са особено осторожни.
Казано с други думи – не може да блъскаш пешеходец на място, където той има
право да се движи и то правомерно, а след това за оказаната му помощ да бъдеш
своеобразно възнаграден. Най-малкото не е справедливо. В този смисъл
неоснователни са възраженията на защитата. Сочените от адв.Т.
казуси с причинени тежки и средни телесни повреди и дори смърт на повече лица
на автомагистрала „Тракия“ по ВНОХД № 25/2014г. на БАС на първо място не касаят
блъскане на граждани на пешеходни пътеки и на второ – въпреки трагичния
резултат, са били изпълнени всички елементи от прилилегирования
състав – деецът е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалите,
от която те са имали нужда, не е управлявал превозното средство след употреба
на алкохол или упойващи вещества, бил е правоспособен водач на МПС.
В резултат на
така изложеното, според настоящия състав на Окръжния съд, първата инстанция правилно
е приложила материалния закон. Ясно първостепенният съд е обосновал липсата на
законодателна възможност за прилагане на разпоредбата на чл.343а ал.3 от НК за
деяния, причинени на пешеходна пътека. Същевременно правилно са били отчетени
от първостепенния съд наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата и действията й
непосредствено след ПТП и в процеса на
оздравяване на пострадалата. И за настоящия съд оказаната помощ от подс.Я. далеч надхвърля установените от закона и практиката
критерии за оказване помощ на пострадало от ПТП лице. Обосновано на подсъдимата
е наложено наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в минималния
допустим от закона размер на наказанието, а именно – три месеца лишаване от
свобода. Безспорно са налице основанията по чл.66 от НК и законосъобразно този
институт е приложен от контролирания съд в минималния изпитателен срок от три
години. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.343г вр.
с чл. 343 ал.3 пр.последно б.“А“ пр.2 вр. с ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. с
чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е
императивна. Правилно подс.И.Я. е лишена от право да
управлява МПС за срок, който отново е минималния от три месеца, предвид
наложеното в същия размер наказание лишаване от свобода – по аргумент на чл.49
ал.2 от НК. Съобразени са изключително от първия съд обстоятелствата в нейна
полза, релевантни за решаването на този въпрос – Я. е дългогодишен водач на
МПС, без нарушения, работата й е
свързана с управление на автомобил и това наказание не ще я лиши от
възможност за дълго време да изпълнява трудовите й обязаности,
като в крайна сметка същата не е водач на МПС по професия и в срока на
наказанието има алтернативни методи за придвижване от едно място на друго.
ПРС
правилно се е разпоредил с веществените доказателства – 2 броя компактдиска с
видеозаписи, и компактдиск, съдържащ 4 бр.аудиозаписи
от Районен център – Кърджали, да останат по делото. Законосъобразно с оглед
изхода на делото е осъдил подсъдимата И.Я. да заплати направените разноски на
досъдебното производство по сметка на ОД
на МВР – Пловдив, а по сметка на Районен съд – Пловдив - направените разноски в
съдебна фаза.
Съобразно
гореизложеното следва обжалваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразено.
Съдът не
намери основание за неговото изменение или отмяна. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до засягане правото на защита на обвиняемия и неговия защитник в
производството.
От страна на повереника на частния обвинител пред ПдОС
в пренията по същество се направи искане за присъждане на разноски.
Същевременно преди даване ход на пренията не се представиха писмени
доказателства за разноски, поради което настоящият съд не може да се произнесе
по това искане. Ако се представят съответните разходооправдателни
документи впоследствие, следва по реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК да се
произнесе първоинстанционният съд.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 273 от 22.11.2018г.,
постановена по НОХД № 3577 / 2018г. по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, VI нак.състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: