МОТИВИ към
Присъда № 64/07.10.2019г. по НОХД № 839/2019г. по описа на Районен съд –
Несебър.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Несебър с обвинения както
следва против М.А.М. с ЕГН-********** и М.А.М. с ЕГН-********** , с обвинение в това, че на
26.01.2019г., за времето от 16:00ч. до 21:00ч., в с. Кошарица, общ. Несебър,
вилна зона „Чолакова чешма", двамата в съучастие по между си, като
съизвършители, от обор, собственост на П.С.Н., отнели чужди движими вещи - 2
бр. коне за езда, аленочервени на цвят - жребец на 6 години, кръстоска между
порода „Хановер“ и „Арабски кон“, с височина при холката 160см. на стойност
2332,33лв. с оглавник и синджир с накрайник за връзване с дължина 2,5м. на обща
стойност 18,00лв. и кобила на 5 години, кръстоска между порода „Хановер“ и
„Арабски кон“ с височина при ката 165см., бременна в седмия месец на стойност
2591,48лв. с оглавник и синджир с накрайник за връзване с дължина 2,5м. на обща
стойност 18,00лв или обща стойност на отнетото имущество в размер на 4959,81лв.
владението на П.С.Н. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят – престъпление по чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК.
По делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от пострадалия П.С.Н. с ЕГН-********** против
двамата подсъдими за сумата от 4959,81лв., представляващи претърпените
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, начиная от
датата на деянието 26.01.2019г. до окончателното изплащане, както и за сума от
2000лв.-представляващи обезщетение за неимуществени вреди-психически страдания,
изразяващи се в притеснения и безсъние от изчезването на конете.
Производството
делото се движи по реда на чл.370,вр.чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителя на
Районна прокуратура поддържа установената с внесения обвинителен акт фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието. Пледира за реализиране
наказателната отговорност спрямо подсъдимите чрез налагане на справедливи
наказания при условията на чл.58а, ал.4 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК,
съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият
М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, изразява съжаление за извършеното от него.
Защитника
на подс.М. с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимите и
събраните на досъдебното производство доказателства за признатите факти, не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация, изложени в
обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание пробация по отношение
подсъдимия.
Подсъдимият
М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, изразява съжаление за извършеното от него.
Защитника
на подс.М. с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимите и
събраните на досъдебното производство доказателства за признатите факти, не
оспорва фактическата бстановка и правната квалификация, изложени в обвинителния
акт. Пледира за налагане на наказание пробация по отношение подсъдимия.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Свидетелят П.Н. *** година отглеждал коне в обор, който се
намирал в района на селото, във вилна зона „Чолакова чешма“. Към началото на
2019г. броят им бил около 10-тина. Сред тях имало жребец на 6 години, кръстоска
между порода „Хановер" и „Арабски кон", с височина при холката 160см.
и кобила на 5 години, кръстоска между порода „Хановер“ и „Арабски кон“ с
височина при холката 160см.
На 26.01.2019г. около 16 часа, свидетелят отишъл до обора, за
да нахрани и напои животните. След като приключил, затворил конете в обора и си
тръгнал. Оборът се затварял посредством
врата, която не се заключвала, а се завързвала с въже.
През това време подсъдимите М.А.М. и М.А.М. /двамата в
роднинска връзка - братовчеди/ се разхождали в района. Първо отишли близо до
автомивка във вилната зона на с. Кошарица, общ. Несебър. Наблизо се намирал
оборът, в който свид. Н. държал конете си. Двамата подсъдими решили да вземат
два коня от обора, с цел да ги продадат. Оборът не бил заключен, а завързан със
сезал, който развързали. Имало много коне, но те взели първите два, които
видели. Единият бил кобила, на 5 години, кръстоска между породи „Хановер“ и
„Арабски кон“, с височина при холката 165см., заедно с оглавник и синджир с
накрайник за връзване, с дължина 2.5 метра. Кобилата била бременна в 7-ми
месец. Вторият кон бил жребец, на 6 години, кръстоска между породи
„Хановер" и „Арабски кон", с височина при холката 160см., заедно с
оглавник и синджир с накрайник за връзване, с дължина 2.5 метра. След като
отнели конете, подс.М. казал на подс.М. чии са конете.
На 26.01.2019г. свид. Миладинов бил в заведение в ромската махала на с.
Оризаре, общ. Несебър. Около 21 часа там отишъл подс. М.А.М.. С него имало още
едно момче, установено по-късно като подс. М.М.. За него свид. Миладинов знаел,
че е братовчед на подс. М.. Там подс. М. предложил на свид.Миладинов да му
продаде два коня. Свидетелят предположил, че били крадени и отказал. На
следващия ден, докато бил в двора на дома си в с. Оризаре, общ. Несебър видял
подс. М. и братовчед му да водят два коня, в посока място, където преди време
правели тухли. През това време минали три автомобила - джипове и мъжете, които
ги водели ги пуснали. Виждайки животните, свид. Миладинов разпознал, че са на П.
***, поради което му позвънил. Така на 27.01.2019г., около обяд, свид. Н. приел телефонно
обаждане от
свид. Желязко Миладинов, който му съобщил, че две момчета от ромски произход предлагали за
продажба в селото два коня - кобила и жребец, които много приличали на животни, които
свид. Н. притежавал.
Подсъдимите М. и Мускафа поискали св.Калуд Христов от
с.Оризаре, общ.Несебър да ги откара заедно с конете в с.Бата, общ.Поморие, но
той им отказал, въпреки че двамата подсъдими му обещавали заплащане за
услугата. Свид. Калуд Христов, по този повод разпознал в хода на ДП
подс.Мускафа, като дал и подробно описание на конете, които тогава видял.
Според описанието единият от тях бил червен, висок кон, с хубава грива и голяма
опашка, а на челото му имало бяло оцветяване с форма на звезда, както и бяло
оцветяване по задните крака долу. На главата му имало „оглава“ -
приспособление, което минава през главата на животното, а желязо минава през
устата му. Другият кон бил кобила, с белег в бял цвят на челото.
На 27.01.2019г., около 14 часа двамата подсъдими отишли в с.
Бата, общ. Поморие. С тях били и двата коня, които двамата отнели от свид. Н..
В центъра на селото срещнали свид. А. Емин и му предложили да купи животните за
500 лева. Първоначално свид. Емин се съгласил, но докато стигнат до дома му на
ул. Рила № 9 в селото, се отказал и отпратил мъжете. Конете били предлагани за
продажба и на други свидетели /освен свид. Емин/, сред които и свид. Стойчо
Алеков, живущ в района на гр. Айтос. Налице са и свидетелски показания на Рухи
Смаил и Руси Русев, които сочат, че в началото на 2019г., не могат да посочат
месеца - януари или февруари, в района на с. Бата са видели две лица, които се
опитвали да натоварят два коня на бял бус, като свид. Смаил им помогнал в
качване на животните в превозното средство.
В хода на разследването не е установено лицето, на което са
били продадени животните.
Видно от заключението на извършената по делото оценъчна
експертиза, стойността на отнетите вещи както следва:
Жребец, на 6 години кръстоска, между породи „Хановер“ и
„Арабски кон“, с височина при холката 160см. - 2332.33 лева, кобилата, на 5
години, кръстоска, между породи „Хановер“ и „Арабски кон“, с височина при
холката 165см., бременна в 7 месец - 2591.48 лева, а оглавник и синджир с
накрайник за връзване, с дължина 2.5 метра на всяко от животните - по 18 лева,
или всички вещи - на обща стойност 4959.81 лв..
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от съмопризнанията на подсъдимите, събраните
на досъдебното производство доказателства, заключението от извършената експертиза, както
и от останалите писмени доказателства, приложени по делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената по делото фактичска обстановка съдът
прави извода, че деянието, извършено от подсъдимите М. и М. е съставомерно по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Изпълнителното деяние е
осъществено като на 26.01.2019г., за времето от 16:00ч. до 21:00ч., в с.
Кошарица, общ. Несебър, вилна зона „Чолакова чешма", двамата в съучастие
по между си, като съизвършители, от обор, собственост на П.С.Н., отнели чужди
движими вещи - 2 бр. коне за езда, аленочервени на цвят - жребец на 6 години,
кръстоска между порода „Хановер“ и „Арабски кон“, с височина при холката 160см.
на стойност 2332,33лв. с оглавник и синджир с накрайник за връзване с дължина
2,5м. на обща стойност 18,00лв. и кобила на 5 години, кръстоска между порода
„Хановер“ и „Арабски кон“ с височина при ката 165см., бременна в седмия месец
на стойност 2591,48лв. с оглавник и синджир с накрайник за връзване с дължина
2,5м. на обща стойност 18,00лв или обща стойност на отнетото имущество в размер
на 4959,81лв. владението на П.С.Н. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят. От субективна страна престъплението е осъществено при
условията на пряк умисъл, тъй като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали
са следващите го общественоопасни последици и са целяли именно тяхното
настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до осем години. При определяне на
наказанието съдът съобрази от една страна високата степен на обществена опасност на
извършеното от подсъдимите деяние, стойността на предмета на престъпното
посегателство, сравнително
високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимият, императивната разпоредба на чл.373,ал.2 от НПК, поради
което намира,
че справедливо за извършеното престъпление се явява наказание, определено при условията на чл.58а, вр.чл.55, ал.1, т.2,
б.“б от НК, чиито размер
бъде определен при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът
наложи наказание пробация за всеки от двамата подсъдими, като на основание чл.42а, ал.1,
вр. с ал.2, т.1, 2 и 6, вр. с ал.3, т.1 и 3 от НК определи следните
пробационни мерки:.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца за подс.М. и за срок от седем месеца за подс.М.
при периодичност два пъти седмично; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца за подс.М. и за срок от седем месеца за подс.М..
С оглед изхода по делото на
осн.чл.45 ЗЗД бе уважена гражданската претенция досежно претендираните
имуществени вреди, като М.А.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН-********** бяха осъдени да заплатят на П.С.Н. с ЕГН-********** сумата от 4959,81лв.,
представляващи претърпените имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, начиная от датата на деянието 26.01.2019г. до окончателното
изплащане. Поради липса на каквито и да било даказателства, съдът отхвърли претенцията в частта й
досежно претендираната сума от 2000лв.-представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, като недоказана по своето основание.
На основание чл.189, ал.3 НПК в тежест подсъдимия М.А.М. със снета
по-горе самоличност, се възложиха половината
от направените разноски, както следва: в досъдебното производство в размер на 35,94лв., които следва да бъдат заплатени по
сметка на ОД на МВР – Бургас, както и сторените в
съдебната фаза разноски от 99,20лв. представляваща
дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск, които следва да бъдат заплатени по с/ка наРС-Несебър.
На основание чл.189, ал.3 НПК в тежест подсъдимия М.А.М. със снета по-горе самоличност, се
възложиха половината от направените разноски, както следва: в досъдебното
производство в размер на 35,94лв., които
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР –
Бургас, както и сторените в съдебната фаза разноски от
99,20лв. представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, които
следва да бъдат заплатени по с/ка наРС-Несебър.
Съдът отхвърли искането на частния обвинител и граждански ищец за присъждане на
разноски в размер на 1000лв. за
адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за действително
заплащане на такова.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: