Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е №
608
Гр.Пловдив,05.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,търговско отделение,в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№452 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр. с
чл.535 от ТЗ.
Ищецът
М.Р.Л. твърди,че в негова полза и срещу ответника „Родопи-Лес“ЕООД с ЕИК
********* са били издадени по ч.гр.д.№2819/2018 г. по описа на РС-Асеновград
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 30 000 лв.
главница,представляваща дължима сума по запис на заповед от 17.06.2015 г.,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението-04.12.2018 г. до
окончателното й изплащане,ведно с направените в заповедното производство
разноски.Твърди,че след това било образувано посоченото в ИМ изпълнително дело
и на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение,а на 17.04.2019 г.
същият в качеството си на длъжник депозирал възражение по чл.414 ГПК по горното
частно гражданско дело срещу издадената заповед за изпълнение.В същото твърдял
да е извършвал плащания,без да сочи конкретна сума,с която да е погасил
задължението си към кредитора,а заедно с възражението представил и незаверено
копие от лист,формат А4 с изписани на същия числа.
Ищецът
твърди,че ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване на
главницата по издадения от него запис на заповед,а представеният заедно с
възражението лист,формат А4 с изписани на същия числа не доказва и не
удостоверява извършени плащания от длъжника на кредитора,тъй като не съдържа
подпис на кредитора,който да удостоверява това обстоятелство.Поради
изложеното,ищецът счита,че представения документ няма доказателствена стойност
и не следва да се приема като доказателство по делото.
Твърди
на следващо място,че със съобщение,получено на 10.05.2019 г. от пълномощника на
заявителя,заповедният съд го е уведомил,че длъжникът „РОДОПИ-ЛЕС“ЕООД е подал
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и му е указал,че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може са предяви установителен иск
относно вземането си против длъжника,след довнасяне на дължимата ДТ.С оглед на
това ищецът заявява,че предявява процесния иск за установяване на негово
парично вземане срещу ответника в размер на 30 000 лв.,представляващо задължение,дължимо
по запис на заповед от 17.06.2015 г.,като твърди,че до момента на подаване на
ИМ пред съда длъжника не е погасил същото.
Предвид
горните твърдения ищецът е поискал да бъде постановено съдебно решение,с което
да се признае за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата
от 30 000 лв. на основание запис на заповед от 17.06.2015 г.,издаден в
гр.Пловдив от Р.Е.Ч.в качеството му на управител на „РОДОПИ-ЛЕС“ЕООД-гр.Лъки с
ЕИК *********,с дата на падежа-30.03.2016 г.,без протест и място на плащане в
гр.Пловдив,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-04.12.2018 г. до окончателното й изплащане,за което вземане е
издадена заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №220
от 12.02.2019 г. по ч.гр.д.№2819/2018 г.
по описа на РС-Асеновград.Моли да му се присъдят разноските,направени в
заповедното производство,както са посочени в заповедта за изпълнение,а също да
му бъдат присъдени и направените по настоящото дело съдебни разноски.
Ответникът
„Родопи-Лес“ЕООД-гр.Лъки с ЕИК ********* не е подал в законния срок отговор на
исковата молба и не е взел становище по иска,нито е изпратил свой представител
в проведеното първо /и единствено/ открито съдебно заседание по настоящото
дело.Не е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Пловдивски
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и изразените от ищеца доводи по спора,приема за
установено следното:
В
първото открито съдебно заседание,проведено на 08.10.2019 г.,ищецът чрез
пълномощника си-адв. Т.Н.,е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът
намира,че са налице кумулативните предпоставки на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Предпоставките
на чл.238,ал.1 от ГПК са налице,защото ответното търговско дружество,на което
са връчени редовно препис от ИМ и приложенията към нея и което е призовано
редовно за първото /и единствено пред настоящата инстанция/ съдебно
заседание,не е подало отговор на исковата молба и не е изпратило свой
представител в същото съдебно заседание,без да е поискало изрично делото да се
разглежда в негово отсъствие.
За да постанови неприсъствено
решение,което не се мотивира по същество,съдът преценява освен условията по
чл.238,ал.1 от ГПК /приложими при неприсъствено решение срещу ответника/,но още
и предпоставките по чл.239,ал.1 от ГПК.Първата от тях е на страните да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.В случая,на ответника,срещу когото се иска
постановяване на неприсъствено решение,са били указани последиците от
неподаване на отговор в срок и неявяването му в първото съдебно заседание и
произходящата от това възможност ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Тези указания са посочени в съобщението до
ответника,придружаващо връчените редовно преписи от исковата молба и
приложенията към нея.
Освен
горното,чл.239,ал.1,т.2 от ГПК вменява в задължение на съда,постановяващ
неприсъствено решение,макар да не излага мотиви по съществото на спора,да
прецени вероятната основателност на иска,с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.В исковата молба ищецът е изложил
описаните по-горе твърдения и обстоятелства,въз основа на които моли с
предявения иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр. с чл.535
от ТЗ да бъде признато за установено,че ответното дружество дължи на ищеца М.Р.Л.
исковата сума от 30 000 лв. по процесния запис на заповед от 17.06.2015
г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК-04.12.2018 г. до окончателното й изплащане,за което
вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК с №220 от 12.02.2019 г. по ч.гр.д.№2819/2018
г. по описа на РС-Асеновград.
Твърдяните
от ищеца обстоятелства във връзка с горния иск се подкрепят от приложените към ИМ писмени
доказателства,представени в заверени копия,а също и от наличните доказателства
по приложеното ч.гр.д.№2819/2018 г. по описа на РС-Асеновград и
основно-приложения там в оригинал запис на заповед от 17.06.2015 г.,с
падеж-30.03.2016 г.,издаден от ответното дружество чрез управителя му Р.Ч.в
полза на ищеца М.Л. за сумата от 30 000 лв.Същите писмени
доказателства,преценени поотделно и в съвкупност,са достатъчни,за да се направи
извод за вероятна основателност на гореописания иск,с което условието на
чл.239,ал.1,т.2 от ГПК е изпълнено относно същия иск.
С оглед на всичко гореизложено
следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника,с което се уважи
изцяло предявения срещу него установителен иск с посочената по-горе правна
квалификация и за посочената в исковата молба главница,ведно със законната
лихва врху нея,считано от датата 04.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2030 лв.,представляваща общия размер на направените по настоящото дело
разноски,включваща платена държавна такса в размер на 600 лв. и изплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. по договор за правна защита
и съдействие №4265,сключен между ищеца и адв. Т.Н..
Предвид уважаването на процесния иск и съобразно т.12 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС,в тежест на ответника следва да се възложат и разноските на ищеца за
заповедното производство по ч.гр.д.№2819/2018 г. по описа на РС-Асеновград,а те
са:платена ДТ в размер на 600 лв. и
изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв. по
договор за правна защита и съдействие №1264,сключен между ищеца и адв. И.И..Или,ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство
по горното частно гражданско дело в общ размер на 1590 лв.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
„РОДОПИ-ЛЕС“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Лъки,
обл.Пловдив,ул.“Миньорска“№14,ет.2,че дължи на ищеца М.Р.Л. с ЕГН ********** ***
сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ главница по запис на заповед от
17.06.2015 г.,издаден в гр.Пловдив от Р.Е.Ч.в качеството му на управител на
„РОДОПИ-ЛЕС“ЕООД-гр.Лъки с ЕИК *********,с дата на падежа-30.03.2016 г.,без
протест и място на плащане в гр.Пловдив,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-04.12.2018 г. до
окончателното й изплащане,за което вземане е издадена заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №220 от 12.02.2019 г. по ч.гр.д.№2819/2018 г. по описа на
РС-Асеновград.
ОСЪЖДА
„РОДОПИ-ЛЕС“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Лъки,обл.Пловдив,ул.“Миньорска“№14,ет.2 да заплати на М.Р.Л. с ЕГН **********,с
адрес:г***,сумата от 2030 лв. /две хиляди и тридесет лева/,представляваща
направените разноски по настоящото т.д.№452/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,XVIII-ти състав,както да му заплати и сумата от 1590 лв. /хиляда петстотин и
деветдесет лева/, представляваща разноските,направени в заповедното
производство по
ч.гр.д.№2819/2018 г. по описа на РС-Асеновград.
Решението е неприсъствено и като такова не подлежи на обжалване
съгласно чл.239,ал.4 от ГПК.
Ответникът
разполага със защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Заверен
препис от решението ведно с приложеното ч.гр.д.№2819/2018
г. по описа на РС-Асеновград да се изпратят на същия съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: