№ 3899
гр. Варна, 21.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500611 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. М. и А. А. М.а (съпрузи),
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3965/08.11.2024
год., постановено по гр. дело № 20233110108356 по описа на РС-Варна за 2023
год., с което е уважен предявен от Д. Н. К. срещу въззивниците
ревандикационен иск, като е признато за установено в отношенията между
ищеца Д. Н. К. и ответниците Н. Петров М. и А. А. К., че ищецът е собственик
на 50, 51 % ид. части от подпокривно пространство, цялото с площ от 104 кв.
м., на сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Варна, находяща се на
адрес: гр. Варна, ул. “***“ № 4 и № 4а и на 50, 51 % ид. части от външно
стълбище на североизточната фасада на същата сграда и ответниците са
осъдени да предадат на ищеца, на основание чл. 108 ЗС, владението върху 50,
51 % ид. части от подпокривното пространство и от външното стълбище на
североизточната фасада на сградата с идентификатор ***.1 по КККР на гр.
Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обощено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и до неправилно
установена фактическа обстановка, в резултат на което решението е и
необосновано. Твърди се, че неправилно районният съд е установил ново
фактическо положение, различно от уговореното между страните още през
1959г., доколкото уговорките не противоречат на закона. С Договор за групов
строеж, сключен между С Н. Ф и Дога Ф Н.а – праводатели на страните по
настоящото дело – през 1958г., е уговорено, че „С Н. Ф ще притежава първия
етаж, тавана и избените помещения в които се влиза от към двора, а Д Ф Н.а
ще притежава първия етаж и избените помещения с вход от към улицата."
1
Уговорено е също и, че всеки етаж на сградата има следното разпределение: 2
стаи, кухня с ниша, хол, клозет- баня, и килер и с описаните избени и
тавански помещения, като в същия смисъл е и поделителният протокол от
1960г., по силата на който тавана остава в собственост само на С и С Ф,
(праводателите на ответниците и настоящи въззивници), както и поради
обстоятелството, че таванът е изграден с отделни собствени средства на С и С
Ф, което Н К. е признал с полагане на подписа си, и което е видно и от
количествените сметки и финансовата стойност на всеки дял, съгласно
приложените по делото строителни книжа. Съдът не е обсъдил в цялост и във
връзка една с длуга клаузите на поделителния протокол от 1960 год. и по -
конкретно – клаузите относно съотношението на правата на страните при
евунтуално бъдещо надстрояване на сградата, които според въззивниците са в
съотношение 60, 285 % за семейство Ф и 43, 715 % за Н К.. Приемайки
различно положение първоинстанционният съд е допуснал неоснователно
обогатяване на правоприемниците на Н К., тъй като според делбения
протокол праводателите на ответниците са участвали в стоежа с по-голям
паричен дял. Между поделителния протокол от 1960г. и договора за покупко-
продажбата от 2016г., с който ответникът Н. М. е закупил жилището,
находящо се на втори жилищен етаж в сградата с идентификатор ***.1 по
КККР на гр. Варна липсват други съглашения, както между самите
поделители, така и между техните наследници и правоприемници. Не е
съобразено също, че в поделителният протокол от 1960 година е налице
изрична уговорка относно общата част – „покрива“ (но не и тавана) да се
поддържа и ремонтира от съсобстветниците, но липсва уговорка за тавана,
което обстоятелство, обсъдено с останалите доказателства, е допълнителен
аргумент в подкрепа на тезата на ответниците, че таванът на сградата е
принадлежност към жилището на праводателите на ответниците,
обстоятелство, което е уговорено в поделителния протокол от 1960 год.
съборазно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗС, която допуска да се уговори
частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните
етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения
обслужват. В тази насока е и сключеният през 1958 год. между праводателите
на страните по настоящото дело договор за грубия строеж. Пренебрегвайки
горните обстоятелства, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че
таванът е „неизползваем“ и по същността бил обща част по естеството си,
като в тази насока за изложенеи пространни съображения и доводи.
Наведени са и оплаквания, че по делото липсват убедителни
доказателства, от които да се установи как е определен размера (респ. обема)
на общите части от сградата, притежавани от собствениците на отделните
жилища.
Твърди се също, че липсва произнасяне и по наведеното от въззивниците
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79
ал. 2 от ЗС.
В обобщение въззивниците считат, че съвкупният и прецизен анализ на
доказателствата по делото обоснована извод, че праводателите на страните С и
С Ф и Д Н.а К.а през 1959г. са приели за установено в отношенията им кой,
2
каква част от построената сграда ще притежава. Същата уговорка е
възпроизведена дословно в Поделителен протокол от 1960г. С конклудентни
действия поделителите си осигуряват един на друг необезпокоявано ползване
и владение на уговорените части от сградата, чрез изграждане на нарочен зид
в изградената стълбищна клетка, чрез изграждане на външни стълбища
осигуряващи достъпа до избения етаж в частта на всеки, чрез изграждане на
външно стълбище, предоставящо единствен възможен достъп до ниво втори
етаж и таван. Освен това през годините поделителите да си разделили и
ползването на общото дворно място, чрез изграждане на масивен зид
преграждащ достъпа на всеки един до чуждата част. Сградата понастоящем
има два административни адреса ул. *** № 4 и № 4а. Всичко това сочи на
установена и спазвана уговорка в продъжение на повече от 60 години, като
съдът няма право да изменя договор, сключен между праводателите на
страните тъй като основание за това липсва.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго,
с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
С въззивната жалба е представен заверен препис от договор от
26.11.1958 год. с нот. заверени подписи на съдоговорителите, сключен между
състроителите в груповия строеж С Н. Ф и Д Ф Н.а – праводатели на страните
по настоящото дело – с искане за приобщаването му като доказателство по
делото. Твърди се, че съществуването на този договор е установено от
въззивниците след приключването на устните състезания в първата
инстанция, като за установяването на това обстоятелство е поискано да се
допуснат до разпит двама свидетели.
С жалбата е направено искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, с вещо лице с компетентност по конструкции на сгради и
съоръжения, по която вещото лице след като се запознае с делото, извърши
оглед и измерване на таванското помещение в сграда на адрес гр. Варна, ул.
*** 4а и изследва проектната документация касателно положения на тавана
гредоред, каратаван, да даде отговор на следните въпроси: 1) Едновременно с
построяването на сградата ли е извършено преустройството касателно
разпределението на ползването на стълбищната клетка в това число
преграждане на достъп до втори жилищен етаж, изграждане на двураменно
стълбище до тавана и изграждане на външно стълбище за достъп до втори
жилищен етаж? 2) Отговарят ли извършените СМР на общоприетите
стандарти за този вид ремонтни дейности, ако не - в какво се изразяват
недостатъците на извършените СМР и в каква степен те се отразяват на
годността на същите да бъдат използвани по предназначение? 3) Да даде
заключение дали товароносимостта на тавана е достатъчна за ползването му
като складово помещение, така както е заложена по проекти и на място? 4) Да
установи какво е отношението на товароносимостта на положения на тавана
гредоред спрямо тежестта на покрива, който конструкцията, макар и с греди,
носи?
Направено е и искане за допускане на втора (респ. повторна) СТЕ, по
3
която вещото лице след като се запознае с делото и извърши оглед и
замерване на сградата, да изготви площообразуване, съобразно чл. 40 от
Закона за собствеността и в съответствие с Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
в което да се отразят всички направени изменения по сградата до този момент.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната
страни и ищец по ревандикационния иск Д. Н. К. – оспорва жалбата, счита, че
е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде
потвърдено.
Оспопрва и направените с жалбата искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
По направените доказателствени искания съдът намира следното:
Искането за допускане до разпит на свидетели за установяване на
обстоятелствата относно късното узнаване от въззивниците-ответници на
съществуването представения с въззивната жалба договор от 26.11.1958 год. с
нот. заверени подписи на съдоговорителите, е основателно, като следва да се
допусне до разпит един свидетел при условията на довеждане от
въззивниците – чл. 159, ал. 2, изр. първо ГПК.
Искането за допускане на СТЕ със задачите по т. 1 – 4, посочени по -
горе е неоснователно, в случая не се сочат, нито са налице обстоятелства,
попадащи в обхвата на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК, при чиято наличност е
допустимо събиране на доказателства във въззивното производство.
Искането за допускане на повторна експертиза със задачата, посочена по
– горе също е неоснователно, тъй като обемът на общите части се определя
при възникването на етажната собственост, а в случая етажната собственост е
възникнала при друга нормативна уредба, а не при действието на Наредба №
7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
Настоящият състав намира, че следва повторно да изслуша (чл. 267, ал.
2 ГПК) вещото лице арх. инж. Р. С., изготвила заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза от 30.05.2024 год., изслушано
в първата инстанция.
Следва да се задължи ищеца да представи и четливо копие от
поделителния протокол от 14.03.1960 год. на л. 9 от делото на РС-Варна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Н. П. М. и А. А. М.а
(съпрузи), чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
3965/08.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110108356 по описа на
РС-Варна за 2023 год.;
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ ЕДИН СВИДЕТЕЛ при условията на
4
довеждане от въззивниците Н. П. М. и А. А. М.а за установяване на
обстоятелствата относно късното узнаване от тях на съществуването на
представения с въззивната им жалба договор от 26.11.1958 год. с нот. заверени
подписи на съдоговорителите;
ОТХВЪРЛЯ направените с въззивната жалба искания за допускане на
СТЕ със задачите по т. 1 – 4, посочени по - горе и за допускане на повторна
СТЕ, по която вещото лице след като се запознае с делото и извърши оглед и
замерване на сградата, да изготви площообразуване, съобразно чл. 40 от
Закона за собствеността и в съответствие с Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
в което да се отразят всички направени изменения по сградата до този
момента;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, ПОВТОРНО
ИЗСЛУШВАНЕ на вещото лице арх. инж. Р. С., изготвила заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза от 30.05.2024 год., изслушано
в първата инстанция;
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Д. Н. К. да представи ЧЕТЛИВО КОПИЕ от
Поделителния протокол от 14.03.1960 год. - л. 9 от делото на РС-Варна;
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 27.10.2025 год. от 14, 30 часа,
за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото
определение;
ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Съдебен център по медиация към ОС-Варна. Процедурата по
медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в
сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за
постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси
извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила
(по предмета на делото) и зачетено от съда по съответния процесуален ред.
Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №
12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. 052 623 362, както и
да поискат и допълнителна информация на e-mail: ****************@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5