РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8357 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., срещу Д.Й.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответника дължи на ищеца, след направено изменение на иска обща сума в размер
на 93,34 лева за консумирана топлинна енергия, от които 80,38 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., както и 12,96 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 05.01.2015 г. до 08.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7169/2017 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползватели/
на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 1615, находящ се в *** са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта
на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с изтичането
на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на
осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7169/2017 г. извлечение от
сметка за абонатен номер № 1615 ответника е използвал доставяната от ищеца
топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения
имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от топлофикационното
дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. С
нарочна писмена молба сочи, че доколкото ответницата не е единствен наследник
на Й.П. претенцията им е само за
припадащата й се част. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, тъй като
ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот и да им присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на
исковата молба. В депозираното възражение в заповедното производство сочи,
че не дължи нищо на ищеца. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалния представител на ответницата моли съда да отхвърли
предявения иск. Сочи, че от представените по делото доказателства се
установило, че ½ идеална част от имота е собствен на брата на ответницата.
Твърди, че същата никога не е ползвала имота. Счита, че процесните суми следва
да се претендират единствено от брат й като ползвател на имота. Претендира
присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 8357/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за обща сума в размер на 1631,98 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1253,38 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г.,
както и 378,60 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.03.2012 г.
до 08.09.2017 г. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 4688/15.09.2017 г.
В дадения от съда срок длъжника е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис - извлечение
от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви
са задълженията на ответника по делото за исковия период - 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г.
Установява се от приложения по делото
нотариален акт №2, том І, н.д. №2/1978 г. на нотариус при ПлРС, че М.Ц. и Й.Ц.
са продали на сина си А.Ц. ½
идеална част от апартамент №2, находящ се в ***.
Видно е от приложеното по делото
Удостоверение за наследници на Й.Ц. е, че негови наследници са четирите му деца
– Д. Й. С. /ответница по делото/, Д.Й.Д., А.Й.Ц. и В.Й.Н..
Установява се от приложеното по делото съобщение от община Плевен до
ответницата, че на същата е изпратено такова, от което я уведомяват какво е
задължението й към общината за собствения й имот, находящ се на ***
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката М.Х.,
която свидетелства, че познава ответницата и, че същата повече от 15 години
живее в ***. Разказва, че знае, че ответницата притежава наследствен имот, но
че в него живее брат й. Сочи, че не знае дали ответницата ходи в имота, тъй
като не са коментирали това.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените
искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство.
Не се спори и, че ответницата е собственик на идеална част от топлоснабдения имот, находящ се в *** с аб. № 1615, останала й
в наследство от баща на недвижим имот, и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Спорно по делото е дали ответницата дължи процесната сума, поради факта,
че реално не ползва топлоснабдения имот.
Ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот в сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“
ЕАД и поради това има качество
на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответницата реално е ползвала
топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че
е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. С цел пълнота на изложението съдът счита, че
следва да отбележи, че отношенията
между лицата в съсобствеността, във връзка с ползите и тежестите на общата вещ,
следва да се уреждат по друг ред, където ответницата да наведе възраженията си, че не
ползва имота.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответницата са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същата не е упражнила правото си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, каквато съдът прие, че е ответница, съобразно разпоредбата на
чл.59, ал.1 от ОУ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането
на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана. От представената по заповедното и исковото производство препис –
извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна
енергия, неоспорена от длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в
посочените от ищеца размери, съобразно наследствените й права.
Въз основа на представените
доказателства, настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължи
процесните суми – главница и лихва.
Предвид
изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответницата е съществувало
задължение към ищеца за заплащане на претендираната сума.Съдът като взе предвид, че е налице разлика между предявените искови
суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 7169/2017г. на ПлРС, счита, че за
горницата над предявения иск, Заповед за изпълнение № 4688/15.09.2017г., следва да се обезсили.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответниците са станали повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответниците. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 4.76 лв. При общ размер на
разноските от 82,64 лв - от които – 32,64 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 4,76лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 150.00 лв. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в
конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което
определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Й.С.
ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сума в размер на обща сума в
размер на 93,34 лева /деветдесет и
три лева и тридесет и четири стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от
които 80,38 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., както и 12,96 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2015 г. до 08.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА Д.Й.С. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 4,76 лева /четири лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7169 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Й.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 4688 от 15.09.2017г. по ч.гр.д.
№ 7169/2016г. на ПлРС за сумата над 80,38 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г. и за сумата над 12,96 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.03.2012 г. до 08.09.2017 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: