Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
град
Горна Оряховица, 07.10.2020 година
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на
прокурора …………………………, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 578 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ О.А.К.
обжалва наказателно постановление № 2020-350-01-0005/10.06.2020 г., издадено от
началника на Районно управление – Стражица при ОДМВР – Велико Търново, с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.
257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за
нарушаване на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от същия закон. Излага подробни доводи
за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да го отмени.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М.М. ***
поддържа жалбата.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – СТРАЖИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят О.А.К. и М.С.М. са бивши съпрузи. С решение по гр.д. №
2096/2016 г., влязло в сила на 04.07.2017 г., бракът между К. и М. бил
прекратен с развод. С решението за развод упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака две деца С. и М. било предоставено на
майката, като на бащата бил определен режим на лични отношения с децата.
След развода жалбоподателят К. заминал да живее и работи в Кралство
Нидерландия, а М. заживяла на съпружески начала с друг мъж.
Преди няколко месеца К. се върнал в България и пожелал да се види с
дъщерите си. Между него и М. възникнал спор относно упражняването на режима на
лични отношения между бащата и децата. Няколко пъти двамата се карали по този
въпрос. На 17.05.2020 г. М. се оплакала в Районно управление – Стражица, че
бившият ѝ съпруг О. ѝ се заканва. По този повод полицейският
служител С.С. разпоредил устно на жалбоподателя „да не изпада в конфликти“ с
бившата си съпруга.
На 28.05.2020 г. около 16:20 часа жалбоподателят отишъл да вземе дъщеря
си М. от жилището, в което М. живее с новия си съжител. М. не излязла от
жилището. К. опитал да влезе вътре, но бил отблъснат от съжителя на М., след
което си тръгнал. За инцидента М. се оплакала в Районно управление – Стражица.
На следващия ден, 29.05.2020 г., свидетелят Ц.Р.Р. – младши полицейски
инспектор в Районно управление – Стражица, съставил против жалбоподателя в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение по чл. 64 от ЗМВР, в който посочил, че К. нарушил издаденото на 17.05.2020 г. от младши
полицейски инспектор С.С. устно разпореждане, като предизвикал скандал с Мая М..
Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка
препис от акта.
На 10.06.2020 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от
свидетеля Р. акт, началникът на Районно управление – Стражица издал обжалваното
наказателно постановление № 2020-350-01-0005, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 257, ал. 1
от ЗМВР за нарушаване на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от същия закон.
Препис от
постановлението бил връчен на жалбоподателя на 27.07.2020 г. На 31.07.2020 г.
жалбата против постановлението била заведена в РУ – Стражица.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Ц.Р.Р. и В.В.Б.
и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното
съдебно заседание.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
1) Съгласно чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции,
полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до гражданите.
Според ал. 2 от същия член при невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да бъдат издадени устно.
Според
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление жалбоподателят
е наказан за неизпълнение на отправеното му устно разпореждане от младши
полицейски инспектор С.С.. Така описаното деяние наказващият орган е
квалифицирал неправилно като нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в която е регламентирано издаването на писмени, а не на устни
разпореждания.
2) Освен поради
неправилната правна квалификация наказателното постановление е незаконосъобразно
и поради недоказаността на факта на нарушението. Според свидетеля Р. на 17.05.2020 г. младши полицейски инспектор С.С. разпоредил устно на
жалбоподателя „да не изпада в конфликти“ с бившата си съпруга. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установява, че на 28.05.2020 г.
жалбоподателят се опитал да влезе в жилището на бившата си съпруга, за да вземе
дъщеря си, както и че бил отблъснат от настоящия съжител на М.. В материалите
по преписката и в показанията на разпитаните от съда свидетели няма данни на
посочената дата К. да се е срещал и да се е карал с бившата си съпруга, както и
каквито и да са други доказателства, които да опровергават обясненията на
жалбоподателя, че по време на инцидента от 28.05.2020 г. бившата му съпруга въобще
не се е показала на входната врата на жилището си. При това положение не може
да се приеме, че деянието на К. от 28.05.2020 г. съставлява нарушаване на
устното разпореждане от 17.05.2020 г. „да не изпада в конфликти“ с бившата си
съпруга.
3) Фактическото основание на издаденото на 17.05.2020 г. устно
разпореждане до жалбоподателя „да не изпада в конфликти“ с бившата си съпруга е
деяние на К., което съдържа признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Съгласно чл. 7 от
цитирания закон компетентен да издаде властнически акт, с който да наложи съответната
мярка за защита от проявата на домашно насилие, е районният съд по постоянния
или по настоящия адрес на пострадалото лице. Съдържанието на издаденото от младши
полицейски инспектор С.С. устно разпореждане жалбоподателят „да не изпада в
конфликти“ с бившата си съпруга се припокрива със съдържанието на
регламентираната в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за закрила задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие, която се налага от съда в
производството по глава втора от закона. Следователно полицейският орган не е
разполагал с материална компетентност да издаде устно разпореждане, което да
замести регламентираните в ЗЗДН заповед за защита и заповед за незабавна защита,
с които се налага посочената по-горе мярка за защита. Липсата на материална
компетентност на полицейския орган обуславя нищожността на издаденото от него разпореждане
от 17.05.2020 г. и изключва административнонаказателната отговорност за
неизпълнението на това разпореждане.
Всяко от посочените в т. 1 – 3 обстоятелства е самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Това налага подадената
жалба против постановлението да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2020-350-01-0005/10.06.2020
г.,
издадено от началника на Районно управление – Стражица при ОДМВР – Велико
Търново, с което на О.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения гр. Велико Търново, ул. „Възрожденска“ № 1А – адв. М.М., е
наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лв. (сто лева) на
основание чл. 257, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи за нарушаване на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок
от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………