Решение по дело №64/2022 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № ……

 

               гр. Ловеч, 13.12.2022 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 64/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба от „Петрол“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,  ул. „Търговска“ № 12А, представлявано от изпълнителните директори  М.  Д.  и Г.Т., чрез адв. К.С.А. – член на САК, със съдебен адрес:***, срещу  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-410-0012957 от 14.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция „ПЕТРОЛ“ № 5202, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Цар Освободител“ № 43, стопанисван от „Петрол“ АД и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 и чл. 187, ал. 4, изр. трето от ЗДДС. 

В жалбата се сочи, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон, при липса на материално основание за това, в несъответствие с целта на закона и основни принципи на административното производство, както и че е налице порок във формата на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според жалбоподателя, твърдяното в процесния акт нарушение на чл. 118 от ЗДДС и на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин не е налице. Счита, че дори да е допуснато някакво отклонение, то не би могло да се третира като нарушение, още повече, че това твърдяно от административния орган нарушение е отстранено преди датата на издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, което обстоятелство е било сведено до знанието на административния орган. На следващо място в жалбата се развиват доводи, че изтичането на срока за рекалибриране на резервоара, без да са генерирани недостоверни данни за вливания на гориво в периода на изтеклия срок на рекалибрирането не е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗЗДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Развиват се и аргументи по отношение на определения срок на запечатване. В заключение се иска от съда да отменени оспорената заповед като незаконосъобразна и се претендират разноски по делото.  

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира разноски съобразно представен списък. В допълнително представени писмени бележки развива съображения по съществото на спора.

Ответникът по делото – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 03.11.2021 г. органи по приходите от ГДФК при ЦУ на НАП, съвместно с представител на БИМ извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция „ПЕТРОЛ“ № 5202, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Цар Освободител“ № 43, стопанисван от „Петрол“ АД.

При проверката било констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, не е спазило изискванията на цитираната наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект.

Органите по приходите приели за установено също, че бензиностанцията разполага с 5 бр. средства за измерване на разход - колонки за зареждане на гориво /бензин А-95Н, дизелово гориво и пропан-бутан /LPG/, а именно 4 бр., бензиноколонки /две модулни/ с по 3 пистолета за зареждане на гориво и 1 бр. газколонка с 1 пистолет за зареждане на гориво, общо 13 бр. пистолета - 4 бр. за бензин А-95Н, 4 бр. за дизел Green Force, 4 бр. дизел Pro Force и 1 бр. за LPG. Обектът разполага и с 4 бр. подземни резервоара за съхранение на течни светли и газообразни горива, а именно резервоар 1 /Р1/ за съхранение на бензин А-95Н, резервоар 2 /Р2/ за съхранение на дизел, резервоар 3 /РЗ/ за съхранение на дизел, резервоар 4 /Р4/ за съхранение на пропан-бутан /LPG/. Установено е, че съдовете за съхранение на гориво /подземни резервоари/ имат инсталирани нивомерни сонди, като същите, както и останалите горепосочени компоненти, се използват и са включени в състава на ЕСФП. В обекта е налична монтирана и функционираща ЕСФП, модел NEXUS8, регистрирана в НАП с peг. № 4339158, с ИН на ФУ BN008107 и ИН на ФП 51008977, с нивомерна система: тип „Veeder-Root TLS-2“ с централно регистриращо устройство /ЦРУ/ „MF-TH230QR“.

По време на проверката на органите по приходите са представени 4 бр. Свидетелства/Сертификати за калибриране с калибриращи таблици, а именно: Сертификат за калибриране № 318-2019/16.04.2019г. за резервоар I /Р1/ за съхранение на бензин А-95Н, с вместимост 20210 л., издаден от Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД; Сертификат за калибриране № 319-2019/16.04.2019г. за резервоар 3 /РЗ/ за съхранение на дизел Pro Force, с вместимост 20127 л., издаден от Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД; Сертификат за калибриране № 320-2019/16.04.2019г. за резервоар 4 /Р4/ за съхранение на LPG, с вместимост 10315 л., издаден от Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД; Свидетелство за калибриране № 3-Р164-6/20.07.2016г. за резервоар 2 /Р2/ за съхранение на дизел Green Force, с вместимост 20773 л., издаден от Лаборатория за калибриране на средства за измерване „Денев-Д“ ООД (л. 27-30).

От проверяващия екип е установено, че резервоар 2 /Р2/, тип хоризонтален за съхранение на дизел Green Force с вместимост 20773 л. е калибриран на дата 19.07.2016 г., като законоустановения 5-годишен срок за рекалибриране на Р2 е изтекъл на дата 19.07.2021 г. Към момента на проверката е констатирано, че за Р2 няма издадени актуални Свидетелство за калибриране и калибрираща таблица, поради което не се предават на НАП по установената дистанционна връзка необходимите данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в Р2 за съхранение на дизел Green Force в търговския обект.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0012957/03.11.2021 г. (л. 24-26).

Във връзка с извършената на 03.11.2021г. оперативна проверка, по електронен път на органите по приходите на 11.11.2021 г. е изпратено придружително писмо, подписано от представляващите дружеството, с което са представени актуални Сертификат за калибриране № 521-2021/03.11.2021 г. за Р2 за съхранение на дизел, ведно с калибровъчна таблица, издаден от Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД (л. 42-47). Същите са документирани с протокол за извършена проверка сер. АА№ 0012960/11.11.2021 г. (л. 39-41).

Въз основа на съставените протоколи началникът на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил на оспорващото дружество ПАМ запечатване на търговски обект – бензиностанция „ПЕТРОЛ“ № 5202, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Цар Освободител“ № 43, стопанисван от „Петрол“ АД, като е постановил и забрана за достъп до обекта за срок от 30 дни.

Административният орган приел, че дружеството не подава данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в Националната агенция за приходите, като с това е приел за изпълнен състава на чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с § 32, т. 1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, което органът приел за основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

В мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване се излага, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида на търговския обект - бензиностанция, местоположението на обекта - на главен булевард в гр. Пазарджик, с постоянен и интензивен автопоток, с множество потенциални клиенти, с възможност за реализиране на значителни обороти предвид характера на дейността - търговия с горива /акцизна стока/ с висок фискален риск, както и значителната големина на обекта. АО приел също, че е налице повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС на извършеното от страна на проверяваното лице нарушение - процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № 540318-F554250/07.10.2020 г. (л. 166-168), връчено на 22.03.2021 г. и влязло в сила на 30.03.2021 г., с което „Петрол“ АД е било наказано за същото по вид нарушение - на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Предвид това и съобразявайки разпоредбата на чл. 187, ал. 4, изр. трето от ЗДДС, органът определил 30 дневен срок на запечатване на търговския обект.

По делото e разпитан като свидетел Н. Х. – регионален мениджър в „Техникъл сървисис съпорт“ ЕООД - фирмата, осигуряваща поддръжка на всички компоненти на бензиностанции, колонки, нивомерни системи и фискални системи, с която „Петрол“ АД е в договорни отношения. След предявяване на свидетеля на сертификат за калибриране от 03.11.2021 г., приложен на л.43 от делото и таблиците към този сертификат, както и свидетелство за калибриране от 20.07.2016 г., приложен на л.73 от делото с приложена км него калибрираща таблица, същият излага, че двете таблици са произведени от две различни лицензирани фирми, с които „Петрол“ АД работи. Разликата между двете таблици е само в дименсията, в нивото, мярката за измерване, едното е написано в см, а другото в мм. Методът на грешка на калибровъчните таблици е 0,5 процента. Това е точността, като дава пример, че на 10 см по едната са 304 л, на другата са 302 литра, което е под максимално допустимата грешка на метода на измерване и счита, че може да се заключи, че двете таблици са идентични. На друго ниво, например на 40, разликата е 2 л, като се приема, че практически няма разлика между двете таблици.  

В показанията си св. Х. сочи още, че резервоарите се прекалибрират през 5 години според наредбата, като целта е ако има деформация в резервоара  вследствие на пропадане, деформация на почвата, корени, да се установи правилното количество гориво в резервоара. Ако няма външна намеса, няма да има разлика в измерването на количеството гориво.

С административната преписка е приложена и заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 16), от която се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

    Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 16)  изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

   От представените от ответника доказателства се установява, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от П.Г. – и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 391/15.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 184) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед на издателят й П.Г. – гл. експерт по приходите е било вменено задължение да изпълнява и длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца.

  Следователно оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № ФК-410-0012957 от 14.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

  Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни основания въз основа, на които е издадена в т. ч. и за продължителността на срока. Доколко те са съответни на релевантната нормативна уредба и на доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност на акта.

  При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

  Съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

  Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не  подава данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в Националната агенция за приходите.

  Съобразно нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, чийто състав е посочен като нарушен в обжалваната заповед, всяко лице по ал. 1 от същия член, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

  В чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е предвидено, че всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта. В конкретния случай заповедта е издадена за това, че „Петрол“ АД не е изпълнявало тези задължения.

  От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, административният орган при условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.

    Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

   В тежест на административния орган обаче е да обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши други нарушения, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.

  Съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил изискването по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Контролните органи неправилно са приели, че тъй като резервоарът не е рекалибриран на 5-тата година след предходното калибриране, е налице основание за налагане на процесната ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС. Предпоставката за налагане на въпросната ПАМ, както се посочи според визираната разпоредба е неподаването на данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в НАП. В случая не е установено, че въпросните данни при проверката на 03.11.2021 г. не са подавани. Не се твърди и няма доказателства, които да сочат, че подаваните данни по чл. 118 от ЗДДС от оспорващото дружество към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоара за съхранение на дизел, са различни от реално наличните.

   Действително съгласно § 32 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) рекалибриране на резервоарите следва да се извършва: 1. на пет години; 2. след ремонт на резервоара; 3. при последваща проверка на нивомерната измервателна система, показала грешка, по-голяма от максимално допустимата грешка, и грешката на електронния автоматичен нивомер е в границите на максимално допустимата грешка. В случая няма данни да е извършван ремонт на резервоара или при последваща проверка на нивомерната измервателна система, показала грешка, по-голяма от максимално допустимата грешка, и грешката на електронния автоматичен нивомер е в границите на максимално допустимата грешка.

  Предвид датата на предходното калиброване на въпросния резервоар съгласно Свидетелство за калибриране № 3-Р164-6/20.07.2016 г., то на 20.07.2021 г. е следвало да бъде извършено рекалибриране.Налице е несъобразяване на дружеството с изискването за рекалибриране на резервоара за съхранение на гориво. Това обаче не обосновава извод, че дружеството не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива във въпросния резервоар за съхранение на гориво. В случая, както и в чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ изрично е регламентирано, за тази цел е използвано като средство за измерване от одобрен тип – нивомерна измервателна система за обем на течни горива. Именно нивомерната измервателна система генерира данните за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течното гориво и именно спрямо нея като измервателно средство се изисква метрологична проверка.

  При анализа на събраните доказателства настоящият състав намира, че извършването на нарушението, за което е наложена обжалваната ПАМ не е установено по безспорен начин. В представената от органа административна преписка липсват каквито и да било доказателства, от които да се установява, непредаване от страна на оспорващото дружество на данни по дистанционната връзка към НАП. Като единствената констатация на органите по приходите, която се потвърждава от наличните писмени доказателства е изтеклия срок на свидетелството за калибриране на резервоар Р2. Не се установява в нито един момент „Петрол“ АД да е осъществило състава на нарушението „не предава данни“. Няма установен факт на прекъсване на изградената дистанционна връзка с НАП, нито се твърди да е имало такова прекъсване. От проверяващия екип няма установени отклонения в количествата на доставеното гориво, за която и да е отделна доставка, в това число и в периода 20.07.2021 г. - 03.11.2021 г., в който резервоар Р2 е бил с изтекло свидетелство за калибриране. След като не е установено отклонение, се налага извод, че не е налице основание по смисъла на чл. 186, ал.1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

    В този смисъл, неправилно с оспорваната заповед е прието, че доколкото липсва рекалибриране на резервоара за съхранение на гориво на пет години, дружеството не е спазило реда и начина за подаване в НАП на данни по чл. 118 ЗДДС, респективно при неправилно приложение на материалния закон е прието, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а именно, че оспорващият не е подал данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП.

    От показанията на разпитания по делото свидетел - регионалният мениджър от сервизната фирма, занимаваща се с поддръжка на бензиностанциите на жалбоподателя също се установява, че разлика между калибровъчната таблица, заверена през 2016 г. и калибровъчната таблица, заверена на 03.11.2021 г. се състои само в мярката за измерване и не може да се приеме, че на практика е налице разлика между двете таблици. Следователно в нито един момент от периода 20.07.2021 г. - 03.11.2021 г. не е констатирано предаване на некоректни данни. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е установил и съответно не е доказал непредаването на данни към НАП, поради което издадената от него ПАМ по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.

   Дори да се приеме, че липсата на рекалибриране на процесния по делото резервоар за съхранение на дизел Green Force е достатъчно основание да се направи извод, че „Петрол“ АД не е подавало данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в НАП, то оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните норми и целта на закона и поради следните съображения:

    Основателно е възражението на оспорващия, че с оглед рекалибрирането на въпросния резервоар още на 03.11.2021 г. съгласно Сертификат за калибриране № 521-2021/03.11.2021 г. (л. 43-47) и придружителното писмо от жалбоподателя, с което е уведомил АО за наличието му, т. е. още в деня на извършената проверка в случая приложената ПАМ не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Тези документи не са оспорени от ответника, вкл. и по отношение отразеното в тях.

  При тези фактически данни приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 30 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на твърдяното нарушение, то налагането им по своята същност има характер на санкция, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Следователно, наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е преустановено. Несъответствието на ЗНПАМ с целта на закона винаги съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща до отмяната й. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 14829/01.12.2020 г. по адм. д. № 8568/2020 г., I о., Решение № 9541/14.07.2020 г. по адм. д. № 5056/2020 г. I о., Решение № 7796/18.06.2020 г. по адм. д. № 2008/2020 г. I о., Решение № 13889/10.11.2020 г. по адм. д. № 6457/2020 г., VIII о., Решение № 7198/14.05.2019 г. по адм. д. № 1410/2019 г., І отд., Решение № 15448 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 9096/2020 г., I о. и др.

  В този контекст налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи, а причините за него са своевременно отстранени още преди издаването на заповедта. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 от АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 от ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава и на това самостоятелно основание незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. В подкрепа на горния извод е и константната практика на ВАС– Решение № 9293/20.10.2022 г. по адм. д. № 11848/2021 г., I о., Решение № 2273 от 10.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2021 г., VIII о., Решение № 14717/27.11.2020 г. по адм. д. № 9427/2020 г., I о., Решение № 7796/18.06.2020 г. по адм. д. № 2008/2020 г., I о. и др.

  Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед, с която на „Петрол“ АД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК следва да бъде отменена.

  За пълнота, макар че не се отразява на изхода на спора, съдът следва да посочи, че възражението на жалбоподателя, че процесната заповед е била връчена на лице, което не е било надлежно упълномощен представител на „Петрол“ АД към 24.01.2022 г. – датата на съобщаването на ЗНПАМ е неоснователно. Видно от направеното отбелязване в разписката (л. 22-гръб), заповедта е връчена на Любомир Веселинов И. в качеството му на упълномощено лице. От наличното в административната преписка пълномощно от 18.01.2022 г. (л. 23) се установява, че същият е бил снабден с представителна власт от оспорващото дружество да представлява последното пред органите на НАП, като срокът на това пълномощно е до 31.12.2022 г. С оглед на което към 24.01.2022 г. получилият ЗНПАМ е разполагал с необходимата представителна власт.

  С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно приложения на лист 178 списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива в размер на 50 лева, представляващи внесена държавна такса (видно от платежното нареждане на л. 7 от делото). По отношение на претендирания адвокатски хонорар, доколкото по делото от страна на жалбоподателя и неговите процесуални представители не са представени никакви доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, то не следва да бъде присъждано такова.

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-410-0012957 от 14.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Петрол“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12А, сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

                                                         

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:Анотирана съдебна практика