№ 49
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Нели Куцкова
Красимир Машев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 262891/07.05.2021 г., постановено по гр. д. № 732/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, 17 състав, частично е уважен предявеният от С. С. Т. срещу Гаранционен фонд
осъдителен иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
сумата от 6000 лв. (този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 30000 лв.), ведно със
законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното й заплащане. Частично е уважен и
предявеният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 86,80 лв. (той е отхвърлен до пълния предявен размер от 173,60 лв.),
представляваща компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди от
настъпване на процесното увреждащо събитие, ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до
окончателното й заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорните материални права юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 12000 лв., а причинените от процесното увреждащо събитие имуществени вреди е
в размер на 173,60 лв., като те следва да бъдат намалени с 50% поради установеното по
несъмнен начин своевременно наведено материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат – пострадалата се е движила по средата на улицата в нарушение на
правилата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като в момента, в който е чула звука от идващия
мотоциклет, внезапно се е отклонила вдясно, а не вляло, за да предотврати
съприкосновението с идващ зад нея мотоциклет.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
1
частта, в която предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ за отхвърлени, както следва: 1) за заплащане на заместващо
обезщетение за причинените неимуществени вреди - над присъдената сума от 6000 лв. до
пълния предявен размер от 30000 лв. и 2) за заплащане на компенсаторно обезщетение за
причинените имуществени вреди - над присъдената сума от 86,80 лв. до пълния предявен
размер от 173,60 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно
критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил факта, че при настъпване на процесното ПТП
ищцата е получила тежки травматични увреждания, вследствие на което е изживял
изключителни по степен и интензитет болки и страдания - за продължителен период от
време. Счита, че неправилно СГС е достигнал до правния извод, че ищцата чрез своето
противоправно поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, респ. че
приносът й е тъждествен с този на делинквента, т.е. по 1/2.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като
счита, че при определяне на дължимото заместващо обезщетение СГС правилно е приложил
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, като законосъобразно е достигнал до
правния извод, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат - чрез своето
противоправно поведение, е тъждествен с този на делинквента.
Въззиваемият - трето лице-помагач на ответника, в подадения от него отговор на
въззивната жалба оспорва въззивната жалба, като излага подробни правни съждения в тази
насока.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 17 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния
причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение
на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена
връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при
ПТП, при което е участвал водач на МПС без сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените
имуществени и неимуществени вреди.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
2
исковете за заплащане на замесващо и компенсаторно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди при настъпване на процесното увреждащо събитие на
19.03.2019 г. – за сумата от 6000 лв., респ. за сумата от 86,80 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със
сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение, както и дали пострадалият чрез своето противоправно
поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в
обективната действителност за настъпване на процесния вредоносен резултат, а ако това
частично правоизменящо материалноправно възражение е основателно, какъв е конкретният
принос на съпричиняването.
При определяне размера на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - началото на 2019 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,400 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на
тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура на лявата
мишична кост в горния й край. От СМЕ, изготвена около 1 година и половина след
настъпване на процесното ПТП, при извършен личен преглед на ищцата, е констатиран
ограничен обем на движение на лявата ръка в раменната става при повдигане на ръката
0000
настрани от 145 при норма 180 и въртене на раменната става от 45, при норма 90.
Лечението е било консервативно, изразяващо се в поставянето на обездвижваща ортеза на
лява раменна става. Вещото лице изяснява, че общият лечебен и възстановителен период е
продължил около 3 месеца, като през първите 30 дни ищцата е търпяла болки и страдания с
по-висок интензитет.
При обсъждане на приетите като компетентно изготвени СМЕ настоящият съдебен
състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация и личен преглед на пострадалия, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
3
От показанията на свидетеля К. Т., дъщеря на ищцата, се установява, че нейната
майка се е оплаквала от много силни болки, като е изпитвала и уплаха. Възстановителният
период е продължил около три месеца, като за ежедневни битови нужди ищцата не е могла
да се справя сама и е имала нужда от помощта на своите близки. Свидетелят установява, че
след процесното ПТП е настъпила промяна у пострадалата, като тя станала доста
раздразнителна, тъй като не е могла да се обслужва сама и се е нуждаела от помощ за
елементарни ежедневни нужди.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищцата и преживените вследствие на инцидента болки и
страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че за
установените в процеса на доказване травматични увреждания заместващото обезщетение
на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 20000 лв. (поради тази причина този, както и много от предявените
искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е следвало да се заявят до размера от 25000
лв., като родово компетентен би бил районният съд - но високият размер на отхвърлената
част от предявения иск трябва да се съобрази при изчисляване на дължимото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата). Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – началото на 2019 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на лявата
мишична кост в горния й край, като лечението е било консервативно, изразяващо се в
поставянето на обездвижваща ортеза на лява раменна става; при установен ограничен обем
0
на движение на лява ръка в раменната става при повдигане на ръката настрани от 145 при
000
норма 180 и въртене на раменната става от 45, при норма 90, т.е. ограничението на
движението е наполовина от анатомичното; при общ лечебен и възстановителен период от
3 месеца, като през първите 30 дни болките са били значително по-силни и интензивни),
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 20000 лв.
4
САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че
при настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла изключително
силен стрес, шок, уплаха при удара от идващия в гръб мотоциклет.
Основателно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169
от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ,
извършила подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. подробния
снимков материал и свидетелските показания (в о. с. з., проведено пред
първоинстанционния съд на 04.12.2020 г., когато свидетелите-очевидци са били разпитани, е
присъствало вещото лице, който е задавал и въпроси на единия от тях) се установява, че
ищцата се е движила по средата на платното, заедно с друга жена, като по ул. „Борис
Димовски“ не е имало тротоар или банкет, а от двете страни са били паркирани коли.
Изяснява се, че делинквентът и трето лице-помагач в настоящото съдебно производство - В.
Х. И., първоначално е бил спрял управлявания от него мотоциклет „Ямаха” - до паркиран
автомобил. Взима пакет -багаж от лице, седящо в паркирания автомобил. В този момент
двете жени преминават покрай мотоциклета. Когато те са движат почти по средата на
пътното платно - но леко вляво, водачът на мотоциклета потегля, като ускорява, застигайки
двамата пешеходци. В този момент пострадалата с крачка се насочва надясно, вследствие на
което мотоциклетистът удря ищцата с предната си лява част в гръб и в дясната й страна.
Отблъсква я напред и наляво, след което тя пада на асфалта.
Вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че преди да настъпи
релевантното съприкосновение между ищцата и мотоциклета, неговият водач е ускорил до
24 км./ч. - при наличие на вървящи пред него около средата на платното за движение 2-ма
пешеходци, като вместо да намали скоростта в момента, в който ги застига, той е
продължил да ускорява, насочвайки се да ги заобиколи отдясно. Не е съобразил и
обстоятелството, че при силния звук на двигателя на мотоциклета би могло да се очаква
пешеходците да се отклонят настрани, за да му осигурят свободно пространство. Виждайки,
че пострадалата се отклонява надясно, делинквентът е предприел аварийно спиране, но вече
ударът е бил непредотвратим. Установява се обаче, че в случай че ищцата се е движела в
левия край на свободното пространство от платното за движение, процесното ПТП не би
настъпило. При изслушването на САТЕ в проведеното на 02.04.2021 г. о. с. з. пред СГС
вещото лице пояснява, че мотоциклетът е изминал 14 м. разстояние от потеглянето му до
настъпване на удара - този процес е с продължителност от 4,2 секунди.
Следователно, по несъмнен начин се изяснява правнорелевантният факт, че
5
причината за настъпване на процесното ПТП представляват съчетаните субективни действия
на водача на мотоциклета и пешеходеца, който се е движил почти по средата на платното за
движение - вляво от осевата линия. Тъй като на процесната улица не са били изградени
тротоар или банкет, а платното за движение е било заето от двете страни с паркирани
автомобили, пешеходецът е следвало да се движи срещу посоката на движение (в
насрещната пътна лента), по възможност най-близо до лявата му граница - арг. чл. 108, ал. 2,
т. 1 ЗДвП, т.е. в конкретния случай до паркираните в ляво по посока на движението му леки
автомобили. Както бе изяснено от САТЕ, в случай че тя бе използвала тази траектория на
движение, не би настъпило процесното ПТП. В този смисъл, противоправното поведение на
пострадалата - движение попътно на мотоциклета - почти в средата на пътното платно, е в
пряка причинно-следствена връзка с причиняването на релевантните телесни увреждания,
т.е. ищцата е допринесла в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на
вредоносния резултат (несъответни на действителния смисъл на закона са изложените във
въззивната жалба правни доводи, че „разпоредбата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП не е относима
към процесния случай - същата би имала значение за хипотезата, в която водачът на МПС
няма видимост или има ограничена такава”).
Установява се обаче, че основната причина за настъпването на произшествието
представляват противоправните действия на водача на мотоциклет „Ямаха”, който, макар да
е бил длъжен и е могъл съобразно конкретната пътна обстановка, да предвиди настъпването
на общественоопасните последици – причиняване телесна повреда на пешеходец, който се е
движел необезпокояван на столична улица, и който е могъл да бъде своевременно възприет
като опасност, той не е изпълнил своето правно задължение, регламентирано в правната
норма на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно да съобрази, че на
платното за движение в населено място в светлата част на денонощието, са се намирали
пешеходец (предвидимо препятствие), към който е следвало да бъде изключително
внимателен.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че при настъпване на процесното ПТП водачът на
мотоциклета е имал видимост към намиращите се пред него пешеходци, като е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че те представляват непосредствена опасност за движението и е
следвало да спре мотоциклета. Нещо повече, вместо да намали скоростта на движение, с
готовност да спре, той е ускорил, с цел по-бързо да „заобиколи” движещите се отляво - по
средата на пътното платно, пешеходци. Делинквентът е следвало да съобрази, че поради
необичайно високия шум за града, издаван от двигателя на мотоциклета, пешеходците биха
могли да изпитат стрес и инстинктивно - при движение с гръб към попътния мотоциклет, да
се отклонят в траекторията на движението на моториста, като по този начин ударът да стане
непредотвратим Напротив, делинквентът е имал видимост на цялото пътно платно и
движещите се попътно пешеходци, но подценявайки предвидимата (очевидната, разумно
обоснованата) опасност, се е достигнало до съприкосновение с пешеходеца и до настъпване
на тежките вредоносни последици. Именно това правно задължение за водачите на МПС е
уредено в чл. 116 ЗДВП, в чиято диспозиция е предписано нормативното изискване да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
6
пешеходците.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалата чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на противоправния резултат, поради което
определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на 20000 лв. следва да бъде намалено с 20%, което възлиза на сумата от 16000 лв. (20000 лв.
х 80%).
Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че ищцата е
заплатила разноски за лечение на процесните травматични увреждания в размер на сумата
от 173,60 лв., поради което и искът за заплащане на компенсаторно обезщетение трябва да
бъде уважен за сумата от 138,88 лв. (173,60 лв. х 80%)
Въз основа на така приетите за установени факти по делото и изложените правни
доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявените осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а” КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е отхвърлен над сумата от 6000 лв. до 16000 лв., респ. над сумата 86,80 лв. до 138,88
лв. - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, като въззивната
инстанция трябва да ги уважи до този размер.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което са присъдени в полза на ответника съдебни разноски над сумата от 387,38 лв. до
присъдения размер от 558,79 лв., трябва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищцата трябва да се присъди допълнително сумата от 144,92 лв. – съдебни
разноски, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адв. Я. Д. от САК трябва да бъдат присъдени
допълнително 244,45 лв. (при общо дължимо възнаграждение в размер на 767,65 лв.) за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред СГС, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата в размер на 522,74 лв. - за
осъщественото процесуално представителство пред САС (при своевременно релевираното
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1900 лв.).
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба въззивницата трябва да заплати на
въззиваемия-ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Тъй като въззивницата-ищца е била освободена от заплащане на държавна такса,
ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК да заплати допълнителна държавна такса за разглеждане на исковете пред СГС в
размер на 402,09 лв. – държавна такса, а в полза на САС сумата от 201,05 лв.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат
разноски.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262891/07.05.2021 г., постановено по гр. д. № 732/2020 г. по
7
описа на СГС, I ГО, 17, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. Т. срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД над 6000 лв. до сумата от 16000 лв., представляваща заместващото обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от увреждащото събитие - ПТП, настъпило на
19.03.2019 г., вследствие на виновното противоправно поведение на водача на мотоциклет
„Ямаха Т Max 500”, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до
окончателното й заплащане; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. С. Т.
срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 86,80 лв. до сумата от 138,88 лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди от настъпване на същото увреждащо събитие, ведно със
законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. Т. е осъдена да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата
над 387,38 лв. до присъдения размер от 558,79 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 да заплати на С. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.
„***“ № ** допълнително сумата от 10000 лв. (общо за сумата от 16000 лв.),
представляваща заместващото обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
увреждащото събитие - ПТП, настъпило на 19.03.2019 г., вследствие на виновното
противоправно поведение на водача на мотоциклет „Ямаха Т Max 500”, с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното й заплащане, както и да й
заплати допълнително сумата от 52,08 лв. (общо за сумата от 138,88 лв.), представляваща
компенсаторно обезщетение за причинените й имуществени вреди от същото увреждащото
събитие, ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното му заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на С.
С. Т. допълнително сумата от 144,92 лв. – съдебни разноски пред СГС, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 522,74 лв. - съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на адв
Я. Д. от САК допълнително сумата от 244,45 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП С. С. Т. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред САС
процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати в полза на бюджета на СГС допълнително 402,09 лв. държавна такса, а в
полза на бюджета на САС – сумата от 201,05 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. Х. И., ЕГН ********** - трето
лице-помагач на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9