№ 140
гр. Благоевград, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20201200101006 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от ХР. К. М.,
ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н С., бул. С.ш. № ***, представлявано от всеки двама от
петимата изпълнителни директори: М.Г., П.Д., Г.Г., С. А. и Б.В..
Ищецът твърди, че на 21.08.2015 г. около 14:20 ч., в района на община
Кресна, обл. Благоевград на ПП-1 Е-79 километър 393+500, на сух асфалтов,
двулентов, двупосочен път правоспособния водач на МПС К.П. М. с ЕГН
**********, от гр.Петрич, общ.Петрич, ул.”Бабуна” №35, категория „В”
управлявайки лек автомобил марка и модел „Опел-астра” с peг. № Е98-80ВМ
в посока на движение от гр.С. към с.Кулата, движейки се в колона от
автомобили предприема маневра изпреварване без да се убеди, че няма
насрещно движещи се МПС-та, излиза от колоната навлиза в насрещна лента
за движение, отнема предимството на движещия се по ПП1 Е-79 в посока от
с.Кулата към гр.С. товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Атеко” с
рег.номер № КН10-34ВМ, управляван от правоспособния водач, категория,
„В” и „С” , Др. Ст. Зл., ЕГН **********, от с.Овчарци, ул.”3дравец” 2, общ.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, при което по непредпазливост допуска
1
настъпването на ПТП в резултат, на което е причинена смърт и телесни
повреди на повече от едно лице.
Сочи се, че при посоченото по-горе ПТП настъпва смърт на едно от
лицата, които са пътници в автомобила, а именно - Б.К. М.а, ЕГН **********.
Същата е сестра на ищеца и предвид изключително близката връзка между
двамата - както родствена, така и емоционална, същият попада в кръга от
лица, които могат да претендират обезщетяване на неимуществените вреди,
настъпили от смъртта на посоченото лице.
Към момента на смъртта сестра му е била само на 22 години. В следствие
загубата й, която настъпва в деня, в който семейството е подготвяло сватбата
на самият Х., ищецът получил посттравматичен стрес. Двамата са били
изключително близки и като по-голям брат Х.М. е полагал грижи за своята
сестра. Емоционалната връзка между двамата винаги е била много силна и до
смъртта на Б. двамата са разчитали един на друг както в трудните си моменти,
така и в положителните. Твърди се, че сватбата на Х., очаквана с огромно
нетърпение, била отложена, но не това било същественото, а факта, че и до
днес той свързва това събитие и честванията на годишнините със смъртта на
сестра си. Посочва се, че всичко това и настъпилата смърт на този близък на
ищеца човек, довели до изпадането му в депресия, същият бил емоционално и
психически сринат, още повече че сестра му починала изключително млада.
Бил апатичен, отпуснат и трудно комуникативен. Затворил се в себе си,
станал неуверен. Много тежко той приел случилото се и загубата на този
изключително близък за него човек. Същата ще бъде преживявана много
години занапред, предвид младата възраст на починалата. Именно поради
това стресът и последвалият от това срив след загубата и са изключително
големи и от същите ищецът не може да се съвземе и до момента. Всички тези
психически и емоционални страдания представляват настъпили
неимуществени вреди от ПТП в следствие смъртта на сестрата на ищеца, за
обезщетяването на които претендира сума в размер на 100 000 лв.
Твърди се, че по повод произшествието е образувано ДП № 339зм-
547/2015 г. от РУ-Сандански, НП № 3589/2015 г. по описа на Окръжна
прокуратура Благоевград, което е прекратено поради смъртта на причинителя
на същото - водача на МПС К.П. М..
Посочва се, че към момента на ПТП лек автомобил модел „Опел-астра”
2
с peг. № Е9880ВМ, е бил застрахован в ответното Дружество, като за целта е
издадена полица за застраховка „ГО на автомобилистите” №
22114002222049.
Отправена е претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
ответника „ЗК Л.И.” АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 6794/11.06.2020 г. До
настоящия момент застрахователят не е определил и изплатил обезщетение,
поради което и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ пострадалото лице предявява
съдебна претенция за обезщетяване на претърпените вреди. С оглед
обстоятелството, че деянието е извършено на 21.08.2015 г, то от този момент
върху присъдената сума следва да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й заплащане.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника „З.К. Л.И.” АД да заплати на ХР. К. М., ********** сума в размер
на общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на сестра му Б.К. М.а в следствие от ПТП,
настъпило на 21.08.2015 год., ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като ответното
дружество счита, че същите са неоснователни и завишени по размер.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност, като се посочва, че
от датата на събитието- 21.08.2015 г., до дата на получаване от застрахователя
на настоящата искова молба са изминали повече от 5 години. Давностният
срок за предявяване на иска за обезщетение срещу застрахователя е изтекъл -
съгласно чл. 378, ал. 2 от Кодекса за З.то във връзка с параграф & 31 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс.
Посочва се, че съгласно чл. 378, ал. 2 от КЗ правото на иск за
застрахователно обезщетение се погасява с 5-годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че
застрахователното събитие (пътно-транспортното произшествие) е настъпило
на 10.11.2005 г./вероятно е фактическа грешка при изписването/,
следователно погасителната давност в случая е изтекла и правото на иск на
3
увредените лица към застрахователя е погасено по давност, то не съществува.
Поради това счита, че иск следва да се отхвърли като недопустим.
На следващо място се оспорва пасивната процесуална легитимация на
ХР. К. М., тъй като с исковата молба не са представени документи,
удостоверяващи родствена връзка между ищеца и Б.К. М.а.
Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца за
предявяване на настоящата искова претенция, като се оспорва ищецът да има
качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, както и да има
материално притезание, основано на собствени права.
Твърди се, че той не е сред най-близкия кръг на пострадалата, към
момента на събитието е имал стабилни емоционални отношения с момиче, за
което се е оженил, създал е нов дом и деца. Новото семейство на ищецът е
създало в него трайни емоционални отношения, които са заместили, тези в
предишното му семейство. Животът за ищеца е продължил в правилна
посока, той е имал толкова грижи и емоционални преживявания, че е нямал
време да страда, гледал е напред.
Оспорват виновно и противоправно поведение от водача на л.а. „Опел
Астра“ с peг. № Е 9880 ВМ, като навеждат доводи, че виновен за пътния
инцидент е водачът Др. Ст. Зл. на товарен автомобил „Мерцедес 815“, с peг.
№ КН 1034 ВМ, „ГО“, ОЗК, полица № 23115000536016-03, който се е движил
с превишена или несъобразена скорост и не е спазвал изискването да се
движи в крайна дясна част на пътното платно в Кресненското дефиле при
попътен наклон надолу, с което е причинил смъртта на Б.К. М.а, нарушавайки
разпоредбите на чл. 8, чл. 15 от ЗДВП; чл. 20 или чл. 21 от ЗДВП. Твърди се,
че представеният Констативен протокол № 13 на МВР- Благоевград няма
обвързваща съда доказателствена сила на присъдено нещо в частта относно
Обстоятелства и причини за ПТП, служителите на реда не са очевидци на
произшествието. Няма влязла в сила присъда.
Навеждат се доводи за изключения от покритието, съгласно чл. 494 от
КЗ.
Сочи се, че ищецът ХР. К. М. е собственик на л.а. „Опел Астра“, с peг. №
Е9880ВМ, вписан в полица 2211400222049. ХР. К. М. няма качеството на
трето увредено лице. Дори да е предоставил управлението на автомобилът си
за управление от друго лице, той носи отговорност за това и в случай, че се
4
приеме липсата на изключение от покритието, би следвало да се отчете
принос от ищеца.
Навеждат се доводи, че ищецът ХР. К. М. не е стопанисвал като добър
стопанин собствения си л.а. „Опел Астра", с peг. № Е9880ВМ, което е станало
причина за ПТП от дата 21.08.2015 г., поради лошото техническо състояние
на автомобила.
Навеждат се довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата Б.К. М.а, която в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от
ЗДвП е пътувала в автомобил без да използва обезопасителен колан, с който
моторното превозно средство е оборудвано.
П осочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Твърди се, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е
необходимо, да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитието на обществото в държавата.
Посочено е, че се претендира парично обезщетение, за определянето на което
трябва да се постави обективен стойностно-паричен еквивалент, за да бъде
определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди, съгласно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Първият паричен еквивалент за определяне на
обезщетение към момента на събитието е Минималната работна заплата за
страната, която е отражение на потребителската кошница и на покупателната
способност на населението. Претенцията е изключително завишена с оглед
минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на
събитието (MP3 е 380 лв., съгласно ПМС № 139/04.06.2015 г.). Претендират
се 100 000 лв., които са 263 броя минимални работни заплати за страната,
възнаграждение за 22 г.
Твърди се, че претенцията е завишена и с оглед на платената от
5
застрахования премия по застраховка Гражданска отговорност, която е 153.47
лв. Претендираната сума е съпоставима с премийния приход на ответника за
целия Благоевградски регион за една година, което е обезщетение в
изключително завишен размер.
Оспорва се претенцията за лихви, тъй като неоснователността на главния
иск води до недължимост на претенцията за лихва. Претенцията за лихви е
погасена по давност, 3 години след събитието, съгласно чл. 111, буква В от
ЗЗД.По отношение иска по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва, считат същия за
неоснователен, оспорват периода, за който се претендира лихва от дата на
ПТП 21.08.2015 г., като недопустима и неоснователна. Ищецът не е
представил банкова сметка, по която застрахователят да има реалната
възможност да изпълни към дата. на ПТП. Ответникът изпада в забава, след
като бъде уведомен и се представят всички необходими документи,
включително банкова сметка на пострадалия. Не представянето на банкова
сметка, се счита за забава на кредитора, съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Отправено е искане на основание чл. 219 ГПК да бъде конституирано в
настоящия процес на Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК-З.",
седалище и адрес за призоваване - гр. С., п.код: 1000. ул. "Света С." 7.
С оглед указанията на съда е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се сочи, че искът не е погасен по давност, доколкото е подаден
в петгодишният срок, за което по делото са налице и съответните
доказателства.
Счита за неоснователни възраженията за липса на валидно
застрахователно правоотношение на виновния за ПТП и ответника в
производството. За целта е приложена полица за застраховка „ГО” с
ответното Дружество, сумата по нея е изцяло заплатена, а валидността и е до
29.08.2015 год. След като събитието е настъпило на 21.08.2015 г., то същото
се обхваща именно от този договор и правоотношението е валидно и като
такова обвързва страните по него.Неоснователни счита и възраженията за
липса на близка родствена връзка между ищеца и починалата при спорното
ПТП Б. М.а.
Оспорва изцяло твърденията в отговора на иска, че виновен за ПТП е
Д.З. - водач на товарния автомобил, участвал непосредствено в удара със
застрахованото от ответника МПС.
6
Сочи, че ищецът не попада в изключенията за заплащане на обезщетения
по застраховка „ГО”, на които се позовава ответника. В случая не се
претендира обезщетяване на увреждане на виновния водач /същия е починал
и няма как да предяви такова искане/, а собственика на МПС Х.М. не е
управлявал автомобила и не претендира заплащане на вреди, причинени на
имуществото му. Ето защо текста на чл. 494 КЗ, коментиран в отговора,
изобщо не касае процесния случай и е неотносим към преценка
основателността на иска.
Твърди се, че автомобилът е бил технически изправен преди ПТП,
което е установено и в рамките на досъдебното производство и което ще се
установи след представяне на материалите по същото.
Оспорва твърденията на ответника, че Б. М.а е била без поставен
предпазен колан, поради което и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
На следващо място сочи, че проекта за М.ка за определяне размера на
обезщетенията, на която се позовава ответника, е неприложим, тъй като не се
касае до окончателно приета наредба за утвърждаване на тази М.ка. На
следващо място - съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за З.то, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. В случая застрахователният договор е сключен 2014
год., което е преди влизане в сила на настоящия КЗ, поради което и за него са
приложими правилата на отменените разпоредби, а от там и на самостоятелно
основание чл. 493а КЗ е неотносим към спора, както и правилата на проекта
за М.ка.
Счита възражението за погасяване на вземанията за лихви по давност
за неоснователно по начина, направен с отговора, тъй като срокът не тече от
датата на събитието. По изложените и по-горе доводи, твърди, че е
неприложима и разпоредбата на чл. 380 КЗ, задължаваща ищеца да посочи
банкова сметка. Не на последно място - забавата на кредитора по чл.95, ал.1
ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с
неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по КЗ е налице само, ако
неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване
от увредения на банкова сметка, явяващо се поведение на съдействие от
7
страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за
плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото
счита същото за недължимо, както е в настоящия случай, не може да се
приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие,
като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните
последици на собствената му забава.
Счита искането за конституиране на помагач за неоснователно.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който
се сочи, че изцяло поддържат първоначалния отговор, ведно с направените
оспорвания и възражения, за които са ангажирани доказателства. Поддържат
искането за конституиране на Трето лице помагач на страната на ответника, а
именно ЗАД „ОЗК-З.“.Поддържат се направените доводи за съпричиняване,
на основание чл. 51 от ЗЗД, както и напълно поддържат възраженията, че
пострадалата Б. М.а се е возила в МПС, без да постави обезопасителен
предпазен колан, поради което е получила тежки увреждания отпред и в
дясно на главата, не съвместими с живота. Поддържат възражението, че
водачът на т.а. „Мерцедес“ КН1034ВМ, застрахован при ЗАД „ОЗК-З.“ е
управлявал МПС с превишена и несъобразена скорост и че не се е движел
възможно най-вдясно на пътното платно.
Твърди се, че ищецът не може да претендира обезщетение за вреди,
които са настъпили по вина на пострадалата. Сочи се, че не е установено
къде точно по широчина на пътната лента е настъпило процесното
произшествие, какви са обективните причини за ПТП, каква е скоростта на
управление от всеки един от двамата водачи. Няма данни кои части и детайли
от двата автомобила са контактували по между си, каква е степента им на
изменение, което може да даде информация за скоростта и поведението на
всеки от участниците и за неблагоприятните последици.
Поддържа, че застрахователят дължи обезщетение единствено за
последиците, които имат пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с травматично увреждане от ПТП, доколкото то е причинено от застрахован
при него водач.
Поддържат възражението, че претенцията е неоснователно завишена и
не съответства на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че застрахователят е длъжен да
8
определя справедливи обезщетения, стопанисвайки финансите, които са му
поверени от българските автомобилисти и тяхното правилно разпределение,
за което е отговорен пред съдебни, административни и държавни институции.
Посочват, че пострадалата Б. М.а не е живеела в едно домакинство с
ищеца Х.М. към дата 21.08.2015 г. Няма финансова зависимост по между им,
нито ищецът е издържал или се е грижел за пострадалата, нито пострадалата е
издържала или се е грижела за ищеца. Няма представени доказателства, че
Х.М. е замествал родителите на пострадалата преди дата на събитие.
Пострадалата е имала живи и активни родители, преди дата 21.08.2015 г., с
които е имала хармонични отношения. Пострадалата е имала активен
социален живот и кръг от приятелки на нейната възраст. Няма данни да е
споделяла свои съкровени тайни с ищеца, каквито не е споделяла с други.
Това че ищецът и пострадалата са от различен пол и с разлика в годините над
6 години ги разделя в кръга от приятели и интереси.
Твърди се, че претенцията за лихви е неоснователна. Не може да се
търси лихва за период над 5 години, след като вземането не е било
определено по размер, нито претендиращият е дал удостоверение за банкова
сметка, тоест застрахователят едва към настоящия момент има възможността
да плати. С поведението си ответникът не дал повод за завеждане на дело.
Правилно е становището на ищеца, че ответникът счита вземането му за
недължимо и отказва изпълнение.
С Определение № 542/16.05.2021 г. съдът е привлякъл ОЗК „З.“ Ад като трето
лице-помагач на страната на ответника. От същия е постъпило писмено
становище, с което изцяло оспорват предявените искове както по основание,
така и по размер, като неоснователни и прекомерно завишени.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, тъй като същата е била без поставен предпазен колан.
Оспорва се механизма на процесното ПТП.
Присъединяват се към възраженията на ответника относно изтекла
погасителна давност на предявения иск.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихви, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по
9
аргумент за неоснователност на главния иск.
На основание чл. 110 ЗЗД правят възражение за изтекла погасителна
давност.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в
съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че автомобилът „Опел-
астра“ с peг. № Е9880ВМ, с който ищецът твърди, че е пътувала Б.К. М.а и в
резултат на ПТП с този автомобил е настъпила смъртта й, има валидна
застраховка „ Гражданска отговорност“ към релевантния момент.
По повод ПТП е образувано ДП № 339мз-547/2015 г. на РУ –
Сандански, НП № 3589/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура
Благоевград, което е прекратено поради смъртта на причинителя на същото-
водача на МПС К.П. М..
По делото е назначена комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, изпълнена от вещите лица инж.. Вл. Н. и д-р Камен
Аврамов.
От заключението по техническата част, изготвено от и.Н. се установява,
че причината за настъпването на ПТП не се дължи и не е вследствие от
техническа изправност на лекия автомобил „ОПЕЛ“., както и че
първоначалният удар между двата автомобила е настъпил в лента за
движение на МПС гледано в посока към град Благоевград, на около 1,90±0,10
метра вдясно от средната разделителна линия в участъка главен път Е-79.
Вещото лице сочи, че водачът З. е разполагал с техническа възможност и е
управлявал товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС“, като е следял мислената
надлъжна ос на автомобила да се намира вдясно от мислената надлъжна ос на
лентата. Водачът З. е имал и техническа възможност да управлява т.а.
„МЕРЦЕДЕС“ със скорости по - ниски от 80,0 км/ч. Сочи, че щетите или
основните технически увреждания настъпили по л.а. „ОПЕЛ АСТРА“,
свързани с удара в т.а. „МЕРЦЕДЕС“ са започнали още при първоначалния
удар между корпусните елементи на двата автомобила в предните леви
габарите, от който са били увредени предната броня, преден ляв калник, лява
основа кални, ляв фар.
10
Значителните тежки увреждания по окачването в ляво са настъпили
вследствие от удара на л.а.ОПЕЛ с предната гума и джанта в тези на
т.а.МЕРЦЕДЕС, последвани от удар в обхвата на кутията с акумулаторите.
Съществените за анализа тежки деформации по торпедото на купето,
предната лява колона, предната и задна левите врати на л.а.“ОПЕЛ“, са
настъпили вследствие от контакт на купето и частите с предният ляв ръб на
бордовата надстойка при относителното преместване на двата автомобила
един спрямо друг. При деформацията на предната лява врата предният ляв
ръб от бордовата надстойка, незначително е навлязъл към купето предната
лява врата от купето ( до вътрешната облицовка на лявата врата ), което е
довело до тежките травми по лявата страна на водача на водача.
Експертът и.Н. в своето заключение сочи, че водачът З. при
управлението на т.а.МЕРЦЕДЕС дк.№ КН 1034 ВМ е разполагал с пряка и
неограничена видимост и е възприел за опасност нализането на л.а.“Опел
Астра“ към лентата му за движение към Благоевград ( насрещната лента
спрямо посоката на л.а.“Опел“ ), при надлъжна дистанция между двата
автомобила от около 157,20 метра. Към този момента водачът З. е предприел
намаляване на скоростта и е отклонил т.а.МЕРЦЕДЕС надясно към банкета
спрямо първоначалната посока на движение.
Вещото лице посочва, че пътничката Б. М.а е пътувала в л.а.“ОПЕЛ“ на
задната лява седалка, зад водача. В крайното му положение тялото е намерено
свито, паднало странично върху задната седалка, като глава е насочена към
дясната страна на купето. Левият крак е бил изпънат, като ходилото се е
намирало между облегалките на двете предни седалки, а десният крак е
останал сгънат, като ходилото се е намирало в ляво от тунела на купето върху
пода пред задната лява седалка.
Посочва се, че от техническа гледна точка пострадалата Б. М.а не е
поставяла и към момента на ПТП е била без поставен предпазен колан, като
мотивите за тези изводи на експерта са следните:Посочва, че визуализация на
снимката № 7 направена след снимка № 6 на водача с поставен колан показва
неествената поза на тялото, която не може да бъде постигната при пътуване с
поставен предпазен колан. При такъв удар и породената значителна
инерционна сила в тялото на пътничката предпазния колан дори освободен от
катарамата, остава разтегнат вследствие от блокирането на инерционата
11
спирачка, а колана следва много ясно да се вижда увиснал на снимка № 7,
както се вижда при водача на лекия автомобил.Сочи, че липсата на тежки
травми от лявата страна на тялото според разположение на пътничката Б. М.а
вътре в купето за пътници при наличие на силен удар с много тежки
деформации и по двете леви врати на купето при правилно поставен
предпазен колан, щяло да доведе до някакви травми основно по лявата ръка и
рамо, лявата страна на гръдния кош и тялото, ляв крак, а не установените
значителни травми разположение по дясната страна на главата и на тялото.
Според експерта е следвало да има множество порезни рани по лицето и
тялото от счупените парчета стъкла от левите врати.Твърди, че ударът между
автомобилите е бил със значителна кинетична енергия и при поставен колан,
при аутопсия патолога е следвало да устави характерни натъртвания по
тъканите оставяни от лентата при силен опън в посока напред под действието
на породената значителна инерционна сила в тяло. Зоните на травмиране са
от предната част на лявото рамо, диагонално пред гърдите до дясната част на
таза, а напречно са към лявата част на таза през долната част от корема.
Вещото лице д-р Камен Аврамов, изготвило медицинската част на
комплексната експертиза, посочва, че пострадалата Б.К. М.а пътник в л.а.
„Опел Астра“ се е возила на задна лява седалка, зад водача на автомобила,
като при извършената аутопсия е била установена:тежка черепномозъчна
травма, несъвместима с живота - открито многофрагментно счупване на
черепните кости в дясната половина на главата и лицето с разкъсване на
мозъчната тъкан, тежка гръбначномозъчна травма, несъвместима с живота -
счупване на тялото на III-ти шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък
на това ниво, охлузвания и кръвонасядания - охлузване по изпъкналите части
от лявата страна лицето, охлузване по лявото рамо с продължаващи
кръвонасядания надолу и надясно по лявата гръдна половина, повърхностни
охлузвания и кръвонасядания по горни и долни крайници.Сочи, че водещата
причина в генезата на смъртта на Б.К. М.а е откритата черепномозъчна
травма, а като конкурентна причина е гръбначномозъчната травма, от която
самостоятелно също неизбежно би настъпила смърт. Основният и най-тежък
удар е бил в областта на главата отпред и в дясно. Откритата черепномозъчна
травма се дължи на удар с много голяма сила с или върху тъпоръбест предмет
или предмет с тристенен ъгъл, образуван от три тъпи ръба.
12
Експертът сочи, че наличието на тежко травматично увреждане,
причинено от удар с голяма кинетична енергия, увреждания по горните
долните крайници получени вътре в купето на автомобил се получават най-
често, когато пътника е бил без поставен предпазен колан. Посочва, че към
момента на настъпване на ПТП, Б.К. М.а е била без поставен предпазен колан,
което се виждало и на снимка, направена от задна дясна врата към
вътрешната част на купето на л.а. „Опел Астра“, приложена към фотоалбум
към папка „Прокурорско дело“.
В техническата част на експертизата вещото лице и.Н. посочва, че лек
автомобил л.а.“ОПЕЛ АСТРА „ с ДК № Е 9880 ВМ чрез монтаж заводски е
оборудван с лентови предпазни колани имащи инерционни спирачки за
седалките на всички пътници и водача.Сочи, че технически водачът е
управлявал в дясната част от лента, като за това сочи началото на следата от
дясна гума започваща на 64,00 метра по дължина от ориентира и на 0,20 метра
наляво от направляваща линията към лентата в посоката към Благоевград. В
конкретните пътни условия и насрещно движение на л.а. Опел Астра“ без
спиране, за водача З. не е съществувало техническа възможност за
предотвратяване на ПТП. Сочи, че при правилно поставен предпазен колан,
вектора на внезапно възникналата значителна инерционна сила в тялото на
пътник возещ се на задната седалка на л.а.“Опел, при удар в преден ляв
габарит е насочен напред и нагоре към тавана та купето, което се дължащи на
опората на колената в облегалката на водача. Максималната амплитудата на
изместване на тялото на пътник с височина 164 сантиметра, возещ се на задна
лява седалка с колан е максимум нагоре е напред до 10 сантиметра, като
колана технически не позволява тялото да достигне до вътрешните
повърности на детайли, защото напречна ( долна ) част от лентата на колана
го задържа върху седалката и го фиксира, като повдигането на седалището е
незначително.
Посочва, че в конкретния случай при това движение напред и нагоре
тялото на пътника се разминава с ръба на товарната надстройка и поради
започналото странично завъртане на купето обратно на часовниковата
стрелка и не попада в обхвата на пряк и ударен контакт. Сочи, че технически
за конкретният случай колана за пътника има предпазващо действие от
черепни увреждания по главата отпред и в дясно, както и няма да позволи да
13
се стигне до травми несъвместими с живота.
В съдебно заседание вещото лице по техническата част на комплексната
експертиза инж.. Вл. Н. посочва, че техническа изправност не може да
причини настъпването на ПТП, това е в следствие на действия на водача.
Причината за настъпване на ПТП не е свързана с техническа изправност.
Твърди, че водачът на Опел своевременно, задействайки спирачната уредба
от това разстояние е имал техническата възможност да спре за 77,9 м.,
виждайки насрещно движещия се автомобил, това за него е била
възможността. Експертът твърди, че при първото излизане на лекия
автомобил , тогава е имал още по-голяма възможност да спре. Посочва, че
според него технически удара е челен, това, че странично от левия габарит
на Опел, това е другата част от контактната повърхност, както за мерцедеса,
така и за Опела. В момента на удара автомобилът рязко намалява рязко
скоростта, спира, при това рязко спиране и намаляване на скоростта задната
част на автомобила се вдига нагоре, което следва и тялото се отхвърля
нагоре. Повдигането на автомобила не означава, че трябва да се отлепят
гумите напълно от повърхността. Това движение на автомобила напред и
нагоре се следва от тялото и тъй като той е много тежък, бързо слиза надолу,
а тялото увисва във въздуха, защото закъснява това е точно отпред напред и
нагоре, а последващото завъртане, следват следващите удари, самото
завъртане започва, но има още два удара, в акумулатора и в задния мост и от
тези двата удара следва рязкото завъртане на автомобила почти на 90
градуса.
Вещото лице д-р Камен Аврамов при отговор на въпросите, поставени от
страните, посочва, че тази тъкан, която е намерена е от ампутирания крайник
на водача на лекия автомобил, това, което е описано в огледния протокол.
Сочи, че по тялото, вътрешните органи на пострадалата не са установени
травматични увреждания причинени от инерционни сили. Това, което е
констатирано и е причинило смъртта е от директни удари по ръбест предмет
или ъгъл, тоест място, където се събират три тъпи ръбове и няма данни върху
нея, върху починал, да са въздействали инерционни сили.
Посочва, че когато има поставен предпазен колан, той предпазва
значително предимно от инерционните сили, които въздействат върху
вътрешните органи при рязка смяна на скоростите от движение примерно със
14
100 км/ч, при челен удар, намалява скоростта рязко до 0 км/ч и остава
отпечатък от колана.При удар се разтягат връзките на вътрешните органи,
напукват се и има много други увреждания, които са в групата на така
наречените инерционни увреждания, които като се сложи предпазен колан
те намаляват въздействието на инерционните сили и тези травматични
увреждания са значително по-малки или ги няма.
Посочва, че за движението на телата на пътниците, на водача и на багаж,
дори ако има, който не е укрепен, всички тела се стремят да запазят мястото
си при рязко намаляване на скоростта, точно това е инерционните сили, те се
стремят да останат на място, но заради скоростите се изнасят напред и
нагоре. Посочва, че пътничката спира с краката и за това има травматични
увреждания в областта на двете бедрата, които опират в предната седалка, а
главата се удря в гората част на тавана, ако има странични удари и в
страничните части на купето. Посочва, че главата на пострадалата е с
многофрагментни счупвания с липсваща половина. В теменната, в основана
на черепа, навсякъде има увреждания, няма място от черепа, по което да няма
увреждания и би могло тези счупвания да се получат включително и от удар
в тавана, някои от тях, това не е еднократен удар и на едно место.
Сочи, че счупване на шиен прешлен също може да се получи при удар
на главата в тавана, при падане отвисоко на главата и други такива, тогава се
сплесква тялото на прешлена, дали този или друг, тъй като гръбначния стълб
действа като амортесьор и се чупи тялото на прешлена. Така че не изключва
и това като механизъм.
Според експерта механизмът на ПТП е следния: автомобилът се движи с
някаква скорост напред, среща препятствие в случая товарен автомобил и
рязко намалява скоростта си, неукрепеното тяло продължава със същата
скорост напред, с каквато се е движил автомобила до момента, срещата с
препятствие пред него облегалката на седалката на водача, опират долните
крайници, които до момента са сгънати и тя седи, и тъй като няма как да
продължи напред, тялото се изправя и се удря в тавана. Посочва, че това е
механизма при всеки един челен удар на седящите отзад пътници и
неукрепен багаж. Вещото лице посочва, че възприема като багаж пътничката
на задната седалка, която не е укрепена с колан, защото, ако беше укрепена с
колан стои фиксирана в облегалката на задната седалка, хоризонталата част
15
на колана я прикрепя към седалката, едновременно и към облегалката, а
диагоналната част само към облегалката и тя не може да се премести на
повече от 10-15 см напред и не може да се премести нагоре.
Посочва, че за конкретния случай охлузванията са от лявата страна,
вертикално, там, където е деформацията, гръдният кош е правилен и
симетричен това е цитата от съдебномедицинската експертиза. Пергаментно
подобния вид на охлузвания на кожата говори за силно притискане,
напукване на епидермиса, изтичане на лимфа, която след това е засъхнала.
Сочи, че това се получава при силно притискане, но това е вертикално, в
ляво, като най- навътре на това вертикално охлузване от ляво най-
вътрешната част достига до зърното на лявата гърда, тоест изцяло в ляво, без
да има косо към дясната страна. Ударите са само в ляво, а главата в дясно. И
двата долни крайника са само в ляво вертикално, а главата дясната й
половина почти липсва. Сочи, че има съществена разлика, че лявото
полукълбо е там и е контузено, и има размачквания, но личи структурата, а
дясното го няма. Няма спукване на черепа, то е многофрагменто счупване с
липса. Отпред, назад и от ляво на дясно.
Посочва, че е имало деформация навътре и наляво в купето на лекия
автомобил и с това се обясняват тези увреждания, които са вертикално от
лявата страна на пострадалата, там е съприкосновението между каросерията
на товарния автомобила и лявата страна на леки автомобил, а пострадалата е
седяла от тази страна и е имало силно притискане и то продължително. По
отношение на увреждането на главата в дясната половина, където е основния
удар, експертът сочи, че са счупени всички черепни коси и от ляво и отдясно
и от това, което се вижда като вид и форма на рана, голяма звездовидна рана,
това отговаря да е влязъл ръб, да я е ударил главата, който да е навлязъл
навътре към черепната кухина.
Експертите посочват, че тяхното убеждение е, че Б. М.а със сигурност
не е била с поставен предпазен колан.
По делото е допусната и назначена съдебно-психологична експертиза,
изпълнена от вещото лице Весела Малниклийска, която дава заключение, че с
внезапното настъпване на инцидента на 21.08.2015 г., невъзвратимата загуба
на сестра си и баща си, психологичното състояние на ищеца Х.М. покрива
16
критериите на остра реакция на стрес.Експертът заявява, че ищецът в
интервюто е споделил, че е ограничил социалните си контакти, за да ограничи
болката и страданието си от загубата на сестра му. Към датата на интервюто
той е изгубил едното си семейство напълно, а в другото пази спомена за тях.
Твърди, че определено има засягане в междуличностните отношения на
ищеца, както в семейството му, така и в по - широк социален кръг и те се
изразяват в редуциране на общуването с хора и невъзможност за изживяване
на щастливите моменти в живота му в пълнота.
Същият е споделил в интервюто, че след катастрофата и загубата на значими
за него хора, при него здравословното състояние се е влошило, провеждал е
лечение, стабилизарано е, но продължава приема на медикаменти. А що се
касае до психологичното му състояние, той споделя че преди около три
месеца е загубил майка си, а той отново е трябвало да се справи с загубата на
близък човек и това е отключило и засилило в него отново тревожност,
безсъние, липса на желание за социални контакти.
Вещото лице посочва, че ищецът е в протрахирана реакция на стрес, която
ще се засилва на моменти, а в други ще отслабва, а психологическата травма
от загубата ще остане, което няма да му позволи пълно преодоляване и
възстановяване.
Твърди, че емоционалната привързаност на ищеца към съпругата му и
новото му семейство не е изместило емоционалната връзка с майката, бащата
и сестрата, защото и двете се наричат семейства но те са различни; в едното
той е детето и баткото, а в другото той е бащата. Посочва, че при ищеца
създаването на новото му семейство е реализираното силното желание на
починалата му сестра; „тя много искаше аз да имам най- хубавата сватба и да
имам деца“, но в емоциите му има болезнена празнина и тя е, че сестра му не
е присъствала на тези моменти. Сочи, че ищецът споделя, че е запазил стаята
на сестра си и разказва на дъщерите си за нея, това му действие е резултат от
невъзможността му да замести, измести и забрави емоционалната връзка със
сестра си.
По делото са събрани гласни доказателства.
По делото е разпитан като свидетел водачът на товарния автомобил
„Мерцедес“ Д.С. З., който посочва, че през 2015 г. управлявал товарен
17
автомобил марка „Мерцедес Атеко“, собственост на „Диадар“. Времето било
хубаво, слънчево, пътувал от Гърция за гр. Дупница. Посочва, че
катастрофата стана в Кресненското дефиле, на права отсечка, на обяд.
Посочва, че си карал в посока Гърция за гр. Дупница, в дясното платно и
срещу него в отсрещното движение е имало две коли, а процесната е била
трета кола, която се е движела от гр. Дупница за гр. Кресна. Твърди, че
колата се е подала малко, видяла го е и се е върнала. Твърди, че е махнал
крака от спирачката, като е мислел, че колата няма да предприеме
изпреварване и в едни момент колата е излязла цялата от редицата. Той се е
опитал да мине встрани, защото е видял, че човекът не спира, но там нямало
банкет. Посочва, че насрещната кола вече е била преварила едната кола и
разстоянието е било един метър и е нямало как отново да се прибере в
редицата,като се престрои между двете коли.Посочва, че е затворил очи и е
усетил как се вдига камиона. Твърди, че колата „Опел Астра“ се е ударила в
неговата предна лява гума, която била откъснала. Сочи, че колата се е
въртяла и от страни на камиона е имало и белези, като посочва, че лекият
автомобил се е приплъзнал от неговата лява страна. Свидетеля е спрял,
натиснал е спирачка, затворил е очите, защото е видял, че колата идва срещу
него е в неговото платно, на 10 метра, когато е излязъл лекият автомобил
срещу него. Посочва, че камионът му е дълъг или 6 или 8 метра, но не знае
колко е широк камиона отпред, стандартно е. Не помни дали има
разделителна линия платното. Посочва, че той е минал все едно в банкета, не
е навлизал в насрещната лента, даже са почнали клоните да удрят в
огледалото на камиона. Твърди, че банкетът на това място е малък.Посочва,
че има завои по пътя и че неговата скорост е била 60-70 км /ч. Посочва, че
лекият автомобил се е въртял, на няколко метра зад камиона е бил и
посоката е била от гр. Кресна за гр. Благоевград. Свидетелят първи е
отишъл до колата и е видял четирима човека в нея. Посочва, че две момичета
са били на задната седалка, отпред били жена и мъж. Отворил врата на
предната седалка, майката е излязла, навел се е и е видял момичето, което
било починало, което е стояло назад, главата му била надолу и имало кръв.
Другото момиче било добре, но цялата е била в кръв, плакала е и е викала. За
колан не може да си спомни. Според него момичето е било заспало и се е
облегнало на прозореца. Посочва, че на шофьора му е била откъсната ръката,
но човекът е бил в съзнание. Свидетелят посочва, че е отишъл да вземе
18
телефона и да звънне на бърза помощ, но там е дошъл друг човек и му е казал
на него той да се обади. Посочва, че е дошла пожарната и те са почнали да
вадят хората като са рязали ламарините, защото е нямало как да извадят
шофьора.
Твърди, че не е изпреварвал, нито коли, нито каруци, нито е имало
ремонтни дейности на пътя. Посочва, че за процесното ПТП не му е наложена
санкция. Посочва, че не е забелязал имало ли е колан или е нямало на
момичето. Твърди, че отпред и двамата са били с колан.
Свидетелката Мими Владимирова посочва, че с Х.М. са изключително
близки, познава и сестра му Б., с която са израснали заедно, защото са
връстнички. Посочва, че като ученици са учили в гр. Благоевград с нея и
са живеели заедно, първо в общежитията, после на квартира. След това са
били студентки в гр. С. и пак са живеели заедно. В продължение на 6-8
години са живеели заедно. Посочва, че Б. и Х.М. нямали други братя и
сестри,като имали 6 години възрастова граница, но като се е родила Б. били
неразделни. Батко й се е грижил за нея от самия миг, в който тя се е родила,
съответно заедно са израснали, били в изключително близки отношения.
Подкрепяли са се във всичко, споделяли са си всичко, с порастването са
ставали все по-близки и повече допирни точки са намирали един с друг.
Посочва, че абсолютно всичко си споделяли, независимо дали е нещо хубаво,
което да споделят радостта или нещо тъжно за съвет. Посочва, че са живели
в една къща в гр. Петрич. Посочва, че когато Б. е станал студентка, ищецът
вече е бил достатъчно голям и е завършил. Сочи, че той по това време е
отишъл да работи в чужбина, защото е искал да й помогне, да й бъде
подкрепа в бъдещето й развитие, а и той да се отдели като самостоятелен
човек и за домакинството на родителите му да помага. Посочва, че
отношенията им са станали малко по-близки, защото те почнали да общуват
по различен начин, не физически, но всеки ден се чували, всеки ден си били
отново подкрепа и връзката им продължила да бъде същата от емоционална
гледна точка. Твърди, че докато Б. била ученичка в гр. Благоевград и
студентка в гр. С. брат й Х.М. е работил в Англия. Посочва, че батко й я е
подкрепял финансово почти изцяло, редовно й изпращал парични суми или
вещи, които биха й помогнали в образованието, примерно хубав лаптоп. До
19
самия момент, когато се случила катастрофата Б. все още е била студентка.
Посочва, че изключително ищецът я е издържал. Посочва, че родителите й
също са й помагали и са й давали пари, но финансовите им възможности
тогава се били по-малки. Посочва, че в момента, в който се е случила
катастрофата ,семейството е било в период, в който подготвят сватбата на Х.,
и тъй като Х. е бил в чужбина, а сватбата се е планирала в България, много
от нещата по организацията е поела Б., изключително по собствено желание,
естествено с пълното доверие на батко й. Свидетелката посочва, че сватба не
се е състояла в замисъла, в който била планирана, отишли са само
младоженците със свидетели да подпишат, даже булката била с черна рокля,
защото са били в траур и шок. Твърди, че ищецът буквално е загубил най -
близките си хора, а в лицето на Б., най-близкия си човек. Това му се е
отразило и в продължение на месеци, години не е минавал и ден, в който да
не се разстрои. Посочва, че той е продължил да живее известно време в
Ангиля, но се е върнал преди една-две години, но си е идвал за всички
годишнини от катастрофата. Свидетелката счита, че той не е успял да
превъзмогне напълно случилото се, не го е преодолял и няма да го преодолее.
Посочва, че ищецът води и децата си на гробищата, разказва им за сестра си,
гори за нея при всеки повод. Сочи, че Х. има две деца, две момичета, на три
или четири години, родени с една година разлика. С видетелката посочва, че
с Х. се виждат веднъж на 2-3 месеца, тъй като тя живее в гр. С., но когато се
върне в гр. Петрич, отива на гости да се видят. Посочва, че се чуват доста
често, примерно веднъж в седмицата .
Свидетелят М. М., който е брат на починалия К. М. и чичо на ищеца Х.М.,
посочва, че са живели заедно и Х. и Б., като деца, са израснали пред тях.
Свидетелят е виждал как през цялото време Б. и Х. израстват и са се обичали
много. Още от началото му направило впечатление, като са живеели заедно,
че дошъл Х. и му казвал: „Чиче, да знаеш ще си имам сестричка.“ и се е
радвал. Посочва, че разликата между тях е 6-7 години и през цялото време Х.
е бил опора за Б.. Посочва, че още от началото, като отивали на училище
винаги са били заедно двамата. Посочва, че той много я е обичал, водил я е на
училище, след това си играели заедно. Посочва, че каквото е имал Х., го
делял с Б., много се обичали. Тези чувства били взаимни, а в годините Х. се
грижел много за Б. и тя също му е отвръщала с обич. Знае, че двамата са си
споделяли. Твърди, че Б. е била по-ученолюбива и е искала да продължи да
20
учи, но тогава родителите й са имали затруднения след като са купили къщата
и Х. й е казал, да не се притеснява, че той винаги ще й помага. Посочва, че Х.
и синът му били заедно на квартира в Ангиля и знае, че когато синът му си е
идвал е носил подаръци за Б.. Посочва, че родителите й са помагали, но
имали и двамата заеми, и повече от нещата за Б. Х. й е помагал и й давал.
Посочва, че след като е починала Б. Х. се е затворил. Х. е готвил сватба
същата година и Б. много се е радвала и е взела присърце сватбата, много
неща подготвяла тя, но е станала катастрофата. Според свидетеля Х. след
инцидента и до ден днешен не може да го преживее загубата на сестра си.
Твърди, че Х. и съпругата му след инцидента са се затворили, даже три-
четири години правили опити да забременее жена му, но нещо не се е
получавало, предполага от напрежението. Посочва, че Х. не могъл да
издържи и се върнал в България, като преди това всяка година се е връщал
за помени. Твърди, че няма ден да не се мисли за сестра си. Посочва, че Х.
се е върнал преди една година от Англия.
Представени са и писмени доказателства от ищеца, от които е видно че
на 11.06.2020 г. с Молба вх. № 6794/11.06.2020 г. ищецът е заявил
претенцията си за заплащане на обезщетение пред ответното застрахователно
дружество, като до датата на депозиране на исковата молба такова не е
изплатено.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, ценен както
поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът кредитира изцяло изслушаното
по делото експертно заключение по САТЕ, като изготвено от компетентно и
добросъвестно вещо лице, в чиито знания няма основания да се
съмнява.Приема,че ваимоотношенията между ищеца и починалата му сестра
са били на обич и доверие,както и материално подпомагане от страна на
ищеца.В рамките на тези близки отношения както на родство,така и по
характер ищецът е страдал от смъртта на сестра си.Изпаднал е в травматичен
стрес,което обаче вещото лице е констатирало единствено по разказ на
ищеца,без данни да са проведени специализирани тестове.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
21
естество:
Правна квалификация на претендираните права е чл.226 от КЗ /отм./,тъй
като ПТП е настъпило на 21.08.2015г.,видно от всички доказателства по
делото.
Възражението за погасяване на претенцията по давност е неоснователно,
тъй като исковата молба е входирана в Благоевградския окръжен съд на дата
21.08.2020 г. т.е. в деня на изтичане на петгодишния давностен срок.
Ищецът е брат на пострадало при ПТП лице, който претендира
обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си
срещу застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка
“Гражданска отговорност“.По образуваното досъдебно производство 339
ЗМ-547/2015 по описа на РУ МВР Сандански и НП 547/2015 на ОП
Благоевград,водено срещу неизвестен извършител,както и от назначената по
настоящето дело съдебно-техническа експертиза,безспорно се установява,че
виновен за произшествието е починалия водач на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег № Е 9880 ВМ К. М.,със застраховка при ответното дружество.От
негова страна,при извършеното изпреварване са нарушени чл.21 ал.1,чл.42
ал.2 т.2 и т.3 ,чл.43 т.4 ЗдвП.Няма данни ПТП да е станало или да са
допринесли за него неправилно или неподдържано МПС с технически
дефекти.
Основният въпрос по настоящето дело е дали на ищеца,като брат на
починалото лице се следва обезщетение за неимуществени вреди.
С ТР № 1/21.06.2018г по тълк.дело № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе
разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство.При действието на тези Постановление на
ВС, родството между брат и сестра и съответно претърпените болки и
страдания от тяхната загуба не подлежаха на обезвреда.
С ТР № 1/21.06.2018г бе прието, че по изключение всяко друго лице,
освен горепосочените в ПП № 4/61г и ПП № 5/69г, което е създало трайна и
22
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетено.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, увреденото лице може
да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
Страните по делото не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, действащо към момента на ПТП.
Основателността на претенцията следва да се преценява и с оглед
другите релевантни обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка, както и естеството и продължителността на търпените
болки и страдания.
Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според
ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни, надхвърлящи по интензитет и времетраене
23
нормално присъщите за съответната родствена връзка морални болки и
страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост.Такива се присъждат по изключение.
От събраните по делото доказателства не може да се направи
еднозначен извод за изградена дълбока емоционална връзка между ищеца и
починалата негова сестра. Установи се, че двамата имат голяма възрастова
разлика, че починалата сестра е била ученичка, след това студентка в гр.
Благоевград и в гр. С., като през това време ищецът е работил в Англия.
Установи се, че именно ищецът е подпомагал финансово сестра си и се е
грижил за нея като по-голям брат, а не обратното.
Установи се, че връзката по между им не е била изключително силна и
емоционална, не е била извън приетите норми на взаимоотношения между
брат и сестра. От друга страна не е налице и изключително тежко
преживяване на загубата на брата, извън установените норми за преживяване
на скръб и мъка. Загубата на починалата Б. М.а не се е отразила с
изключително тежки жизнени последици на живота на брат й Х.М..
Безспорно страдание от загубата е налице, но това страдание е в рамките на
нормалния интензитет скръб и мъка от загубата на близък човек.
Изложеното мотивира съда да приеме, че в случая не са налице
законовите предпоставка за изплащане на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като предявената искова претенция като
неоснователна следва да се отхвърли изцяло.
Неоснователността на главната претенция води до неоснователността и
акцесорната такава за присъждане на лихви за забава.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.78 от ГПК на
ответното дружество са дължими сторените деловодни разноски, доказани до
размер от 780 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.От
адв.Златка Томова се претендират разноски за възнаграждение за адвокат,но
съдът не констатира,че са представени документи,които да удостоверяват
заплатеното възнаграждение за адвокат от ответника.
Ищецът е останал задължен за доплащане на възнаграждението на в.л.
М.,като съдът неправилно в съдебно заседание е посочил по-малка
24
сума,платима от ищеца.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на ОС Благоевград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ХР. К. М. с ЕГН ********** с адрес
срещу ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С., бул.”С.ш.“ № ***, искова претенция за присъждане на сумата в
размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди /болки и страдания/, от смъртта на сестра си Б.К. М.ева
при настъпилото на 21.08.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва считано от
21.08.2015 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ХР. К. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.” АД
с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.”С.ш.“
№ *** сумата в размер на 780 лева - разноски,а по сметка на ОС
Благоевград да заплати сума от 100 лв. за възнаграждение на вещото лице М..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответника ЗАД „ОЗК-З.“.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
25