№ 841
гр. Русе, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520100402 по описа за 2024 година
Предявен е иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени вреди
от непозволено увреждане. Искът е с правно основание чл.432 от КЗ.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че е собственик на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с регистрационен номер Р **** КМ. На
28.11.2023 г. бил паркирал същия пред дома си в гр.***, Обл.Русе, на ул.***
№20. Към 16.00 часа настъпило произшествие с участието на друг автомобил
с рег. № СА **** ХС управляван от А.Б., по отношение на който имало
сключена застраховка Гражданска отговорност с ответника, който се блъснал
в паркирания автомобил на ищеца. За произшествието бил съставен протокол,
в който били отразени обстоятелствата по произшествието и вината на водача
Балканджиев. Нанесените щети по автомобила на ищеца били на стойност
2221,96 лв. по проформа фактура на оторизирания сервиз за марката.
Ответникът обаче изплатил застрахователно обезщетение само в размер на
337,76 лева. Ищецът счита, че с оглед действителния размер на вредите
ответника следва да бъде осъден да му заплати разликата. Поради това
претендира за осъждането на ответника да му заплати сумата от 1884,20 лева,
остатък до дължимо обезщетение в действителен /пълен/ размер, ведно със
1
законната лихва от 29.11.2023 г. Претендира за присъждане и на разноските
по делото.
Ответникът Застрахователна компания УНИКА АД с ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Тодор Александров“
№18, е подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че иска е завишен по
размер. Не оспорва и признава наличието на валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност за управлявания от водача Балканджиев лек
автомобил и настъпването на пътнотранспортното произшествие. Счита
обаче, че пострадалия автомобил към момента на същото е бил на възраст 22
години, което следва да бъде съобразено при определяне на размера на
вредите, които са в причинна връзка с произшествието. Позовава се на това,
че не са представени фактури, а само проформа фактура и счита, че поради
това възстановяването следва да е при условията на раздел ІІІ, т. 12, т. 13 и т.
14 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е Приложение 1 към
чл. 15, ал. 4 от Наредба № 49, чл. 20, ал. 2 от която препраща към приложения
№ 1 – 6 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г.от /Наредба № 24 отм./.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да се уважи предявения иск срещу застрахователя за заплащане на
обезщетение по застраховка „ГО” е необходимо да се установи наличието на
ПТП, наличие на застраховка „ГО”, действаща към момента на
произшествието по отношение на водача на застрахования автомобил, вина на
водача за причиняване на произшествието и вреди, претърпени от ищцата. В
случая по делото се признава и не се спори, че на 28.11.2023 г. в гр.***,
Обл.Русе, на ул.*** №20, около 16.00 часа е настъпило произшествие, при
което паркирания автомобил „Фолксваген Шаран“ с регистрационен номер Р
**** КМ, собственост на ищеца е бил блъснат от друг автомобил с рег. № СА
**** ХС, управляван от А.Б., както и че по отношение на управлявания от Б.
автомобил е имало сключена валидно действаща застраховка Гражданска
отговорност с ответника. В резултат на това са настъпили щети по автомобила
на ищеца. Не се спори и за това, че ищецът е заявил претенция за заплащане
на обезщетение по застраховката към ответника и ответника му е заплатил
337,76 лева. По отношение на механизма на процесното произшествие са
2
събрани писмени и гласни доказателства – заключението на вещото лице по
делото, установяващо, че щетите по автомобила на ищеца отговарят на
описания в ИМ механизъм на произшествието и двустранно подписания
протокол за ПТП, с който се установява, че причината за произшествието е
нарушение на правилата за движение от водача Б., който при движение не е
преминал покрай паркиран автомобил, в резултат на което е настъпило
пътнотранспортно произшествие с материални щети. С оглед на това съдът
приема, че искът е доказан по основание. Относно същия /паричната сума,
необходима за възстановяване на нанесените щети/ съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице Н. по приетата автотехническа е-за, т.к. е
аргументирано и обосновано и съответства на останалите доказателства по
делото. Заключението е дадено в три варианта – 2025,88 лв. – при ремонт в
оторизиран сервиз на официалния представител на марката и влагане на нови
части; 603,55 лв. – при приложение на разпоредбите на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
988,44 лв. – при ремонт в неофициален сервиз в региона но при влагане на
нови части. Страните подържат, че обезщетението следва да е в първия
вариант – ищецът, и в третия вариант – ответника. Въз основа на събраните
по делото доказателства и приложимия закон съдът счита, че обезщетението
следва да се определи по средна пазарна цена за труд общо/както в сервиз на
марката, така и в други сервизи в региона/, но при влагане на нови части. В
случая от заключението на вещото лице е видно, че в първия вариант от
общия размер 2025,88 лв. частта за труд е в размер на 782,40 лв. с ДДС, а
остатъкът е за нови части и боя. В третия вариант от общия размер 988,44 лв.
частта за труд е в размер на 489 лв. с ДДС, а остатъкът е за части и боя. При
това положение средната пазарна цена за труд е 635,70 лв ., при което
положение обезщетението при средна пазарна цена за труд и влагане на нови
оригинални части е общо в размер на 1 879,18 лв. Това именно е размерът на
обезщетението за действително претърпените от ищеца имуществени вреди.
Това е така, защото съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ,
3
предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. От съдържанието на посочените
норми е изводимо, че вредата, в случая изразяваща в разходи за ремонт на
автомобила, представлява стойността на сумата, необходима за отстраняване
на увредата, която следва да се определи по средните пазарни цени.
Предвид че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
тази на прекия причинител, който е осъществил състава на непозволено
увреждане, на обезщетение подлежи т. нар. "негативен интерес" на кредитора
(увредения), налагащ възстановяване на онова положение, съществувало
преди настъпване на нежеланата и неблагоприятна за ищеца промяна.
Доколкото ремонтът на автомобила изисква подмяната на определени части и
влагането на труд, които имат свои пазарни цени, именно тази стойност
следва да се приеме за меродавна, без да се прилага корекционен коефициент
за амортизация на подменените нови детайли. (в този смисъл Решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., I т. о. на ВКС и решение № 60135 от
15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. ІІ т. о. на ВКС). Следователно,
обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни
цени, изключващи част от сервизите, опериращи на пазара на
авторемонтни услуги. Не са налице и основания за прилагане на
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която е Приложение 1 към чл. 15, ал. 4 от
Наредба № 49, чл. 20, ал. 2 от която препраща към приложения № 1 – 6 от
Наредба № 24 от 8.03.2006 г.от /Наредба № 24 отм./. Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, същата се прилага от застрахователите и от
Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица,
претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката
е предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за
4
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Посочените норми,
съпоставени с установеното от закона правило, че обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща
действителната стойност на причинената вреда (чл. 386, ал. 2 КЗ), чийто
размер е ограничен до застрахователната сума по договора (чл. 386, ал. 1 КЗ),
налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за ремонт в сервиз.
Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно заложените в Методиката правила. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Съдът не
е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност
на увреденото имущество не надвишава минималните размери по
Методиката. Поради това, съдът не споделя доводите на застрахователното
дружество относно приложимост на методиката, предвидена в Наредба 49
при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като
противоречат на гореизложените норми на Кодекса за застраховането. С
оглед изложеното и като съобрази направеното от ответника плащане съдът
счита, че на ищеца се дължи остатък до действителния размер на вредите
в размер на 1 541,42 лева (1 879,18 лева минус 337,76 лева). До този размер
искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи, а за горницата до
1884,20 лв. да се отхвърли.
Разноските по настоящото дело следва да се разпределят между страните
съразмерно на уважената/отхвърлена част от исковете – 81,81 % към 18,19 %.
При това положение от направени по настоящото дело разноски в размер на
826 лв. ищецът има право на разноски в размер на 675,75 лв., а ответникът от
направени разноски в размер на 250 лв. има право на разноски в размер на
45,48 лв. С оглед на това по компенсация следва да се присъдят само разноски
в размер на 630,27 лв. в полза на ищеца.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания УНИКА АД с ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Тодор Александров“
№18 да заплати на А. М. М., ЕГН:********** сумата в размер на 1 541,42
лева - обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 28.11.2023 г. в гр.***,
Обл.Русе, ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 630,27 лева – разноски по
компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за
горницата над 1 541,42 лв. до 1 884,20 лв.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6