Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. Враца, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 14.09.2022 г. /четиринадесети септември две хиляди и двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 420 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба
на Т.Б.Т. ***, депозирана чрез адв. С.Г. ***, против ЗППАМ № РД-14-2303/03.06.2022
г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/
гр. Враца, с която на оспорващия е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
„б“ от ЗАвтП „Временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушенията, но за
не повече от 12 месеца“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед
на основанията по чл. 146, т. 3,
4
и 5 от АПК.
Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените от
жалбоподателя разноски по делото.
В съдебното заседание по делото, жалбата се поддържа от процесуалния
представител по пълномощие на Т.Т. – адвокат С.Г..
Ответникът – Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца,
редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата. В съпроводително писмо рег. № РД-14-2303/3/27.06.2022 г., с което е
изпратена административната преписка в съда, прави предложение ЗППАМ да бъде
потвърдена и възразява за прекомерност на претендирания по делото адвокатски
хонорар, в случай, че същия надвишава минимално предвидения в наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Участващият в
производството по делото прокурор от ОП – Враца дава становище за
неоснователност на жалбата.
По делото са приети и
приложени представените с административната приписка писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 ОТ АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 14.06.2022 г. – л. 8 гръб от делото, а жалбата против
нея е входирана в ОО „АА“ на 27.06.2022 г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 03.06.2022 г. при
извършена проверка по спазване на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове от служители в РД „АА“, било установено, че
жалбоподателят Т.Т., в качеството му на водач на т.а. ГАЗ 53Д, с рег. № ***,
собственост на В.Х.И., извършва превоз на товар – дърва в Р. България от с. В.
до гр. В., с получател на товара трето лице, като извършва обществен превоз на
товари на територията на РБ, без да притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 93,
ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП. На водача е съставен АУАН № 315441/03.06.2022 г.
На същата дата –
03.06.2022 г. Началника на ОО „АА“ - Враца, е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ, с която на водача и настоящ жалбоподател е приложена ПАМ по
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП „Временно отнемане на СУМПС до
отстраняване на нарушенията, но за не повече от 12 месеца“. Като фактическо
основание за постановяване на мярката органът се е позовал на съставения АУАН и
е изложил собствени мотиви за виновно извършено от водача нарушение на чл. 93,
ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП, като посочил, че „Лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на
Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения
за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите
се извършват с лиценз на Общността“.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Като доказателства по
делото са представени от страна на жалбоподателя НП № 26-0000269/14.06.2022 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД
„АА“), с което за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от Закона за движение
по пътищата му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00
лева, Решение на Районен съд – Враца, без данни за номер и влизане в сила,
видно от което цитираното НП е отменено, както и призовка по АНД № 566/2022 г.
на РС – Враца, образувано по жалба на Т.Б.Т. срещу НП № 26-0000267/2022 г.,
издадено от Директора на РД „АА“.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП – Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Враца, който е упълномощен със Заповед № РД-01-553/23.11.2021
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
приложена по делото /л. 11/.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби
на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Няма спор, че Заповед № РД-14-2303/03.06.2022 г. е издадена
в писмена форма, с посочени издател, адресат, дата и е подписана от своя
издател, но няма необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП. Същата не е мотивирана или по-точно съдържа
противоречиви и неясни мотиви, а липсата на конкретни и относими към
диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във формата на акта. Правилно органът се позовава
на и препраща към съставен АУАН, № 315441/03.06.2022 г., който притежава не
само обвинителна и констативна функция, но и сезираща
органа, компетентен да приложи ПАМ. Установените в него обстоятелства следва да послужат
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ, тъй като издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са
основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той
констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно
посредством съставения акт и вписаните в този акт обстоятелства. В случая
органът в оспорения акт е пресъздал установеното в АУАН административно
нарушение по чл. 93, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП, квалифицирайки го по незнайни
критерии, като такова по чл. 7а от същия закон.
От правна страна за нарушена цифром е посочена разпоредбата на чл. чл. 93, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП, а словом е
посочено, че „Лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само
с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен
превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с
лиценз на Общността“, което всъщност е повелята на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП,
при това в остарялата редакция - ДВ, бр. 80 от 2007 г. В случая е налице противоречие между фактическите установявания и
правното основание за прилагане на мярката. За да бъде изпълнено изискването за
мотивираност на административния акт, какъвто безспорно се явява ЗППАМ, е
необходимо да бъдат изложени конкретните фактически основания и правилното им
съотнасяне към относимата законова разпоредба, послужила за постановяване на
мярката.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП включва в състава си нарушение извършено от водач на МПС, а тази по чл.
7а, ал. 1 от ЗАвтП вменява задължения за лицензираните превозвачи. Дори да се
приеме, че всяка от тях води до прилагане на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б“, в заповедта е недопустимо волята на издателя да бъде извеждана по тълкувателен
път, а следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. изрично и точно да се впише
за кое административно нарушение се налага конкретната мярка.
При това положение е
налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35
от АПК, съгласно който ИАА се издава след като се изяснят всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Доколкото допуснатите нарушения на
административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ № РД-14-2303/03.06.2022
г. и са ограничили правото на защита на лицето спрямо което е приложена,
същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи
основание за отмяна на оспорения акт.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че необосновано, от гледна точка на
доказателствата и неправилно, от гледна точка на закона, решаващият
административен орган е приел наличието на материалноправната предпоставка, с
която нормата на чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, свързва издаването на заповед за прилагане
на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач“, по отношение на Т.Б.Т.,
поради което обжалваната заповед се явява постановена в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон.
Отделно от това
ответникът е допуснал смесване на отделните хипотези на мярката по чл. 106а,
ал. 1, като срокът - „до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца“, касае временно спиране от движение на МПС по т. 1, а временното
отнемане на СУМПС на водач по т. 4, б. „б“ е „до отстраняване на нарушението,
но за не повече от една година“.
Съдът намира за необходимо да отбележи
и че срокът на приложената със заповедта мярка на административна принуда не
съответства на целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяната й. Законодателят
е предвидил максимална продължителност на мярката по чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – „до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година“. Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението,
толкова по-скоро ще се преустанови действието на мярката. Чрез това
законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в
зависимост от поведението на нейния адресат. В случая отстраняване на
твърдяното от административния орган нарушение би трябвало да означава
извършване на правни действия по лицензиране на превозвача или издаване на
удостоверение за обществен превоз на товари. Според дадената в § 1, т. 5 от ДР
на ЗАвтП, превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. От представените по делото АУАН и
ЗППАМ, безспорно се установява, че собственик на процесния товарен автомобил е
друго, различно от жалбоподателя лице. При това положение е очевидно, че само и
единствено от волята на собственика зависи дали ще се предприемат действия по
набавяне на необходимите документи за отстраняване на нарушението и
недопускането му в бъдеще. Така, макар и в заповедта да е предвидено, че процесната мярка
се прилага до отстраняване на нарушението, това отстраняване не зависи от волята
на жалбоподателя, като наказано лице и на практика продължителността ѝ се
свежда до максималния срок от една година, с което е нарушен принципът на
съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от АПК, която предвижда, че административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от
целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на
пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства (вж. в т. см. Решение № 11233/05.11.2021
г. на ВАС по адм. д. № 7693/2021 г., VII о., Решение № 8825/23.07.2021
г. на ВАС по адм. д. № 5045/2021 г., VII о., Решение № 7662/25.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 4579/2021 г., VII о., Решение № 7663/25.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII о. и Решение № 6454/28.05.2021
г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г., VII о.).
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона. В случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2,
т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал.
1 от АПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
(юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) следва да бъде
осъдена да заплати на Т.Т. направените от него разноски по делото за държавна
такса в размер на 10,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева. В
тази връзка направеното от страна на процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждаща фиксиран размер на адвокатското
възнаграждение за този вид дела в размер на 500,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3, т.4 и т. 5 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ №
РД-14-2303/03.06.2022 г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Враца, с която на Т.Б.Т. е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б. „б“ от ЗАвтП „Временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушенията,
но за не повече от 12 месеца“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Т. *** деловодни разноски в
производството, в размер 510,00 лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез АдмС – Враца, пред
ВАС – София, в 14-дневен срок
от съобщаването му на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: