Решение по дело №2894/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 131
Дата: 16 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20211100202894
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Радост Димитрова Нацева (РП-Шумен)
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело №
20211100202894 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решение на № 747 от 10.04.2019
г., постановено от Едноличен Апелативен съд за тежки престъпления Солун,
Република Гърция, влязло в законна сила на 12.05.2019 г., с което на
българският гражданин А.Й.Д. – 54 г., роден на **** г. в град София,
българин, български гражданин, осъждан, женен, с висше образование, с
постоянен адрес в Република България: град София, ул. „****, ЕГН
**********, е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/
години за извършено от него престъпление по чл. 18, ал. 1, т. „б“, 2, както ал.
1 в сила преди заменянето му въз основа на чл. 16 от закон 3888/2010, 20 и 21
от закон 2523/1997 и чл. 66, ал. 1, т. „б“, 3 , т. „б“, 4, 68 и 71, ал. 1 от закон
4174/2013 допълнени с разпоредбите на чл. 8 от закон 4337/2015, ведно с
общите разпоредби на чл. 1, 2, 5, ал. 1, 12, 14, 16, 17, 18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1,
51, 52, 60, 63, 65, 79 и 98 от Наказателния кодекс на Република Гърция за
това, че при условията на продължавано престъпление осъществява
поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, като в качеството си на собственик на
еднолично дружество със седалище на 17-я километър на национална
магистрала Солун-Серес, с данъчен номер *********, издаден от 01-ва
данъчна служба Солун е укрил данъци на степен тежко престъпление в
1
съвкупност, извършено чрез невнасяне на данък добавена стойност на
гръцката държава в размер, който надвишава на годишна база сумата от
100 000 евро, а именно: в периода от 06.07.2006 г. до 31.12.2006 г. подава
невярна декларация по ДДС, в резултат на което не внася на гръцката държава
дължимия данък върху добавената стойност в размер на 117 493,80 eвро,
подлежащ на изплащане, като същият е изчислен фиктивно /без проверка на
счетоводните книги/ след извършена частична проверка на данъка добавена
стойност от 30.01.2015 г., потвърдена на 03.02.2015 г. от началника на 05-та
данъчна служба – Солун, както и в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.
подава неточни периодични декларации за данък добавена стойност само за
месеците януари до юни в посочения период, в резултат на което не внася на
гръцката държава данъка върху добавената стойност, възлизащ на 137 498,30
евро, подлежащ на изплащане, като същият е изчислен фиктивно /без
проверка на счетоводните книги/ след извършена частична проверка на
данъка добавена стойност от 30.01.2015 г., потвърдена на 03.02.2015 г. от 05-
та данъчна служба – Солун, което съответства на престъплението по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република България, като наказанието, което следва да изтърпи осъдения
А.Й.Д. е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 /пет/ години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ ЗИНЗС
първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от 5 /пет/ години.

Решението подлежи на обжалване и протест пред САС в 14-дневен срок
от днес.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение по нчд № 2894/2021 г. по описа на СГС, НО, 1
състав.

Производството е с правно основание чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода и други мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИАННЛСМВЛС/.
Образувано е във връзка с издадено на 26.05.2021 г. Удостоверение от
заместник-апелативен прокурор Солун, Република Гърция на основание чл. 3
ЗПИИАННЛСМВЛС, във връзка с чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета от 27.11.2008 г., изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета
от 26.02.2009 г., с което се иска от Софийски градски съд да признае и приеме
за изпълнение решение № 747 от 10.04.2019 г., постановено от Едноличен
Апелативен съд за тежки престъпления Солун, Република Гърция, влязло в
законна сила на 12.05.2019 г., по отношение на българския гражданин А.Й.Д.,
с което на същият е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5
/пет/ години за извършено от него престъпление по чл. 18, ал. 1, т. „б“, 2,
както ал. 1 в сила преди заменянето му въз основа на чл. 16 от закон
3888/2010, 20 и 21 от закон 2523/1997 и чл. 66, ал. 1, т. „б“, 3 , т. „б“, 4, 68 и
71, ал. 1 от закон 4174/2013 допълнени с разпоредбите на чл. 8 от закон
4337/2015, ведно с общите разпоредби на чл. 1, 2, 5, ал. 1, 12, 14, 16, 17, 18,
26, ал. 1а, 27, ал. 1, 51, 52, 60, 63, 65, 79 и 98 от Наказателния кодекс на
Република Гърция.
В съдебно заседание представителят на СГП моли да се постанови
съдебен акт, с който да се признае и приеме за изпълнение решение на
Република Гърция № 747/2019 г., постановено на 10.04.2019 г. от Едноличен
Апелативен съд за тежко престъпление Солун, Република Гърция, влязло в
законна сила на 12.05.2021 г., с което българският гражданин А.Д. е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години за извършени от него
данъчни престъпления, подробно описани в решението, като изтърпи същото
в затвор в Република България. Посочва, че извършеното престъпление в
Република Гърция съответства на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.
2, 6 и 7 от НК на Република България, за което съобразно българското
законодателство се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
до 8 години. Прокурорът посочва, че в случая са събрани доказателства за
това, че осъденият български гражданин не е търпял наказание „Лишаване от
свобода“, както и не е имал предварително задържане по воденото срещу него
наказателно производство в Република Гърция, поради което не са налице
условията на чл. 59 НК и присъдата следва да се изпълни изцяло.
Процесуалният представител на осъдения Д., редовно упълномощеният
по делото адвокат И. моли да се признае и приеме за изпълнение посоченото
1
в удостоверението на Солунската прокуратура решение. Моли съда да
прецени и редуцира наложеното на неговия подзащитен наказание в
съответствие с правилата на българското законодателство. Моли съда да
съобрази и съответно да кумулира наказанията, като се има предвид
решението постановено по наказателно дело 1890/08.07.2021 г. на СГС, НО,
22 състав.
Процесуалният представител на осъдения Д., редовно упълномощеният
по делото адвокат К. се присъединява към казаното от адвокат И..
Осъденият Д., не желае да участва в разглеждане на настоящото дело
пред българският съд, посредством провеждане на видеоконферентна връзка,
за което по делото е приложена писмена декларация от дата 30.07.2021 г.
Същият се намира в затвора град Патра, Република Гърция към датата на
провеждане на съдебното заседание, в което е постановено решението от
настоящия съд.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните и приобщени по делото писмени доказателства, както и
тези свързани с приложимия гръцки закон и въз основа на разпоредбите на
ЗПИИАННЛСМВЛС и на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008 г., изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от
26.02.2009 г., приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Осъденият български гражданин А.Й.Д. е на ** г., роден е на
22.10.1966 г. в град София, българин, български гражданин, осъждан, женен,
с висше образование, с постоянен адрес в Република България: град София,
ул. „****, ЕГН **********.
С решение № 747 от 10.04.2019 г., постановено от Едноличен
Апелативен съд за тежки престъпления Солун, Република Гърция, влязло в
законна сила на 12.05.2019 г., на българският гражданин А.Й.Д. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години за извършено от
него престъпление по чл. 18, ал. 1, т. „б“, 2, както ал. 1 в сила преди
заменянето му въз основа на чл. 16 от закон 3888/2010, 20 и 21 от закон
2523/1997 и чл. 66, ал. 1, т. „б“, 3 , т. „б“, 4, 68 и 71, ал. 1 от закон 4174/2013
допълнени с разпоредбите на чл. 8 от закон 4337/2015, ведно с общите
разпоредби на чл. 1, 2, 5, ал. 1, 12, 14, 16, 17, 18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 51, 52, 60,
63, 65, 79 и 98 от Наказателния кодекс на Република Гърция за това, че при
условията на продължавано престъпление осъществява поотделно състава на
едно и също престъпление през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
като в качеството си на собственик на еднолично дружество със седалище на
17-я километър на национална магистрала Солун-Серес, с данъчен номер
*********, издаден от 01-ва данъчна служба Солун е укрил данъци на степен
2
тежко престъпление в съвкупност, извършено чрез невнасяне на данък
добавена стойност /ДДС/ на гръцката държава в размер, който надвишава на
годишна база сумата от 100 000 евро, а именно: в периода от 06.07.2006 г. до
31.12.2006 г. подава невярна декларация по ДДС, в резултат на което не внася
на гръцката държава дължимия данък върху добавената стойност в размер на
117 493,80 eвро, подлежащ на изплащане, като същият е изчислен фиктивно
/без проверка на счетоводните книги/, който размер е установен след
извършена частична проверка на данъка добавена стойност от 30.01.2015 г.,
потвърдена на 03.02.2015 г. от началника на 05-та данъчна служба – Солун,
както и в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. подава неточни
периодични декларации за данък добавена стойност само за месеците януари
до юни в посочения период, в резултат на което не внася на гръцката държава
данъка върху добавената стойност, възлизащ на 137 498,30 евро, подлежащ на
изплащане, като същият е изчислен фиктивно /без проверка на счетоводните
книги/, който размер е установен след извършена частична проверка на
данъка добавена стойност от 30.01.2015 г., потвърдена на 03.02.2015 г. от 05-
та данъчна служба – Солун.
Българският съд при изпълнение на своите задължения в процедурата
по чл. 12 ЗПИИАННЛСМВЛС разполага само с правомощията по ал. 8 и ал. 9
от чл. 12 на същия закон, като следва да прецени изпълнени ли са за това
условията визирани в разпоредбите на чл. 12, ал. 7 във връзка с чл. 8, чл. 14,
чл. 15 и чл. 16 от същия закон за признаване и приемане за изпълнение на
съдебния акт постановен от съдебен орган на Република Гърция. Българският
съд в това производство, единствено признава и приема за изпълнение чужд
съдебен акт, който му е изпратен от държава членка на Европейския съюз и
който е придружен от Удостоверението по чл. 3 ЗПИИАННЛСМВЛС, или
както е в настоящия случай, с цел да се изтърпи остатъка от наложеното от
гръцкия съд наказание „Лишаване от свобода“ на осъдения Д., в
пенитенциарно заведение на територията на Република България, като не
разполага с възможността да ревизира вече влезлият в сила съдебен акт на
чуждестранния съд - Едноличен Апелативен съд за тежки престъпления
Солун, Република Гърция. Това е така, защото всяко законодателство
определя от една страна защитаваните от него обществени отношения, както
и санкцията и размера на наказанията за тяхното нарушение и не винаги би
могло да съществува пълно единствено между две различни законодателства
и юрисдикции. Юрисдикцията на различните правни системи определя и
приема различни критерии за наличие на обществена опасност на едно
деяние, на обществената опасност на извършителя на деянието, както и
правната квалификация на деянието. С оглед на това уточнение за
българският съд е необходимо да има само и единствено съответствие между
обективните признаци от състава на престъплението, за което българския
гражданин е осъден в чуждата държава, със състав на престъпление визиран в
българския Наказателен кодекс, без да е необходимо да е налице пълна
идентичност между обективните признаци на двата престъпни състава или
3
следва да изходи от възприетото в решението на гръцкия съд описание -
фактическо и юридическо, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 1
ЗПИИАННЛСМВЛС.
Водим от горното и преди да пристъпи към постановяване на своя
съдебен акт – решение по чл. 12, ал. 8 ЗПИИАННЛСМВЛС, за българският
съд е налице задължение да провери налице ли са абсолютните и
факултативни предпоставки за отлагане на признаването на чуждия съдебен
акт; за отказ от признаване и изпълнение на чуждия съдебен акт, както и тези
за частично признаване и изпълнение на чуждия съдебен акт, които са
визирани в разпоредбата на чл. 12, ал. 7, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗПИИАННЛСМВЛС.
В конкретния случай българският съд е сезиран с изпратено му
Удостоверение от съдебен орган на държава членка на Европейския съюз,
каквато е Република Гърция, което е издадено по реда на чл. 3
ЗПИИАННЛСМВЛС. Така изпратеното на българският съд Удостоверение от
26.05.2021 г. е пълно, преведено е на български език и съответства на
изпратения за приемане и признаване съдебен акт постановен от гръцкия съд
- решение № 747 от 10.04.2019 г., постановено от Едноличен Апелативен съд
за тежки престъпления Солун, Република Гърция, влязло в законна сила на
12.05.2019 г., поради което и в тази насока не са налице основания за
отлагане на признаването на посочения гръцки съдебен акт.
На следващо място не са налице и абсолютните предпоставки по чл. 15
ЗПИИАННЛСМВЛС за постановяване на отказ от признаване изпълнението
на гръцкия съдебен акт изпратен с Удостоверението по чл. 3
ЗПИИАННЛСМВЛС, защото издаденото така издаденото Удостоверение е
пълно, преведено е на български език и съответства по своето съдържание на
данните материализирани в съдебния акт постановен от гръцкия съд. Към
датата на провеждане на процедурата по трансфер, осъденият български
гражданин се намира в пенитенциарно заведение на територията на
издаващата държава – Затвора град Патра, Република Гърция. По делото се
констатира, че на територията на Република България осъденият български
гражданин Д. има адрес на местоживеене, както и че същия е дал своето
лично съгласие да изтърпи наложеното му от гръцкия съд наказание
„Лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение на територията на
Република България. На следващо място признаването и изпълнението на
гръцкия съдебен акт на територията на Република България не би било в
противоречие с принципа „ne bis in idem“, поради обстоятелството, че
осъдения Д. до датата на влизане в сила на гръцкия съдебен акт – 12.05.2019
г., както и преди тази дата не е бил наказателно санкциониран с влязъл в сила
съдебен акт постановен от български съд, видно от изисканата и приложена
по делото справка за съдимост. От съдържанието на постановеният от
гръцкия съд съдебен акт е видно, че българският гражданин е бил наказателно
санкциониран за деяние, което съставлява престъпление и по българския
наказателен закон или такова по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл.
4
26, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, поради което и на
основание чл. 8, ал. 2, т. 5 ЗПИИАННЛСМВЛС за него не се изисква наличие
на двойна наказуемост, т.к. и съгласно наказателния закон на издаващата
държава - Република Гърция, за това престъпление е предвидено налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ повече от 3 /три/ години. Изпълнението на
така наложеното с гръцкия съдебен акт наказание, предвид неговия размер, не
е погасено по давност, т.к. в Удостоверението по чл. 3 ЗПИИАННЛСМВЛС е
посочено, че в издаващата държава Република Гърция, срокът на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ от 5 /пет/ години следва да бъде изтърпяно
изцяло от осъдения български гражданин. Осъденият Д. не се ползва с
имунитет по българското законодателство, както и е лице, което е
наказателно отговорно по българското законодателство, предвид своята
възраст. Съдебният акт постановен от гръцкия съдебен орган, чието
признаване и приемане за изпълнение се иска е постановен в присъствие на
осъденият Д., като последният се е явил лично при провеждане на съдебния
процес срещу него пред гръцкия съд, съгласно данните съдържащи се в
Удостоверението по чл. 3 ЗПИИАННЛСМВЛС, а също така и по време на
съдебния процес се е представлявал от специално упълномощен от него
адвокат, с което правото му на защита е било гарантирано в пълнота.
Съдебният акт постановен от гръцкия съд е бил връчен лично на осъдения Д.
и той се е запознал с него, както и с правото си да го обжалва или да поиска
повторно разглеждане на делото. Доколкото осъденият българския гражданин
Д. не е бил осъждан на територията на Република България, видно от
приложената за него по делото справка за съдимост, преди постановяване на
съдебния акт от гръцкия съд, чието изпълнение се иска, то и в случая не е
необходимо да е налице изискването установено с нормата чл. 28, ал. 1, т. 7
ЗПИИАННЛСМВЛС, а именно издаващата държава Република Гърция, да е
дала съгласие да не се прилага принципът на особеността. Българският съд
констатира, че по отношение на осъденият Д. не са наложени принудителни
медицински мерки с гръцкия съдебен акт, предмет на признаване и
изпълнение от българския съд и съдебният акт не се отнася за престъпление,
което съгласно българското законодателство се счита за извършено на
територията на Република България. На последно място и доколкото в случая
не са налице основанията и предпоставките по чл.15 ЗПИИАННЛСМВЛС за
постановяване на отказ от страна на българският съд за признаване и
изпълнение на гръцкият съдебен акт, който е постановен по отношение на
българския гражданин Д., то и в тази насока се установи категорично, че не са
налице и основанията по чл. 16 ЗПИИАННЛСМВЛС за неговото частично
признаване и изпълнение.
Настоящият съдебен състав за да постанови своето решение
констатира, че постановеното решение от гръцкият съд касае извършени от
осъдения Д. две деяния, които съставляват едно престъпление „укриване на
данъци“ на степен тежко престъпление в съвкупност и същото е
квалифицирано като такова съгласно чл. 18, ал. 1, т. „б“, 2, както ал. 1 в сила
5
преди заменянето му въз основа на чл. 16 от закон 3888/2010, 20 и 21 от закон
2523/1997 и чл. 66, ал. 1, т. „б“, 3 , т. „б“, 4, 68 и 71, ал. 1 от закон 4174/2013
допълнени с разпоредбите на чл. 8 от закон 4337/2015, ведно с общите
разпоредби на чл. 1, 2, 5, ал. 1, 12, 14, 16, 17, 18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 51, 52, 60,
63, 65, 79 и 98 от Наказателния кодекс на Република Гърция. От описаните в
изпратеното на българският съд решение постановено от гръцкият съд и
вписани в издаденото на основание чл. 3 ЗПИИАННЛСМВЛС Удостоверение
фактически обстоятелства се установява, че осъдения Д. е признат за виновен
за това, че при условията на продължавано престъпление осъществява
поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, като в качеството си на собственик на
еднолично дружество със седалище на 17-я километър на национална
магистрала Солун-Серес, с данъчен номер *********, издаден от 01-ва
данъчна служба Солун е укрил данъци на степен тежко престъпление в
съвкупност, извършено чрез невнасяне на данък добавена стойност на
гръцката държава в размер, който надвишава на годишна база сумата от
100 000 евро, а именно: в периода от 06.07.2006 г. до 31.12.2006 г. подава
невярна декларация по ДДС, в резултат на което не внася на гръцката държава
дължимия данък върху добавената стойност в размер на 117 493,80 eвро,
подлежащ на изплащане, като същият е изчислен фиктивно /без проверка на
счетоводните книги/, който размер е установен след извършена частична
проверка на данъка добавена стойност от 30.01.2015 г., потвърдена на
03.02.2015 г. от началника на 05-та данъчна служба – Солун, както и в
периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. подава неточни периодични
декларации за данък добавена стойност само за месеците януари до юни в
посочения период, в резултат на което не внася на гръцката държава данъка
върху добавената стойност, възлизащ на 137 498,30 евро, подлежащ на
изплащане, като същият е изчислен фиктивно /без проверка на счетоводните
книги/, който размер е установен след извършена частична проверка на
данъка добавена стойност от 30.01.2015 г., потвърдена на 03.02.2015 г. от 05-
та данъчна служба – Солун. Предвид вмененото с разпоредбата на чл. 12, ал. 8
ЗПИИАННЛСМВЛС задължение на българския съд в процедурата по
решаване на въпросите свързани с признаването и изпълнението на чуждото
решение, а именно да посочи текстът от закона на Република България,
предвиждащ отговорност за извършеното престъпление от осъдения
български гражданин в рамките на фактическото положение прието от
чуждия съд, то и настоящият съд намира, че това престъпление, за което е
признат за виновен и осъден в Република Гърция българския гражданин Д.
кореспондира по своите обективни съставомерни признаци на
престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република България. При това положение настоящия
съд се съгласява с възприетата и предложена от прокурора правна
6
квалификация на престъплението, която се поддържа и от процесуалните
представители на осъдения Д. – адвокат И. и адвокат К., защото при
определяне на съответната правна квалификация съгласно българския
наказателен закон в настоящата процедура, българският съд, който признава и
приема за изпълнение чуждата присъда следва да изхожда, както вече се
посочи по-горе от фактическото описание на реализираната от обективна
страна престъпна деятелност от осъдения български гражданин Д. или така
както е описана в мотивната част на решението на гръцкия съд. В настоящия
случай не е налице неяснота в описанието на обективната страна на
престъплението, за което е осъден българския гражданин или така както е
дадено от гръцкия съд предвид обстоятелството, че и в българския
наказателен закон е предвиден идентичен състав на престъпление, който по
своите обективни съставомерни признаци се отнася до наказателното
санкциониране на извършени деяния свързани с „укриване на данъци“
посредством потвърждаване на неистина в подадена данъчна декларация;
чрез съставяне на документ с невярно съдържание при водене на стопанска
дейност, при водене на счетоводство, при представяне н а информация пред
органите по приходите, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен
кредит, за което е предвидено налагане на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три до осем години. С оглед периода на извършване на деянията, за
които е бил наказателно санкциониран българския гражданин Д. с решението
постановено от българския съд, както и предвид изрично посоченото в него,
че деянията са извършени в период от време и представляват в своята
съвкупност едно престъпление, то и настоящият съдебен състав приложи
материалната норма на чл. 26, ал. 1 НК при преценката на обстоятелствата
описани в гръцкия съдебен акт.
След като настоящият съд констатира, че в случая не са налице
основанията и предпоставките по чл. 14, чл. 15 и чл. 16 ЗПИИАННЛСМВЛС,
то и в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 8 ЗПИИАННЛСМВЛС
постанови своето решение по отношение на осъденият български гражданин
А.Й.Д., с което призна и прие за изпълнение решение № 747 от 10.04.2019 г.,
постановено от Едноличен Апелативен съд за тежки престъпления Солун,
Република Гърция, влязло в законна сила на 12.05.2019 г., с което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години.
Настоящият съдебен състав, стигайки до извода, че в конкретния
случай българският гражданин А.Д. е бил осъден от компетентният гръцки
съд, който му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление,
кореспондиращо с престъпния състав на чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7,
вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България съобрази и
предвиденото наказание по българското законодателство за това
престъпление, което е ”Лишаване от свобода”. Предвид обстоятелството, че
на осъдения Д. за извършеното от него престъпление на територията на
Република Гърция е било наложено наказание „Лишаване от свобода“,
7
каквото се предвижда за същото престъпление и съгласно българския
наказателен закон, то и настоящия съд се съобрази с така наложното
наказание от гръцкия съд и възприе същото, т.к. в случая не са налице
основания за налагане на по-тежко такова, а също така липсва и не е
предвидена такава възможност. На следващо място съдът съобрази и
предвидения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ за това
престъпление съгласно българският наказателен закон, при което установи,
че за престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1
НК на Република България е предвиден срок от три до осем години. При това
положение и съобразявайки вида и срока на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ от компетентният гръцки съд на осъдения Д., а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години се констатира, че
същото се намира в единомислие и попада в рамките на възприетия и от
българския законодател подход за наказателно санкциониране на подобен вид
престъпни деяния, поради което в случая не са налице процесуални
предпоставки установени в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗПИИАННЛСМВЛС
и същото следва да бъде възприето изцяло по вид и размер. Доколкото в
случая размера на наложеното на осъденият български гражданин Д.
наказание „Лишаване от свобода“ е в размерите на предвидените такива по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК на Република
България граници, то не са налице и основанията по чл.13, ал.1
ЗПИИАННЛСМВЛС за редуциране на определения му от гръцкия съд размер
от 5 /пет/ години. Тук отново следва да се посочи, че настоящият съд не е
компетентен да определя вида или размера на наказанието, които вече са
наложени и определени от чуждестранния съд, в противен случай биха се
нарушили разпоредбите на ЗПИИАННЛСМВЛС, Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., изменено с Рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. и Конвенцията за трансфер на
осъдени лица, а също така би се стигнало до ревизия на влязъл в сила
чуждестранен съдебен акт, което е недопустимо и по този начин да се навлезе
в правомощия на чужда юрисдикция и се подмени волята на гръцкия съд,
каквито правомощия настоящият съд няма и не са му предоставени по силата
на нито един законов вътрешен или международен нормативен акт.
В настоящия случай с гръцкото решение, което се иска да бъде
признато и прието за изпълнение не е наложено на осъдения Д. кумулативно
предвиденото от българският законодател наказание „конфискация“ за този
вид престъпления, освен наказанието „Лишаване от свобода”. Действително
от приложеното по делото решение постановено от гръцки съдебен орган е
видно, че на осъдения Д. е наложено и наказание „Лишаване от граждански
права“ за срок от 3 /три/ години, но доколкото българския законодател в
санкционната част на диспозицията на материално правната норма на чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК на Република България не е
предвидил подобно за налагане наказание, то и същото не следва да бъде
обсъждано от българския съд по аргумент от чл. 13, ал.2 и ал. 3
8
ЗПИИАННЛСМВЛС.
В съответствие с изискването на чл. 12, ал. 8 ЗПИИАННЛСМВЛС,
така наложеното от гръцкия съд наказание „Лишаване от свобода” в размер
на 5 /пет/ години на българският гражданин А.Д. следва да бъде изтърпяно
ефективно от него, при първоначален “Строг“ режим на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража на Република България. Съдът определи режима за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ като съобрази приложената по делото
справка за съдимост на осъдения Д., предвид обстоятелството, че с решение
от 05.07.2021 г., влязло в законна сила на 20.07.2021 г., което е постановено
по нчд № 1890/2021 г. по описа на СГС, НО, 22 състав е признато и прието за
изпълнение влязло в сила на 28.04.2017 г. решение № 195/20.04.2015 г. на
Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления, Пирея, Република Гърция,
с което е наложено на българския гражданин Д. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години. Ето защо и към датата на
постановяване на настоящото решение, българският гражданин Д. е със
съдебен статус осъждан, при което следва да изтърпи наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, признато и прието за изпълнение по
настоящото дело, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
на Република България.
В конкретния случай и доколкото в изпратеното за изпълнение
Удостоверение от гръцкия съдебен орган, както и от данните вписани в
съдебния акт на гръцкия съд изрично се посочва, че осъдения български
гражданин Д. не е бил предварително задържан и не е търпял наложеното му
наказание по наказателното производство, по което е постановен съдебния
акт - решение на № 747 от 10.04.2019 г., постановено от Едноличен
Апелативен съд за тежки престъпления Солун, Република Гърция, влязло в
законна сила на 12.05.2019 г., то и в случая не са налице основанията и
предпоставките свързани с изискването на чл. 12, ал. 9 ЗПИИАННЛСМВЛС
да бъде приспаднато времето на неговото предварително задържане и
времето през което е изтърпявал наложеното му наказание в чуждата държава
– Република Гърция. Също така не са налице и предпоставки да бъде
приспаднато и време, през което осъдения Д. е бил задържан в арестите и
местата за лишаване от свобода на територията на Република България в
рамките на настоящата процедура по трансфер, защото по делото се съдържат
писмени данни, от които е видно, че същия се намира в затвора град Патра,
Република Гърция. В тази насока настоящия съд съобрази и постъпилото
изрично писмено изявление от 30.07.2021 г. изхождащо лично от осъдения
Д., с което същия заявява, че не желае да участва във видеоконферентна
връзка с българския съд по време на разглеждане на настоящото дело, от
мястото в което се намира - затвора град Патра, Република Гърция.
По делото липсват данни, от които да се изведе извод, че осъдения Д. е
9
полагал труд в пенитенциарно заведение на територията на Република
Гърция, който труд да се зачита и приспада от размера на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
На последно място настоящия съдебен състав намира за неоснователно
искането на защитата на осъдения български гражданин Д. за групиране на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, прието за
изпълнение по настоящото дело, с наказанието „Лишаване от свобода“ в
размер на 20 години, което е било прието за изпълнение с решение от
05.07.2021 г., влязло в законна сила на 20.07.2021 г., постановено по нчд №
1890/2021 г. по описа на СГС, НО, 22 състав с оглед признатото за
изпълнение решение - решение на № 195 от 20.04.2015 г. на Петчленен
Апелативен съд за тежки престъпления, Пирея, Република Гърция. Това е
така, защото за да има сила решението по настоящото дело, то същото следва
да е влязло в законна сила и едва от този момент наказанието „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 /пет/ години ще може да бъде групирано с други
наказания, за които вече има постановен от българския съд и влязъл в сила
съдебен акт.
Като съобразява, че материалите по делото не обективират направени
деловодни разноски, то при постановяване на решението си, съдът изобщо и
не поставя на обсъждане въпроса за възлагането на деловодните разноски.

По изложените съображения СЪДЪТ постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

10
Съобщи за изтекли лични данни