№ 8280
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110150324 по описа за 2022 година
Предявен е иск от И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р
ПБ“ № 3, партер, насочен срещу В. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ГУ“ № 31,
ет.1 и „ФСМ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.ХА, ул.“ДХ“ № 2,
партер, представлявано от ГСК, за признаване за установено по отношение на ответниците
несъществуването на парично вземане в тяхна полза спрямо ищеца в размер на 21 325.03
лева, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20228510401533 по описа на ЧСИ МП, peг. № 851 от КЧСИ, поради погасяването му по
силата на адресирано до ответника-цесионер и получено от последния изявление за
прихващане.
Претендира се присъждане на извършените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между Венета Я. Т., в качеството й на цедент и
"ФСМ" ЕООД, в качеството му на цесионер, на 07.02.2022 г. е сключен договор за
прехвърляне на притежаваното от В. Я. Т. вземане срещу ищеца. Според последния той не е
уведомен за цесията по реда на чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Въпреки това, въз основа на посочения договор за цесия ответникът "ФСМ" ЕООД, е
образувал при ЧСИ МП, peг. № 851 от КЧСИ изпълнително дело № 1533/2022 г., което и
към настоящия момент е висящо, и по което се иска да бъде събрана сума в размер на 21
325.03 лева, предмет на договора за цесия.
В същото време се сочи, че В. Т. е длъжник в правоотношенията си с ищеца, тъй
като по силата на два броя изпълнителни листове, а именно изпълнителен лист от дата
10.06.2020 г., издаден от Софийски апелативен съд и изпълнителен лист от дата 31.12.2020
г., издаден от Софийски градски съд, тя му дължи сума, възлизаща в общ размер на 120
599.71 лева. За събиране на това вземане, ищецът е образувал срещу В. Т. две изпълнителни
дела при ЧСИ ИМК, peг. № 839 от КЧСИ, а именно: изпълнително дело № 390/2020 г. и
изпълнително дело № 41/2021 г., по които не са постъпвали никакви суми. С оглед на това
се аргументира становище, че ищецът има спрямо В. Я. Т. качество на кредитор, което е
1
възникнало преди възникване на задължението, предмет на настоящия спор.
Ищецът твърди, че на 15.07.2022 г. е отправил извънсъдебно изявление за
прихващане под форма на нотариална покана, адресирано до взискателя- цесионер, което е
получено на 01.08.2022 г. С оглед на това и на обстоятелството, че договора за цесия не е
съобщен на ищеца и прехвърлянето на вземането не е произвело правно действие по
отношение на него, се излагат доводи, че вземането на цедента В. Т. в размер на 21 325.03
лева и вземането на ищеца от последната в размер на 120 599.71 лева са се погасили до
размера на по-малкото и вземането на В. Т., което е по-малкото от двете, е изцяло погасено
по силата на отправеното изявление по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД, като правопогасяващият
ефект е настъпил в момента на получаването му от взискателя-цесионер.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, в който изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответниците
признават иска. Поддържат становище, че не са дали повод за завеждане на делото, поради
което искат разноските да се възложат в тежест на ищеца.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК.
С иска по чл.439 от ГПК се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на
започнало принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти.
Длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, изразяваща се в липсата на изпълняемо право поради погасяването му /напр.
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др. /, с отрицателния установителен иск по
чл. 439, ал. 1 ГПК, който се предявява срещу взискателя /с иска по чл. 439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело –
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/.
В разглеждания случай от събраните в хода на производството доказателства се
установява, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
27623/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, срещу ищеца е издаден на 02.09.2021 г.
изпълнителен лист за сумата от 19 159.00 лв., която следва да бъде заплатена в полза на
ответницата В. Я. Т.. Въз основа на този изп.лист е образувано изп.дело № 20228510401533
по описа на ЧСИ МП, рег.№ 851 от КЧСИ. Страните не спорят, че ответницата Т. е
прехвърлила това свое вземане на втория ответник „ФСМ“ ЕООД с договор за цесия, който
е и представен по делото /л.8 от делото/. Междувременно, ищецът е подал по ч.гр.д.№
27623/2021 г. по описа на СРС, възражение по реда на чл.423 от ГПК, което е прието с
определение № 9037/20.09.2022 г., постановено по в.ч.гр.№ 8501/2022 г. по описа СГС. С
оглед на това по заповедното производство съдия-докладчикът е дал указания по чл.415 от
2
ГПК на В. Т. с разпореждане от 28.09.2022 г. за предявяване на иск за установяване на
оспореното си вземане. Такъв е предявен на 07.11.2022 г., като по него е образувано гр.д.№
60329/2022 г. по описа на СРС, 179 състав /в тази насока е изискания и постъпил препис от
исковата молба/. След служебно извършена справка по същото в ЕИСС, на 28.11.2022 г. е
постановено разпореждане по чл.131 от ГПК, връчено на ответника на 16.01.2023 г., като на
16.02.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба.
В същото време, въз основа на издадени на 10.06.2020 г. и на 31.12.2020 г.
изпълнителни листове съответно по гр.д.№ 2915/2019 г. по описа на САС и по гр.д.№
20481/2014 г. по описа на СГС, с които ответницата В. Т. е осъдена да заплати на ищеца И.
Д. съответно 104251.78 лв. и 16347.93 лв., са образувани изп.дела № 20208390400390 и №
20218390400041 по описа на ЧСИ Ирина И.ова Митова-Кирезиева, рег.№ 839 от КЧСИ
/прехвърлени и преобразувани по молба на взискателя в изп.дело № 20228510402415 по
описа на ЧСИ МП, рег.№ 851 от КЧСИ/. Видно от удостоверението на ЧСИ МП от
09.02.2023 г. /л.56 от делото/, това дело е прекратено с влязло в сила на 21.10.2022 г.
разпореждане поради погасяване на дълга.
Отделно от това ищецът е образувал срещу ответницата В. Т. и изп.дело №
20219270400520 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№ 927 от КЧСИ /прехвърлено по
молба на взискателя и преобразувано в изп.дело № 20228510403484 по описа на ЧСИ МП,
рег.№ 851 от КЧСИ/ за вземане, присъдено му с изп.лист от 12.07.2018 г., издаден по гр.д.№
10677/2017 г. по описа на СГС.
При тези данни съдът намира предявеният иск за недопустим по следните
съображения: Съдебната практика приема безпротиворечиво, че искът по чл.439 от
ГПК може да се основе на факти, осъществени след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Приема се, че отрицателният установителен иск е допустим само ако е основан
на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК /в тази
насока Определение № 60818 от 15.12.2021 г. , постановено по гр.д.№ 2482/2021 г. по описа
на ВКС, IV г. о., ГК, и др./.
В случая, както се посочи вече, заповедта за изпълнение, въз основа на която срещу
ищеца е образувано изп.дело не е влязла в сила. Производството за установяване на
присъденото с нея вземане на В. Т. от И. Д. продължава в исковата фаза пред СРС по гр.д.
№ 60329/2022 г., като делото към момента е висящо на етап насрочване на о.с.з. след
приключила процедура по размяна на книжа. Т.е. съдебното дирене по делото, по което е
издадено изпълнителното основание, все още не е приключило. С оглед на това е
неприложима защитата, която чл.439 от ГПК дава на длъжника. За пълнота на изложението
следва да се посочи и че от така обсъдените доказателства по делото може да се направи
извод и че пасивното вземане, с което се иска да бъде извършено прихващане, е
неликвидно, което е пречка да се приложат последиците по чл.104 от ЗЗД.
По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск за недопустим,
поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него да бъде
3
прекратено.
С оглед този изход на делото и на основание чл.78, ал.2 и 4 от ГПК, на ответниците
се дължат разноски каквото искане са направили. От страна на „ФСМ“ ЕООД е представено
споразумение за адвокатско възнаграждение /л.57 – гръб/, с което е уговорено
възнаграждение от 300.00 лв., платено на 05.12.2022 г. по банков път /л.53 от делото/. От
страна на ответницата В. Т. пък се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника й адв.Н. И. И., при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно
от договора за правна помощ и съдействие, приложен на л.58 от делото, представителството
на В. Т. е уговорено именно по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т .3 от Закона за адвокатурата. С
оглед на това и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.И. следва да се присъди
такова в претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 2 290.00 лв., доколкото
минималният такъв, определен съобразно материалния интерес и ставките по цитираната
наредба на ВАС е по-висок, а именно 2319.25 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим искът на И. В. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3, партер, насочен срещу В. Я.
Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ГУ“ № 31, ет.1 и „ФСМ“ ЕООД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.ХА, ул.“ДХ“ № 2, партер, представлявано от ГСК, за
признаване за установено по отношение на ответниците несъществуването на парично
вземане в тяхна полза спрямо ищеца в размер на 21 325.03 лева, която сума е предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228510401533 по описа на ЧСИ МП,
peг. № 851 от КЧСИ, поради погасяването му по силата на адресирано до ответника-
цесионер и получено от последния изявление за прихващане.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето гр.д.№ 50324/2022 г. по описа на
Софийски районен съд като образувано по недопустим иск.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3,
партер, да заплати на „ФСМ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.ХА,
ул.“ДХ“ № 2, партер, представлявано от ГСК, сумата от 300.00 лв., представляваща
направени от последното разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3,
партер, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, на адвокат
Н. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ГУ“ № 31, ет.1, партер, сумата от 2290.00
лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и
защита на ответницата В. Я. Т., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 50324/2022 г. по
4
описа на Софийски районен съд, 128 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена до Софийски
градски съд, чрез Софийски районен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5