№ 4012
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110212308 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 12308 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
1
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № РД-05-0349 от 19.04.2021 г.,
издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ),
с което на Д. А. Б. е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.
209а, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателката,
чрез своя процесуален представител – А. В., поддържа жалбата със същите
съображения и искания, като излага подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира и присъждането на
адвокатско възнаграждение.
АНО, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, като е
депозирал подробни писмени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 08.11.2020 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, в гр. София,
Б.та градина, езеро Ариана, в търговски обект – ресторант „Ел Сицилияно“, е
установено, че ресторантът работи и в него има клиенти в 00:30 часа, които са
настанени в заведението и консумират храна и напитки – нарушение на
раздел 1, т. 8 от Заповед № РД-01-626/27.10.2021 г. на министъра на
здравеопазването, вр. т. III от Заповед № СОА 20-РД-09-2753/30.10.2020 г. на
кмета на Столична община, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗдр.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и на правната му квалификация, на жалбоподателката наложена
глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона
2
за здравето.
Съдът намира за установено от фактическа страна, и това, че
жалбоподателката е била управител в заведението, но същото е било
стопанисвано от неустановено по делото юридическо лице (спр. показанията
на св. М. Д. л. 44-45 от делото).
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения
се установяват от наличната доказателствена съвкупност: гласните и
писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелката М. Д. (л.
44-45 от делото), както и от писменото доказателство на л. 18 от делото, се
установява, че на процесните време и място, заведението, представляващо
ресторант „Ил Сицилияно“ е работело, но същото не е било стопанисвано от
жалбоподателката. Посочените доказателствени източници, касателно
обсъдените обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП), в частта му, касаеща
нарушението в т. 1, не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките
на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
При правилно установена фактическа обстановка, контролните органи
са приложили неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на
атакуваното НП. В нито една от двете възведени заповеди – тази на
министъра на здравеопазването, както и в тази на кмета на Столична община,
3
не е посочено, кой е адресат на вменените като нарушени разпоредби, поради
което следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 209а от ЗЗ.
Според тази разпоредба, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, се наказва с глоба
от 300 до 1000 лева, а когато нарушението е извършено от едноличен
търговец или юридическо лице, му се налага имуществена санкция в размер
от 500 до 2000 лева. Следователно от тълкуването на тези разпоредби следва,
че административно-наказателна отговорност се носи от всеки, който наруши
тези норми, независимо дали е физическо или юридическо лице. От
доказателствата по делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателката не е стопанисвала обекта, където е било извършено
нарушението, като този обект е бил стопанисван от юридическо лице. При
това положение именно това юридическо лице е извършило възведеното
нарушение, а не жалбоподателката, и като са вменили същото на
жалбоподателката, контролните органи са нарушили материалния закон,
което е основание за отмяна на атакуваното НП. В НП е посочено трафаретно,
че отговорна за нарушението е жалбоподателката, но там не са били посочени
никакви съображения в тази насока. В АУАН е било посочено, че тя е
допуснала заведението да работи, в качеството си на управител.
Отговорността за допустителство обаче не може да бъде обосновавана по
аналогия (по арг. от чл. 46, ал. 3 от ЗНА), а е необходимо да има изрична
разпоредба в този смисъл, каквато в случая няма. Защото отговорността на
допустителя възниква тогава, когато той е задължен по силата на нормативен
акт да попречи на извършването на нарушение от друго лице и именно
защото не е изпълнил това свое задължение да попречи на извършването на
нарушение, носи самостоятелно отговорност за това свое поведение. Без
изрична норма обаче в този смисъл би се стигнало до произвол, което е
нетърпимо от установения правен ред.
С оглед на изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде изцяло
отменено. При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на
останалите оплаквания на жалбоподателката.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63Д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
4
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена претендираната
сума в размер на 370 лева, представляваща заплатеното адвокатско
възнаграждение. Този размер на разноските не следва да бъде намаляван, тъй
като същият не е прекомерен и е съобразен, както с разпоредбите на чл. 63Д
от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с
действителната фактическа и правна сложност на делото, а освен това по
делото липсва и възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение.
Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в
чиято структура е АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № РД-05-0349 от 19.04.2021
г., издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция
(СРЗИ), с което на Д. А. Б. е наложена глоба в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д от ЗАНН, СРЗИ, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
А. Б. с ЕГН: **********, сума в размер на 370 лева, представляващи
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6