№ 243
гр. П., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500638 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №576/05.07.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100195/2021г. по описа на РС- П. е осъден „Изипей“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: грС. район С. ул.“И.В.“ №16,
представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г. да заплати на ищеца М. Д. Д., ЕГН
********** от гр.П., ул.“К.Б. І“ №4, област П., сумата от 3911,66лв.,
представляващи левовата равностойност на нареден от М. Д. Д., ЕГН
********** международен паричен превод в размер на 2000 евро /Разписка
№0100010483991749 от 18.02.2020г. за международен паричен превод/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Осъден е „Изипей“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: грС. район С. ул.“И.В.“ №16, представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г.
да заплати на ищеца М. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.“К.Б. І“ №4,
област П., сторените съдебно- деловодни разноски по производството в общ
размер на 956,47лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Изипей“ АД,
представлявано от Г.П. М..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и поради необоснованост.
Твърди се, че предявените искове с правно основание чл.49, във вр. с
чл.45, във вр. с чл.86 от ЗЗД са недопустими, тъй като за ищцата липсва
правен интерес от завеждането им. В тази насока се приема, че лицето, което
в процесния случай е активно легитимирано да предяви иск във връзка с
превода и по- конкретно с неговото изплащане /неразрешена или неточно
изпълнена платежна операция/ е получателят на превода- И.А.Д., като искът
следва да бъде предявен към ДПУ на получателя- RIA.
Изразява се несъгласие с доводите на съда, че ищцата има правен
интерес от предявяването му, доколкото случаят бил свързан с претенция на
наредител на паричен превод във връзка с изплащане на сумата по превода на
трето, неоторизирано за това лице.
Визира се, че от разпоредбите на Закон за платежните услуги и
платежни системи /ЗПУПС/ текстовете касаещи персонализираните средства
за сигурност, предоставяни от доставчици на платежни услуги /ДПУ/ на
ползвател на платежни услуги за целите на установяване на идентичността
и/или установяване на автентичността, касаят услуги, свързани с ползване на
платежна сметка /кредитен превод/ или такава с платежен инструмент.
Твърди се, че услугата, която е предоставена на ищцата в настоящия
случай е наличен паричен превод, като е недопустимо същата да бъде
смесвана с други платежни услуги по чл.4 от ЗПЕПС. С оглед на това и
предвид естеството на конкретно предоставената в случая услуга,
автоматично се изключва приложението на визираните в акт на ПКПС
разпоредби и позоваването на тях е неправилно.
Сочи се, че извършените действия на ответника по нареждане на
превода са законосъобразни. В тази насока се визира, че съгласно чл.30, ал.1,
във вр. с чл.43, ал.3 от ЗУПС, доставчикът на платежни услуги носи
отговорност за действията на своите служители, клонове, представители и
подизпълнители. Приема се, че между вписаните от БНБ в регистъра по чл.19
от ЗПУПС лица не е дружеството RIA Financial Services, т.е. това дружество
2
не е клон или представител на „Изипей“ АД, както е не е подизпълнител на
последния. Съответно такива доказателства не са представени по делото.
Твърди се, че „Изипей“ АД не е възложил на RIA Financial Services
някаква работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД.
Визира се, че за причините, поради които сумата не е достигнала до
реалния получател на превода посочен от платеца, „Изипей“ Д не може да
носи отговорност, тъй като действа само като ДПУ на платеца, а не като ДПУ
на получателя на процесния паричен превод.
Твърди се, че представената с исковата молба и приета като
доказателство по делото разписка за изплащане на сумата на превода,
издадена от RIA Financial Services, доказва по безспорен и недвусмислен
начин, че „Изипей“ АД, в качеството си на ДПУ на платеца е превело сумата
на превода към ДПУ на получателя в срока по чл.87, ал.2 от ЗПУПС, като в
същия срок сумата на платежната операция е получена от ДПУ на
получателя. Предвид на това се приема, че по силата на чл.91, ал.1 от ЗПУПС
отговорността на „Изипей“ АД е изключена в конкретния случай.
Твърди се, че на основание ангажираните доказателства по делото не са
налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД.
Визира се, че съдът е присъдил и законна лихва върху дължимата
главница, считано от 23.02.2020г. до окончателното плащане. Във връзка с
това се приема с оглед на оплакванията изложени в жалбата, че
неоснователен се явява иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва върху
претендираната главница, а постановеното в обратния смисъл решение- за
неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост.
Отделно от това се сочи, че искът за присъждане на законна лихва от
дата на падежа на вземането- 23.02.2020г. до датата на подаване на исковата
молба- 19.01.2021г. /мораторна лихва/, макар и акцесорен такъв се подчинява
на общите правила за предявяване на иск, едно от които е посочване на
неговата цена, съответно предварително заплащане на дължимата държавна
такса. В този аспект се твърди, че ищецът не е посочи в исковата си молба
цената на този иск- размерът на претендираната мораторна лихва, съответно
съдът не е приел това обстоятелство като нередовност на исковата молба.
Счита се, че в тази му част, обжалваното решение е неправилно и
3
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Искането е да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се
отхвърлят изцяло предявените искове от М. Д. Д. срещу „Изипей“ АД, като
недопустими, съответно неоснователни.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- М. Д. Д., чрез пълномощника й адв.С.Д. от АК- П..
В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на
възраженията изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят „Изипей“ АД се
пълномощникът му адв.Личев. От страна на последния се поддържа
подадената въззивна жалба. В представена от него писмена защита се
развиват подробни съображения в насока нейната основателност. Искането е
за отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което
се отхвърлят предявените искове, като недопустими, алтернативно, като
неоснователни. Моли са за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата- М.С. Д., редовно призована не се явява. За
същата се явява адв.Д., редовно упълномощена. От страна на последната се
оспорва подадената въззивна жалба по съображения изложени в подадения
писмен отговор. Моли се за оставяне на същата, като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на направените в производството разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
съдът намира, да установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 и чл.86 от
ЗЗД от ищеца М. Д. Д. срещу „Изипей“ АД, представлявано от Г.П. М. и
Б.И.Г. с цена на иска 3911,66лв., представляваща левовата равностойност на
2000 евро.
4
Твърди се от страна на ищецът, че на 18.02.2020г., в офис на „Т.Б.“- П.-
представител на „Изипей“ АД, наредила превод за Брюксел на стойност 2000
евро в полза на съпруга си И.А.Д., с ЕГН **********. Целта на превода била,
при пътуването си до Белгия съпругът й да не носи в себе си голяма сума в
брой, а да я получи в Брюксел. Това обстоятелство е удостоверено с издадена
разписка, съдържаща информация за референтния номер на превода.
Цитираната разписка е издадена в два екземпляра- един за ищцата, в
качеството й на наредител и един за дружеството. Исканата услуга на
територията на Белгия се изпълнява в партньорство с международния
платежен оператор- Ria Finansial Servisis (RIA). В офисът на „Изипей“ било
обяснено на ищцата, че преводът ще бъде изплатен на получателят
единствено при представяне на документ за самоличност и посочване на
референтния номер на превода.
Твърди се, че на 21.02.2020г. около 16 часа съпругът й посетил офис на
RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата превод, но
служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и го насочили
да се свърже с колцентъра на фирмата, откъдето потвърдили, че превода не е
наличен и го посъветвали да се свърже с наредителя, който да проследи какво
се случва с паричния превод. Твърди се, че след разговора със служителите от
колцентъра на RIA, ищцата получила позвъняване от съпруга си, който я
информирал, че парите не са налични и тя незабавно посетила офиса на
„Изипей“, в който наредила превода, за да получи обяснение за липсата на
парите.
Сочи се, че след извършена проверка от служителите на „Изипей“,
които се били свързали с посредника RIA, била информирана, че преводът не
е наличен, тъй като парите са изплатени. До RIA било отправено второ питане
от служителите на „Изипей“ с искане да им бъде предоставена информация за
представения документ за самоличност и подписа на лицето, получател на
превода, като служителите я информирали, че след получаване на исканата
информация ще получи обратно обаждане от служителите на „Изипей“. След
като не получила такова обаждане, нито на 22.02., нито на 23.02.2020г., на
25.02.2020г. ищцата депозирала жалба пред „Изипей“ с претенция за
възстановяването на сумата на паричния превод, който не бил изплатен на
посочения в платежната разписка получател. След многобройни разговори
проведени със служителите на „Изипей“ на 13.03.2020г. получила отказ на
5
претенцията си за възстановяване на сумата от 2000евро, което станало
причина да депозира жалба до Помирителната комисия за платежни спорове
към Комисия за защита на потребителите и било образувано Помирително
производство №38/2020г, което приключило с Помирително предложение от
15.06.2020г., в което беше предложено „Изипей“ АД да се съгласи да й
възстанови сумата от 2000 евро, представляващи равностойността на нареден
от нея международен паричен превод, изплатен от партньор на дружеството
на неизвестно лице, след представяне на фалшифициран документ за
самоличност.
Твърди се, че на 16.07.2020г. ищцата получила уведомително писмо от
Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я
информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително
предложение и помирителното производство се прекратява.
Визира се, че съдът следва да има предвид, че към момента на
правопораждащия юридически факт- извършването на неразрешена платежна
операция, са в сила Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на
Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за
изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1 Ю/ЕО, 2013/36/ЕС и Регламент
(ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО/ Директива
2015/2366, транспонирана в българското законодателство със Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС обн.ДВ, бр.20/06.03.2018г.
в сила от същата дата) и Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и използване на платежни документи
/обн.ДВ бр.37/04.05.2018г./. Съгласно чл.79 ЗПУПС „Отговорност на
доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции „ ал.1 на
същия член- В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената
платежна операция и във всеки случай, не по- късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията.
Сочи се, че с отказа си да възстанови направения от ищцата
международен паричен превод в размер на 2000 евро пораждат правния й
интерес от завеждането на настоящия иск.
Искането е, съдът да постанови решение, по силата на което се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата- 3911,66лв., представляваща левовата
6
равностойност на нареден от нея международен паричен превод в размер на
2000 евро, ведно със законната лихва от 23.02.2020г. /съгласно чл.79 на
ЗПУПС/, както и сторените в настоящето производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество- „Изипей“ АД. В него се изразява становище, че предявения иск е
недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от завеждането му. В
тази насока се визира, че предоставената в конкретния случай услуга на
ищцата, видно и от приложената по делото разписка, издадена от „Изипей“
АД е наличен паричен превод по смисъла на чл.4, т.6 от Закон за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/. Съгласно легалната дефиниция,
заложена в т.20 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС „Наличен паричен
превод” е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца,
без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с
единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг
доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или
когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово
разположение.”.
Сочи се, че видно от изложените в жалбата обстоятелства, проблем е
установен не при нареждането на превода, а при неговото изплащане. Тук
следва да се уточни, че нареждането и изплащането на паричния превод са
две отделни платежни операции, изпълнени от двама различни доставчици на
платежни услуги /ДПУ/. Сумата по превода е преведена в пълен размер от
„Изипей“ АД, действащо в случая като ДПУ на платеца, към друг ДПУ- RIA,
което действа в случая като ДПУ на получателя. RIA от своя страна е
изплатил сумата посредством втора платежна операция. „Изипей“ АД, в
качеството си на ДПУ на платеца е изпълнило коректно и точно всички свои
законови задължения спрямо платеца по платежната операция за нареждането
на превода.
Твърди се, че лицето, което в процесния случай е активно легитимирано
да предяви иск във връзка с превода и по- конкретно с неговото изплащане
/неразрешена или неточно изпълнена платежна операция/ е получателят на
превода И.А.Д., като искът следва да бъде предявен, към ДПУ на получателя-
RIA.
Алтернативно се счита, че предявените искове са неоснователни и като
7
такива следва да бъдат отхвърлени. В тази връзка се сочи, че в качеството си
на лицензирани доставчици на платежни услуги двете дружества предлагат
услугата международен паричен превод, като изпълняват съответно своите
задължения като ДПУ на платеца или ДПУ на получателя в зависимост от
това при кой от тях се нарежда и съответно изплаща даден превод. Не се
оспорва, че ищецът М.Д. е наредила международен паричен превод с
референтен №12974518571 за Брюксел, Белгия в размер на левовата
равностойност на 2000евро. Като получател на превода М.Д. е посочила
лицето И.А.Д. /IVAN ATANASOV DIMOV/. Това обстоятелство е
удостоверено с издадения документ за извършената платежна операция по
нареждане на превода- разписка № 01100010483991749/18.02.2020г.,
приложена като доказателство към исковата молба. Разписката е съставена в
два оригинални екземпляра. След получаване на средствата по платежната
операция, „Изипей“ АД е превело същите към системата на RIA, ведно с
данните за превода, като с посочените действия „Изипей“ АД е изпълнило
точно и коректно всички свои законови задължения като ДПУ на платеца.
Твърди се, че операторът RIA от своя страна, в качеството си на ДПУ на
получателя е изпълнил платежна операция по изплащане на превода още на
съшия ден- 18.02.2020г., видно от приложеното към настоящия отговор
доказателство- заверено копие от разписка за изплащане от страна на RIA на
сумата по превода. Приложената разписка съдържа информация за офиса в
България, от който е наредена сумата, имена на получателя, размер на
превода, подпис на получателя и др. По какви причини сумата не е
достигнала до реалния получател на превода, посочен от платеца, „Изипей“
АД не може да вземе отношение.
Сочи се, че в случая, при изпълнение на услугата наличен паричен
превод платецът предоставя сумата на превода в брой, с цел същата да
достигне до получателя на превода и да бъде изплатена отново в брой- нито
платеца, нито получателя действат чрез платежни сметки. В този смисъл,
визираната законова разпоредба не е относима и приложима към процесния
случай. На второ място, дори да се приеме, че по аналогия тази разпоредба
може да бъде приложена и при процесната услуга наличен паричен превод се
изследва въпросът дали съответната оспорена операция действително е
неразрешена или изпълнена неточно.
8
Относно иска за заплащане на законна лихва от 23.02.2020г. се визира,
че след като е неоснователен иска за присъждане на главницата от 3911,16лв.,
то иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва върху претендиралата
главница също следва да се отхвърли като неоснователен.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗПУПС, когато
платежно нареждане е подадено директно от платеца, ДПУ на платеца
(какъвто в случая се явява „Изипей“ АД) носи отговорност пред платеца за
точното изпълнение на платежната операция, освен ако докаже пред платеца
или пред ДПУ на получателя, че ДПУ на получателя (в случая RIA) е получил
сумата по платежната операция в срока по чл.87, ал.2, като в този случай ДПУ
на получателя носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на
платежната операция.
Визира се, че от приложените към настоящия отговор документи и
доказателства е недвусмислено ясно, че ДПУ на получателя (RIA) е получил
сумата на платежната операция преди края на следващия работен ден след
деня на получаване на платежното нареждане. Сумата на платежната
операция е изплатена от RIA още в деня на нареждането й от ищеца. Какви са
причините, довели до неточно изпълнение на платежната операция по
изплащане на превода от страна на RIA, информация и отговорност би могла
да бъде търсена единствено от RIA.
Твърди се, че са налице данни за престъпни обстоятелства, свързани с
изплащането на процесния превод, в които биха могли да бъдат въвлечени и
самите страни по платежната операция. За изплащане на сумата по превода е
необходимо получателят задължително да представи и референтен номер на
превода, който следва да е получил от наредителя и да е достояние само на
тях в качеството им на страни по платежната операция. По какъв начин трето
лице се е сдобило с този номер и го е използвало, за да получи превод, следва
да бъде изяснено от компетентните разследващи органи.
Във връзка с гореизложеното становище на ответното дружество се
счита, че изложените в исковата молба твърдения, с които се обосновава
отговорността на ответника са неоснователни, поради обстоятелството, че
претендираната сума по главния иск не се дължи на ищеца от ответника. От
това обстоятелство произтича и неоснователността на претенцията за
мораторна лихва върху претендиралата с исковата молба главница.
9
От фактическа страна, въззивната инстанция приема за установено
следното:
Видно от Разписка №0100010483991749 от 18.02.2020г. за
международен паричен превод се установява, че на посочената дата-
18.02.2020г., ищцата М. Д. Д. е посетила офис на ответното дружество
„Изипей“ АД, находящ се в сградата на „Т.Б.“- гр.П., ул.„К.Величков“ №1.
Тъй като на съпруга на ищцата- И.А.Д. предстояло пътуване в чужбина- до
гр.Брюксел, Белгия, Д. наредила превод за Брюксел на стойност 2000евро в
полза на съпруга си И.А.Д.. Целта на този превод била, при пътуването си до
Белгия, съпругът й да не носи в себе си голяма сума в брой, а да я получи в
Брюксел. Това обстоятелство е удостоверено в процесната разписка,
съдържаща информация за референтният номер на превода. Разписката е
издадена в два екземпляра /един за наредителя и един за „Изипей“ АД/.
Не е спорно между страните по делото, че за извършването на
процесната операция, ответното дружество „Изипей“ АД използва
сътрудничеството на международен платежен оператор- Ria Finansial Servisis -
RIA, предлагащ услугата международни парични преводи. В качеството си на
лицензирани доставчици на платежни услуги, двете дружества предлагат
услугата международен паричен превод. За целите на изпълнение на
платежната операция по нареждане на превода, „Изипей“ АД е събрало от
платеца нормативно изискуемата информация съгласно ЗПУПС и Наредба
№3 на БНБ от 18.04.2018г. След получаване на средствата по платежната
операция, „Изипей“АД е превело същите към системата на RIA, ведно с
данните за превода. От своя страна, RIA е следвало да изплати въпросният
превод на получателя И.А.Д. след представяне на документ за самоличност и
посочване на референтния номер на превода.
Видно от представените по делото доказателства, RIA е изпълнила
платежната операция по изплащане на превода още същият ден /18.02.2020г./,
което се установява от приетото по делото заверено копие от Разписка за
изплащане на сумата по превода.
На 21.02.2020г., около 16.00часа съпругът на ищцата И.А.Д. посетил
офис на RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата превод, но
служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и го насочили
да се свърже с колцентъра на фирмата, от където потвърдили, че превода не е
10
наличен. Д. установила, че сумата от 2000евро е била изплатена на друго лице
в гр.Брюксел, а не на нейният съпруг И.А.Д..
Впоследствие, ищцата Д. депозирала жалба до изпълнителния директор
на „Изипей“ АД с претенция за възстановяването на сумата на паричния
превод, който не бил изплатен на посочения в платежната разписка
получател. След многобройни разговори, проведени със служителите на
„Изипей“, на 13.03.2020г., Д. получила отказ на претенцията си за
възстановяване на сумата от 2000 евро, което станало причина да депозира
жалба до Помирителната комисия за платежни спорове към Комисия за
защита на потребителите и било образувано Помирително производство
№38/2020г, което приключило с Помирително предложение от 15.06.2020г., в
което беше предложено „Изипей“ АД да се съгласи да й възстанови сумата от
2000 евро, представляващи равностойността на нареден от нея международен
паричен превод, изплатен от партньор на дружеството на неизвестно лице,
след представяне на фалшифициран документ за самоличност.
На 16.07.2020г. ищцата получила уведомително писмо от 14.07.2020г.
на Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я
информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително
предложение и помирителното производство се прекратява.
Ответното дружество е подало сигнал във връзка със случилото се до
ГД „Национална полиция“, като е установено, че при изплащането на превода
в Белгия е бил използван от неизвестно лице фалшифициран документ за
самоличност от страна на „получателя“. Преводът е изплатен от RIA чрез
пощенската станция в Тесендрело, Белгия.
Във връзка със случая е било образувано ДП №54/2020г. по описа на
ОСлО при ОП- П., пр.преписка №923/2020г. по описа на РП- П..
Разследването по горепосоченото досъдебно производство е било спряно на
основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК- поради неустановяване самоличността на
извършителя на процесното престъпление по чл.212, ал.1 от НК. /видно от
приложеното по делото постановление за спиране на РП- П./.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
11
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно, а подадената
въззивна жалба основателна.
С въззивната жалба се излага възражение в насока неправилност на
постановения съдебен акт, с оглед обстоятелството, че първоинстанционния
съд е приел необосновано и в нарушение на материалния закон, че
предявения иск е допустим. В случая, настоящата инстанция приема, че
предявените искове е допустим, като не споделя възраженията на
жалбоподател в насока тяхната недопустимост. Съответно приема
възраженията изложени във въззивната жалба относно тяхната
неоснователно. В този смисъл следва да се посочи следното:
Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно- обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл.45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди
/неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет/; 4) причинно- следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди /вредоносният резултат да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента/; 5) вина на делинквента и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Субективният елемент от състава- вината, разбирана като конкретно
12
психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод
извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея /така- ППВС
№9/1966г./. Не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието /така- ППВС№ 7/1959г. на ВС, т.7/, а само качеството
им на изпълнители на възложена работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително- гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
Събраните по делото доказателства в случая не установяват
настъпването на всеки един от изложените по- горе факти от състава на чл.49
от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
В конкретният казус, по делото не са събрани каквито и да е било
доказателства, че „Изипей“ АД е възлагало на RIA Financial Services,
съответно на негов служител, „някаква работа“ по смисъла на чл.49 от ЗЗД,
при или по повод на която да са настъпили вреди за ищцата, по силата на
която последния да се явява изпълнител на първия. Не са налице доказани, че
вредите за ищцата са причинени при или по повод на възложена от „Изипей“
АД работа на трето физическо лице. Съответно не са налице и доказателства
за наличие на вина в лице, на което „Изипей“ АД е възложило някаква работа,
за причинени на ищцата вреди.
Действително в Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на
Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги в точка (73) се визира следното:
„Следва да се уреди разпределението на щетите при неразрешени платежни
операции. За ползвателите на платежни услуги, които не са потребители,
могат да се прилагат различни разпоредби, тъй като такива ползватели
обикновено са в състояние да преценят по- добре риска от измама и да
13
предприемат насрещни мерки. За да се гарантира високо ниво на защита на
потребителите, платецът следва винаги да има право да насочва претенцията
си за възстановяване на средства към доставчика на платежни услуги, който
обслужва сметката му, дори когато в платежната операция участва доставчик
на услуги по иницииране на плащане. Това не засяга разпределението на
отговорността между доставчиците на платежни услуги.“.
В този смисъл трябва да се отбележи, че общата разпоредба на чл.49 от
ЗЗД в случая вече не е приложима, тъй като въз основа на посоченото в
Директивата следва да се приема, че отговорност евентуално би следвало да
се носи от „Изипей“ по специалния закон, а именно по Закона за платежните
услуги и платежни системи /ЗПУПС“.
В този аспект следва да се посочи дали е налице в конкретния случай
разрешена платежна операция.
Съгласно чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС е дадено легално определение на
понятието „разрешена платежна операция“, а именно- платежна операция,
която платеца е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. В противен
случай, платежната операция е неразрешен. Нареждането следва да се
извърши пред извършването на платежната операция, а по договорка с
доставчика на платежни услуги може да бъде дадено и след изпълнението на
операцията. На практика, няма основание да се приеме, че се касае за
неразрешена платежна операция.
Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗПУПС, когато платежното
нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален
идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на
получателя, посочен с уникалния идентификатор. Нормата на практика
регламентира само действието по нареждането на процесната сума, което е
различно от действието по получаването й. В тази насока следва да се посочи,
че първоинстанционният съд е приел правилно, че тази разпоредба на
практика е спазена, което е и основание за извод, че е налице разрешена
платежна операция.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 във връзка с чл.43, ал.3 от ЗПУПС
доставчикът на платежни услуги носи отговорност за действията на своите
служители, клонове, представители или подизпълнители.
Действително проблемът които безспорно е установен е в дейността на
14
RIA Financial Services, който е доставчик на платежна услуга на получателя,
докато „Изипей“ АД е доставчик на платежна услуга /ДПУ/ на платеца.
При наличието на проблем при ДПУ на получателя, то няма как да се
ангажира отговорността на „Изипей“ АД, както по чл.30, ал.1, във вр. с чл.43,
ал.3 от ЗПУПС, така и по чл.91, ал.1 от ЗПУПС, съгласно която „Когато
платежно нареждане е подадено директно от платеца, доставчикът на
платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца за точното
изпълнение на платежната операция, освен ако докаже пред платеца или пред
доставчика на платежни услуги на получателя, че доставчикът на платежни
услуги на получателя е получил сумата по платежната операция в срока по
чл.87, ал.2, като в този случай доставчикът на платежни услуги на получателя
носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на платежната
операция.
На практика не може да се игнорира факта, че с представената с
отговора на исковата молба и приета като доказателство по делото разписка
за изплащане на сумата на превода, издадена от RIA, доказва по безспорен и
недвусмислен начин, че „Изипей“ АД, в качеството си на ДПУ на платеца е
превело сумата на превода към ДПУ на получателя в срока по чл.87, ал.2 от
ЗПУПС, като в същия срок сумата на платежната операция е получена от
ДПУ на получателя.
При тези данни, няма основание да се приеме, че по силата на чл.91,
ал.1 от ЗПУПС отговорността на „Изипей АД е налице.
При тези данни, с оглед несподеляне на изведените правни изводи от
страна на първоинстанционния съд да уважи предявения искове по чл.49 от
ЗЗД и приемане, че подадената въззивна жалба е основателна, то решението,
като неправилно следва да се отмени изцяло, като се отхвърли предявения
иск от М.Б. Д. против „Изипей“ АД, като неоснователен. С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД., която също следва да бъде отхвърлена.
Предвид на изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да
бъде осъдена М.Б. Д., да заплати на „Изипей“ АД направените от последния
съдебно- деловодни разноски в общ размер от 628лв., от които 550лв.-
заплатен адвокатски хонорар пред първата инстанция и 78лв.- заплатена ДТ в
размер на 78лв.
15
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №576/05.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220100195/2021г. по описа на РС- П., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д. иск с правно основание по чл.49,
във вр.с чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на „Изипей“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: грС. район С. ул.“И.В.“ №16,
представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г. да заплати на ищеца М. Д. Д., ЕГН
********** от гр.П., ул.“К.Б. І“ №4, област П., сумата от 3911,66лв.,
представляващи левовата равностойност на нареден от М. Д. Д., ЕГН
********** международен паричен превод в размер на 2000 евро /Разписка
№0100010483991749 от 18.02.2020г. за международен паричен превод/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.“К.Б. І“ №4, област
П., да ЗАПЛАТИ на „Изипей“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: грС. район С. ул.“И.В.“ №16, представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г.
да заплати на ищеца, сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на
628лв., от които 550лв.- заплатен адвокатски хонорар пред първата инстанция
и 78лв.- заплатена ДТ в размер на 78лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16