Р
Е Ш Е Н И Е
№………………… /04.11.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, X –
ти тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Добринка Долчинкова
и прокурор Александър Атанасов, след като разгледа докладваното от съдия В.
Пушевски КНАХД № 1798
по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Н. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. С.К. *** срещу Решение № 59 от
31.05.2021 г., постановено в производството по НАХД № 395 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Провадия, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 1446720, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя
К., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6
от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 350 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят
Н. Р. К. намира първоинстанционното съдебно решение за незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като представя
подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че в
случая е приложима абсолютната погасителна давност, съгласно разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 от НК за процесното нарушение, доколкото се твърди, че същото е
било извършено на 17.07.2015 г. Допълва също така, че са налице предпоставките
за приложението и на обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, предвид липсата на каквито и да е действия от страна на административно –
наказващия орган, които да са довели до прекъсване на давността. Също така подчертава
в касационната жалба, че за едно и също нарушение на Закона за движение по
пътищата, осъществено според административно – наказващия орган в един и същи
момент, а именно в 08:57 часа на 17.07.2015 г. са съставени три на брой
електронни фиша за налагане на глоба, което според жалбоподателя представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото му на
защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен
фиш. Поради гореизложените съображения жалбоподателят Н. Р. К. моли за отмяна
на първоинстанционното решение, респ. моли за отмяна на процесния електронен
фиш за налагане на глоба и претендира присъждането на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна ОД на МВР – гр. Варна не е депозирала писмен отговор на касационната
жалба.
В
проведеното на 30.09.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 1798 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, жалбоподателят Н. Р. К. не се явява
лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. С.К. ***, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на първоинстанционното
решение, респ. моли за отмяна на процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Ответната
страна ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество в
проведеното на 30.09.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 1798 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, като в депозирани на 29.09.2021 г.
писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.А., се застъпва позиция за
неоснователност на самата касационна жалба и се отправя молба за оставяне в
сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за основателност
на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на Районен съд –
Провадия и респ. за отмяна на процесния електронен фиш.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Производството
пред Районен съд – Провадия е образувано въз основа на въззивна жалба на Н. Р. К.
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1446720, издаден от ОД на
МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя на основание разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
С
Решение № 59 от 31.05.2021 г., постановено в производството по НАХД № 395 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, процесния електронен фиш за
налагане на глоба е бил потвърден, като от фактическа страна е било установено
следното:
В
08:57 часа на 17.07.2015 г. по път А – 2 (Автомагистрала „Хемус“) при въведено
с пътен знак В – 26 ограничение на скоростта от 90 км/ час при км. 385 в посока
към гр. Варна било установено движение на лек автомобил „АУДИ Ку 7“ с рег. № ***,
собственост на жалбоподателя Н. Р. К., със скорост от 146 км/ час.
Скоростта
на движение на превозното средство била установена с техническо средство TFR 1 M 600,
като бил издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1446720 от ОД на МВР – гр. Варна.
За
да потвърди процесния електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 1446720, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно
установено, както и, че не са допуснати някакви нарушения на процесуалните
правила в хода на административно – наказателното производство, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя.
Този
извод на първоинстанционния съд е неправилен и не може
да бъде споделен от касационната инстанция.
На първо място, съдът намира за
доказано обстоятелството, че за едно и също деяние, а именно за управление на
моторно превозно средство с рег. № *** в 08:57 часа на 17.07.2015 г. по път А –
2 (Автомагистрала „Хемус“) със скорост от 146 км/ час, жалбоподателят К. е бил
санкциониран три пъти, с издаването на три отделни електронни фиша, а именно Електронен
фиш серия К № 1381027, Електронен фиш серия К № 1105977 и Електронен фиш серия
К № 1446720, всички издадени от ОД на МВР – гр. Варна, които са надлежно
приложени към материалите по делото.
Без да изследва въпроса дали това
деяние представлява административно нарушение, в частност нарушение на Закона
за движение по пътищата, това обстоятелство, че за едно деяние са издадени три
електронни фиша за налагане на глоба, само по себе си представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила в административно – наказателното
производство, опорочило го до степен, изискваща безусловна отмяна на процесния Електронен фиш серия К № 1446720 (предмет на
разглеждане по КНАХД № 1798 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Варна),
доколкото същият е трети поред съставен на жалбоподателя и само на това
основание следва да бъде отменен.
Освен това следва да се подчертае, че
в случая е приложима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, доколкото към датата
на постановяване на първоинстанционното решение е била изтекла абсолютната
погасителна давност за извършеното деяние, възлизаща в случая на четири години
и шест месеца, поради което и първоинстанционния съд е следвало да съобрази
това обстоятелство, което изключва административно – наказателното преследване,
още повече, че във въззивната жалба е наведено като изрично възражение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не се придвижва друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на
Наказателния кодекс относно обстоятелствата, изключващи отговорността за дадено
деяние.
В този см. и е Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/ 2014 г.
на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, което предвижда, че с изтичане на
предвидената в закона давност се изключва всякакво административно –
наказателно преследване. Последиците от изтичането на погасителната давност са
както материално – правни, така и процесуално – правни и възпрепятстват
възможността за санкциониране на лицето, извършило нарушението.
В случая отговорността на
жалбоподателя К. е ангажирана за извършено от него деяние на 17.07.2015 г., като
към датата 18.01.2020 г. е настъпила абсолютната погасителна давност, която изключва
продължаването на административно – наказателното преследване на жалбоподателя
за конкретното нарушение, което обстоятелство представлява още едно
самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.
Поради гореизложените съображения, касационната
инстанция намира, че следва първоинстанционното съдебно решение да бъде
отменено и да бъде постановено ново решение, с което процесния електронен фиш
за налагане на глоба да бъде отменен.
При този изход на делото, в тежест на
ответната страна ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат възложени сторените разноски
от страна на жалбоподателя К. за адвокатско възнаграждение. На л. 20 от КНАХД №
1798 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна е приложен договор за
правна защита и съдействие от 15.07.2021 г., видно от който, жалбоподателят е
заплатил на адв. С.К. парична сума в размер на 600 лева за процесуалното му
представителство в касационното производство пред Административен съд – Варна.
Предвид обаче наведеното изрично възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид факта, че делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, съдът намира, че паричната
сума, която следва да бъде присъдена като обезщетение за сторените разноски
следва да бъде в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер
на 300 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд Варна, X – ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 59 от
31.05.2021 г., постановено в производството по НАХД № 395 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Провадия.
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 1446720, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който Н. Р. К., с ЕГН: **********,
с адрес: *** , на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 350 лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** парична сума в размер на 300 лева,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по КНАХД № 1798 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: