Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 28.05.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в закрито заседание на двадесет и осми май през две
хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Маджев т. дело № 2703 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
С
молба от 05.04.2021 г. депозирана от дружеството – „Е.“ АД същото заявява да
разполага с качеството обезпечен кредитор на обявеното в несъстоятелност
дружество – „М.“ ЕООД, и съответно се
формулира искане за възобновяване на производството по делото, което към
момента е спряно на основание постановено решение от 15.04.2020 г. В молбата са
развити съображения, че дружеството – „М.“
ЕООД притежава достатъчно имущество по смисъла на ТЗ, като спрямо това
имущество се осъществявало принудително изпълнение по реда на ДОПК, съответно
същото било продадено, а средствата от него не били разпределени. Освен това
били налице и парични средства по банкови сметки, които били с наложени запори
от публичен изпълнител, но можели да послужат за покриване на първоначалните
разноски необходими за издръжката на производството по несъстоятелност. От
молителя се прави предположение, че вероятно се касае до средства на стойност
от около 130 000 лв., но доколкото той няма качеството на участник в
производството провеждано по ДОПК не може да го твърди с пълна достоверност. В
тази връзка се настоява съдът по несъстоятелността да осъществи служебна
проверка на обстоятелствата около образуваното изпълнително дело №*********/2017
г. водено по реда на ДОПК, в т.ч., дали по него са генерирани парични средства,
които все още не са разпределени измежду кредиторите, като след набавяне на
тази информация се произнесе по заявеното с молбата искане за възобновяване на
производството по несъстоятелност.
С
друга молба от 23.04.2021 г. Национална агенция по приходите позовавайки се
също, че разполага с качеството кредитор спрямо обявеното в несъстоятелност
дружество - „М.“ ЕООД е направила също
искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, което е спряно по
силата на решение от 15.04.2020 г. В
молбата са развити съображения, че „М.“
ЕООД разполагало с неудовлетворено парично вземане към трето лице – „Р.Е.Е.Л.“
ЕООД, което възлизало в размер на сумата от над 428 000 лв. Това вземане
било с наложен запор по реда на ДОПК, съответно така обозначеното имущество
можело да се ползва за покриването на разноските нужни за започване
провеждането на производството по несъстоятелност, като същото отговаряло на
изискването за достатъчност.
С определение от 06.03.2020 г. постановено по делото съдът е
определил сумата от 7 000 лв. за предплащане на разноските за производството по
несъстоятелност, като този съдебен акт е вписан във водената по реда на чл.
634в ТЗ публична книга. В дадения 10-дневен срок за привнасяне на посочената
сума, като разноски по делото не се наблюдава предприето плащане на същата от
страна на кредиторите или от длъжника. Това е довело до постановяването по реда
на чл. 632, ал. 1 ТЗ на Решение № 567 от 15.04.2020 г., с което съдът е
постановил спиране на производството по т.д. № 2703/2019 г. по описа на СГС, VI-2
състав. Цитираното
решение е вписано по партидата на „М.“
ЕООД, *** на 23.04.2020 г., като същото не е обжалвано и е влязло в сила.
На 25.05.2021 г. след нарочно извършено от съда по
несъстоятелността изискване от ТД на НАП – София е постъпило писмо, в което е
отразено, че в пределите на провежданото по реда на ДОПК принудително
изпълнение спрямо длъжника - „М.“ ЕООД
по изпълнително дело №*********/2017 г. е била извършена реализация на цялото
запорирано имущество на длъжника, като набраните средства били разпределени от
публичния изпълнител измежду кредиторите в производството, като това
разпределение е добило стабилитет и са били изпълнени. Към датата – 19.05.2021
г. нямало запорирано имущество, което да не е реализирано.
Така установената фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи:
Молбите на „Е.“ АД и Национална агенция за приходите, с които
до съда по несъстоятелността се отправят искания за възобновяване на
производството по настоящото дело са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал.2 ТЗ спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението по чл. 632, ал.1 ТЗ по молба на длъжника или кредитор.
Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ.
Инициативата за възобновяване относно спряното производство
по несъстоятелност открито по отношение на „М.“ ЕООД, без съмнение е предприета
от легитимирани страни по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. 1 ТЗ, тъй като и за „Е.“
АД и Национална агенция за приходите в материалите по делото са налице сведения,
че разполагат с неудовлетворени вземания с адресат – несъстоятелното дружество .
Видно е, че искането е упражнено в пределите на заложения 1-годишен срок, тъй
като молбите са подадени на 05.04.2021 г., съответно на 23.04.2021 г., а срокът
изтича на 21.05.2021 г., предвид настъпилото спиране на сроковете в рамките на
периода от 15.04.2020 г. до 20.05.2021 г., заради обявеното извънредно
положение в Р. България. За да бъде уважено искането за възобновяване на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал.2 изр. второ предложение първо ТЗ, молителите – кредитори следва да
удостоверят по несъмнен начин твърдяната от тях алтернативна предпоставка, а
именно наличието на достатъчно имущество на длъжника. Необходимо е да се
отбележи, че под налично имущество за покриване разноските по несъстоятелността
законът има предвид наличието на такива краткотрайни активи от имуществото на
длъжника, които биха послужили за извършване на непосредствено необходимите и
належащи текущи разходи в производството по несъстоятелност. В този смисъл за
възобновяване на производството по несъстоятелност трябва да се проведе не
доказване в насока, че длъжникът разполага с каквото и да е било имуществено
право, а че това имуществено право се характеризира, като такова включващо в
предмета си бързоликвидни активи, чието конвертиране може да позволи да се
авансират разноските по заплащане на месечно възнаграждение на синдика, за
запазване, оценка и продажба на имуществото на длъжника, и изобщо за
осребряване на активите. Под понятието „налично имущество“ употребено в нормата
на чл. 632, ал. 2 ТЗ трябва да се разбира само имуществото свеждащо се до
наличните парични средства /такива в касата или по банковите сметки на
длъжника/, но не и останалото му имущество. Това е съвсем уместно, защото целта
на първоначалните разноски нужни за провеждане на производството по
несъстоятелност е чрез тях да се постигне покриване текущото възнаграждение на
синдика и на всички други обичайни разходи, които същия следва да прави за да
осъществява вменените му от закона функции. В този контекст тяхното набавяне не
трябва да е свързано с процедури по осребряване на имуществени права, които
процедури винаги е необходимо да са предшествани от оценка и изискват период на
реализация, който в повечето случай практиката показва да се проточва далеч във
времето, вкл. е необходимо съгласие на събранието на кредиторите по смисъла на
чл. 639б, ал. 4 ТЗ, чието провеждане според нормата на чл. 673, ал. 1 ТЗ е
предвидено да се осъществява едва след одобряване на списъците по чл. 692 ТЗ. В
контекста на развитите принципни положения неустановено остава твърдението на
кредитора „Е.“ АД, че в провежданото публично изпълнение спрямо „М.“ ЕООД е
налице генериране на парични средства, които не са разпределени измежду
кредиторите и се намират в държане на публичния изпълнител. Данните
предоставени от органа по публично изпълнение еднозначно показват, че
понастоящем няма парични средства, които да се намират в негово държане,
респективно да могат да бъдат оползотворени за целите издръжката на масата на
несъстоятелността на „М.“ ЕООД. Казаното важи и по отношение на средствата по
банкови сметки и на тези добити чрез публични продажби на стоки притежавани от
длъжника. Несподелим е и доводът на другият молител – НАП, че „М.“ ЕООД
разполага с имущество съставляващо вземане от трето лице – „Р.Е.Е.Л.“ ЕООД,
което възлизало в размер на сумата от над 428 000 лв. Няма ангажирани никакви
доказателства в насока, че подобно вземане съществува в правната сфера на „М.“
ЕООД, а още по-малко с оглед вече изложените съображения такова вземане би
могло да се причисли, като имущество от категорията на бързоликвидните, тъй
като събирането му дори и да съществува при всички случай би отнело значителен
период от време, което го изключва като възможен източник на средства за
покриване на началните разноски необходими за издръжка на масата на
несъстоятелността.
На следващо място по направеното в молбата на НАП процесуално
изявление насочено към съда за посочване размера на първоначално необходимите
разноски до извършване осребряване на имуществото, вкл. в масата на
несъстоятелността, както и банкова сметка, ***ята на сезирания съд е следната :
за съда по несъстоятелността не съществува задължение да определя повторно срок
за внасяне на разноските при направено искане за възобновяване на
производството – в чл. 632 ТЗ, защото разпоредба в този смисъл не е включена.
Коментираният срок се определя
еднократно – с постановяването на самото определение по чл.629б ТЗ, като целта
му е кредиторите да имат достатъчно време да се осведомят за предоставената им
от съда възможност и да се възползват от нея преди той да постанови решението
си, с което да спре или продължи производството,след като то бъде открито /в
посочения смисъл е решение по
т.д.№567/11г. на второ т.о. на ВКС/. Това определение на съда става публично
достояние след вписването му в книгата по чл.634в ал.1 ТЗ, което в случая е
направено на 01.02.2019 г. С акта на вписването се счита, че всеки кредитор на
дружеството е известен за съдебния акт и при наличие на интерес би могъл да се
възползва от възможността с внасянето на определените в абсолютна сума разноски
да постигне продължаване на производството по несъстоятелност. Това определение
продължава да е правен факт и след постановяването на решението по чл.632 ал.1 ТЗ, от вписването на което тече нов едногодишен срок за депозиране на искане за
възобновяване на спряното производство с предплащане на вече определените
разноски. Ето защо определянето на нов срок за внасянето им, освен че не е
предвидено изрично като задължение на съда по несъстоятелността, е и нелогично
и излишно.
По
гореизложените мотиви сезираният съд намира, че не е налице нито първата, нито
втората законова предпоставка по чл. 632, ал.2 изр.1, пр. 1 ТЗ за възобновяване на производството
по несъстоятелност по т.д.№ 2670/2018 г. Ето защо, исканията на кредиторите - „Е.“
АД и Държавата, чрез нейния процесуален субституент Национална агенция за приходите за
възобновяване на производството следва да бъдат оставени без уважение.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Е.“ АД, с ЕИК********
молба с вх. № 301720/05.04.2021 г., с
която е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност на „М.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище ***, провеждано по т.д.
№ 2703/2019 г. по описа на СГС, VI-2
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Национална агенция за
приходите молба с вх. № 311338/26.04.2021 г. /депозирана по пощата на
23.04.2021 г./, с която е поискано
възобновяване на производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище ***, провеждано по т.д. № 2703/2019 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
Решението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, както и на основание чл. 622 ТЗ да
се изпрати за вписването му по партидата на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, с
ЕИК ******** в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Решението
подлежи на обжалване, на основание чл. 633, ал.1 ТЗ, пред Апелативен съд, гр.София в
7-дневен срок, считано от момента на вписването му в Търговския регистър.
СЪДИЯ :