РЕШЕНИЕ
№ 4198
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110145236 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу М. Г.
Р., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 11.12.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 362251/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
1
Ответникът чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен
представител адв. И. Г., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
да е потребител по договор с ищеца, да е извършена доставка на ТЕ на адреса на
топлоснабдения имот, същата да отговаря на качеството на ОУ към договора,
количеството да е правилно измерено, начислено и разпределено. Оспорва да е
изпадала в забава за заплащане на главните задължения. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава. С оглед заявеното възражение за погасяване на част
от вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за процесните
вземания.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
За общоизвестни, безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с
доклада по делото съдът е отделил на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [******], одобрени с
2
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, както и че за периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла по силата на закона – чл. 3 ЗМДВИП.
От събраните по делото писмени доказатества се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот, респ. в качеството си на наследник на другия
съсобственик, същият е материално легитимиран да отговаря за цената на топлинната
енергия, доставена до имота, доколкото се явява купувач по продажбеното
правоотношение. С договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
НПЗДЖ от 08.11.1982 г. Г.Н.Р. и Б.К. Р. са придобили правото на собственост върху
[******], находящ се в [******] Г.Н.Р. е починал на 15.04.2009 г. и е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Б.К. Р. и дъщеря си М. Г. Р.. От представеното
удостоверение за съпруг и родствени връзки на ответника се установява, че Б. Р. е
починала на 12.11.2019 г. Следователно и единствен собственик на имота след
посочената дата по силата на наследственото правоприемство от родителите й се явява
ответницата. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от
ответника до право на собственост върху недвижимия имот и наследяване от Б.К. Р..
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
3
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 18.10.2001 г. общо събрание
на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето
решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в
процесната етажна собственост с [******], както и договор № [******] с предмет
доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и и ндикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки.
Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е
било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост,
да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [******], подпизпълнител на [******]. През исковия период
съгласно заключението на СТЕ е осигуряван достъп до уредите в имота за извършване
на отчет, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице
помагач документи за главен отчет. В апартамента е имало едно отоплително тяло,
присъединено към инсталацията с монтиран ИРРО, щранг лира и 2 бр. водомери за
топла вода, по показанията на които е изсчислено количеството ТЕ, разходвана за
подгряване на вода в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление на общите части,
доколкото отоплението в тях е било изключено през 2001 г. ТЕ за сградна инсталация
ТЕ е начислена според пълния отопляем обем на имота /171 куб.м./. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи. Експертът е достигнал до извод, че ищецът е извършил дяловото
разпределение за периода в съответствие с Методиката, приложение към Наредба № Е-
РД-04-1 за топлоснабдяването. Съгласно направените изчисления задълженията за
цена на топлинната енергия за периода експертът е посочил, че за периода 07.2019 г. –
04.2021 г. (съобразно служебно поставената от съда задача) възлизат на сумата 1294,36
лева, като същата представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното изравняване.
В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени
задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на
услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е
преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
По възражението за погасяване на задълженията на ответника по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
4
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020
г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни,
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Вземането за периода м.05.2019
г. м.06.2019 г. е погасено по давност, доколкото вземането за м.07.2019 г. е станало
изискуемо на 15.09.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на
който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди
подаване на заявлението на 17.11.2022 г. Ето защо и на основание чл. 162 ГПК въз
основа на писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по СТЕ
погасени по давност се явяват вземанията по фактурите за посочените месеци, а искът
за главница следва да се уважи по заключението на СТЕ за сумата 1294,36 лева и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 1389,10 лева, поради погасяване на вземанията
за периода м.05.-м.06.2019 г. вкл. по давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от ищеца, като са били
изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
5
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – [******], от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период, още
повече в конкретния случай именно ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 37,81 лева.
Възражението за погасяване по давност се явява неоснователно по отношение на това
вземане при съобразяване на спирането на дваността по силата на закона.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки. Съдът следва да обърне внимание също и на
обстоятелството, че за времето на извънредното положение не се претендира и не се
установява да е начислявана лихва за забава, доколкото падежът на вземането по
общата фактура за първия отоплителен сезон от исковия период настъпва на
15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2020 г. до
25.10.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1294,36 лева и за периода 15.09.2020 г. – 25.10.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 222,81 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 247,86 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
6
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски предвид обстоятелството, че е
представляван от особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 722,35 лева от общо 781,82 лева /за държавна
такса, депозити за вещо лице и за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 77,30 лева от общо 83,66 лева съгласно заповедта за
изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [******], ЕИК [******],
със седалище и адрес на управление: [******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.
Г. Р. , ЕГН **********, с адрес по делото:[******] , дължи на [******] сумата от
1294,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес [******], аб. № [******] за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния размер от 1389,10 лева и
за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.; мораторна лихва в размер на сумата от
222,81 лева за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иска за
разликата до пълния предявен размер от 247,86 лева, като неоснователен; сумата от
37,81 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 35316 от 11.12.2022 г. по ч.гр.д. №
62251/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [******], ЕИК
[******], със седалище и адрес на управление: [******], срещу М. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес по делото: [******] иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата 8,24 лева, представляваща лихва за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода 1.12.2019 г. до 25.10.2022 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 35316 от
11.12.2022 г. по ч.гр.д. № 62251/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. Г. Р., ЕГН **********, с
адрес по делото: [******] да заплати на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес
на управление: [******], сумата от 722,35 лева - разноски в исковото производство и
сумата от 77,30 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [******] на
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8