РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
5 ноември 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 524 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от Н.Д.Н. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. Я.Т., против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх.
№ 02-180-6500/3420#3
от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН
18/270516/74212 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в
размер на 0.
В жалбата са наведени съображения за
незаконосъобразност на административния акт, като постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона. Претендира
се нищожност на акта и се иска от съда да се произнесе по същество, а в
условията на алтернативност се иска съдът да приеме, че в процесния случай не е
изпълнен съдебен акт – решение по адм.д. № 235/2019 г. по описа на АдмС – Русе,
VІ състав, с който вече са били дадени на административния орган задължителни
указания по прилагането на закона.
Претендира се и присъждане в полза на
жалбоподателя на направените от него разноски по делото.
Същите съображения се поддържат и
представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.,
в представени писмени бележки след съдебно заседание с вх. № 3873/31.10.2019 г.
оспорва жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена, въз основа на представената административна преписка, като
неоснователна и недоказана.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от
преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от
преписката), удостоверяващ, че за издаването на оспорения административен акт е
съобщено на жалбоподателя на 22.07.2019 г. и той е получил копие от него на
23.07.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 05.08.2019 г. (л.
47 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице
правен интерес от оспорване, доколкото от съдържанието на административния акт е
видно, че искането по подаденото заявление за подпомагане за Кампания 2016
година по мярка 11 „Биологично земеделие“ не е удовлетворено напълно и
фактически е налице частичен отказ за подпомагане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3420#3 от 12.07.2019 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за
подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/270516/74212 е оторизирана субсидия по
мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0.00 лева, т.е. отказано е изцяло
финансово подпомагане. При постановяването му административният орган изрично е
посочил, че произнасянето по заявлението на жалбоподателката с процесното
уведомително писмо е второ по ред, след като предходното уведомително писмо
изх. № 02-180-6500/3420/12.11.2018 г. е било отменено при обжалване по съдебен
ред с влязло в сила Решение № 33/23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 235/2019
г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че новото произнасяне на административния
орган е при съобразяване на указанията на съда и разпоредбите на Глава пета,
Раздел І от АПК. Следва уведомяване на жалбоподателя, че по подаденото от него
заявление за подпомагане с УИН 18/270516/74212 и приложение за кандидатстване
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 му е оторизирана субсидия
от 0.00, т.е. налице е отказ за финансово подпомагане на земеделския стопанин
по мярка 11.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за
определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ
за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо и
по-конкретно в колони от 1 до 7 на тази таблица, като поясненията към тези
колони на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или
частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. От
съдържанието на коментираната таблица на стр. 2 от уведомителното писмо /л. 3
от преписката по делото/ се установява, че са заявени за подпомагане 112 броя
пчелни семейства като също толкова са и установените пчелни семейства, както и
санкционираните. След проверка на базисните изисквания са установени 0 броя
пчелни семейства като 0 броя са и оторизираните такива за изчисление на
субсидия. Като санкции и редукции на субсидията в колона 7 „Неспазване на
базовите изисквания“ е посочена сумата от 3920 лева. Поясненията към колони 4,
5 и 7, имащи отношение към взетото от административния орган решение, са със
следното съдържание:
„Колона 4: Установен брой пчелни
семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно
раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство“
от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС
2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.“.
„Колона 5: Недопустими за подпомагане
пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни
проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
„Колона 7: Санкция за неспазени
базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство“
от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС
2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.“
Административната преписка,
представена от административния орган по настоящото производство съдържа
единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателката, включително заявленията
за редактиране на вече подаденото заявление, както сключения между жалбоподателката
и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се съдържат и в
административната преписка, приложена по адм.д. № 235/2019 г. по описа на АдмС
– Русе, приложено към настоящото дело.
По делото няма спор, че жалбоподателя,
със заявление за подпомагане УИН 18/270516/74212 от 10.05.2016 г. и последвали
две редактиращи заявления, е заявил за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, общо 112 пчелни семейства като
същите са посочени с код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. Пчелните
семейства са разположени в пчелин № 7088-0243 със 112 пчелни семейства. В самото
уведомително писмо, предмет на оспорване в настоящото производство, се посочва,
че 2016 г. е втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по
направление „Биологично пчеларство“.
С Решение № 33/23.05.2019 г.,
постановено по адм.д. № 235/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено
уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3420 от 12.11.2018 г. на зам.-изп.
директор на ДФЗ, с което на жалбоподателката частично е отказано финансово
подпомагане по мярка 11 в размер идентичен с настоящия отказ. В мотивите на
решението съдът сочи, че в отмененото уведомително писмо липсва посочване на
фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива
са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на
акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основание. Изводите
на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа
надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12
месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са
нормативно определени. Съдът е разгледал характера на периодите на преход към
биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като
минимални периоди. Изрично освен това в съдебното решение е посочено, че
ограничението при изплащане на финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл.
11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в редакцията на нормата към момента
на подаване на заявлението за подпомагане, не се прилага за периодите на преход
при пчелните семейства по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 г. В заключение
административният съд е отменил уведомителното писмо на ответника, с което
последният се е произнесъл по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за
кампания 2016 г. по мярка 11, в частта на постановения отказ, като постановено
в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния
орган за ново произнасяне. Със съдебното решение са дадени задължителни
указания за органа, който следва при новото произнасяне да установи по надлежен
начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на
исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко
относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на
някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не –
да постанови позитивен за искателя административен акт.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган е извършил
разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е
посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда.
Настоящият съдебен състав счита, че
такова съобразяване не е налице. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
както и от приложената както по настоящото, така и по предходното
административно дело преписка, при новото произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или
допълнителни обстоятелства. Новият административен акт отново сочи, че са
налице неспазени базови изисквания по мярка 11 „Биологично земеделие“, като в
този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна
таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните
периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., наред с
нормативно определените базови изисквания, за които няма данни, а и твърдения,
да не са изпълнени. При това положение е налице напълно идентично по фактически
и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред.
Несъответствието, установено от
съдебния състав по адм.д. № 235/2019 г., е преповторено, макар и в съвсем леко
изменена форма (чрез добавяне на допълнителна таблица), още повече, че при
новото произнасяне надвишението на минималните периоди на преход един път е
обвързано с т. ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от
Методиката – в разясненията под таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, а
втори път – с Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания и
изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“ (в поясненията
към колона 7 на таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо). Отново не се сочи
конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – чл. 13, чл. 14 и
чл. 26. Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не може да
се приеме да надлежно основание за отказ, предвид факта, че както е посочено и
в съдебното решение по адм.д. № 112/2019 г., тази норма за кампания 2016 г. не
обхваща периодите на преход към биологично пчеларство по чл. 38, § 3 от регламент
№ 889/2008 г. Налице е изричен диспозитив в съдебно решение № 33/23.05.2019 г.
на АдмС – Русе, с който преписката по заявлението на жалбоподателя за кампания
2016 г. е върната за ново разглеждане при задължително съобразяване с
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
Указанията, както вече се посочи, са за установяване на конкретни фактически
обстоятелства, изпълняващи фактически състав на някое от основанията за отказ,
регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като при липса на такива
установявания съдът е указал да се постанови позитивен за жалбоподателя акт. В
случая, видно от данните по настоящото дело и от съдържанието на оспореното в
настоящото производство уведомително писмо, административният орган не е установил
никакви нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените
факти под друго правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния
случай. В такава хипотеза съдът е указал на административния орган точно какъв
акт следва да постанови, а именно позитивен за заявителя, т.е. да му бъде
отпуснато търсеното финансово подпомагане.
Тук е мястото да се посочи, че
изложените по-горе изводи не биха могли да се променят от представените от
ответника в съдебно заседание доказателства – анекси към стандартен договор за
инспекция на биологична селскостопанска продукция, сключени между
жалбоподателката и контролиращото лице от 2015 г и 2013 г. С тях ответния
административен орган поддържа теза, че един от пчелините е бил обект на
контрол дори повече от две години – три години. На първо място следва да се
посочи, че в оспорения административен акт липсва позоваване на посочените
обстоятелства, а доводи в тази посока се излагат едва в съдебно заседание. На
второ място съдът счита, че така формулираната теза е и неоснователна,
доколкото се касае за провеждане на контрол върху обекти (пчелини) за
производство на биологична продукция, който контрол е задължителен не само за
периода на преход, но и за целия период на всеки отделно поет биологичен ангажимент.
В случая самият административен орган посочва, в оспореното уведомително писмо,
че 2016 година е втора година от последно поетия от жалбоподателката ангажимент
по направление „Биологично пчеларство“.
При това положение административният
орган е постановил своя административен акт – уведомително писмо №
02-180-6500/3420#3/12.07.2019
г. в пряко противоречие със съдебен акт – Решение № 33/23.05.2019 г. по адм.д.
№ 235/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК
актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло
в сила решение на съда, са нищожни. Това налага настоящият съдебен състав да
обяви нищожността на оспореното в настоящото производство уведомително писмо.
Въпреки възраженията на
жалбоподателя, с които същият иска въпросът да бъде решен по същество със
настоящото съдебно решение, съдът счита, че в конкретния случай такова решаване
не е възможно. Нищожният административен акт съобразно правната теория и
практика се счита за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би
могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай
означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган
съобразно постановеното от съда с решение № 33/23.05.2019 г. по адм.д. № 235/2019
г. по описа на АдмС – Русе. Това налага преписката да бъде върната на ответника
за постановяване на административен акт, съобразно цитираното решение на съда.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно представения от пълномощника списък,
в размер на 760 лева, от които 10 лева държавна такса и 750 лева – заплатен в
брой адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правно съдействие и
защита (л. 67).
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 1, чл. 177, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г.
изх. № 02-180-6500/3420#3
от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта, с която по заявление за подпомагане на жалбоподателката с
УИН 18/270516/74212 е оторизирана сумата 0.00, и е отказано финансово подпомагане
на земеделския стопанин по мярка 11.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган - Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: № 18/270516/74212 на Н.Д.Н. и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията, дадени с
Решение № 33/23.05.2019 г. по адм.д. № 235/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр. София
да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********,*** сума в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: