Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Кирякова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14251 по описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 2857 от 23.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане №
260347 от 13.08.2020г., издадени по по ч.гр.д. № 2710/2020 г. по описа на ВРС за
сумата от 5500 лева, представляваща неустойка по чл.4.2. от договор за правна
помощ от 16.01.2020г., начислена поради неоснователно оттегляне на пълномощията
и неоснователно прекратяване на договора.
В
исковата молба са изложени твърдения, че съгласно договор от 16.01.2020г.
ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат да го представлява и
защитава във връзка с ПТП, настъпило на 08.01.2018г., при което е починал М.А.С.
/син на ответника/, а ответникът е пострадал. Уговорено било ответникът да
заплати на адвоката сума в размер на 25 % от полученото от него обезщетение.
Ответникът оттеглил правомощията, дадени на адвоката и прекратил едностранно
сключения договор с изявление от 27.01.2020г. До този момент ищецът извършил
редица действия в изпълнение на договора, включително била депозирана претенция
пред застрахователя на 24.01.2020г.
Прекратяването на договора било направено без да е налице виновно
поведение на адвоката. Съгласно чл.4.2 от процесния договор била уговорена
неустойка при неоснователно оттегляне на пълномощията и неоснователно
прекратяване на договора в размер на уговореното адвокатско възнаграждение, а
именно 5500 лева.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че
процесният договор за правна помощ е сключен с двама адвоката – ищеца и Н.В.В..
Счита, че същите се явяват задължителни необходими другари, поради което
предявяването на иска само от един от тях прави иска недопустим. Твърди, че
договорът е развален законосъобразно. Сочи, че при настъпилото ПТП е починал
сина му, а той самият е пострадал. По повод настъпилото събитие било образувано
досъдебно производство, което не е приключило. В рамките на същото адв. В.се явил
един път на разпит на ответника в качеството му на пострадал, а адв. С. не бил
извършил нито едно действие по оказване на правна помощ. Оспорва от ищеца да са
осъществени твърдените действия по оказване на правна помощ. Налице било
единствено бланкетно написано искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, към което били приложени документи, предоставени от ответника.
Прави и възражение по размера на претенцията от 5500 лева, предвид че адв. В.и
адв. С. не са извършили никакви процесуални действия по воденото досъдебно
производство, освен една устна консултация (присъствие на един разпит) и една
изготвена писмена молба (депозираното искане за застрахователно
обезщетение).
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представено и приобщено към доказателствения материал
по делото е вписаното под номер 5 от дата 16.01.2021г. в книгата за нотариална
заверка при кмета на с. Г., община Д.Ч., област Варна адвокатско пълномощно, по
силата на което ответникът А.С.А. упълномощава адвокат Н.В.В. и адвокат А.С.С.
последните да представляват ответника във връзка с репариране на вредите,
резултат от ПТП, настъпило на 08.01.2020г. и предявяване на извънсъдебни и
съдебни претенции пред застрахователни компании и Гаранционен фонд, както и
граждански искове до приключване на всички съдопроизводствени дейсвия по тях.
Представено по делото е и вписаното под номер 4 от
дата 16.01.2021г. в книгата за нотариална заверка при кмета на с. Г., община Д.Ч.,
област Варна адвокатско пълномощно, по силата на което ответникът А.С.А.
упълномощава адвокат Н.В.В. и адвокат А.С.С. последните да представляват
ответника във връзка с репариране на вредите, причинени от смъртта на М.А.С.
/син на ответника/ в резултат от ПТП, настъпило на 08.01.2020г. и предявяване
на извънсъдебни и съдебни претенции пред застрахователни компании и Гаранционен
фонд, както и граждански искове до приключване на всички съдопроизводствени
действия по тях.
Във връзка с предоставените от ответника пълномощия е сключен
договор за правна помощ от 16.01.2020г. между адвокат Н.В.В. и адвокат А.С.С. в
качеството им на „изпълнители“ и А.С.А. в качеството му на „възложител“. Със
същия посочените адвокатите са се задължили да представляват и защитават интересите
на възложителя пред всички застрахователни компании, Гаранционен фонд,
Съдилищата в РБ, органите на МВР и прокуратурата относно ПТП, настъпило на
08.01.2020г, при което е починал М.А.С. и лично е пострадал А.С.А.. Уговорено е, че за предоставените
правни услуги възложителят дължи на изпълнителите възнаграждение в размер на 25
% от получената сума като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
лично получените от него увреждания и неимуществените вреди, резултат от
смъртта на неговия син – М.А.С.. Договорът е сключен за неопределено време с
възможност да бъде прекратен от всяка от страните с писмено предизвестие. В
чл.4.2 е уговорено, че когато прекратяването не се дължи на вина на
изпълнителите, възложителят дължи неустойка в размер на уговореното
възнаграждение по договора, която следва да бъде заплатена в седемдневен срок
от прекратяване на договора, без предварителна изрична покана.
По повод на изпълнение на пълномощията си и сключения
договор за правна защита видно от представените към исковата молба два броя
искания за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 332/24.01.2020г. и
вх. № 333/24.01.2020г., адв. А.С., в качеството си на представител на А.С.А. е
предявил до „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
искане за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото на
08.01.2020г. ПТП.
На 27.01.2020г. ответникът по делото е оттеглил
пълномощията си, дадени в полза на адв. Н.В.В. и адв. А.С.С., видно от
приложеното по делото оттегляне на пълномощията, с нотариална заверка на
подписа, извършена от Нотариус
Максимилиан Динчев с район на действие Варненски районен съд, рег. № 529 на
Нотариалната камара.
С покана за извънсъдебно уреждане на задължения, изпратена
от ищеца до ответника и получена от него 10.02.2020г. (видно от приложеното
известие за доставяне), адв. А.С. е приканил А.С. Анелов да заплати сумата от 5500 лева в срок от 15
работни дни по посочена банкова сметка ***.
Разяснено е, че сумата се дължи във връзка със заявлението за оттегляне на
пълномощията без предварително уведомяване. Сочи се, че общият размер на
претендираните суми по двете претенции отправени до застрахователя са в размер
на 251000 лева, от които 250000 лева са за неимуществени вреди. Предвид, че А.А.
се е задължил да заплати 22 % от полученото обезщетение като възнаграждение за
адвокатите, се претендира хонорара от 55000 лева. Адвокатът е посочил, че със
сумата от 5500 лева ще счита отношенията им за окончателно уредени.
Приети по делото са още заявление № 758/22.02.2021 за
заплащане на застрахователно обезщетение от А.С.А. чрез адв. В.Н. до „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ и допълнително заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Видно от присъда № 21/17.03.2021 г. по НОХД 123/2021
г. и мотиви към нея подсъдимата Г.С.М.е
прзината за виновна в това, че на 09.01.2020г.
е нарушила правилата за движение , вследствие на което по
непредпазливост е причинила смъртта на М.А.С. и средна телесна повреда на А.С.А..
Видно от писмо изх. № 3454/09.07.2021 г. и преводно
нареждане от 09.07.2021 г. застрахователят
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ е
заплатил на А.С.А. сумата от 50000 лева като застрахователно обезщетение за
претърпените от А.С.А. неимуществени
вреди от смъртта на сина му.
Видно от писмо изх. № 3455/09.07.2021 г. и преводно нареждане от 09.07.2021 г.
застрахователят „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“
е заплатил на А.С.А. сумата от 10000 лева като застрахователно
обезщетение за претърпените от А.С.А. неимуществени вреди от счупване на гръбначен
стълб в поясна област.
По делото е разпитан един свидетел на страната на
ищеца – адв. Г.В.. Съгласно показанията му след възникване на тежко ПТП в
началото на м. януари 2020г. бил потърсен от близки на ответника А.А..
Свидетелят се срещнал с А., който подписал пълномощно за адвоката да го
представлява по досъдебното производство, което се води в 4 РУ-Варна.
Ответникът и съпругата му били изписани от болница на 12.01.2021г. Св. В.бил
помолен да присъства на разпита на А. като пострадал в районното управление, но
тъй като той бил леко обездвижен се наложило адвокатът да вземе разследващия
полицай с личния си автомобил и да отидат до с. Г. за разпита. По заръка на
адв. А.С. свидетелят се снабдил с необходими документи за подаване на претенция
през застрахователя, а именно протокол за ПТП, удостоверение за раждане на
починалото дете, акт за смърт, удостоверения за наследници, както и епикриза от
болницата. След това адв. В.отново посетил с. Г. и на 16.01.2020г. пред кмета
на селото било заверено пълномощно, което заедно с останалите документи било
окомплектовано и изпратено на адв. С. *** да заведе претенциите пред
застрахователя, който сторил това на 24.01.2021г. Около една седмица по-късно
адв. В.получил по пощата оттегляне на пълномощията. Сочи, че за процесуалните
действия, които е извършил в досъдебното производство не му е заплатено
минимално адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да преценява
показанията на този свидетел по чл.172 от ГПК при съпоставка с целия събран
доказателствен материал, доколкото свидетелят е заинтересован от изхода на
делото, предвид че е другият упълномощен адвокат по процесния договор. Най-общо
показанията му следва да се кредитират, тъй като не противоречат на останалите
събрани доказателства, но в голямата си част същите са неотносими към предмета
на делото, тъй като свидетелят излага информация за собствените си действия по
досъдебното производство, по което е бил отделно упълномощен от ответника преди
сключване на процесния договор за правна защита и съдействие.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение, в предвидения в
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срок и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже валидно сключен договор между страни с валидно сключена
клауза за неустойка, изпълнение на задълженията си по договора, както и размера
на претенцията си.
Безспорно между страните е сключването на процесния
договор, наименован от тях „договор за правна помощ“ на 16.01.2020г. Видно от
същия в разпоредбата на § 4, т. 4.2 е уговорена клауза за неустойка.
Договорът за правна защита и съдействие,
какъвто се явява процесния, по своето естество представлява възмезден
двустранен договор за поръчка, регламентиран в разпоредбите на чл.280 - чл.292
от ЗЗД. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му правни действия. За разлика от договора за
изработка, при който не е от съществено значение кой точно е изпълнителят, при
договора за поръчка съглашението между страните се постига изключително с оглед
личността на довереника. Това подсказват и наименованията на страните, които законодателят
им е дал – „доверител“ и „довереник“. При сключването на договор за поръчка от
съществено значение е доверието между страните. Загуби ли се това доверие, поръчката
може да бъде оттеглена от лицето, което възлага правните действия (чл.287 от ЗЗД). Безспорно по делото е, че ответникът е оттеглил адвокатските пълномощия
от ищеца на 27.01.2020г. По този начин без наличие на валидна представителна
власт, договорът за правна защита бива лишен от своята правна и същностна обусловеност,
поради което с оттегляне на пълномощното от довереника, договорът се счита за
прекратен. В чл.288 от ЗЗД изрично е предвидено, че оттеглянето на поръчката не
лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното
възнаграждение. В случай, че довереникът твърди неоснователност на оттегляне на
пълномощията, респективно неоснователност на прекратяването на договора за
поръчка, законодателят също е предвидил защитата му, стига да съумее да проведе
успешно доказване на горното обстоятелство – а именно: неоснователност на
действията по оттегляне на поръчката от доверителя. Съгласно чл. 289 ЗЗД довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за
това достатъчно основание, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди. Предмет
на настоящото дело обаче не е нито претенция за заплащане на дължимото
възнаграждение по чл.288 от ЗЗД, нито претенцията от адвоката към клиента си с
правно основание чл. 289 ЗЗД за причинените от оттегляне на поръчката вреди, а дължимостта,
съответно валидността на неустойката, уговорена между страните в § 4, т. 4.2.
от договора за правна помощ, сключен между страните на 16.01.2020г.
Във връзка с
особеността на мандатните отношения между страните по делото и изразените по –
горе съображения за основополагащия фактор на доверие при договора за поръчка,
съдът счита така договорената между страните неустойка в договора за правна помощ
за изцяло нищожна. Въпреки че с отговора на исковата молба ответникът не е
релевирал пред съда възражение за нищожност на неустойката, съдът
е длъжен да следи служебно за нищожността, тъй като тя се урежда от императивни норми
в защита на публичния интерес и има действие erga omnes. Съдът е длъжен сам да
прецени валидността на сделката (дори и без възражения
на страните), когато
основателността на иска е в зависимост от нейната действителност.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може сам да приложи
императивна материалноправна норма, каквато безспорно е разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Такава функция се следва и на първоинстанционния съд /в този
смисъл е и Решение № 384/02.11.2011 г. по
гр. д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, I-во гр. отделение и др./
Съгласно установената
съдебна практика по приложението на чл. 92 от ЗЗД, задължението за неустойка се
поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя
обезпечава и обезщетява /в този смисъл: Решение № 108 от 23.12.2020г. по гр.д.
№ 1113/2020г. на Върховен касационен съд, III-то гр. отделение/.
Съдът, като взе предвид конкретната формулировка на неустоечната разпоредба на
договора, сключен между страните по настоящото дело, съобрази, че същата не
обезпечава валидно поето договорно задължение. Това е така, тъй като никой
договор не може да дерогира законово установеното в чл.287 от ЗЗД право
на манданта да оттегли поръчката, без да посочва основания за това. Както бе
посочено по – горе, елементът на доверие при този вид договор е от съществено
значение за неговото съществуване, поради което и съдът счита, че клауза като
тази в настоящия случай недопустимо ограничава правото на манданта да прекрати
договора по негово усмотрение във всеки един момент, когато прецени това за
уместно и защитаващо именно неговия интерес, който интерес в случая следва да
получи преимуществена защита. На мандатаря законът е дал други средства за
защита, а именно правото да търси дължимото му възнаграждение по чл.288 от ЗЗД
и правото да търси допълнителни вреди от неоснователното оттегляне на
пълномощията по чл.289 от ЗЗД, В настоящия случай клаузата за неустойка на
практика означава отказ от дадените на доверителя със закон права, който е недействителен.
По изложените съображения съдът намира, че процесната клауза за неустойка се явява
нищожна поради противоречие със закона.
Отделно от горното, съдът намира, че неустойката
е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1 от 2009 г. ОСТК ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на клаузата за
неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора. Даденото примерно изброяване на критерии, които могат да бъдат
използвани при тази преценка (размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава; обезпечено ли е изпълнението на задължението с други правни
способи; вида на уговорената неустойка – компенсаторна или мораторна; вида на
неизпълнение на задължението; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди) не изключва
възможността да бъдат ползвани и други критерии. Обратно – при конкретната
преценка за валидността на неустоечната клауза съдът може да използва критерии
извън изброените примерно, съобразявайки конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай /така и Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3238 /2018 г.
на Върховен касационен съд, IV-то гр.
отделение/. В настоящия случай съдът счита, че уговорената между
страните по делото клауза за неустойка излиза извън присъщите й, упоменати по –
горе функции.
Обезщетителната
функция е свързана с възстановяването на вредите, които изправната страна търпи
от неизпълнението на договора. Доколкото неустойката е уговорена при оттегляне
на пълномощията и с оглед самият характер на договора, който изисква множество
и продължаващи във времето действия на довереника /а не например едно действие
при сключване на договора или в конкретно определен момент/, то очевидно при
преждевременното прекратяване на договора довереникът все още няма да е
реализирал всички правни действия, които дължи, до получаване на
застрахователното обезщетение. В този смисъл определено се надвишава
обезщетителната функция на неустойката.
Санкционната функция от своя страна цели да
санкционира неизправната страна, поради което естествено допустимо е размерът
на неустойката да превишава очакваните вреди. Въпреки това, доколкото следва
преценката да се извършва във всеки конкретен случай, съдът намира, че в
настоящия неустойката излиза и извън присъщата й санкционна функция. Видно от §
2, т. 2.3. от договора страните са уговорили, че за предоставените правни
услуги от изпълнителите, възложителят дължи възнаграждение в размер на 25 % от
получената сума като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на лично
получените от възложителя увреждания и неимуществени вреди, резултат от смъртта
на сина на възложителя, ведно с присъдената лихва за забава, в три дневен срок
от получаването й. Както е известно в практиката, при обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди при реализирано ПТП и смъртен случай,
договорените, съответно присъдени и изплатени обезщетения, са с обосновано
висок размер предвид специфичния характер на вредите, а именно: загуба на
близък човек /в процесния случай дори дете/, съответно причинени телесни и
психически увреждания. В този смисъл следва да се има предвид, че самото
възнаграждение за адвоката е твърде голямо в сравнение с очакваните действия,
които трябва да извърши, но при свобода на договаряне е допустимо. Уговарянето
на същата неустойка обаче, особено при положение, че тя се дължи в момент, в
който адвокатът не е довел претенцията до край, се явява твърде висока санкция
и далеч надхвърля очакваните вреди, като дори е индиция за възможност на
довереника да се обогати неоснователно за сметка на доверителя.
В конкретния случай при
съобразяване на добрите нрави съдът намира, че следва да се извърши и
допълнителна преценка, свързана с конкретиката на казуса. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със
закона. Те представляват още критерии и норми на поведение, които се установяват
в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си
убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави не са писани,
систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи
служебно. В настоящия случай освен за неимуществените вреди от личните
увреждания на доверителя, се касае за настъпили неимуществени вреди от смърт,
при това на неговото непълнолетно дете. В този смисъл, следва да се вземе
предвид емоционалното състояние на пострадалия едва няколко дни след
преживяната загуба и склонността му в този момент да приеме неизгодни условия.
Самата уговорка за адвокатско възнаграждение в размер на 25 % от стойността на
застрахователното обезщетение съдът намира, че граничи с нарушение на добрите
нрави, но същата не е предмет на настоящото производство. Уговорката на такава
клауза за неустойка обаче на още по-голямо основание противоречи на добрите
нрави, защото както се посочи, очакваната сума е в голям размер и пострадалият
ще трябва „да сподели“ ¼ от обезщетението за може би най-голямата загуба
в живота му, с адвоката, който дори не е извършил докрай необходимите действия,
за да се получи обезщетението. При спецификата на ситуацията на още по-голямо
основание следва да се наблегне на доверието между страните при сключване на
договора за поръчка. Предвид особената важност на дължимите правни действия
доверителят не следва да бъде „наказван“ толкова прекомерно за оттегляне на пълномощията,
било то и неоснователно.
С оглед всички
гореизложени съображения съдът намира, че процесната клауза за неустойка се
явява нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Само това
обстоятелство е достатъчно да обоснове извод за неоснователност на исковата
претенция.
За пълното на
изложението, съдът намира за недоказано обстоятелството, че ответникът се явява
неизправна страна по договора поради неоснователно оттегляне на пълномощията, в
който случай би била дължима неустойката. Видно от
хронологията на събитията по дати, пълномощията са дадени и договорът за правна
защита е сключен на 16.01.2020г. Оттеглянето на пълномощията, съответно
прекратяване на договора за правна защита, са извършени на 27.01.2020г., т.е.
едва единадесет дни след това. Този кратък период сочи именно на това, че
доверителя е загубил доверие у довереника си и не може да обоснове само по себе
си неоснователност на прекратяване на отношенията между страните. Още повече,
че такава неоснователност се твърди от ищеца, но не се навеждат конкретни
твърдения защо счита това оттегляне за неоснователно. Във връзка с това от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства се извеждат аргументи
за преимуществено положен не от ищеца, а от самия свидетел адв. Николай В.труд,
изразяващ се множество изброени действия, включително неправни такива, част от които
са извършени в самостоятелното му качество на пълномощник по досъдебното
производство и преди сключване на процесния договор за правна защита и
съдействие. Така или иначе извършените от адв. С. действия, а те са само по
подаване на два броя претенции за застрахователно обезщетение до
застрахователя, биха имали значение за евентуална претенции на ищеца адв. А.С.
с правно основание чл. 288 и чл.289 ЗЗД и репариране на положения от него труд
и причинените му вреди. От сочените за извършени действия от страна на ищеца и
установените от свидетелските показания действия по представителство на
ответника във връзка с настъпилото ПТП и претендиране на обезщетение за
имуществени/неимуществени вреди не може да се установи наличието на неоснователност
на оттегляне на пълномощията. Елементът на загуба на доверие у доверителя е
достатъчен, за да се счита оттеглянето на пълномощието, респективно
прекратяване на договора за правна защита за напълно основателно.
По
всички изложени съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски размер от 626 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.92 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5500 лева, представляваща
неустойка по чл.4.2. от договор за правна помощ от 16.01.2020г., начислена
поради неоснователно оттегляне на пълномощията и неоснователно прекратяване на
договора, като неоснователен, за които суми е
издадена Заповед № 2857 от 23.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане № 260347 от
13.08.2020г., издадени по по ч.гр.д. № 2710/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 626 лева,
представляващи направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: