Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 132 09.06.2020 година гр. С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 20
май две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1188
по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Р.Т.-С.“, село К., клон на „М.М.-И.“ ЕАД, гр. Р., представляван от Управителя инж. Ж. Б. Ж.,
против решение № 4 от 04.02.2020 г., постановено по гр.дело № 672/2019г. по
описа на Радневския районен съд.
Въззивникът
излага твърдения, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения в тази
насока. Цитира се съдебна практика. Въззивникът моли
съда, да постанови решение, с което изцяло да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново, с което да
реши спора по същество.
В случай, че съдът уважи
жалбата на Р.Т.-С.“, село К., клон на „М.М.-И.“ ЕАД,
гр. Р., на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ
претендират присъждане на направените по делото разноски в това число
юрисконсултско възнаграждение, както и всички направени и нововъзникнали
пред настоящата съдебна инстанция разноски.
На
основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за евентуална прекомерност и на
двете инстанции на изплатената като адвокатски хонорар по делото сума по
Договор за правна защита и съдействие, като в случай на уважаване на
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, във връзка с чл.225 от Кодекса на труда от
страна на Окръжен съд – С.З.молят на ищеца Н.Ж.П. да бъде присъдена като
адвокатско възнаграждение сума в предвидения минимален размер по Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения. Представят
писмена защита.
Въззиваемият Н.Ж.П. чрез пълномощника си адв. Ж.Ж. заявяват, че считат
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което молят съда да
го потвърди изцяло.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3
от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради
уволнението.
Производството е образувано по искова молба
на Н.Ж.П. срещу Р.Т.-С.”, с. К., клон на „М.М.-И.”
ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр.
чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”,
било прекратено със заповед № 17 от 19.02.2019г. на управителя на рудника,
считано от получаване на заповедта за уволнение – 29.08.2019г, с която му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на
трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено на
13.01.2019г. в 17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като счита, че работодателят не е отчел всички факти и обстоятелства,
касаещи извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното
дисциплинарно наказание „Уволнение”. Твърди, че работодателят не е отчел
момента, в който е извършено нарушението, неговото отражение върху останалите
работници и служители, нервно-психическото и емоционално състояние на работника
и мотивите, които са го тласнали към извършването му. Ищецът твърди, че в
настоящия случай е употребил алкохол след инцидент с негов колега, изразяващ се
в запалване на дрехите и тялото, в който инцидент именно ищецът е помогнал за предотвратяване
на по – тежки последици, като е загасил горящото тяло на пострадалия и му е
указал първа медицинска помощ. Твърди, че именно стресът и напрежението от
случилото се са го довели до такова нервно – психическо и емоционално
състояние, че да употреби алкохол, което не е отчетено от работодателя при
определяне на вида и тежестта на дисциплинарното наказание.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за незаконно уволнението му, да отмени заповед № 17/19.02.2019г. на
Управителя на рудник „Трояново-север” с. К., клон на „Мини Марица Изток” ЕАД,
да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност и да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13 000 лв. за
последния пълен месец, предхождащ уволнението му, считано от 29.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2019г.-датата на
подаване на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Р.Т.-С., с. К., клон на „М.М.-И.” ЕАД, в
който вземат становище, че исковете са допустими, но неоснователни и
недоказани. Не оспорват обстоятелствата досежно
сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „Механошлосер по ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”.
Не оспорват обстоятелството, че трудовия договор с ищеца е прекратен със
заповед № 17 от 19.02.2019 г. на управителя на рудника чрез дисциплинарно
уволнение, считано от 29.08.2019г. Считат за неправилни и абсурдни мотивите,
които са подтикнали ищеца да употреби алкохол на работното място. Твърдят, че
в обяснението с вх. № 912/17.01.2019г., дадено от ищеца по чл. 193, ал.
1 от КТ пред работодателя, тези доводи не се изтъкват като причина за
привеждането му в състояние, недопустимо за Р.Т.-С.” с. К.. Твърдят, че в
същото обяснение ищецът прави пълни самопризнания за употребата на алкохол.
Твърдят, че ищецът освен употребата на алкохол по време на работа, е осъществил
и друго нарушение, като е внесъл преди това алкохол на работното си място,
въпреки категоричната забрана на управителя на Р.Т.-С.” с. К.. Твърдят, че
причината за проверката, при която е установено наличието на 0,57 промила
алкохолно съдържание в дъха на ищеца с протокол от 13.01.2019г. на лекарска
комисия, е възникнал пожар и трудова злополука в цех „Механична работилница”.
Твърдят, че ищецът на 13.01.2019г. е назначен на работа в цех „Механична
работилница” в 06:43:38 часа без алкохолно съдържание в дъха при сутрешната
проверка за алкохол, задължителна за всички работници и служители в рудника.
Твърди, че ищецът се е подписал в книгата за ежедневен инструктаж, че е
запознат с инструктирането и е дал съгласие да стартира работния си ден,
придържайки се към правилата и инструкциите, свързани със задачите, предвидени
за изпълнение. Твърди се, че със заповед № ЗБУТ – 05 – 106/14.09.2016г.,
утвърдена от управителя на Р.Т.-С.” с. К., е наложена забрана за „внасянето и
консумацията на алкохол и/или упойващи вещества…….проверки за наличие на
алкохол в издишания въздух без ограничение във времето…..”. Ответникът твърди,
че в конкретния случай е квалифицирал употребата на алкохол от страна на ищеца
като нарушение на задълженията на последния по чл. 126, т. 2, предл. 2 от КТ, в която разпоредба се съдържа категорична
забрана за работника да употребява алкохол през работно време. Твърди, че
заеманата от ищеца длъжност предполага работа с хора и машини, и изисква
неимоверно внимание и грижа за безопасността и здравето на работещите. Ответникът
посочва, че при постановяване на заповедта за уволнение, случаят е проучен във
всички аспекти, за да наложи наказание „уволнение”. Молят съда да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани. Претендират разноски и юристконсултско възнаграждение. Представят писмена защита.
За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ - за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено,
е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед. В тежест на
ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно -
че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в
частност – дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити, мотивирана е, че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, че ищецът е извършил посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина, и че същото е извършено виновно; че
тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани
обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
С протоколно определение от 17.12.2019г. РС е обявил за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 02.12.2019г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване следните факти: сключения между страните безсрочен
трудов договор за изпълнение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС
II група” в цех „Механична работилница”; извършената проверка за определяне на
съдържанието на алкохол в дъха на ищеца на 13.01.2019г. в 17,17 часа, при която е установено съдържание на 0,57 промила
алкохол в дъха му; връчената на ищеца на 29.08.2019г. заповед №17 от
19.02.2019г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото
правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.
С оглед на това, въззивният съд намира, че по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед отделените като
безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, не са налице спорни
факти за доказване от ищеца, а ответникът следва да докаже, че заповедта е
мотивирана; че ищецът е извършил твърдените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина; че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са спазени
правилата на чл. 189 КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
Константна е съдебната практика, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и
не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които
не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба,
поради което съдът разглежда единствено фактите, посочени в исковата молба.
Със заповед № 17 от 19.02.2019 г. на
управителя на рудника, считано от получаване на заповедта – 29.08.2019г, на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато
нарушение на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено
на 13.01.2019 г. в 17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155.
Възраженията на ищеца, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, касаят неспазване от страна на
работодателя на принципите по чл. 189 КТ за избор на наказание съответстващо на
дисциплинарното нарушение. Ищецът признава, че е употребил алкохол, че алкохола
е внесен от самия него и единственото, което твърди в своя защита е че го е
направил, за да притъпи стреса от инцидента на 13.01.2019г., когато неговият колега е горял пред него. Инцидента
се е състоял в следното:
На 13.01.2019г., около обяд в механична работилница
на Р.Т.С.” село К., по време на работа Г.Т.К.се запалва, вероятно от действията
на колегата си Ж.Ж., който работел с горелка. Ищецът
и колегата му свидетел по делото И.К.са се намирали по време на инцидента на
20-30 метра от мястото на горене и са
теглили някаква тежка техника. Като чули
писъците и крясъците на горящия мъж се хвърлили да го спасяват, като ищецът Н. П.си съблякъл елечето и обвил с него горящото тяло на Г.К..
С ръкавици и други помощни средства загасили горящото тяло на колегата си. С
действията си ищецът преустановил горенето на тялото на пострадалия и
предотвратил по-големи травми от изгарянията или дори евентуалната смърт на
колегата си, в резултат на възникналия пожар. След получения стрес в резултат
на горенето на жив човек ищеца е употребил алкохол, с цел преодоляване на
емоционалното си състояние. Изпития алкохол се твърди, че е бил негов и е стоял
в работното му шкафче от много време там. Инцидентът се случва около 13 часа.
Ищеца твърди, че е изпил около 50 грама
ракия. Измерването на наличието на алкохол в кръвта се осъществява около
17.30 часа.
При така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че безспорно е извършването на посочените в заповедта
нарушения, които са употреба на алкохол в работно време. Това не се отрича от
ищеца. Внасянето на алкохола на територията на Рудника работодателя не
установява дали е осъществено преди въвеждането на забраната за това или след
нея, но ищецът твърди, че ракията е била негова и била в работния му шкаф от
много време. По същество не се отрича извършването и на това нарушение на
трудовата дисциплина. Основната дейност по предотвратяването на по-нататъшни
увреждания е осъществена от ищеца и това също е безспорно между страните.
Безспорно е също така, че ищеца към момента на започването на работа е бил
напълно трезвен и алкохола е употребен по време на работа след започване на
изпълнение на задълженията.
Съгласно константната съдебна практика, съдът
следва да се произнесе само по въведените от страните факти в процеса с
исковата молба, отговора и по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, но не и по
непредявени такива. Тъй като трудовите спорове се разглеждат по реда на ГПК
като всички останали гражданско правни спорове, то няма причина за неприлагане
на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/.
Поради това и съдът се произнася единствено досежно
наведеното от ищеца възражение за неспазване на принципа на чл. 189 КТ.
Съгласно чл. 189, ал 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. При всеки случай на дисциплинарно нарушение следва да се съобразяват
критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ относно тежестта на нарушението. Съгласно трайната
съдебната практика тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с
оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия
на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с
дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови
задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му
към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител. Вредните
последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата
дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са
дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес.
При преценка на това кое явяване на работа е
състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи,
от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам
под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам
поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да
допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука.
Следва да се вземе предвид съдебната практика съгласно, която явяването на
работа с остатъчна концентрация на алкохол е достатъчно да обуслови налагане на
най - тежкото дисциплинарно наказание, ако работата се извършва във
високорискова трудова среда, в каквато е полагал труд ищецът /заемал е
длъжността „Механошлосер по ТПРМС II група“ в цех
„Механична работилница”, която поставя завишени изисквания към осигуряване на
безопасни условия на труд, а също и към отговорността и самокритичността на
служителите/.
Следва да се отчете обстоятелството, че
отчетените от дрегера 0,57 промила алкохолно
съдържание в дъха на ищеца са констатирани в 17,17
часа на 13.01.2019 г., а видно от обясненията на ищеца по чл. 193 КТ /л. 81/
същият е посочил, че „същия ден след инцидента с колегата му употребил 50 гр.
алкохол около 14.30ч.” . Какво количество алкохол е употребил точно е
обстоятелство ирелевантно, тъй като не се спори по
установената концентрация на алкохол в кръвта на служителя. Безспорно е също
така, че ищецат се е явил на работа без да е
употребил алкохол.
Съгласно длъжностната характеристика на ищеца
е вменено задължение да спазва изискванията за безопасна работа, както и
задължението да се грижи за здравето и безопасността си, както и това на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции. Няма спор, че в
ответното дружество е забранено внасянето и консумацията на алкохол /заповед №
ЗБУТ-05-106 от 14.09.2016 г./.
Видно е от писмените доказателства, че на
същата дата, на същия ден 13.01.2019г. е допусната трудова злополука с друг механошлосер в работилницата, поради което са и вземани
проби за алкохол на механошлосерите по-късно през
деня.
Видно от писмените доказателства ищецът е
започнал работа в ответното дружество на 30.10.1995 г., като до този момент е
имал налагани наказания. Без констатиране на едно нарушение в дисциплинарно
производство чрез налагане на наказание, не е възможно да се отчете извършено
от служителя дисциплинарно нарушение, поради това съдът не приема възраженията
на ответното дружество за отчитане на предишни нарушения на ищеца. Отделно от това
и принципно дисциплинарните наказания се заличават /реабилитират/ след изтичане
на определен срок от време /чл. 197 КТ/.
С оглед на събраните по делото доказателства
е видно, че ищецът със сигурност е употребил алкохол през работно време /пил е
ракия в работно време/, но няма конкретни данни, а и е принципно невъзможно да
се установи какво количество алкохол е изпил и каква концентрация на алкохол е
имал преди 17,17 часа. Няма данни по делото
поведението на ищеца да е било компрометирано от въздействието на алкохол,
тоест да е имал неадекватно или несъответстващо поведение на това на трезвен
човек. Нещо повече-същия е положил всички необходими усилия, за да спаси
горящия си колега и го е направил, като е ограничил до минимум пораженията
върху последния. Независимо от отчетените проценти и допусната трудова
злополука в същия ден около 14 часа с участието на друг служител, няма никакви
данни поведението на ищеца и употребената ракия от него да са имали отражение и
да са допринесли за настъпване на трудовата злополука със служителя Г.Т.К.. В
случая е налице съвпадение на ситуациите, но те нямат каквато и да било
причинна връзка. Напротив: най-адекватната реакция от всички работещи на
територията на Механична работилница, които са не по-малко от 30 човека, е
проявил точно ищеца. Той е предотвратил вредни последици с действията си не
само за пострадалия, а и евентуално за работодателя. Възникването на по-мащабен
пожар точно на територията на механична работилница би могло да предположи
настъпването на невъобразими последици за работещите там и за работодателя,
предвид наличието на лесно запалими течности и
материали на територията й. Работодателя не е отчел нито съпътстващите
обстоятелства по време на трудовата злополука, нито факта, че ищеца с риск за
собствения си живот и здраве е предотвратил по-нататъшни усложнения. Не е отчел, че това именно показва
отношението на работника към трудовия процес и че с действията си всъщност той
е допринесъл за безопасността на много други хора, работещи на територията на
работилницата. Вместо да се отчете всичко това, работодателя е подходил
изключително каузално и е наложил наказание – най-тежкото от всички възможни,
без да отчете каквито и да било останали факти по трудовата злополука.
Налагането на това наказание би било оправдано ако не беше възникнал този
инцидент и ако именно ищеца не бе спасил горящия си колега, но в случая
налагането на това наказание е не само неоправдано, но и изключително
несъответно на всички фактическата обстановка.
Свидетелят И.К., който е посочен от
работодателя всъщност потвърждава изцяло изложената в исковата молба фактическа
обстановка, поради което и съдът я възприема изцяло.
Предвид гореизложеното и като се отчете
поведението на работника /конкретно на ищеца на 13.01.2019 г./, че е
дългогодишен работник без допускани дисциплинарни нарушения и без налагани
дисциплинарни наказания, съдът намира, че въпреки недопустимостта да се
употребява алкохол по време на работа, в случая с оглед критерии в чл. 189 КТ и
при наличието на различни по вид дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 КТ,
ответното дружество е подходило крайно тежко към избора на дисциплинарно
наказания на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното уволнение се явява твърде
тежко наказание за ищеца, и същият при налагане на някое от наказанията с
по-нисък интензитет би спомогнал да постигне ефекта от наказанието спрямо
ищеца. Видно от нормите на КТ дисциплинарното уволнение е най-тежкото наказание
по чл. 188 КТ и съгласно чл. 190 КТ то се налага за тежки нарушения на трудовата
дисциплина. В случая извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца-
употреба на алкохол по време на работа и на работното място безспорно е тежко,
тъй като употребата на алкохол в работно време е недопустима, но пък същото не
се явява в достатъчна степен тежко с оглед критериите на чл. 189 КТ да изисква
налагането на най-тежкото наказание по чл. 188 КТ, предвид установената по
делото конкретна фактическа обстановка. Налагането на предходното по интензитет
наказание „предупреждение за уволнение” би постигнало в точност превъзпитателен
ефект върху служителя и би спомогнало на работодателя да запази своя
дългогодишен квалифициран работник. При преценка и избор какъв вид наказание да
се наложи е необходимо да се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства по
случая.
Както се посочи по-горе в разпоредбата на чл.
188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им - трите вида
дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага. С оглед на
посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че в нарушение на разпоредбата
на чл. 189 КТ работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание,
което с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя, високата оценка на изпълнение
на работата за целия период на работа в ответното дружество и липсата на
предходни нарушения и наказания, не съответства на наложеното наказание. С
оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че наложеното на ищеца
най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, поради което
следва обжалваната заповед да бъде отменена като такава.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ:
С оглед акцесорния
характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на уволнението е
основателен, то такъв се явява и обективно съединеният с него иск за
възстановяване на предишната заемана от ищеца работа - „механошлосер
– ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница” в рудника, от която е бил
уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността
на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който е
основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в
периода след 29.08.2019 г. /тогава е наложено дисциплинарното наказание, чрез
връчване на заповедта/ не е започвал друга работа, в това число и до
приключване на устните състезания в първата инстанция -21.01.2020 г., поради
което същия има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на БТВ за
последния пълен отработен месец съгласно чл. 228 КТ /месец юли 2019 г. съгласно
СИЕ/ за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за
не повече от 6 месеца. Първоинстанционният съд правилно е присъдил цялото
определено от вещото лице обезщетение –за период от 6 месеца.
Съгласно заключението на съдебно –
икономическата експертиза полученото от ищеца БТВ за месец 07.2019 г. е в
размер на 1 262.80 лв., което включва основна месечно трудово възнаграждение от
840 лв., допълнително трудово възнаграждение за прослужено време от 310.80 лв.,
и безплатна храна от 112 лв. От изчисленията на вещото лице е видно, че за 1
работен ден БТВ е в размер на 90.20 лв., което с оглед наличните 23 работни дни
през месец юли 2019 г. то БТВ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2.074.60 лв.
Безспорно е по делото, че за периода от
29.08.2019 г. до 29.02.2020 г. има 6 пълни месеца по 2.074.60 лв. /общо
12.447.60 лв., поради което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в брутен размер
на ищеца за периода от 29.08.2019 г. до 29.02.2020 г. е в размер на 12 447.60
лв., поради което искът следва да се уважи за този период и в този размер, а за
разликата до пълно претендираният размер и период да
се отхвърли.
В допълнение въззивният съд намира, че следва
да посочи, че пред настоящата инстанция вече е изтекъл напълно 6 – месечния период,
през който ищецът е останал без работа поради уволнението, като въззивният съд
има задължение да вземе предвид всички новонастъпили
факти и обстоятелства по делото, поради
което намира, че и в тази част решението е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че правилно и
законосъобразно са определени и дължимите държавни такси и разноски пред
първата инстанция. По отношение на разноските пред първата инстанция, за които
пълномощника на въззивника прави възражение за прекомерност, въззивният съд намира следното: Присъдени са
400 лв. адвокатско възнаграждение, това е за защита и процесуално
представителство по трите обективно съединени иска и същото съответства на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което
въззивният съд намира това възражение за неоснователно.
По разноските, направени пред въззивната
инстанция, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото – неоснователност на
въззивната жалба следва да се присъдят разноските, направени от въззиваемия в настоящото производство. Видно от материалите
по делото обаче същия не е представил доказателства за сторени такива, поради
което и съдът намира, че не следва да му бъдат присъдени такива разноски, с
оглед на това не следва и да коментира направеното възражение от пълномощника
на въззивника за прекомерност на направените разноски от въззиваемия
пред настоящата инстанция.
Предвид
гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 04.02.2020 г., постановено по гр.дело № 672/2019г. по описа на Радневския районен съд
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: