О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260511 06.10.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 2349 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по
въззивна
жалба
на
В.В.
Д.,гражданин на Руска федерация, чрез адвокат П.Ч., против решение №
139/25.06.22020г., постановено по гр.д.№ 749/2019г. по описа на РС-Несебър, с
което ответникът въззивник В.В.Д. е осъден да заплати на „Въкейшън риал естейт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к.
„Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя
Татьяна Алексеевна Липина, с пълномощник адв.Вилиана Михайлова Стоянова - член
на САК, съдебен адрес:*** , описани в решението по пера и по стойност парични
суми,платени от ищеца-въззиваем за поддръжка на собствени на ответника
апартаменти, както следва: Апартамент 805 с
идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.2, находящ се в туристически
комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.партер; Апартамент
807 с идентификационен
кадастрален №51500.53.28.35.4, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт
Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.1; Апартамент 710 с идентификационен кадастрален
№51500.53.28.18.13, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър,
сграда Е, вх.1, ет.1 и Апартамент 809
с идентификационен кадастрален №
51500.53.28.35.6 , находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“,
гр.Несебър, сграда F, вх.1, ет.1; сума в размер на 725, 12 лева /седемстотин
двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/, платени на 12.09.2014г. за ел.енергия
на ап.805, ап.807 и ап.710 и Апартамент
809 с идентификационен
кадастрален № 51500.53.28.35.6 , което е общо в размер на сумата от 5142.58
лева, като за иска по пункт седми от исковата молба, а именно: за сумата от 1190 лева, платени на 11.08.2014г.
за поддръжка на Апартамент 805 е отхвърлен; присъдени са разноски по делото.
Във въззивната
жалба
се
изтъкват
съображения
за
неправилност
на
обжалваното
решение,постановяването
му при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.Моли се
обезсилване на постановеното решение като постановено по недопустим иск,
евентуално-отхвърляне на иска като неоснователенен.На първо място се сочи, че
възприетата от районният съд фактическа обстановка не се подкрепяла от
събраните по делото доказателства. На второ място се изтъква, че съдът при
постановяване на доклада си не указал на страните и не разпределил между тях
доказателствената тежест, като не били дадени указания и във връзка с
оспорените от ответника фактури за заплащане от ищеца на парични суми ,които при осчетоводяването
им било записано основание, разкриващо действителните отношения между ищеца и
ответника.Спорният факт според въззивника бил: защо фактурите са издадени на
ищцовото дружествои на какво основание това дружество се явява клиент на „ФОРТ НОКС“ ООД.Според въззивника между страните били налице
облигационни отношения, които не били оформени в писмен договор, според които
ищецът следвало да предлага част от имотите на Д. в к.к.“Холидей Форт Клуб“
–ап.805,807 и 710 .За тази цел било извършено категоризиране на обектите от
ищцовото дружество,като категоризация била издадена на името на
ищеца.Менажирането на тези апартаменти се извършвало от ищцовото дружество,
което счетоводно било записано като клиент на „ Форт Нокс“ ООД и на това основание били издавани процесните
фактури за начислени и заплатени задължения за собствените на Д. обекти.От
постигнатите приходи следвало да се заплатят разходите за апартаментите и остатъка следвало да се
разпредели между Д. и ищеца; след приключване на сезон 2014г. това било
направено и нямало спор между страните относно някакви незаплатени задължения.С
оглед наличието на такива облигационни задължения между страните бил недопустим
иска по чл.59 ЗЗД. С оглед обстоятелството, че ответникът не живеел в РБългария
той не бил уведомен за това съдебно производство, поради което не могъл да
организира правилно защитата си.Моли приемане на доказателства по реда на
чл.266,ал.3 ГПК, които не могли да бъдат представени пред районния съд, а
именно:заявление, подадено от ищеца до Община-несебър за категоризиране на обекти, собственост на
ответника, като същевременно се моли издаване и на съдебно удостоверение, чрез
които да се снабди от Община-Несебър с цялата преписка по това заявление.2/
представя копие от задграничен паспорт
за удостоверяване на твърдението, че през периода май-септември
2014г./когато били извършвани плащанията/, многократно влизал и излизал от
територията на РБългария;3/ представя годишен финансов отчет за 2014г. на ищцовото дружество, в който не
били декларирани претендираните с исковата молба вземания, което от своя страна
сочело на извод за наличие на облигационни отношения между страните по
делото.Моли допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която след справка в
счетоводството на въззиваемия и на „Форт Нокс“ да отговори на въпроса на какво
основание били издавани сочени във въззивната жалба фактури;моли за допускане
до разпит на един свидетел, който да установи постигнатите между страните
договорености,стопанисването и ползването на процесните апартаменти от
ищеца-въззиваем през 2014г. Моли отмяна на обжалваното решение и обезсилването
му като постановено по недопустим иск; при условията на евентуалност моли за
отхвърляне на иска като неоснователен.Представя счетоводен баланс на въззиваемото
дружество към 31.12.2014г.;формуляр за определяне на категория на средство за
подслон; заявление за категоризация;копие на задграничен паспорт- начална
страница и следващи с отбелязвания на влизане и излизане от РБългария.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от въззиваемото дружество, предявен представляващия го
управител Татяна Липина, в който се заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба;заявява се становище за неоснователност твърдението на
въззивника- за наличие на договор за управление на собствените на ответника
–въззивник три апартамента и за разпределение на печалбата от тази дейност
между страните/ след приспадане на разходите за поддръжката им/;заявява се
становище и за това, че категоризацията на обектите, стартирала през месец юни
2014г., приключила едва втората половина на месец август 2014г., а без
категоризация не можело да се прави реклама на обектите, да се сключват
договори с доставчици и т.н.Обстоятелството, че ответникът многократно пребивавал
в България, не означавало и че е погасил задълженията си с физически июридически лица в България;
не следвало да се кредитира и твърдението на въззивника- че не знаел за това
дело и по тази причина не могъл своевременно да организира защита си/представляван
е бил от особен представител/.Моли се съдът да не допуска исканите от въззивника доказателства,като относно искането
за представяне на преписка по категоризиране на обектите сочи, че е ирелевантно
за спора, както и неотносим към спора била информацията за идванията на Д. в
РБългария през 2014г.
Според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи
доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти
след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които
са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до
приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази
невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани.
Втората група са доказателства,
които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на
съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.
266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато
въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл.
266, ал. 2, т. 1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата
грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или
да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото
същите са допустими и относими към спорното право./вж. Решение № 70 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5100/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова; Решение № 189 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 547/2017 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Емил Томов/
В случая въззивника-ответник е бил
представляван от назначен му от съда особен представител при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК, чиито възможности да се снабдява с доказателства и да ги
представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто
и да било контакт с представляваното лице, с оглед на което съдът намира за
своевременно предявени с въззивната жалба на доказателствените искания от въззивника Д., което налага допускане на
доказателствени искания като относими към спора както следва: допуска
заявление, подадено от ищеца до Община-Несебър
за категоризиране на обекти, собственост на ответника Д. ; допуска
издаване на съдебно удостоверение на
въззивника Д., чрез което да се снабди от Община-Несебър с цялата преписка по соченото
по-горе заявление, за което в 1-седмичен
срок от съобщението въззивника да
представи по делото вносна бележка за платена по сметка на БОС държавна такса
от 5 лева; допуска годишен финансов отчет
за 2014г. на ищцовото дружество; допуска съдебно-счетоводна
експертиза,която след справка в счетоводството на въззиваемия „Въкейшън риал естейт“ ЕООД да отговори на въпроса: на какво основание били издавани сочени във
въззивната жалба фактури; допуска до разпит на един свидетел, воден пред БОС от
въззивника за установяване на
обстоятелства, сочени във въззивната жалба
по постигнати между страните договорености,стопанисването и ползването
на процесните апартаменти от ищеца-въззиваем през 2014г. Останалите
доказателствени искания са неотносими към спора, с оглед на което следва да се
оставят без уважение.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА производството по
в.гр.д.№ 2349/2020г. по описа на БОС, насрочено за 04.11.2020г. от 10.00 часа,
за която дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА доказателствените искания на въззивника Д.
както следва: допуска заявление, подадено от ищеца Въкейшън риал естейт“
ЕООД до Община-Несебър за категоризиране на обекти, собственост на
ответника Д. ; допуска издаване на съдебно удостоверение на въззивника Д., чрез което да се снабди от
Община-Несебър с цялата преписка по соченото по-горе заявление, за което в 1-седмичен срок от
съобщението въззивника да представи по
делото вносна бележка за платена по сметка на БОС държавна такса от 5 лева;
допуска годишен финансов отчет за 2014г.
на Въкейшън риал естейт“ ЕООД ; допуска съдебно-счетоводна експертиза,която
след справка в счетоводството на въззиваемия
„Въкейшън риал естейт“ ЕООД да
отговори на въпроса: на какво основание
били издавани сочени във въззивната жалба фактури; допуска до разпит на един
свидетел, воден пред БОС от въззивника
за установяване на обстоятества, сочени във въззивната жалба по постигнати между страните
договорености,стопанисването и ползването на процесните апартаменти от
ищеца-въззиваем през 2014г.
ОСТАВЯ без уважение
останалите доказателствени искания на въззивника Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит от 200 лева по
поисканата от въззивника ССчЕ, платима в 5-дневен срок от съобщението по
депозитната сметка на БОС, за което се представи и преводното нареждане по
делото.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.