№ 169
гр. Пловдив, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000025 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 294 от ГПК.
С решение № 260050 от 11.02.2021 година, постановено по т. дело №
383/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени
предявените от „П. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Д. Д., ул. "С." № *, против „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., район И., кв. Л., С. П.,
искове за заплащане на сумата от 57 400 лв., представляваща цена на
предоставена от „П. Л.“ ЕООД на ответника услуга - подготвителен футболен
лагер в хотелски комплекс, находящ се в гр. Б., Община Р., през месец юни
2014 г., за което е издадена фактура № ** от ********г. и което вземане е
прехвърлено на ищеца с договор от ******** г., ведно със законната лихва,
считано от 16.05.2019 г. до окончателното й заплащане, както и за заплащане
на сумата от 17 475.10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2019 г.
1
Осъдено е „П. Г.“ ЕООД да заплати на „ПФК Л. П. ****“ АД сумата
от 2 200 лв. направени разноски в първоинстанционното производство.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „П. Г.“
ЕООД с подробно развити съображения а незаконосъобразност и с искане за
отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се
уважат предявените главен и акцесорен иск.
Становището на ответника по въззивната жалба „ПФК Л. П. ****“ АД
е за неоснователност на въззивната жалба.
Първоначално по въззивната жалба е образувано в.т. дело 708/2021
година на ПАС . С решение № 25 от 14.01.2022 година, постановено по това
дело, е потвърдено първоинстанционното решение и е осъдено „П. Г.“ ЕООД
да заплати разноски на „ПФК Л. П. ****“ АД за въззивното производство в
размер на 3500 лева.
С решение № 50100 от 12.01.2024 година, постановено по т. дело №
1485/2022 година по описа на ВКС, първо търговско отделение, е отменено
въззивното решение № 25/14.01.2022 година по в.т. дело № 708/2021 година
на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.
Настоящото производство е образувано след връщане на делото от
ВКС за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция,
съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ГПК, съдът е обвързан от
указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, които са
задължителни за него, като производството започва от онова
незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна на
решението – в случая от разпита на свидетели и обсъждане на техните
показания заедно с останалите писмени доказателства.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
327 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „П. Г.“ ЕООД срещу
„ПФК Л. П. ****“ АД. Искът е за сумата от 57400 лева, представляваща цена
на предоставена на ответника от „П. Л.“ ЕООД услуга – подготвителен
футболен лагер в хотелски комплекс, находящ се в град Б., община Р., за
която е издадена фактура № **/******** година. Претендирана е законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 16.05.2019
година до окончателното й изплащане. Предявена е и акцесорна претенция за
2
заплащане на лихви за забава върху главницата за период три години преди
завеждане на исковата молба – от 16.05.2016 година до 16.05.2019 година, в
размер на 17475,10 лева. Посочено е, че ответникът е изпаднал в забава с
изтичането на 14-дневния срок от получаването на фактурата / което е станало
в деня на издаването й – ******** година/, съгласно разпоредбата на чл.
303а, ал. 3 от ТЗ. Ищецът „П. Г.“ ЕООД обосновава своята
материалноправна легитимация със сключен договор за цесия от ********
година, с който „П. Л.“ ЕООД като цедент му е прехвърлил описаното
вземане и уведомление до ответника от ******** година за договора за
цесия.
В първоначалната исковата молба е посочено, че футболният лагер е
проведен през месец юни 2014 година, че в услугата са включени 600 броя
нощувки, храна, осигуряване на тренировъчен терен, съдействие за
организиране на контролни срещи.
С допълнителната искова молба е уточнено, че между страните не е
сключван писмен договор, че процесната услуга е предоставена по
неформален договор, че тя е ползвана в двуседмичен срок непосредствено
преди издаване на фактурата. В молба от 23.12.2019 година, подадена от
ищеца, е уточнено, че услугата „подготвителен лагер“ е цялостна пакетна
услуга, която включва осигуряване на нощувка, закуска, обяд и вечеря,
осигуряване на тренировъчен терен и/или терен за контролни срещи, вода по
време на тренировки и контроли. Уточнено е, че в исковата претенция са
включени предоставени нощувки на стойност 22 000 лева, храна и вода за
25800 лева, тренировки за 6000 лева, както и пране на екипи за 3600 лева.
Ответникът „ПФК Л. П. ****“ АД е оспорил исковете по основание
и размер в преклузивния срок – с отговора на исковата молба. Оспорването
му е, че вземането не съществува поради липса на писмен договор между
страните и неподписването от негов представител и неосчетоводяването в
неговото счетоводство на фактурата от ******** година, издадена без
договорно основание. Направил е и възражение за изтекла погасителна
давност, която според него, при липса на конкретизация за периода, в който е
ползвана услугата, е започнала да тече в началото на 2014 година. Позовал
се е и на изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
по отношение на предявената претенция за лихви за забава.
3
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
е оспорил освен наличието на договор между страните и факта на
провеждане на лагера, ползването на услугите, броя на твърдените нощувки и
хранения. Посочил е, че представената от ищеца фактура не е осчетоводявана
и по нея не е ползван данъчен кредит.
След уточнението на исковата молба от ищеца с молбата от 23.12.2019
година, ответникът се е позовал както на липсата на договорно
правоотношение, така и на липса на доказателства за провеждането на
футболния лагер, като твърди, че такъв не е провеждан и че нито законният,
нито упълномощен негов представител са уточнявали правните, фактически
и финансови параметри на подобна сделка и не са подписвали фактурата.
Със събраните по делото доказателства, включително с разпита на
свидетелите пред въззивната инстанция и приетата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява следната фактическа обстановка:
Сключването на договора за цесия между „П. Г.“ ЕООД и „П. Л.“
ЕООД с предмет вземането в размер на 57400 лева по фактура №
**/******** година и връчването на уведомление за този договор от цедента
„П. Л.“ ЕООД на ответника на 30.06.2017 година са безспорни
обстоятелства, установени с представените писмени доказателства по делото.
Установено е също, че на 25.04.2018 година на ответника е връчена
нотариална покана, с която ищецът „П. Г.“ ЕООД го уведомява, че е
цесионер по този договор и го кани да му заплати сумата по процесната
фактура, както и лихви за забава, изчислени до момента на поканата в размер
на 5783 лева.
Съществуването на вземането, което е предмет на този договор за
цесия, е основният спорен въпрос между страните.
И двете страни заявяват, че писмен договор не е сключван.
Във фактура № **/******** година с изпълнител „П. Л.“ ЕООД и
получател „ПФК Л. П. ****“ АД като вид на услугата е посочен
„подготвителен футболен лагер“, отразени са количество – 820, единична
цена 70 лева и обща цена 57400 лева. Тя не е подписана от представител на
ответника, а само от „П. Л.“ ООД.
Неподписването на фактурата от ответника и неосчетоводяването й от
него сами по себе си не дават основание за отхвърляне на предявените искове,
4
ако въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че
такава услуга е реално предоставена въз основа на установени между
страните договорни отношения.
В първоинстанционното производство, с допълнителната искова
молба, е представена фактура № 22/11.07.2013 година, оформена по същия
начин, с получател ответника и изпълнител „П. Л.“ ЕООД, за подготвителен
футболен лагер на обща стойност 65 000 лева. Обстоятелствата, че този
футболен лагер е проведен през 2013 година и че посочената във фактурата
сума е реално заплатена от ответника, не са оспорени по делото. В
допълнителния отговор на ответника е посочено само, че тази фактура е
неотносима към спора и че установява наличие на правоотношение между
страните в минал период от време, но не е доказателство за такова през
исковия период.
Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства
– разпечатки от публикации в сайтовете на четири електронни медии, чието
съдържание не е оспорено от ответника. От тях е видно, че предвидената
лятна подготовка на „ПФК Л. П. ****“ АД през 2014 година включва първа
тренировка в Б. на 16 юни, лагер в Б. от 16 до 27 юни и втори лагер в Б. от 30
юни. Видно е също, че към 19.06.2014 година футболният отбор е бил
настанен в лагера край Б., че е провел две контролни срещи с отбори от М. и
от М. съответно на 25.06.2014 година и на 26.06.2014 година. На 01.07.2014
година е съобщено, че след тридневна почивка футболистите отново са
пристигнали, за да се готвят в град Б..
По делото е представено и заверено копие от подписан на 16.06.2014
година от Е. В. в качеството му на старши треньор списък на футболисти и
треньори на ФК „Л. П.“, които се намират на подготвителен футболен лагер в
хотелски комплекс „П.“ - Б.. В този списък фигурират 29 имена, като е
отразено, че той не е окончателен и по време на подготовката може да има и
други футболисти.
Останалите доказателства, събрани в първоинстанционното
производство, нямат отношение към изясняване на фактическата обстановка
по делото. Става дума за постановление от 29.04.2020 година на Районна
прокуратура град П. за отказ да се образува досъдебно производство и за
прекратяване на преписка № *****/**** година, образувана по жалба на член
5
на СД на ответното АД за евентуално извършено документно или друго
престъпление, свързано с процесната фактура № **/******** година. Това
постановление е неотносимо към настоящия спор, касаещ търговските
отношения между страните. Обясненията, дадени в хода на предварителната
проверка, не могат да бъдат ценени като доказателства по настоящото дело.
Те са недопустими, тъй като представляват свидетелски показания, събрани
не по предвидения за това ред в ГПК.
Пред въззивната инстанция, след отменителното решение на ВКС и
съобразно съдържащите се в него указания, са изслушани трима свидетели.
В решението на ВКС е прието по обвързващ въззивния съд начин, че
ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК в случая е неприложимо и че
свидетелските показания са допустими за установяване на съществуването на
трайни търговски отношения, както и за изпълнението на договори за
предоставяне на услуги относно времето, характера и периода на
извършената услуга. Изрично е посочено също, че при доказаност на фактите
относно извършването на услугата в рамките на трайни търговски
отношения, въз основа на гласните доказателства, преценени съвместно с
останалите ангажирани доказателствени средства, съдът могъл да определи
цената по правилото на чл. 326, ал. 2 от ТЗ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
футболисти и треньори на ответника са провели футболен лагер в комплекс
„П.“ през 2014 година. Свидетелите П. и В. установяват, че футболен клуб Л.
П. е провеждал ежегодно летни футболни лагери в комплекс „П.“ през
периода от 2000 до 2017 година, като е бил там на лагер и през 2014 година.
Лагерите през различните години се провеждали през периода от месец май
до месец септември, като през 2014 година те били през месец юни. В
комплекса се настанявали различни футболни отбори. Св. П. –
изпълнителен директор на ПФК М., установява, че неговият отбор е бил
заедно с отбора на ответника няколко поредни години, включително през
2014 година. През 2014 година в комплекса имало и македонски отбор.
Посочените двама свидетели обясняват, че цената, която футболните отбори
уговаряли индивидуално със собствениците на комплекса, била пакетна. Тя
включвала хотелско настаняване, храна, терени за тренировка, контролни
срещи. Свидетелят П. установява, че подготвителният лагер на неговия
6
отбор е бил по-дълъг дълъг - около 20-30 дни. Според свидетеля В. участие
в лагерите вземали по 30-35-40 човека от един футболен отбор.
Свидетелят Е. В. депозира показания, които са конкретно за
проведения летен лагер на футболния отбор Л. П. през 2014 година, тъй като
той е участник в този лагер в качеството на тогавашен старши треньор на
отбора. От неговите показания е видно, че отборът е напуснал лагера 2-3 дни
преди края му. На лагера в комплекс „П.“ били около 30 души, които
прекарали там около 12-13 дни. Предишната година свидетелят също бил на
лагер в този комплекс. Той е заявил, че в качеството си на треньор не се е
занимавал и не е наясно с финансовите въпроси, свързани с футболния лагер.
Въз основа на тези гласни доказателства и обсъдените по-горе
писмени доказателства, приети по делото, включително фактурата за
предходната година, следва да се направи извод за наличие на трайни
отношения между ответника и собствениците на хотелски комплекс „П.“,
свързани с организация и провеждане на летни подготвителни лагери на
футболистите в комплекса. Установен е начинът на договаряне на цената -
пакетно и предоставяните срещу тази цена услуги на футболните отбори,
включително на ответника.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че
футболният отбор на ответното дружество е бил на лагер в комплекс „П.“
през периода от 16.06.2014 година до 02.07.2014 година включително, с
прекъсване / почивка/ от 27.06.2014 година до 30.06.2014 година, или общо
13 дни.
Поддържаните от ответника доводи едва при повторното разглеждане
на делото пред въззивната инстанция, свързани с липсата на категорични
доказателства за мястото, на което са провеждани футболните лагери, са
неоснователни. В района на град Б. има един хотелски комплекс с
наименование „П.“, който се намира между град Б. и село Б., поради което
посочването от свидетелите на двете населени места като местонахождение
на хотела, е без значение.
По отношение на броя футболисти, участвали в лагера, съдът
възприема показанията на свидетеля В. – 30 души. Тези показания са в
съответствие с показанията на другия свидетел В., както и с представения
поименен списък на участниците в лагера с включени 29 имена и забележка,
7
че могат да се присъединят и други футболисти.
Поддържаното от ответника възражение за изтекла петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД за дължимата сума за предоставената услуга
футболен лагер през 2014 година, е неоснователно. Със събраните
доказателства е установено, че футболният лагер е проведен през периода от
16.06.2014 година до 02.07.2014 година. Т.е., най-ранният момент, от който е
започнала да тече погасителната давност за заплащането на тази услуга, е
******** година. Искът е предявен на 16.05.2019 година, т.е. преди изтичане
на петгодишния давностен срок.
По делото няма писмени данни да постигнатото между страните
съгласие за пакетната цена на футболния лагер. Свидетелски показания по
въпроса за цената са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй
като става дума за волеизявление, което е елемент от фактическия състав на
договор на стойност над 5000 лева.
Не съществува пречка за цената на предоставената услуга в рамките
на трайните търговски отношения между страните, която е установена по
съдържание, продължителност и брой участници, да се приложи
разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ. Тази възможност е посочена изрично и в
отменителното решение на ВКС, наред с възможността да бъде прието по
делото заключение на вещо лице, което да установи каква е цената, която
обикновено се плаща за такава услуга. Според чл. 326, ал. 2 от ТЗ ако цената
не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че
страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на
сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.
При изричното оспорване от ответника на размера на предявения
иск, който е 57400 лева по фактура № **/******** година, следва да се
приеме, че не е постигнато съгласие между страните за цената на услугата.
Липсват твърдения и доказателства фактурата да е осчетоводена при
ответника, поради което не може да се приеме, че с нея се установява
съгласието досежно цената. Липсват и други доказателства за постигнато
съгласие по този въпрос. Едностранно издадената от праводателя на ищеца
фактура сама по себе си не може да установи уговорената цена.
Според заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, изготвена въз основа на данните за цените на услуги като
8
процесната в същия комплекс и със същото съдържание, предоставени на
други футболни отбори, както и на ищеца през предходната 2013 година,
цената, която обикновено се плаща за такъв вид услуга за еднодневен
престой на един футболист по време на футболен лагер в хотелския комплекс
„П.“, е в размер на 66,48 лева.
По-горе съдът изложи подробни мотиви, приемайки, че е установен
13 дневен престой на 30 футболисти на ответника на футболния летен лагер
през 2014 година. Дължимата сума за предоставената им услуга, при
съобразяване на обичайния размер, установен от вещото лице, е общо
25927,20 лева / 13 х 30 х 66,48/. За тази сума е основателен предявеният
осъдителен иск за заплащане от ответника на ищеца в качеството му на
цесионер на предоставената услуга „летен футболен лагер“ през 2014 година.
Искът за главницата за разликата до претендираните 57400 лева е
неоснователен.
По отношение на претендираните лихви за забавено плащане съдът
намира следното:
С исковата молба, след уточнението й, ищецът е претендирал
мораторна лихва в размер на 17475,10 лева, начислена върху претендираната
от него главница от 57400 лева за период три години преди завеждане на
исковата молба, а именно от 16.05.2016 година до 16.05.2019 година. Имайки
предвид периода, за който е претендирана мораторната лихва, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на
акцесорната претенция за лихви. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията
за лихви, наред с тези за наем и други периодични плащания, се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. В случая претенцията за лихви е за трите
години преди завеждане на исковата молба, а по давност биха могли да се
погасят само лихвите, изтекли до 16.05.2016 година, чието присъждане не е
претендирано.
Началният момент на забавата, от който ответникът дължи мораторна
лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде определен съобразно
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, тъй като по делото липсват данни за
уговорен между страните срок за плащане. Според тази разпоредба когато не
е уговорен срок за плащане, задължението следва да бъде изпълнено в 14 –
дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а ако
9
денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се
установи или те са получени преди получаване на стоката или услугата,
срокът започва да тече от деня, следващ деня за получаване на стоката или
услугата.
От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът „П. Г.“
ЕООД, в качеството си на цесионер, е изпратил на ответника нотариална
покана за плащане в седемдневен срок от получаването й, ведно с
уведомление за договора за цесия, която е връчена на ответника на 25.04.2018
година. Въз основа на това доказателство, установяващо връчването на
покана за плащане на точно определена дата, следва да се приеме, че
ответникът е в забава след изтичането на дадения седемдневен срок за
плащане, т.е. считано от 03.05.2018 година.
Липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че на
ответника е връчена фактура или покана за плащане преди датата 25.04.2018
година, било от цедента или от цесионера. Самият ищецът в исковата и в
допълнителната искова молба не е изложил обстоятелства за връчване преди
тази дата, а в допълнителната искова молба изрично се позовава на
извършеното връчване на покана за плащане на 25.04.2018 година.
По делото има данни за връчване на уведомление на ответника за
прехвърляне на вземането от цедента „П. Л.“ ЕООД на цесионера „П. Г.“
ЕООД, осъществено на 30.06.2017 година / стр. 13 от първоинстанционното
дело/. Връчването на уведомлението за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД обаче
не може да бъде приравнено на получаване на фактура или покана за
плащане по смисъла на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ като начало на 14 –дневен срок за
изпълнение на задължението.
При безспорно доказателство за връчване на покана за плащане от
цесионера на 25.04.2018 година с даден едноседмичен срок и липса на
доказателства, въз основа на които да се направи извод за настъпване на
забавата на ответника в по-ранен момент, следва да се приеме, че лихви за
забава в размер на законната лихва се дължат върху главницата от 25927,20
лева за периода от 03.05.2018 година до датата, предхождаща подаването на
исковата молба – 15.05.2019 година включително. Размерът на законната
лихва за посочения период и главница, изчислен с помощта на програмата
Апис – Финанси, е 2722,36 лева.
10
Акцесорната претенция за лихви за забава за периода от 16.05.2016
година до 02.05.2018 година включително и за размера над 2722,36 лева до
претендираните 17475,10 лева, е неоснователна.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата от 25927,20 лева
за периода от 16.05.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените
искове за главница до размера на 25927,20 лева и за лихви за забава до
размера на 2722,36 лева и за периода от 03.05.2018 година до 15.05.2019
година, както и за законната лихва върху сумата от 25927,20 лева от датата на
исковата молба и следва да постанови ново решение по същество, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми. В останалата
обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и за дължимите
от страните разноски по делото, направени в първоинстанционното
производство, касационното производство пред ВКС и при двукратното му
разглеждане от въззивната инстанция.
При изчисляване на размерите на дължимите разноски съдът
съобразява представените от страните списъци по чл. 80 от ГПК в отделните
производства, както и общата цена на исковете – главен и акцесорен, която е
74875,10 лева, тяхната основателност за общо 28649,56 лева, респ.
неоснователност за 46225,54 лева.
Разноските, които ответникът е претендирал, включват само
договорените и реално заплатени от него адвокатски възнаграждения, които
са 2200 лева за първоинстанционното производство, 3500 лева за въззивното
производство при първото разглеждане на делото и 1800 лева за
касационното производство. Тези възнаграждения са договорени преди
изменението на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, обнародвано в ДВ бр. 88/2022 година. Поради това като
ориентир при произнасянето по направените от ищеца „П. Г.“ ЕООД
възражения за прекомерност на техните размери съдът ще съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 преди изменението. Тя
предвижда, че минималното адвокатско възнаграждение при искове с цена от
10 000 лева до 100 000 лева е 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева.
11
Възнагражденията за първата и касационната инстанция са под този
минимален размер / който е общо 2746,25 лева/, а за въззивната инстанция е
малко над този размер. Поради това и като се има предвид, че за повторното
разглеждане на делото от въззивната инстанция не се претендира
допълнително адвокатско възнаграждение от ответника, съдът намира, че
размерът му не е прекомерно завишен, респ. че не са налице основания за
неговото намаляване.
Съобразно уважената част от исковете разноските, които ответното
дружество „ПФК Л. П. ****“ АД дължи на „П. Г.“ ЕООД са в общ размер на
3015,13 лева, включващи 1321,99 лева за първоинстанционното
производство, 572,99 лева за въззивното производство по в.т. дело №
708/2021 година на ПАС, 967,10 лева за касационното производство и 153,05
лева за настоящото производство.
Съобразно отхвърлената част от исковете „П. Г.“ ЕООД дължи на
„ПФК Л. П. ****“ АД разноски в общ размер на 4630,26 лева, включващи
1358,21 лева за първоинстанционното производство, 2160,79 лева за
въззивното производство и 1111,26 лева за касационното производство.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260050 от 11.02.2021 година, постановено по т.
дело № 383/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „П. Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК *********, за заплащане
на сума в размер на 25927,20 лева, представляваща цена на предоставена
от „П. Л.“ ЕООД на ответника услуга - подготвителен футболен летен
лагер през 2014 година, вземането за която е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от ********г, ведно със законната лихва, считано от
16.05.2019 г. до окончателното й заплащане;
в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск, предявен от „П. Г.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК *********,
12
за заплащане на сумата от 2722,36 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 25927,20 лева за периода от
03.05.2018 година до 15.05.2019 година включително;
в частта, с която е осъдено „П. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„ПФК Л. П. ****“ АД, ЕИК *********, сумата от 2 200 лв.,
представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., район И., кв. Л., С. П., да заплати на „П. Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Д. Д., ул. "С."
№ *, следните суми:
-сумата от 25927,20 лева, представляваща цената на предоставена от
„П. Л.“ ЕООД на ответника услуга - подготвителен футболен летен лагер
през 2014 година, вземането за която е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от ******** г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019 г. до
окончателното й заплащане;
-сумата от 2722,36 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 25927,20 лева за
периода от 03.05.2018 година до 15.05.2019 година включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050 от 11.02.2021 година,
постановено по т. дело № 383/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, с които:
е отхвърлен искът, предявен от „П. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК *********, за заплащане на сума в размера
над 25927,20 лева до 57400 лева, представляваща цена на предоставена
от „П. Л.“ ЕООД на ответника услуга - подготвителен футболен летен
лагер през 2014 година, вземането за която е прехвърлено на ищеца с
договор от ********г, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019
г. до окончателното й заплащане;
е отхвърлен акцесорният иск, предявен от „П. Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК *********, за заплащане
на сума в размера над 2722,36 лева до 17475,10 лева и за периода от
16.05.2016 година до 02.05.2018 година включително, представляваща
13
обезщетение за забавено плащане на главницата;
ОСЪЖДА „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., район И., кв. Л., С. П., да заплати на „П. Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Д. Д., ул. "С."
№ *, разноски за производството по делото, съобразно уважената част от
исковете, в общ размер на 3015,13 лева, включващи 1321,99 лева разноски за
първоинстанционното производство по т.дело № 383/2019 година на ПОС,
572,99 лева разноски по в.т. дело № 708/2021 година на ПАС, 967,10 лева
разноски по т. дело № 1485/2022 година на ВКС, І т.о. и 153,05 лева разноски
по в.т. дело № 25/2024 година на ПАС.
ОСЪЖДА „П. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Д. Д., ул. "С." № *, да заплати на „ПФК Л. П. ****“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., район И., кв. Л., С. П.,
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 4630,26
лева, включващи 1358,21 лева разноски за първоинстанционното
производство по т.дело № 383/2019 година на ПОС, 2160,79 лева разноски по
в.т. дело № 708/2021 година на ПАС и 1111,26 лева разноски по т. дело №
1485/2022 година на ВКС, І т.о.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14