№ 72
гр. К., 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК.
С постановеното по делото решение № 19 от 07.02.2022г. въззивният съд е
потвърдил Решение № 155/15.10.2021 г., постановено по гр. дело №
1289/2021 г. по описа на Районен съд – К. и е осъдил въззивника З.. И.. М. да
заплати на въззиваемата А.. Б. М. сумата в размер на 600 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е молба вх.№321/08.02.2022г. от адв. Д. Д., като пълномощник
на З.. И.. М., с която на основание чл.248 от ГПК се иска съдът да измени
постановеното решение в частта му за разноските, като намали присъдените в
негова тежест такива за адвокатско възнаграждение, при своевременно
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Молбата е съобщена на насрещната страна, която е представила отговор с
вх. № 403/16.02.2021г. Пълномощникът адв. Д. сочи в същия, че с решението
си съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност, като е
налице влязъл в сила съдебен акт и поради това молбата се явява
недопустима. Излага и допълнителни доводи за това, че в договора за правна
защита и представителство било договорено възнаграждение както за
изготвяне на въззивна жалба по делото, така и отделно от това – за защита и
представителство пред окръжен съд. Посочва, че по реда на чл.22 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално
1
такова било в размер на 400лв., но то касаело само процесуално
представителство в производството по ЗЗДН. Страните отделно се били
договорили и заплащане на възнаграждение и за изготвяне на въззивна жалба,
като в този случай била приложима разпоредбата на чл.9 от Наредбата. На
последно място изразява становище, че Наредбата урежда минимално
дължимото се възнаграждение, което се прилагало за начинаещи адвокати,
„но не и за лица, упражняващи това занятие с десетилетия“. Моли молбата да
се остави без уважение.
Съдът намира искането за основателно.
Действително, по делото е приложен списък на разноските по чл.80 от
ГПК на въззиваемата страна /л.15/, в който е вписано, че страната А.. Б. М. е
заплатила на адв. Д. 600лв. адвокатски хонорар, като е прието и пълномощно,
ведно с договор за правна защита и съдействие /л.9/, от които се установява,
че страната е заплатила тази сума на адвоката – пълномощник за изготвяне на
отговор на въззивна жалба по гр. д. № 1289/2021г. по описа на РС – К., защита
и процесуално представителство по делото пред ОС – К.. Тези разноски съдът
е взел предвид и е присъдил на въззиваемата страна, с решението си по
съществото на спора.
В проведеното на 25.11.2021г. ОСЗ обаче, пълномощникът на въззивника
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, което съдът не е съобразил при произнасянето си по
разноските.
При така установеното, наведените с молба вх.№321/08.02.2022г. доводи
се явяват основателни, а възраженията, изложени в отговора, са
неоснователни.
На първо място, молбата е допустима, като подадена в едномесечен срок
от постановеното по делото окончателно решение, съгласно разпоредбата на
чл.248, ал.1 ГПК.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл.22 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по
Закона за домашното насилие минималното възнаграждение е 400 лв.
Настоящият казус не се характеризира с особена правна и фактическа
сложност, а изложените в отговора на молбата по чл.248 ГПК от адв. Д.
2
съображения за начинаещи адвокати и за лица, упражняващи това занятие с
десетилетия, са ирелевантни. Тук следва да се посочи и, че разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от същата Наредба, която се цитира от адв. Д. в отговора на
молбата по чл.248 ГПК, съдържа специални правила по отношение на
въззивните производства, но в случая не намира приложение, доколкото
препраща към възнагражденията, определени по чл. 7 и 8, но не и към чл. 22
от същата Наредба.
В обобщение, следва постановеното по делото решение № 19 от
07.02.2022г. да бъде изменено в частта му с характер на определение,
касателно разноските, като се намали заплатеното от въззиваемата
възнаграждение за един адвокат от 600 лв. на 400лв., поради прекомерност.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 19 от 07.02.2022г.,
постановено по в. гр. дело № 194/2021 г. по описа на Окръжен съд – К., като
го ОТМЕНЯ в частта му за разноските, с която З.. И.. М., с ЕГН **********,
от гр.К., ул. „П.“ № *, е осъден да заплати на А.. Б. М., с ЕГН **********, от
гр.К., ул. „П.“ № *, разноски за адвокатско възнаграждение, за разликата от
400лв. до присъдените 600 лв.
Определението е окончателно по аргумент от чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3