Решение по дело №1418/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 87
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20212230201418
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. С., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230201418 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от ХР. Г. Г. против НП №21- 0804-
002016/21.06.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- С., с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 1200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ месеца за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от същия закон. Моли обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление редовно и своевременно призован изпраща свой представител,
който не се явява в съдебно заседание. Изпраща становище по съществото на
делото, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 15.02.2021г. служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
С. Боян Железчев извършвал проверка на движещите се автомобили на ул.
„Банско шосе“ до бензиностанция „Еко“. Проверката била за скорост с
техническо средство ARH CAM S1 с фабричен №11743СС, така наречената
тринога. В 17 часа, 17 минути и 31,8 секунди бил засечен лек автомобил
марка „Ауди А7 Спортбек“ с рег. №................, че се движи със скорост от 95
км/час при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/час.
Впоследствие бил обработен клипа и скоростта била редуцирана с 3 км/час в
наказуема скорост от 92 км/час, т. е. с превишение от 42 км/час. Установило
се, че автомобилът е управляван от жалбоподателя ХР. Г. Г., тъй като на
26.04.2021г. той е декларирал, че на датата 15.02.2021г. в 17,17 часа той е
управлявал въпросното МПС. Било установено, че нарушението извършено
от жалбоподателя Х.Г. е системно, тъй като преди това е бил наказан за
управление с превишена скорост с три електронни фиша, електронен фиш
серия К №3837919 от 17.07.2020г., електронен фиш серия К
№3861734/31.07.2020г. и електронен фиш серия К №4192873/12.11.2020г. и
трите връчени на 06.01.2021г., влезли в сила на 21.01.2021г. Въз основа на
попълнената декларация от собственика на автомобила Х.Г., че автомобилът
на 15.02.2021г. в 17,17 часа е бил управляван от него впоследствие св. Н.З. му
съставил на 01.06.2021г. акт за установяване на административно нарушение
като приел, че той е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Този акт е
бил връчен на жалбоподателя по надлежния ред на 01.06.2021г. Впоследствие,
въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. издал
обжалваното наказателно постановление. С него на основание чл.182, ал.5,
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя две наказания „Глоба“ в
размер на 1200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
ШЕСТ месеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и
разгледана по същество е частично основателна.
Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
2
доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. По
делото безспорно се установи нарушението извършено от жалбоподателя по
чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 15.02.2021г. в 17,17 часа той се е
движел по ул. „Банско шосе“, управлявайки лек автомобил марка „Ауди А7
Спортбек“ с рег. №................. Преминал е покрай бензиностанция „Еко“ и
точно в 17 часа, 17 минути и 31,8 секунди се е движел със скорост 95 км/час,
преобразувана в наказуема от 92 км/час при максимално разрешена до 50
км/час за населено място. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП
на жалбоподателя следва да се наложи за превишаване скоростта с 42 км/час
наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
Съдът кредитира показанията на двамата служители на реда,
свидетелите Н.З. и Д.М. като последователни, безпротиворечиви, логични и
относими към предмета на делото, а и същите се подкрепят от останалите,
събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св. В. Г., тъй като същите не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Той е брат на
жалбоподателя и със своите показания се опитва да поеме отговорност вместо
него. От доказателствата по делото по безспорен начин се установи от
подадената от самия жалбоподател декларация, че именно той е бил водач на
автомобила и съдът не може да приеме, че въпросният автомобил е бил
управляван от св. В. Г..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи
и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Следователно приложената по делото
снимка №11743СС/0157022 от 15.02.2021г. представлява годно
доказателствено средство за констатираното нарушение.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се доказа, че
нарушението е извършено в населено място, а именно в гр. С., на ул. „Банско
шосе“ като изрично и в акта и в наказателното постановление е посочено къде
е била фиксирана скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя, а
именно до бензиностанция „Еко“. Правилно е било посочено в акта и в
наказателното постановление с каква скорост се е движел жалбоподателя,
3
къде се е движел, в какъв размер е допустимата скорост за населено място, с
какво техническо средство е фиксирана скоростта, както и номера на това
техническо средство. Всичко това се вижда и от приложената по делото
снимка №11743СС/0157022, където са посочени, както измерената скорост,
часа, датата, така и координатите на превозното средство в момента на
засичане на скоростта му. Видно е, че скоростта е измерена на отдалечаващо
се превозно средство.
От обективна страна не бе установено вмененото за осъществено на
15.02.2021г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП да е извършено системно.
Видно от приложената справка за нарушител/водач, че електронен фиш
серия К №3837919 е връчен на 06.01.2021г. и влязъл в сила на 21.01.2021г.,
електронен фиш серия К №3861734 е връчен на 06.01.2021г. и влязъл в сила
също на 21.01.2021г. и електронен фиш серия К №4192873 е връчен на
06.01.2021г. и влязъл в сила също на 21.01.2021г. Законът за движението по
пътищата съдържа легална дефиниция за „системно нарушение“ в т.62 на
параграф 6 от допълнителните разпоредби, съгласно която „системно“ е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Първи в сила са влезли и трите описани по- горе електронни
фиша като за да е налице системно нарушение, то другите деяния (законово
общо три и повече) трябва да са били извършени след 21.01.2021г. и в
едногодишен срок до 21.01.2022г. В случая деянието по настоящото
производство е било извършено в този едногодишен срок, а именно на
15.02.2021г., поради което не е налице системност по смисъла на параграф 6,
т.62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП с оглед на общото качество на
множественост, т. е. налични три и повече нарушения на правилата за
управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като
вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел,
че е недопустимо издаването на електронен фиш в процесния случай и в
съответствие със закона е развил административно наказателно производство
по общия ред като е съставен акт за установяване на административно
нарушение и въз основа на него e било издадено и атакуваното наказателно
4
постановление. В конкретния случай обаче, тъй като наказващият орган е
приел, че се касае за системно нарушение, за което се предвижда освен глоба
и лишаване от право да се управлява МПС, то налагането на наказанието не
може да се развие по реда на чл.189, ал. 4 от ЗДвП.
Налице са условия за приложимост института на повторност по смисъла
на чл.182, ал.4 от ЗДвП, доколкото съгласно дефиницията на параграф 6, т.ЗЗ
от допълнителните разпоредби на ЗДвП, настоящото нарушение се явява
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на посочените по- горе
три електронни фиша: електронен фиш серия К №3837919, влязъл в сила на
21.01.2021г., електронен фиш серия К №3861734, влязъл в сила също на
21.01.2021г. и електронен фиш серия К №4192873, влязъл в сила също на
21.01.2021г. Всеки един от тези фишове се явява първи и за да има
системност, както бе посочено по- горе е нужно да има извършени три или
повече нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на първото. Всяко
едно от тези нарушения е извършено преди да е влязло в сила, което и да е от
тях. Същевременно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП съдържа правилото, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, поради което се обосновава повторността по смисъла на
параграф 6, т.ЗЗ от допълнителните разпоредби на ЗДвП при издадени
електронни фишове. На база изложените съображения, тъй като от обективна
страна нарушението се явява повторно, приложимата санкционна разпоредба
следва да е по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. Санкционната норма на
чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.5- за
превишаване над 40 км/час- с глоба 600 лева. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП
въвежда „Глоба“ в двоен размер на нарушители, които превишават
допустимата скорост на движение и нарушението е извършено повторно.
Наказанието е фиксирано и не може да бъде променено. По тези съображения
съдът прие, че нарушението трябва да бъде преквалифицирано от системно
такова по смисъла на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП в повторно по смисъла
на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да се измени като се преквалифицира нарушението от системно по
смисъла на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл.182,
5
ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и да се потвърди в частта, с която е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
В останалата част относно наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ наказателното постановление следва да се отмени, тъй като такова
наказание не се предвижда за нарушението по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
жалбоподателят ХР. Г. Г. следва да се осъди да заплати на ОД на МВР- С.
разноски, съобразно потвърдената част от наказателното постановление, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 (четиридесет) лева.
Предвид изложеното съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №21- 0804- 002016/21.06.2021г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на ХР. Г. Г. с ЕГН
********** са наложени на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП
административни наказания „Глоба“ в полза на държавата в размер на 1200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП като преквалифицира нарушението от
системно по смисъла на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП в повторно по
смисъла на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА в частта,
с която е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1200
(хиляда и двеста) лева.
ОТМЕНЯ НП №21- 0804- 002016/21.06.2021г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. в останалата част, с която на ХР. Г. Г.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ месеца като
6
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Х.Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- С.
направените по делото разноски в размер на 40 (четиридесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7