№ 4621
гр. ..........., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.................
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20241110120028
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от .................
ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ............ чрез адв. Г. Х., срещу
С. З. Г., ЕГН: **********, с адрес: ..............., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 675,70 лв.,
представляваща платено без основаниe застрахователно обезщетение по щета
№ ............, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 28.11.2018 г. в гр.
..........., между лек автомобил марка „............, управляван от ответницата С. З.
Г. и товарен автомобил марка „.......... управляван от Р. Р. М., по отношение на
който към датата на ПТП съществува валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ищцовото дружество, ведно
със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65164/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
59 с-в.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2018 г. в гр. ..........., на
кръстовището на ул. „..........“, е настъпило ПТП между товарен автомобил
марка „.......... управляван от Р. Р. М., и лек автомобил марка „............,
управляван от ответницата С. З. Г., при следния механизъм: товарният
автомобил се движел по средната лента на ул. „..........“, а лекият автомобил –
по съседната дясна лента; на кръстовището на ул. „..........“ товарният
автомобил потеглил в посока направо, а водачът на лекия автомобил
предприел маневра „ляв завой“ от лентата за направо, вследствие на което
засякъл товарния автомобил, който с предна дясна броня ударил в областта на
1
задна лява гума лекия автомобил, който вследствие на това се завъртял пред
влекача и е последвал втори удар между двете превозни средства. В резултат
на настъпилото ПТП били нанесени материални щети. За инцидента между
водачите на двете превозни средства бил подписан двустранен протокол за
ПТП. Към датата на събитието за тования автомобил имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ищцовото дружество със застрахователна полица № ........... и период на
застрахователно покритие от 25.09.2018 г. до 24.09.2019 г. Ответницата
предявила пред ищеца – застраховател по задължителната застраховка,
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, по която била образувана щета № ............, по която на
04.01.2019 г. ищецът изплатил на ответницата застрахователно обезщетение в
размер на 675,70 лв. След изплащане на обезщетението, представител на
собственика на товарния автомобил подал пред ищеца заявление с вх. №
............. г., по описа на ищеца, с което възразил произшествието да е
настъпило по описания от С. Г. механизъм. На 31.01.2019 г. пред ищеца били
депозирани и писмени обяснения от водача на тования автомобил – Р. Р. М., с
които били изяснени действителните обстоятелства около настъпването на
инцидента, а именно, че водачът на тования автомобил бил изпреварен
отдясно, като ответницата е искала да извърши маневра „ляв завой“,
вследствие на което засякла товарния автомобил и настъпил удар между тях.
Водачът на тования автомобил изрично бил посочил, че представеният от
ответницата двустранен констативен протокол не е подписан от него. С оглед
изложеното ищецът изпратил до ответницата покана за уреждане на парични
задължения с изх. № ...... г., с която поканил последната да върне изплатеното
й застрахователно обезщетение в размер на 675,70 лв. на основание чл. 55 ЗЗД.
С Възражение с вх. № ...... г. по описа на ищеца, ответницата отказала да
възстанови недължимо платената й сума. За вземането си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 21.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65164/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 59 с-в. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК,
което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата С.
З. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез адв. Ю. Д.. Процесуалният представител оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва, че на посочената в исковата молба дата и
място е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „.......... управляван
от Р. Р. М., и лек автомобил марка „............, управляван от ответницата, но
твърди, че вината за настъпването на произшествието е изцяло на водача на
товарния автомобил. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП,
като твърди, че същото е настъпило при следния механизъм: при потеглянето
2
от кръстовището товарният автомобил се е намирал в средната лента за
движение, а лекият автомобил – в съседната дясна лента; посоката на
движение и на двете превозн средства при потегляне е била направо; след
потеглянето водачът на лекия автомобил е продължил направо и не е
предприемал маневра за завиване на наляво; след потеглянето си водачът на
тования автомобил предприел маневра с движение надясно, за да премине в
дясната лента за движение, по която продължил движението си и водачът на
лекия автомобил; поради предприетата маневра за смяна на лентите за
движение от водача на товарния автомобил същият ударил в задна лява гума
движещия се до него отдясно лек автомобил, при което последният се
завъртял наляво, навлязъл в средната лента и е бил ударен от товарния
автомобил в неговата лява част. Твърди, че поведенито на водача на товарния
автомобил е противоправно, доколкото последният при предприемане на
маневра за смяна на лентите за движение не се е уверил, че лентата, в която
иска да премине, е свободна. Отделно от това водачът на тования автомобил
бил признал вината си, което било обективирано в подписания между двамата
водачи двустранен констативен протокол, който бил съставен лично от водача
на тования автомобил. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Р. Р. М., конституиран като трето лице-помагач на страна на ответника,
не взима становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1
предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределението на
доказателствена тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът – да
докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е платил на
ответницата процесната сума в размер на 675,70 лв. Последната възразява, че
е получила същата на валидно правно основание – сумата представлява
застрахователно обезщетение, което й е платено за причинените й
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 28.11.2018 г. в гр.
..........., между управлявания от нея лек автомобил марка „............ и товарен
3
автомобил марка „.......... управляван от Р. Р. М., по отношение на който към
датата на ПТП съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ищцовото дружество. При това
положение, с оглед конкретните фактически твърдения на страните, в тежест
на ответницата е да докаже кумулативното наличие на елементите от
фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, а именно: 1) застрахованият виновно да е увредил ответницата, като й е
причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника
застраховател.
В случая между страните не се спори, а и от приложените по делото
писмени доказателства – справка от информационната система на
„Гаранционен фонд“, се установява, че към 28.11.2018 г. по отношение на
товарен автомобил с рег. № ....... е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Страните не спорят и относно това, че на 28.11.2018 г. в гр. ..........., на
кръстовището на ул. „..........“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„............, управляван от ответницата и товарен автомобил марка „..........
управляван от Р. Р. М.. Основният спор се концентрира върху механизма на
ПТП и дали същото е настъпило поради противоравното поведение на водача
товарния автомобил, или на лекия автомобил.
За установяване на механизма на произшествието по делото са приети
писмени доказателства – двустранен констативен протокол, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Иван Йорданов Кърлев, изслушани са
обяснения по реда на чл. 176 ГПК на водача на товарния автомобил Р. Р. М. и е
изслушано заключението на съдебна автотехническа експертиза.
В представения двустранен констативен протокол за ПТП от 28.11.2018
г. е посочено, че на 28.11.2018 г., около 14,00 ч., в гр. ........... на кръстовището
на ул. „..........“, е настъпило ПТП между товарен автомобил марка .............., с
рег. № ......., управляван от Р. М., и лек автомобил марка „............, управляван
от С. Г.. Според направената в протокола скица, товарният автомобил се
движи по средната лента за движение на ул. „..........“ и на кръстовището с
у.........“ предприема маневра за преминаване в дясна лента за движение, по
която се движи и лекият автомобил и блъска последния, при което му
причинява материални щети. Двустранният констативен протокол съдържа
забележка, че виновен е водачът на товарния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. “б“ от ЗДвП за
участниците в движението не съществува задължение да подпишат такъв
протокол, а имат тази възможност единствено при наличие на предпоставките,
4
предвидени в същата, а именно – да са налице само имуществени вреди и
между тях да е постигнато съгласие. Допълнителен аргумент е следващата
буква „в“ на цитираната разпоредба, която урежда процедурата в случаите,
когато такова съгласие не е постигнато. Двустранния констативен протокол е
частен документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила
(арг. чл. 180 ГПК), но не и с материална доказателствена сила, което прави
задължително за съда преценката му да се основава на вътрешно убеждение,
съобразно всички събрани по делото доказателства. Документът няма друга
призната от процесуалния закон доказателствена сила (материална
доказателствена сила), т. е. не обвързва по задължителен начин съда да
приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има
доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за
съставяне на документа и др. В случая ищцовото дружество изрично заявява,
че произшествието не е настъпило по описания в протокола механизъм, което
по същество представлява оспорване на фактите, отразени в двустранния
констативен протокол, в изложения по-горе смисъл. Следователно,
задължение на съда в подобна хипотеза е да прецени отразеното в двустранния
констативен протокол съобразно останалите данни и доказателства по делото.
Свидетелят ........ (във фактическо съпружеско съжителство с
ответницата от 2011 г.) сочи, че си спомня за случая. В деня инцидента
получил обаждане от ответницата, която му споделила, че била ударена от
товарен автомобил. Сочи, че се намирал близо до мястото на инцидента и му
отнело не повече от десет минути да пристигне на мястото. В деня на
инцидента ответницата отивала на преглед, тъй като била бременна. Когато
пристигнал, превозните средства, участвали в произшествието – товарен
автомобил (в състав от влекач и полуремарке) и лекият автомобил на
ответницата, не били преместени от мястото на ПТП. Товарният автомобил се
намирал в средна лента за движение и с дясната си част бил леко навлязъл в
дясната лента, а лекият автомобил се намирал от лявата му страна и обърната
в обратната посока на движение. Разговаряли с водача на товарния автомобил
и нямало спор относно това чия е вината за настъпване на произшествието.
Твърди, че водачът на товарния автомобил заявил, че при потегляне на
светофара не е видял лекия автомобил и при опит за престрояване го закачил в
задната част, в резултат на което водачът на лекия автомобил загубил контрол
и автомобилът поднесъл, след което товарният автомобил избутал лекия, при
което се получило завъртане на последния от другата страна на товарния.
Предвид липсата на спор относно вината, взели решение да отместят
автомобилите, за да не пречат на движението, след което водачът на товарния
автомобил попълнил двустранния констативен протокол, копие от който
предоставил на ответницата.
По реда на чл. 176 ГПК Р. Р. М. заявява, че е участвал в процесното ПТП
като водач на товарен автомобил марка „............. Твърди, че се е движел в
средната лента за движение, а другият участник – в дясната лента за движение.
5
Категорично заявява, че не е предприемал маневра. Такава била предприета от
водача на лекия автомобил, който навлязъл в неговата лента за движение. При
проведена очна ставка същият заявява, че е поел вината, тъй като ответницата
била бременна и не искал да я подлага на стрес.
По искане на ищеца е допусната съдебна автотехническа експертиза.
Съгласно заключението, представено в срока по чл. 199 ГПК, механизмът на
ПТП е следният: водачът на тования автомобил марка .............., с рег. № .......
се движи по ул. „..........“ в средна пътна лента в права посока; по същата улица
в същата посока се движи в съседна дясна пътна лента лек автомобил марка
„............; на кръстовището на ул. „Р....... и у.........“ при зелен сигнал на
светофара, товарният автомобил предприема маневра за престрояване в дясна
пътна лента, по която се движи лекият автомобил, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети. Според заключението, причина за
настъпване на произшествието е това, че преди престрояване водачът на
товарния автомобил не е пропуснал лекия автомобил, движещ се в лентата, в
която навлиза. Заключението е изготвено въз основа на приетите по делото
писмени доказателства –двустранен констативен протокол.
При изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на
24.01.2025 г., вещото лице заявява, че при съобразяване на обясненията на
водача на товарния автомобил – Р. Р. М., даденото от него заключение би се
променило изцяло. В този случай механизмът на ПТП би бил следният:
водачът на лекия автомобил предприема маневра за престрояване или завой
наляво, при което траекторията му на движение пресича траекторията на
движение на товарния автомобил, който се движи направо, при което настъпва
ПТП с материални щети. Посочва, че лекият автомобил е с много малка маса в
сравнение с масата на товарния автомобил, като ударът е настъпил в задната
лява част на лекия автомобил и от това последвало завъртане на лекия
автомобил по оста.
Видно е, че между показанията на свидетеля ........ и обясненията на Р. М.
има съществени противоречия относно механизма на ПТП, като според
заключнието на вещото лице, възможно е произшествието да е настъпило и по
двата начина –така, както е посочено в двустранния констативен протокол, и
така, както посочва водачът на товарния автомобил. Както се посочи по-горе,
законодателят е предвидил изготвянето на двустранен констативен протокол
да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на
съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Той
съставлява частен удостоверителен документ и се ползва само с формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК. За ищеца, който е трето лице,
неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална
доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. В хода на
процеса причините за ПТП следва да се докажат пълно и главно от
ответницата с всички допустими от закона доказателствени средства. В
случая, свидетелят ........ не е бил пряк очевидец на произшествието, а е
възприел единствено последиците от същото. При това положение според
6
настоящия съдебен състав от съвкупния анализ на доказателствата по делото
не следва несъмнен извод, че процесното ПТП е настъпило именно по
посочения в двустранния констативен протокол и поддържан от ответницата
механизъм. Заявеното от Р. М. относно мотивите, поради които поел вината за
настъпването на произшествието и заключението на вещото лице, изразено
при изслушването му в открито съдебно заседание, са достатъчни да
разколебаят съда да приеме, че произшествието е настъпило по отразения в
двустранния констативен протокол начин.
По гореизложените съображения съдът намира, че по делото са
установени предпоставките от фактическия състав на кондикционното
вземане на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което предявеният иск
е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът, който своевременно е направил искане за
присъждане на такива. В настоящото производство ищецът е сторил разноски
за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 905,00 лв., а в производството по ч.гр.д. №
65164/2023 г. по описа на СРС, 59 с-в, за разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 505,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на посочените
суми.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ................. ЕИК:
........, със седалище и адрес на управление: ............ чрез адв. Г. Х., срещу С. З.
Г., ЕГН: **********, с адрес: ..............., иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че С. З. Г. дължи на ......... сумата от 675,70
лв., представляваща платено без основаниe застрахователно обезщетение по
щета № ............, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 28.11.2018 г. в гр.
..........., между лек автомобил марка „............, управляван от ответницата С. З.
Г. и товарен автомобил марка „.......... управляван от Р. Р. М., по отношение на
който към датата на ПТП съществува валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ищцовото дружествво, ведно
7
със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65164/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
59 с-в.
ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН: **********, с адрес: ..............., да заплати на
........., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ............ сумата от
905,00 лв. – разноски в настоящото делото, и сумата от 505,00 лв. – разноски
в производството по ч. гр. д. № 65164/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 59 с-в.
Решението е постановено при участието на Р. Р. М., ЕГН: **********, с
адрес: с. .......... като трето лице-помагач на страна на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8