Присъда по дело №1759/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 32
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20215300201759
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 32
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван М. Минчев
Съдебни заседатели:Антоний Василев Гатов

Мариела Спасова Стоева
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
и прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Наказателно дело от общ
характер № 20215300201759 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Л. Л. - * г. в гр. П, живущ в село *, с адрес по
лична карта село * б., български гражданин, женен, със средно образование,
работещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.02.2021
г. на Главен път III 375, км2 + 500, обл. Пловдив, при управляване на моторно
превозно средство - бус „Мерцедес Вито“ с per. № *, е нарушил правилата за
движение, а именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“;
чл.20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
1
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора“;
чл.123, ал. 1, т. 2, б.„а“ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи“; и
чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните
работи или на следствието“,
и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т. К., ЕГН **********,
като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание
чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл. 343, ал. 3, предложение
6-то, б.“б“, предложение 1-во, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното и наложено на подсъдимия Д. Л. Л. /със снета по делото
самоличност/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия Д. Л. Л. /със снета по делото
самоличност/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ
ГОДИНИ времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,
считано от 05.02.2021 г. до 06.04.2021 г. включително, като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343 Г вр. чл. 343, ал. 3, предложение 6-то, б.“б“,
предложение 1-во, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК ЛИШАВА
подсъдимия Д. Л. Л. /със снета по делото самоличност/ от ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА моторно превозно средство ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ,
2
считано от влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. МПС - микробус
марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с peг. № *, зелен на цвят, ведно с ключове
към него, намиращ се на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Д. Л. Л. /със снета по делото
самоличност/, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 брой компакт диск,
съдържащ снимки от системата за видеонаблюдение при Сектор
ООРТПКОСВ при ОД на МВР – Пловдив, намиращ се на л.112, том 1 от
досъдебното производство, 1 бр. влакна, опаковани в прозрачно
полиетиленово пликче, запечатани в хартиен плик, намиращ се на л. 211, том
2 от досъдебното производство, натривка от петно - върху предна лява
лайсна, запечатана в бял хартиен плик, намиращ се на л.216, том 2 от
досъдебното производство, дактилоскопна следа, иззета на 05.02.2021 г. от
бус ,Мерцедес“, намираща се на л. 237, том 2 от досъдебното производство, и
парчета плат от черно яке, със следи от зелена боя и частица от зелена боя от
МПС „Мерцедес Вито“ с peг. №**, намиращи се на л. 196, том 1 от
досъдебното производство, ДА ОСТАНАТ към материалите по делото.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 8 броя стъклени парчета с
неправилна форма, намерени и иззети на 06.02.2021г., парчета стъкла от
изкуствен материал, с оранжев цвят, парчета стъкла, иззети на 05.02.2021 г.,
намиращи се на съхранение при домакина на Отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 брой преден капак, зелен
на цвят, с поставена емблема „Мерцедес“ върху него, 1 бр. преден десет фар
за бус „Мерцедес Вито“, 1 бр. предно обзорно стъкло за бус „Мерцедес
Вито“, заедно с монтажно лепило за поставянето му, 1 бр. покривало за
автомобил, сиво на цвят, чисто ново, поставено в прозрачна опаковка,
намиращи се на съхранение при домакина на Отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, ДА СЕ ПРЕДАДАТ на подс. Д. Л. Л. /със снета
по делото самоличност/, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. текстилна тениска със
зацапвания върху нея, 1 бр. мъжко яке, шушляково, черно на цвят, 1 бр.
мъжки пуловер, светлосин на цвят, 1 бр. мъжки панталони, дънков, син на
цвят, 1 бр. черна, платнена шапка с козирка, със син надпис „COOL“, 1 чифт
обувки, тип маратонки, бели на цвят, с надпис „PUMA“, силно замърсена,
бяла на цвят тениска с къс ръкав, с цветно изображение на човек по предната
страна и надпис: „Аз вярвам само на този човек“, намиращи се на съхранение
при домакина на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив,
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
3
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - одорологична следа, иззета
от предна лява седалка на бус „Мерцедес“ с peг. № * на 05.02.2021 г.,
одорологична следа, иззета от скоростен лост на автомобил „Фиат„ с peг. №
** и одорологична следа, иззета от волан на автомобил „Фиат“ с peг. №*,
намиращи се на съхранение в Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Пловдив, ДА
СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. Л. Л. /със
снета самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – Пловдив
сумата от 2502.95 лева /две хиляди петстотин и два лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща направените разноски в хода на досъдебното
производство за възнаграждение на вещи лица.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 1759/2021 г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Окръжен
съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Д. Л. Л. за престъпление по
чл.343 ал.3 предложение 6-то, б.“б“, предложение 1-во, вр. ал.1 б.„в“ вр.
чл.342 ал.1 от НК за това, че на 04.02.2021 г. на Главен път III 375, км. 2 +
500, обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - бус
„Мерцедес Вито“ с peг. № *, е нарушил правилата за движение, а именно:
чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“;
чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора“;
чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи“; и
чл.123 ал.1 т.2, б.“б“ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните
работи или на следствието“,
и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т. К. с ЕГН **********, като
деецът е избягал от местопроизшествието.
Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански
иск.
Като частни обвинители по делото са конституирани свидетелите Н. Н.
К., Д. СТ. К., Т. СТ. К. и малолетните лица ИВ. ИЛ. Б. и Н. ЗЛ. Т..
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
1
обвинението спрямо подсъдимия Д. Л. Л. по посочената в обвинителния акт
правна квалификация на деянието, като счита това обвинение за доказано по
безспорен и несъмнен начин. Съобразявайки реда на провеждане на
съдебното следствие и акцентирайки върху обстоятелствата от значение за
реализацията на наказателната отговорност, окръжният прокурор прави
искане до съда да си определи и наложи наказание при многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, като не се кокретизира искания за
налагане размер на наказанието лишаване от свобода, но се акцентира да се
приложи институтът на отложено изпълнение по чл.66 ал.1 от НК. Пледира се
и за налагане и на следващото се съобразно чл.343Г от НК наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство отново без да
се конкретизира искан размер за това наказание. Изразява се становище и
относно веществените доказателства – част от тях да останат към материалите
по делото, други да се унищожат като вещи без стойност, а моторното
превозно средство да се върне на подсъдимия, и относно разноските по
делото – за възлагането им в тежест на подсъдимото лице, предвид изхода на
производството по делото.
Частните обвинители Н. Н. К. – съпруга на починалото пострадало лице
С. Т. К., Д. СТ. К. – дъщеря на починалото пострадало лице С. Т. К., и Т. СТ.
К. – си на починалото пострадало лице С. Т. К., се представляват в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител – адв. Р.М. от АК
София. Чрез повереника се заявява становище за доказаност на обвинението
спрямо подсъдимото лице, изразява се и съгласие с изложените в
обвинителния акт като реализирали се в обективната действителност факти.
Иска се съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
лишаване от свобода в размер близък до средния предвиден от законодателя
и при ефективното му изтърпяване. Заявява се искане и за налагане и на
наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство,
което да бъде за „значителен период от време“. Няма направено искане за
присъждане в полза на тези частни обвинители на направените разноски за
адвокатско възнаграждение по процесуалното им представителство по делото
от адвокат.
Малолетните частни обвинители ИВ. ИЛ. Б. и Н. ЗЛ. Т. – внуци на
починалото пострадало лице С. Т. К., се представляват в съдебното
производство от назначен им в хода на досъдебното производство за особен
представител адвокат – адв. М.М. от АК Пловдив. Също се изразява
становище за доказаност извършването на престъплението от предаденото на
съд лице. Заявява се желание за определяне и налагане на наказание, което да
се счита за целесъобразно, да се отчетат наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Упълномощеният защитник на подсъдимото лице адв. И.К. от АК
Пазарджик, не оспорва нито извършеното от страна на клиента му
противоправно деяние, нито правната квалификация на същото. Акцентира се
върху наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, определяни за
2
изключителни и многобройни, като се иска определяне на наказанието
лишаване от свобода да бъде при условията на чл.55 от НК, както и да се
приложи чл.66 ал.1 от НК – да се отложи изпълнението на този вид
наказание. Не се изразява становище относно наказанието лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство.
Упълномощеният защитник на подсъдимото лице адв. Р.К. от АК
Пазарджик, също не оспорва авторството по извършването на процесното
деяние от клиента му, като се заявява подкрепа към казаното от другия
защитник, а и на казаното от представителя на държавното обвинение.
Излагат се доводи за причастност към престъпния резултат, изводим от
поведението на жертвата. Конкретизира се исканото за налагане наказание
лишаване от свобода – да е в размер на една година, с минимален изпитателен
по чл.66 ал.1 от НК срок от три години, а за наказанието лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство – да е в размер сходен на размера
на наказанието лишаване от свобода.
Упълномощеният защитник на подсъдимото лице – П.Л. – дъщеря на
подсъдимия Л., се придържа към становището на адвокатите. Не иска баща й
да влиза в затвора.
Подсъдимият Д. Л. Л. се явява в съдебно заседание, признава се за
виновен, признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази желание да не се
събират доказателства за тях. Изказва съболезнования на близките на
починалия, изразява съжаление за случилото се. Заявява, че мислел, че ударил
животно. Иска леко наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Д. Л. Л. е роден на ***г. в гр. П, живущ в село Б., община
Б., област П., ул. „**“ № **, с адрес по лична карта село Б., община Б.,област
П, ул „**“ № *, ***гражданин, женен, със средно образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. Л. Л. е правоспособен водач на моторни превозни
средства, притежаващ свидетелство за правоуправление с придобити
категории „В“, „М“ и „АМ“. До разглеждания процесен инкриминиран
момент същият бил наказван с влезли в сила наказателни постановления и
фишове за извършени от него нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Подсъдимият Д. Л. Л. се занимавал с изработка и монтаж на алуминиева
дограма, която дейност упражнявал чрез „Л. Д. ДС“ ООД, на което дружество
бил управител, в гр. П.. За тази си дейност той използвал моторно превозно
средство автомобил - бус „Мерцедес Вито“ с peг. № ***, зелен на цвят, който
бил собственост на бащата на съпругата му - свидетелката Т. Н. Л..
Пострадалото по наказателното производство лице С. Т. К. – роден на
*** г., живеел в гр. С. на адрес ул. „П.С.“ № **, но ползвал и къща в село Г.
3
област П. Злоупотребявал с алкохол като многократно бил забелязван да
върви по пътя Пловдив – П в участъка между село Й. Г. и гр. С. във видимо
пияно състояние, като създавал предпоставки за пътнотранспортно
произшествие и пречел на водачите на моторни превозни средства, тъй като
навлизал внезапно в платното за движение или се движел по осевата линия.
На 04.02.2021 г. подсъдимият Д.Л. се намирал в гр. Пловдив във връзка
с осъществяване на дейността на фирмата си и около 18:00 часа тръгнал от
работното си място към дома си в село Б., като минавал по обичайния
маршрут – гр. П., село Й.Г., село Н. с., село И., село Б.. Той управлявал
автомобила „Мерцедес Вито“ с peг. № *, като пътят му в гр. Пловдив бил през
бул. “А. С.“, ул. “Д. Т.“, околовръстният път на гр. П. и после пътя за гр. П.
По това време вече се било стъмнило и трафикът по пътя бил спокоен, като Л.
управлявал моторното превозно средство на къси светлини.
Подсъдимият Л. минал през село Й. Г., като след селото,
продължавайки движението си към село Н. с., се движел с управлявания от
него автомобил по дясната, северна лента на платното за движение в посока
изток – запад със скорост около 87 км./ч. Пътната настилка била суха.
Преминавайки през оризарната, в участъка от Главен път клас III номер 375,
км. 2 + 500, обл. Пловдив, без да намали скоростта усетил, че удря нещо с
буса си, но не спрял да види какво и продължил движението си. Скоростта, с
която се движел – с около 87 км./ч., предвид настъпилия удар, била
несъобразена с конкретните времеви и пътни условия.
Това, което Д.Л. усетил, че ударил, бил пострадалият С. Т. К., който по
същото време, по което подсъдимият пътувал към село Бяга, се движел в
същата посока, в която и подсъдимия, в осветената част на фаровете на
автомобила, управляван от Л. и бил извън платното за движение вдясно от
него. С. К. бил облечен с черно яке, сини дънки и бели маратонки, на главата
си носел черна шапка. Под въздействието на алкохол – бил с концентрация от
3.07 g/L алкохол в кръвта, залитайки, К. в един момент навлязъл на платното
за движение в лентата, в която бил подсъдимият, при което бил блъснат в
лявата част на тялото си с предната дясна част на моторното превозно
средство управлявано от Д.Л.. При удара пострадалият се ударил в предното
обзорно стъкло на автомобила „Мерцедес Вито“ с peг. № * и паднал по корем
встрани от пътната настилка.
В резултат на удара от моторното превозно средство и последващото
падане на пострадалия С. Т. К. били причинени следните увреждания:
контузия, субарахноидален мозъчен отток на главния мозък, счупвания в
шийния сегмент на гръбначния стълб, пълно прекъсване на гръдния отдел на
гръбначния стълб и съответно гръбначния мозък, наличия на кръв в
околосърдечната торбичка, наличия на кръв в гръдна и коремна кухини,
травматично разкъсване на аортата, разкъсване на опорака на червата,
многофрагментно счупване на черепните кости, счупване на ребра, контузии
на белия дроб, кръвонасядания по меките черепни покривки, счупване на
костите на лявата предмишница, счупване на тазовия пръстен, счупване на
подезичната кост, разкъсвания и кръвонасядания на меките тъкани на двете
4
коленни стави, разкъсно-контузни рани по главата, охлузване по корема,
охлузване по десния лакът, охлузвания по дясното коляно, кръвонасядане по
лявата подбедрица. От причинените му травматични увреждания
пострадалият С. Т. К. починал, като преки причини за смъртта на лицето са
били възходяща парализа на важни за живота мозъчни центрове /на дишането
и сърдечната дейност/ в резултат на тежката шийна и гръдна травма, парализа
на важни за живота мозъчни центрове в резултат на тежката черепно-мозъчна
травма, острата сърдечно-съдова слабост в резултат на сърдечната тампонада
вследствие на травматичното разкъсване на аортата, острата кръвозагуба
вследствие на гръдната и коремни травми.
Подсъдимият Д. Л. Л. видял, че предното обзорно стъкло на автомобила
е счупено, но продължил пътя си към село Б.. Когато паркирал буса
„Мерцедес Вито“ с peг. № * пред дома си в село Б., забелязал, че липсва
стъклото на предния десен фар и мигач и имало побитости по предния капак
и десния калник, както и, че дясното странично огледало било прибрано към
автомобила. За да заличи и укрие тези деформации и съзнавайки какво е
сторил, подсъдимият решил да самокатастрофира с автомобила си и по този
начин да оправдае настъпилото по-рано пътнотранспортно произшествие. За
целта той ударил нарочно в дясната страна, където били споменатите по-горе
деформации, управлявания от него автомобил в пътен знак „Стоп“, монтиран
до Здравната служба в село Бяга.
На следващия ден – на 05.02.2021 г., по настояване на Д.Л. съпругата му
свидетелката Т. Л. по интернет започнала да търси части за буса, за които
подсъдимият й казал, че са деформирани във връзка с удара в знак „Стоп“ в
село Б.. Тя намерила същите, отишла с управляван от нея автомобил „Алфа
Ромео“, сив на цвят, с peг. № *** до гр. П. и от магазин „Мустанг“ закупила
части, а и предно стъкло.
На 05.02.2021 г., около обяд тялото на починалото пострадало лице С.
Т. К. било видяно от свидетеля В. К. Н., който съобщил за това на телефон
112. След подаването на сигнал на телефон 112 за намерен труп била
сформирана оперативна група от Отдел „Криминална полиция“ при ОД на
МВР гр. Пловдив за издирването на извършителя на пътнотранспортното
произшествие, тъй като същият бил избягал. Служителите от този отдел при
пристигане на мястото, посочено от свид. В. Н., забелязали следи от счупени
стъкла от фар и мигач от превозно моторно средство, като по някои от
счупените стъкла се виждали и части от номера. При извършените проверки
се констатирало, че въпросните счупени стъкла и мигач отговарят на модел и
марка превозно средство „Мерцедес Вито“ от по-стар модел – такъв, какъвто
бил управляван от подсъдимия Л.. Пак в резултат на оперативно-
издирвателните мероприятия била установена собствеността и
местонахождението на моторното превозно средство „Мерцедес Вито“ и
впоследствие съпричастността на подсъдимия към извършване на описаното
по-горе деяние.
На 05.02.2021 г. подсъдимият Д. Л. Л. бил задържан на основание чл.72
ал.1 от ЗМВР /заповед за полицейско задържане на лице от 05.02.2021 г. –
5
л.29 том 1 от ДП/. Подсъдимият Л. останал задържан до 06.04.2021 г. – по
реда на НПК, включително и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
При проведен оглед на местопроизшествие от 05.02.2021 г. /протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.02.2021 г. – л.31-32 том 1 от ДП/ - от
местопрестъплението – главен път ІІІ-375, в района на км.2+500 – били иззети
и така приобщени като веществени доказателства по делото множество
стъкла с неправилна форма, множество жълти прозрачни пластмасови
парчета с неправилна форма, 2 бр. мъжки бели маратонки, сини дънки, син
пуловер, тъмно на цвят яке, черна шапка с козирка и син надпис.
При проведен оглед на местопроизшествие /протокол за оглед на
местопроизшествие от 05.02.2021 г. – л.53-54 том 1 от ДП/ - от автомобил
„Мерцедес“ с peг. № *, намиращ се в село Б. – били иззети и така приобщени
като веществени доказателства по делото одорологична следа от предна лява
седалка, натривка от предна дясна лайсна на прозореца с червеникаво петно,
микроследи - влакна от преден прозорец при спукването му в дясната му част,
бус „Мерцедес“ с peг. № * ведно с ключове за него.
При проведен оглед на местопроизшествие /протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.02.2021 г. – л.64-65 том 1 от ДП / - от автомобил
„Мерцедес“ с peг. № *, намиращ се вече в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
била иззета и така приобщена като веществено доказателство по делото
дактилоскопна следа.
При проведен оглед на местопроизшествие /протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.02.2021 г. – л.71-72 том 1 от ДП/ - от кръстовището
на ул.15-та с ул.18-та в село Б. били иззети и така приобщени като
веществени доказателства по делото 8 броя стъклени парчета с неправилна
форма.
Чрез доброволно предаване /протокол за доброволно предаване от
10.03.2021 г. – л.112 том 1 от ДП/ като веществено доказателство по делото е
приобщен 1 брой компакт диск, съдържащ снимки от системата за
видеонаблюдение при Сектор ООРТПКОСВ при ОД на МВР – Пловдив.
Чрез доброволно предаване от съпругата на подсъдимия свидетелката
Т. Л. /протокол за доброволно предаване от 06.02.2021 г. – л.121 том 1 от ДП/
като веществени доказателства по делото са приобщени 1 брой преден капак,
зелен на цвят, с поставена емблема „Мерцедес“ върху него, 1 бр. преден десет
фар за бус „Мерцедес Вито“, 1 бр. предно обзорно стъкло за бус „Мерцедес
Вито“, заедно с монтажно лепило за поставянето му, 1 бр. покривало за
автомобил, сиво на цвят, чисто ново, поставено в прозрачна опаковка.
Чрез доброволно предаване от подсъдимия Д.Л. /протокол за
доброволно предаване от 05.02.2021 г. – л.122 том 1 от ДП/ като веществено
доказателство по делото е приобщена 1 бр. текстилна тениска със зацапвания
върху нея.
6
Според заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа
експертиза от 14.05.2021 г. /л.181-183 том 1 от ДП/ върху един брой мъжко
яке, шушляково, черно на цвят - обект № 1.1 на експертизата /ф. к. № 1.1; №3;
№4 и №5/, иззето при оглед на МП - починало лице при ПТП, намиращо се на
главен път ІІІ-375, посока от с. Йоаким Груево – с. Куртово Конаре, обл.
Пловдив, се установи наличие на наслоени динамични следи от зелена на
цвят алкидна смола /боя/. Тези следи – наслоения, са еднослойни. Процесният
автомобил – микробус марка „Мерцедес“ модел „Вито“ с рег. № * /ф. к. №2/, е
боядисан със зелена авто боя, която се състои от горен слой – безцветен лак,
втори слой зелена на цвят алкидна смола и долен слой - бял подложен кит /ф.
к. № 6 и №7/. Зелената алкидна смола /боя/, наслоена като динамична следа
върху мъжкото шушляково яке – обект № 1.1 на експертизата и зелената на
цвят алкидна боя, с която е боядисан процесния автомобил – микробус марка
„Мерцедес“ модел „Вито“ с рег. № *, са сходни по цвят и плътност /ф. к. №8,
№9 и №10/. Сходни са и по разтворимостта си в различните видове органични
разтворители. Върху останалите обекти № 1 на експертизата – блуза,
панталон, шапка и чифт обувки, не се установиха следи и/или микроследи от
микробус марка „Мерцедес“ модел „Вито“ с рег. № *, зелен на цвят.
Според заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа
експертиза от 05.05.2021 г. /л.194-196 том 1 от ДП/ върху едно от стъклата /ф.
к. №4, №5 и №8/, намерени и иззети при огледа на МП – кръстовището между
ал. „15-та“ и ул. „18-та“ в с. Бяга обл. Пазарджик – обекти №1 на
експертизата, се установи наличие на наслоена зелена на цвят алкидна смола
/боя/. Това наслоение е еднослойно. Процесният автомобил – микробус марка
„Мерцедес“ модел „Вито“ с рег. № * /ф. к. №2/, е боядисан със зелена авто
боя, която се състои от горен слой – безцветен лак, втори слой зелена на цвят
алкидна смола и долен слой - бял подложен кит /ф. к. № 6 и №7/. Зелената
алкидна смола /боя/, наслоена върху парчето стъкло от обекти № 1 на
експертизата, и зелената на цвят алкидна смола, с която е боядисан процесния
автомобил – микробус марка „Мерцедес“ с рег. № *, са сходни по цвят и
плътност /ф. к. №9 и №10/. Сходни са и по разтворимостта си в различните
видове органични разтворители.
Според заключението на вещите лица по изготвената съдебна
химикотоксична /токсикохимична/ експертиза /л.199-200 том 1 от ДП/ от
извършените изследвания на представените проби кръв и урина от трупа на
лицето С. Т. К., ЕГН **********, се установи: наличие на алкохол /етанол/ в
кръв в концентрация от 3.07 g/L и 3.7 g/L в урина, отсъствие на
наркотични/упойващи вещества. Установената концентрация на алкохол в
кръвта /3.07 g/L/ съгласно таблицата на DUBOWSKI /2006/ за фазите на
острото алкохолно повлияване/интоксикация се отнася към фаза на ступор,
характеризираща се с обща отпадналост, граничеща със загуба на двигателни
функции, отчетливо намален отговор на стимули, отчетлива мускулна
некоординираност, неспособност за прав стоеж или ходене, повръщане,
изпускане на тазови резервоари, промени в съзнанието, сън или ступор. От
7
получения резултат за изследването на алкохол в урина /3.07 g/L/ може да се
заключи, че лицето е в процес на елиминиране на алкохола от кръвта.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства от 08.04.2021 г. /л.207-
210 том 2 от ДП/ - при извършения макро- и микроскопски оглед с различни
увеличения и на преминаваща светлина, след просветление с ксилол, се
установи че двата броя влакна от обект №1 /това е от пукнатината в стъклото
на буса при огледа в с. Б./ представляват фрагмент от животински косъм,
прекъснат в горната част и животински косъм.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства от 08.04.2021 г. /л.213-
215 том 2 от ДП/ - по обект №1 /това е от натривка от петно върху предна
лява лайсна на буса при огледа от 05.02.2021 г./ има кръв. Кръвта по обект
№1 е човешка.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства от 07.04.2021 г. /л.218-
220 том 2 от ДП/ - по обект №1 /това е тениска зацапана/ има кръв. Кръвта по
обект №1 е човешка.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
трасологична експертиза от 04.03.2021 г. /л.226-231 том 2 от ДП/ - от
представените за изследване парчета с оранжев цвят, иззети на 05.02.2021 г.,
14 бр. бяха съвместени по линиите им на разделяне, при което се установи
обозначение в долния десен ъгъл на външната повърхност „E9 6R01489“. От
извършената каталожна справка се установява според експерта, че
представените пластмасови парчета с оранжев цвят, представляват стъклената
част от преден десен мигач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Вито“, производство от 1996 г. до 2003 г. Съвместените 14 бр. парчета,
които представляват стъклената част от преден десен мигач, са били
монтирани към корпуса на предния десен мигач на представения за
изследване лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *. Най-вероятно и
парчетата, които не са били съвместени по линиите им на разделяне, са били
части от стъклената част на мигача. Липсата на свързващи парчета не
позволява същите да бъдат съвместени със съвместените 14 бр. парчета.
Стъклените парчета, иззети на 05.02.2021 г., не могат да бъдат съвместени по
линиите им на разделяне ккато помежду си, така и с парчетата иззети на
06.02.2021 г. Възможно е същите да са били част от едно цяло. Една част от
обозначенията „НС 0 В/НRО 17.5 Е9 5080“, които се наблюдават върху
едното от големите парчета, иззети на 06.02.2021 г., със специфична извивка
са идентични с част от обозначенията, които се установиха върху стъклото на
левия фар на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № * – „***“. Същото
парче съвпадат по разположение и специфични извивки с дясната, долна
извивка на корпуса на преден десен фар на представения за изследване лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *. Парчетата иззети на 05. и 06.02.2021 г.
8
имат сходен едностранен специфичен релеф със стъклото на левия фар.
Възможно е парчетата стъкла, иззети на 05. и 06.02.2021 г. да са били част от
предното стъкло на левия фар на представения за изследване лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № *. Възможно е зеленото вещество което се
установи върху другото парче стъкло с по-голяма форма, иззето на 06.02.2021
г., да е образувано при нарушаването целостта на детайлите в предната дясна
част на представения за изследване лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №
*.
Според заключението на вещото лице по изготвената дактилоскопна
експертиза от 31.03.2021 г. /л.236-237 том 2 от ДП/ иззетата при оглед на
местопроизшествие дактилоскопна следа, иззета на 06.02.2021 г. от бус
„Мерцедес“ с рег. № *, се наблюдават два рисунъка, в които има наличие на
два броя дактилоскопни следи. Същите са годни за идентификация и са
оставени от лицето Д. Л. Л., като едната дактилоскопна следа е оставена от
десен показалец на лицето Д.Л., а другата дактилоскопна следа е оставена от
десен среден пръст на дясна ръка на лицето Д.Л..
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза на труп /л.241-245 том 2 от ДП/ при изследването на
трупа на К. е установено: контузия, субарахноидален мозъчен отток на
главния мозък, счупвания в шийния сегмент на гръбначния стълб, пълно
прекъсване на гръдния отдел на гръбначния стълб и съответно гръбначния
мозък, наличия на кръв в околосърдечната торбичка, наличия на кръв в
гръдна и коремна кухини, травматично разкъсване на аортата, разкъсване на
опорака на червата, многофрагментно счупване на черепните кости, счупване
на ребра, контузии на белия дроб, уголемяване на сърцето, задебеление на
стената на лявата камера, кръвонасядания по меките черепни покривки,
счупване на костите на лявата предмишница, счупване на тазовия пръстен,
счупване на подезичната кост, разкъсвания и кръвонасядания на меките
тъкани на двете коленни стави, разкъсно-контузни рани по главата, охлузване
по корема, охлузване по десния лакът, охлузвания по дясното коляно,
кръвонасядане по лявата подбедрица, следи от лекарски монипулации.
Смъртта според експерта се дължи на следните конкуриращи причини:
възходяща парализа на важни за живота мозъчни центрове /на дишането и
сърдечната дейност/ в резултат на тежката шийна и гръдна травма, парализа
на важни за живота мозъчни центрове в резултат на тежката черепно-мозъчна
травма, острата сърдечно-съдова слабост в резултат на сърдечната тампонада
вследствие на травматичното разкъсване на аортата, острата кръвозагуба
вследствие на гръдната и коремни травми. Установените увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и от действието на по-голямата сила и е възможно да се получат при
възникналото ПТП и последващо падане на К. върху пътната настилка.
Установените травматични увреждания на К. се намират в пряка причинна
връзка с настъпилия инцидент. Състоянието на трупа, преценено по
послесмъртните изменения, отговаря на смърт настъпила на 04.02.2021 г.
около 19 часа.
9
Според заключението на вещите лица по изготвената комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /л.250-299 том 2 от ДП/
ударът е настъпил върху северната лента на платното за движение на място,
което се намира: по дължина – на 23-30 м. западно от ориентира приет в
протокол за оглед, по ширина – на 0.8-1.2 м. южно от северната граница на
платното за движение. Скоростта на движение на т. а. „мерцедес Вито“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 87
км./ч. Водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране ако в момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение отдясно и движение до мястото на
удара по най-късия път и завъртане на 90° на ляво, автомобила се е движел
със скорост по-малка от 37-57 км./ч. водачът на автомобила би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ако
в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение от дясно със
залитане и движение до мястото на удара по най-късия път автомобилът се е
движел със скорост по-малка от 20-43 км./ч. Технически съобразената
скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към
пешеходеца С. Т. К. е била 46 км./ч. Скоростта на движение на т. а.
„Мерцедес Вито“ 87 км./ч. е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка с конкретни условия на видимост към
пешеходеца С. Т. К.. От техническа гледна точка според експертите най-
вероятният механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие е
следният: на 04.02.2021 г. след 18.00 часа водачът Д. Л. Л. е управлявал т. а.
„Мерцедес Вито“ по дясната /северна/ лента на платното за движение на път
ІІІ-375 с. Йоаким Груево – с. Ново село в посока от изток на запад. През това
време пешеходецът С. Т. К. е бил на или извън платното за движение. В
някакъв неизвестен момент пешеходецът С. Т. К. е навлязъл на платното за
движение, след което е настъпил удар в предната дясна част на т. а.
„Мерцедес Вито“ и в предната повърхност на тялото на пешеходеца С. Т. К..
След удара т. а. „Мерцедес Вито“ е продължил движението си със спиране по
направление на намерената следа от гума, след което е напуснал
местопроизшествието. След удара пешеходецът С. Т. К. е паднал на мястото и
в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
При управление на автомобила бус „Мерцедес Вито“ с peг. №
*** подсъдимият Д. Л. Л. е нарушил следните правила за движение по
пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДВП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20 ал.2 от
ЗДВП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл.116 от ЗДВП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
10
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора“; чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДВП: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи“; и чл.123
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДВП: „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните
работи или на следствието“.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно и
категорично доказана въз основа на: признанието на подсъдимия Д. Л. Л. на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено
по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372
ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган
свидетели Т. Н. Л., Д. Р. А. Я. П. К., В. К. Н., И.А. И., М.К. Ц., М.С. Ч., Н. Х.
Р., В. Т. К., Т. СТ. К., Н. Н. К., Д. СТ. К., дадените при разпитите им в хода на
досъдебното производство пред разследващ орган, също ползвани на
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК като подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия на изложените в обвинителния акт
обстоятелства, от заключенията на вещите лица по: физико-химическа
експертиза от 14.05.2021 г. /л.181-183 том 1 от ДП/, физико-химическа
експертиза от 05.05.2021 г. /л.194-196 том 1 от ДП/, съдебна химикотоксична
/токсикохимична/ експертиза /л.199-200 том 1 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства от 08.04.2021 г. /л.207-210 том 2 от
ДП/, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства от
08.04.2021 г. /л.213-215 том 2 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства от 07.04.2021 г. /л.218-220 том 2 от ДП/, съдебно-
трасологична експертиза от 04.03.2021 г. /л.226-231 том 2 от ДП/,
дактилоскопна експертиза от 31.03.2021 г. /л.236-237 том 2 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на труп /л.241-245 том 2 от ДП/ и по комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /л.250-299 том 2 от ДП/, от
приложените множество писмени доказателства – протоколи за оглед на
местопроизшествие, фотоалбуми, фиш за спешна медицинска помощ,
протокол за оглед на веществени доказателства, удостоверение за раждане,
справка от автоматизирана система за разпознаване на регистрационни
номера, справки, удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за
смърт, протоколи за доброволно предаване, уведомления, съдебни решения,
справка за регистрация и собственици на пътно превозно средство, справки за
нарушител/водач, справка за регистрация в централния полицейски регистър
на лице-бг, справка за лица български граждани, установени извършители на
престъпления, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
удостоверение за раждане, съпроводителни писма, протокол за изземване на
11
веществени доказателства и одорологически следи, приемо-предавателен
протокл за МПС оставено на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Пловдив, амбулаторни листове, становище от проведени
психотерапевтични прегледи, подписка от жители на Община Б. в подкрепа
на Д.Л., разписки, справки за съдимост, характеристична справка, от
веществените доказателства по делото – 1 бр. моторно превозно средство -
микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с peг. № *, зелен на цвят, ведно с
ключове към него, намиращ се на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив, 1 брой компакт диск, съдържащ снимки от системата
за видеонаблюдение при Сектор ООРТПКОСВ при ОД на МВР – Пловдив,
намиращ се на л.112, том 1 от досъдебното производство, 1 бр. влакна,
опаковани в прозрачно полиетиленово пликче, запечатани в хартиен плик,
намиращ се на л. 211, том 2 от досъдебното производство, натривка от петно -
върху предна лява лайсна, запечатана в бял хартиен плик, намиращ се на
л.216, том 2 от досъдебното производство, дактилоскопна следа, иззета на
05.02.2021 г. от бус ,Мерцедес“, намираща се на л. 237, том 2 от досъдебното
производство, парчета плат от черно яке, със следи от зелена боя и частица от
зелена боя от МПС „Мерцедес Вито“ с peг. № ***, намиращи се на л. 196, том
1 от досъдебното производство, 8 броя стъклени парчета с неправилна форма,
намерени и иззети на 06.02.2021г., парчета стъкла от изкуствен материал, с
оранжев цвят, парчета стъкла, иззети на 05.02.2021 г., 1 брой преден капак,
зелен на цвят, с поставена емблема „Мерцедес“ върху него, 1 бр. преден десет
фар за бус „Мерцедес Вито“, 1 бр. предно обзорно стъкло за бус „Мерцедес
Вито“, заедно с монтажно лепило за поставянето му, 1 бр. покривало за
автомобил, сиво на цвят, чисто ново, поставено в прозрачна опаковка, 1 бр.
текстилна тениска със зацапвания върху нея, 1 бр. мъжко яке, шушляково,
черно на цвят, 1 бр. мъжки пуловер, светлосин на цвят, 1 бр. мъжки
панталони, дънков, син на цвят, 1 бр. черна, платнена шапка с козирка, със
син надпис „COOL“, 1 чифт обувки, тип маратонки, бели на цвят, с надпис
„PUMA“, силно замърсена, бяла на цвят тениска с къс ръкав, с цветно
изображение на човек по предната страна и надпис: „Аз вярвам само на този
човек“, намиращи се на съхранение при домакина на Отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, и одорологична следа, иззета от предна
лява седалка на бус „Мерцедес“ с peг. № * на 05.02.2021 г., намиращи се на
съхранение в Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Пловдив.
Както се посочи съдът ползва на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4
от НПК признанието на подсъдимия Д. Л. Л. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2
от НПК, доколкото същото се подкрепя от цялата останала доказателствена
съвкупност, събрана в хода на наказателното производство. Не се прие за
достоверно от съдебния състав само изложението в обясненията на
подсъдимия в частта за това, че до последно мислел, че бил убил животно и
че разбрал, че бил причинил смърт на човек, а не на животно, на другия ден,
когато го задържали. Обясненията им в тази им част – извън заявеното по
12
признатите факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, не намира опора в никои от
доказателствата по делото, като дори наличните доказателства, сочещи
действията на Л. непосредствено след удара при пътнотранспортното
произшествие – още преди да се прибере в дома си да самокатастрофира с
буса си в с. Бяга като причини щети по автомобила в същата част, с която е
ударил пострадалия починал К., както и това, че на другия ден не
подсъдимия, а жена му св. Л. е тръгнала да търси части за увредения
„Мерцедес Вито“ с peг. № * и то с друг управляван от нея автомобил, дават
основание да се счете, че заявеното за наличие на мисъл за убийство на
животно, а не на човек, е само защитна позиция. В подкрепа на това, че
заявеното в тази част от подсъдимото лице е само стремеж към насочване
производството към по-благоприятен за Л. изход е и поставянето на
основателното питане как така подсъдимия е приел, че евентуално удареното
от него животно е било убито /а не само напр. ранено/, и какво би било
изобщо това животно, което не се конкретизира по вид, но при удара в което
би се стигнало до повреди на такава височина – да е по предно обзорно
стъкло и странично огледало. За това и настоящата инстанция не прие за
достоверно казаното от подсъдимото лице в тази му част – и като нелогично,
и като опровергано от останалите доказателства, очертаващи хронологично
поведението на подсъдимия след пътнотранспортното произшествие.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото –
ползваните на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК – на свидетелите
Т. Н. Л., Д. Р. А., Я.П. К. В. К.Н., И. А. И., М. К. Ц., М. С. Ч., Н. Х. Р., В. Т. К.,
Т. СТ. К., Н. Н. К., Д. СТ. К., като последователни, логични, кореспондиращи
си и допълващи се с останалите писмени и веществени доказателства,
невнасящи съмнение относно основните факти, касаещи престъпната дейност
на Д. Л. Л., залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати изцяло от подсъдимия. Нужно е да се отбележи от съдебния състав,
че показанията на свидетелката Т. Л., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, се ползват като обективни и
достоверни наред с останалите гласни доказателства по делото, въпреки че
тези показания са дадени от лице, което е съпруга на подсъдимия и би могла
да се счита за предубедена при излагането на станалите й известни
релевантни обстоятелства – показанията на Л. изцяло допълват и
кореспондират с останалите доказателства по делото по основните
подлежащи на доказване с оглед на предмета на делото факти, като и на
самата свидетелка преди началото на разпита й е била разяснена
процесуалната възможност по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства в
производството по делото като съпруга на обвиняемия.
Изцяло се кредитират от съда заключенията на вещите лица по
изготвените и приети експертизи – две физико-химически експертизи,
съдебна химикотоксична /токсикохимична/ експертиза, три съдебно-
медицински експертизи на веществени доказателства, съдебно-трасологична
13
експертиза, дактилоскопна експертиза, съдебно-медицинска експертиза на
труп и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза като
компетентни, всички те изготвени с нужния професионален опит и познания
в съответната за експертите област, неоспорени от страните и съответстващи
на останалия доказателствен материал.
Съдебният състав не цени като годно доказателство приложения по
делото протокол за разпознаване на лице от 06.02.2021 г., приложен на л.79
том 1 от ДП – удостоверяващ извършено процесуално-следствено действие
разпознаване на лице – в случая на свидетелката Т. Н. Л. от разпознаващо
лице К. А.С. /вписан в изготвения протокол като свидетел/, доколкото при
извършването на това действие по разследването в хода на досъдебното
производство не е било спазено процесуалното изискване на чл.170 от НПК,
изискващо непосредствено преди да се извърши разпознаването свидетелят
да се разпита дали познава лицето, което предстои да разпознае, за
обстоятелствата, при които е наблюдавало лицето и за състоянието, в което се
е намирал при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване. В
случая лицето К. А. С. не е придобил качеството на свидетел в хода на
досъдебното производство /доколкото липсва по делото протокол за разпит
на свидетел на това лице/ и не е бил разпитан в такова му процесуално
качества преди да се пристъпи към разпознаване на лицето Л. - така както
изисква чл.170 от НПК.
При така възприетата и очертана фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият Д. Л. Л. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 предложение 6-то
б.“б“ предложение 1-во вр. ал.1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
04.02.2021 г. на Главен път III 375, км. 2 + 500, обл. Пловдив, при управляване
на моторно превозно средство - бус „Мерцедес Вито“ с peг. № *, е нарушил
правилата за движение, а именно: чл.20 ал.1 от ЗДВП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“,
чл.20 ал.2 от ЗДВП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
чл.116 от ЗДВП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора.“, чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДВП: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.“ и чл.123
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДВП: „Водачът на пътно превозно средство, който е
14
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните
работи или на следствието.“, и по непредпазливост е причинил смъртта на С.
Т. К. с ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.
От обективна страна подсъдимият Д. Л. Л. е правоспособен водач на
моторни превозни средства с придобити категории „В“, „М“ и „АМ“. Около
18.00 ч. на 04.02.2021 г. той тръгнал да се прибира от гр. П., където работел,
за село Б. обл. П., където живеел, с управлявано от него моторно превозно
средство автомобил бус „Мерцедес Вито“ с peг. № *. Маршрутът на
движение бил гр. П. село Й. Г., село Н. с., село И., село Б. Автомобилът
„Мерцедес Вито“ с peг. № * бил собственост на бащата на съпругата му
свидетелката Т. Л.. След преминаване през с. Й. Г., след оризарната, на пътен
участък от Главен път клас III номер 375, км. 2 + 500, обл. Пловдив, при
движение със скорост от 87 км./ч. – несъобразена с несъобразена с
конкретните времеви и пътни условия – в разрез с изискването на чл.20 ал.2
от ЗДВП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
и в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДВП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и чл.116 от
ЗДВП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите
хора.“ с управлявания автомобил „Мерцедес Вито“ с peг. № * подсъдимият
Д.Л. ударил намиращия се по същото време и движещ се в същата посока
пешеходец С. Т. К. – роден на 23.11.1960 г. Пешеходецът К. бил облечен с
черно яке, сини дънки и бели маратонки, на главата си носел черна шапка,
като към този момент бил въздействие на алкохол – бил с концентрация от
3.07 g/L алкохол в кръвта, и в това му състояние, залитайки навлязъл на
платното за движение в лентата, в която бил подсъдимият, при което бил
блъснат в лявата част на тялото си с предната дясна част на моторното
превозно средство управлявано от Д.Л.. При удара пострадалият се ударил в
предното обзорно стъкло на автомобила „Мерцедес Вито“ с peг. № * и паднал
по корем встрани от пътната настилка.
В резултат на удара от моторното превозно средство и последващото
падане на пострадалия С. Т. К. били причинени следните увреждания:
контузия, субарахноидален мозъчен отток на главния мозък, счупвания в
шийния сегмент на гръбначния стълб, пълно прекъсване на гръдния отдел на
гръбначния стълб и съответно гръбначния мозък, наличия на кръв в
околосърдечната торбичка, наличия на кръв в гръдна и коремна кухини,
травматично разкъсване на аортата, разкъсване на опорака на червата,
15
многофрагментно счупване на черепните кости, счупване на ребра, контузии
на белия дроб, кръвонасядания по меките черепни покривки, счупване на
костите на лявата предмишница, счупване на тазовия пръстен, счупване на
подезичната кост, разкъсвания и кръвонасядания на меките тъкани на двете
коленни стави, разкъсно-контузни рани по главата, охлузване по корема,
охлузване по десния лакът, охлузвания по дясното коляно, кръвонасядане по
лявата подбедрица. От причинените му травматични увреждания, намиращи
се в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент, пострадалият С. Т. К.
починал, като преките причини за смъртта на лицето са били възходяща
парализа на важни за живота мозъчни центрове /на дишането и сърдечната
дейност/ в резултат на тежката шийна и гръдна травма, парализа на важни за
живота мозъчни центрове в резултат на тежката черепно-мозъчна травма,
острата сърдечно-съдова слабост в резултат на сърдечната тампонада
вследствие на травматичното разкъсване на аортата, острата кръвозагуба
вследствие на гръдната и коремни травми.
При удара между моторното превозно средство и пешеходецът по
автомобила „Мерцедес Вито“ с peг. № * възникнали повреди в предна дясна
част – счупено предно обзорно стъкло, липса на стъкло на преден десен фар и
мигач, побитости по предния капак и десен калник.
След удара подсъдимият Д.Л. в нарушение на изискванията на чл.123
ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДВП - „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи.“ и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДВП -
„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието.“,
не останал на мястото на пътнотранспортното произшествие, за да изчака
пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или
на следствието, не уведомил и компетентна служба на Министерство на
вътрешните работи, а продължил пътя си с управлявания от него бус
„Мерцедес Вито“ с peг. № * към село Б., в което село след като стигнал, за да
заличи и укрие деформациите по автомобила и съзнавайки какво е сторил,
ударил нарочно в дясната страна, където били споменатите по-горе
деформации, управлявания автомобил в пътен знак „Стоп“, монтиран до
Здравната служба в село Б..
Поведението на подсъдимия Л. като водач на пътно превозно средство –
моторно превозно средство автомобил бус „Мерцедес Вито“ с peг. № *, по
нарушаване на посочените правила за движение чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, чл.116,
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДВП има като пряка
непосредствена последица настъпилия съставомерен престъпен резултат на
деянието по чл.343 ал.1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК – смърт на лице.
Реализираното от страна на подсъдимото лице Д. Л. Л. поведение след
удара при пътнотранспортното произшествие – по продължаване движението
16
с управлявания от него автомобил „Мерцедес Вито“ с peг. № * в посока село
Б. обл. П., без да остане на мястото на пътния инцидент и да уведоми за този
инцидент компетентна служба на Министерство на вътрешните работи, както
и последвалите действия по самокатастрофиране чрез удар в пътен знак
„Стоп“, монтиран до Здравната служба в село Б., за да се заличат и укрият
деформациите по автомобила от процесното произшествие, предопределят
според съдебния състав и по – тежко наказуемия квалифициран състав на
престъплението – по см. на чл.343 ал.3 предложение 6-то б.“б“ предложение
1-во от НК – след деянието деецът да е избягал от местопроизшествието.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина –
непредпазливост, а именно подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия
Д. Л. Л. и определената правна квалификация на деянието – по чл.343 ал.3
предложение 6-то б.“б“ предложение 1-во вр. ал.1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК,
при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да
определи наказанието при условията на чл.58А от НК, което задължение е
наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното
производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава
ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Предвиденото наказание за
престъплението по чл.343 ал.3 пр.6 б.“б“ пр.1-во вр. ал.1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1
от НК е лишаване от свобода от три до петнадесет години, а разпоредбата пък
на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на
наказанието лишаване от свобода с една трета след определянето му
съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е
предвидена възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и
приложението му е по – благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав като съобрази определящите
отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи
подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва да се определи при
условията на чл.58А от НК, но не и при условията на чл.58А ал.4 вр. чл.55
ал.1 т.1 от НК /така както поиска единият от защитниците на подсъдимото
лице/, тъй като счете, че е налице значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но не прие, че същите са многобройни или пък
е налице изключително такова, така че и най – лекото предвидено наказание
/в случая лишаването от свобода под минимално предвидения размер от три
години – т. е. най – малко в размер на три месеца, изводимо от чл.39 ал.1 от
НК/, независимо от редуцирането съобразно приложението на чл.58А ал.1 от
НК, ще се окаже несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха направеното
признание на вина, изразено съжаление за случилото се и отправеното
17
съболезнование към близките на жертвата, чистото съдебно минало на
лицето, трудовата ангажираност на подсъдимия, последиците от
престъплението отразили се върху здравето на извършителя – с развито
посттравматично стресово разстройство, добрите характеристични данни,
изводими и от налична по делото подписка от стотици жители на с. Б. сторена
в подкрепа на подсъдимото лице. Все в насока на смекчаване на следващата
се за извършителя Д.Л. наказателна отговорност съдебният състав определи и
поведението на самото пострадало лице С. Т. К. – придвижващ се по банкета
и по пътно платно в посока на движение на пътните превозни средства и
внезапно навлизащ в платното за движение – залитайки, доколкото е бил под
влияние на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта от 3.07 g/L – в
нарушение на изискванията на чл.108 ал.2 т.1 и чл.114 т.1 от ЗДВП, което
поведение се отчита като спомагаща причина за настъпването на престъпния
съставомерен резултат.
Като отегчаващи пък наказателната отговорност обстоятелства се прие
наличието преди инкриминираната проява на налагани административни
нарушения за извършени други нарушения на правилата за движение по
пътищата като водач на пътно превозно средство, както и действията на Л. по
заличаване на следите от престъплението по управляваното от него моторно
превозно средство – като опит за избягване на наказателна отговорност за
стореното.
Като се води от горното и приемайки превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът счете да определи на извършителя Д. Л.
Л. наказание при условията на чл.58А ал.1 от НК лишаване от свобода в
размер на три години, който съобразно реда на провеждане на съдебното
следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, и
задължението по чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58А ал.1 от НК редуцира с една
трета и така да наложи на извършителя наказание лишаване от свобода в
размер на две години.
От така наложеното на Д. Л. Л. наказание лишаване от свобода в размер
на две години се приспадна с настоящата Присъда на основание чл.59 ал.1 т.1
и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, а именно от 05.28.2021 г. до 06.04.2021 г. включително, като
един ден задържане следва да се счита за един ден лишаване от свобода.
За постигане целите на наказанието, както по отношение на
индивидуалната, така и на генералната превенция, съдебният състав прие, че
не следва така определеното и наложено на подсъдимия Л. наказание
лишаване от свобода в размер на две години да бъде търпяно ефективно, а
следва изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от четири години – средния предвиден от законодателя в
нормата на чл.66 ал.1 от НК. За условното осъждане основен аргумент съдът
изведе пак от чистото съдебно минало на лицето, от това, че продължава
поведение, характеризиращо се с позитивна обществена оценка – полага труд
18
и осигуряване чрез него на материална издръжка за семейството му. Това
наказание лишаване от свобода в размер на две години като вид, размер и с
отложено изпълнение с изпитателен срок от четири години се прие за
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Законодателят в разпоредбата на чл.343Г от НК е предвидил, че във
всички случаи на осъществяване на престъпление по чл.343 от НК съдът
постановява и лишаване от право по чл.37 т.7 от НК – в случая това е
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за определен
от съда срок. В настоящия казус съдът прие, че подсъдимият Д. Л. Л., с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, наличните доказателства от една
страна за други извършени преди процесния случай нарушения на правилата
за движение, а от друга тези, че за да се полага труд от лицето, респ.
осигуряване на средства за материална издръжка на него и семейството му, е
необходимо ползването на моторно превозно средство, и отново водейки се
от постигане целите на наказанието, следва да получи наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство в размер на три години –
съобразен с наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две
години и с повелята на чл.49 ал.2 от НК. Това наказание и в този му размер се
прие за справедливо и целесъобразно с оглед извършеното и личността на
извършителя.
По отношение на веществените доказателства 1 бр. МПС - микробус
марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с peг. № *, зелен на цвят, ведно с ключове
към него, намиращ се на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, следва да се предадат на подс. Д. Л. Л. след влизане на
присъдата в сила.
На подсъдимия Д.Л. следва да се предадат след влизане на присъдата в
сила и веществените доказателства 1 брой преден капак, зелен на цвят, с
поставена емблема „Мерцедес“ върху него, 1 бр. преден десен фар за бус
„Мерцедес Вито“, 1 бр. предно обзорно стъкло за бус „Мерцедес Вито“,
заедно с монтажно лепило за поставянето му, 1 бр. покривало за автомобил,
сиво на цвят, чисто ново, поставено в прозрачна опаковка, намиращи се на
съхранение при домакина на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив.
Веществените доказателства 1 брой компакт диск, съдържащ снимки
от системата за видеонаблюдение при Сектор ООРТПКОСВ при ОД на МВР
– Пловдив, намиращ се на л.112 том 1 от досъдебното производство, 1 бр.
влакна, опаковани в прозрачно полиетиленово пликче, запечатани в хартиен
плик, намиращ се на л.211 том 2 от досъдебното производство, натривка от
петно - върху предна лява лайсна, запечатана в бял хартиен плик, намиращ се
на л.216 том 2 от досъдебното производство, дактилоскопна следа, иззета на
05.02.2021 г. от бус ,Мерцедес“, намираща се на л.237 том 2 от досъдебното
производство, и парчета плат от черно яке, със следи от зелена боя и частица
от зелена боя от МПС „Мерцедес Вито“ с peг. № ***, намиращи се на л.196
том 1 от досъдебното производство, съдебният състав прие с настоящата си
19
присъда, че следва да останат към материалите по делото.
Относно веществените доказателства 8 броя стъклени парчета с
неправилна форма, намерени и иззети на 06.02.2021г., парчета стъкла от
изкуствен материал, с оранжев цвят, парчета стъкла, иззети на 05.02.2021 г., 1
бр. текстилна тениска със зацапвания върху нея, 1 бр. мъжко яке, шушляково,
черно на цвят, 1 бр. мъжки пуловер, светлосин на цвят, 1 бр. мъжки
панталони, дънков, син на цвят, 1 бр. черна, платнена шапка с козирка, със
син надпис „COOL“, 1 чифт обувки, тип маратонки, бели на цвят, с надпис
„PUMA“, силно замърсена, бяла на цвят тениска с къс ръкав, с цветно
изображение на човек по предната страна и надпис: „Аз вярвам само на този
човек“, намиращи се на съхранение при домакина на Отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, съдът прие, че следва да се унищожат
като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Като вещи без стойност следва да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила и веществените доказателства одорологична следа, иззета от
предна лява седалка на бус „Мерцедес“ с peг. № * на 05.02.2021 г.,
одорологична следа, иззета от скоростен лост на автомобил „Фиат„ с peг. №
**, и одорологична следа, иззета от волан на автомобил „Фиат“ с peг. №*,
намиращи се на съхранение в Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Пловдив.
По делото в хода на неговата досъдебна фаза са направени разноски в
общ размер на 2502.95 /две хиляди петстотин и два лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева за възнаграждения на вещи лице по изготвени експертизи,
като с оглед изхода на производството и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия Д. Л. Л. да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:











20
Съобщи за изтекли лични данни